Решение № 72 от 10.02.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Пловдив, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20215001000814 по описа за 2021 година намери следното:

Производство по чл. 258 от ГПК, образувано по повод подадена въззивна жалба от Й. Т. Т., действаща чрез адвокат Д.Б., против постановеното решение №260305 от 05.07.2021 г. по търг.дело №25/2021 по описа на О.С. П..

С обжалваното решение е уважен иск по чл.422 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.535 от ТЗ, като е признато за установено, че Й. Т. Т. дължи на АС. Д. П. сумата от 41 000 лв., ведно със законната лихва, начиная от 04.08.2020 г. - датата на подаване на заявление пред Р.С. П. до окончателното изплащане, дължима на основание запис на заповед, издаден от Й. Т. Т. на 25.06.2018 г., с падеж 30.10.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№9531/2020 г. по описа на Р.С. П.. С решението Й. Т. Т. е и осъдена да заплати на АС. Д. П. сумата от 3 428,70 лв. съдебни разноски, от които 822,30 лв. за заповедното производство и 2 606,40 лв. за исковото производство.

1

Жалбоподателката счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като издадения от нея запис на заповед не отговаря на изискванията на чл.535 от ТЗ. В него два пъти е вписана сумата, която подлежи на връщане, като се създава неяснота относно сумата, за която е издаден записът на заповед. Моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски – 820 лв. за внесена ДТ за въззивното производство.

Ответникът АС. Д. П., действащ чрез адвокат В. Ал. В., е подал отговор, в който счита въззивната жалба за неоснователна и недоказана.

Изложил е съображения за правилността на обжалваното решение, като моли то да се потвърди, тъй като записът на заповед съдържа всички реквизити, предвидени в закона.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 16.07.2021 г., а въззивната жалба срещу него е подадена на 29.07.2021 г. Следователно е спазен предвиденият двуседмичен срок в закона за обжалване.

Жалбоподателят е надлежна страна, жалбата му е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, следва да се пристъпи към преценяването и по същество в съответствие с правомощията на въззивния съд по чл.269 от ГПК.

Предявеният установителен иск по делото се основава на разпоредбата на чл. 422 от ГПК, като с него се цели установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417, т.9 от ГПК.

Видно от исковата молба, ищецът се позовава на запис на заповед, издаден на 25.06.2018 г. от Й. Т. Т. в негова полза за сумата 41 000 лв., с падеж на 31.10.2018 г. Предявен е за плащане на длъжника на 31.10.2018 г., но не е заплатена дължимата сума по него. Поради това е образувал заповедно производство – ч.гр.д.№9531/2020 по описа на Р.С. П., по което са издадени заповед за изпълнение №4286 и изпълнителен лист №4828/07.08.2020 г.

За събиране на вземането е образувано изп. дело №***/**** г. по описа на ЧСИ И.К..

2

На основание чл.414 от ГПК длъжникът Й.Т. е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Така се е стигнало до предявяване на настоящия установителен иск за вземането по записа на заповед, предмет на издадената заповед за изпълнение, с основание чл.422 от ГПК.

Към исковата молба е приложено копие от записа на заповед.

Приложено е и заповедното производство.

Ответницата Й.Т., действаща чрез пълномощника и адвокат Д.Б., е взела становище за неоснователност на исковата молба в първото по делото съдебно заседание.

От приложеното ч.гр.д.№9531/2020 по описа на Р.С. П. се установява, че възражението на длъжника и предявената искова молба в резултат на възражението са подадени в преклузивните срокове, посочени в ГПК. Ето защо и в рамките на служебните си правомощия съдът намира производството по чл.422 от ГПК за допустимо.

Съгласно наведените от ищеца твърдения в исковата молба, на установяване от негова страна подлежи вземането по менителничния ефект. В случая това е процесният запис на заповед. От него се установява, че неговият издател Й. Т. Т. безусловно и неотменимо е обещала да заплати сумата 41 000 лв. на 31.10.2018 г. на посочения адрес, както и неотменимо и безусловно се е задължила да заплати тази сума /41 000 лв./ на АС. Д. П..

Посочена е и датата на издаването му 25.06.2018 г. и място на издаване в гр.П.. Съдържа подписа на неговия издател.

От записа на заповед се установява и, че същият е предявен на неговия издател на 31.10.2018 г.

В чл.535 от ТЗ е посочено задължителното съдържание, което трябва да съдържа записа на заповед, а именно наименованието „запис на заповед“, безусловно обещание да се заплати определена сума пари, падеж, място на плащането, името на лицето, на което трябва да се плати, дата и място на издаването му, подпис на издателя. Така, както е издаден, процесният запис на заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в чл.535 от ТЗ и е редовен от външна страна.

Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за вземането. Представлява едностранна сделка с абстрактен 3 характер. Наличието на основание не е елемент от фактическия му състав и не е необходимо основание. Ето защо и тъй като в процесния запис на заповед се съдържа вземането, същият е редовен от външна страна и има задължителното съдържание по чл.535 от ТЗ, удостоверява вземането в размер на 41 000 лв. Тъй като е настъпил определения падеж и записът на заповед е предявен на длъжника, установеното вземане е изискуемо. Няма данни да е платено. Ето защо, то съществува към настоящия момент.

Предявеният установителен иск за неговото съществуване се явява основателен.

С оглед гореизложеното и тъй като първоинстанционният съд е достигнал до същия извод, като е уважил исковата претенция, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Неоснователни се явяват оплакванията на жалбоподателя за нарушение на материалния закон, тъй като не се установяват две вписани суми в записа на заповед, както и неяснота какво да се плати – има обещание да се заплати определената сума на посочените дата и място, както и задължение да се заплати на посоченото лице. Ето защо, въззивната жалба следва да се остави без уважение и се потвърди обжалваното решение.

Затова, апелативният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260305 от 05.07.2021 г. по търг.дело №25/2021 по описа на О.С. П..

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4