Определение № 231 от 29.04.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 231 гр. Варна, 29.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Николина П. Дамянова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20263001000139 по описа за 2026 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по образувано по жалби както следва: на Б. Г. Х. от гр.****** срещу решение № 22 от 16.02.2026г. по гр.дело № 290/25г. по описа на Окръжен съд – Разград в частите му, с които са отхвърлени предявения от него срещу ЗД „Евроинс“ АД осъдителни искове за обезщетения за претърпени вреди, вследствие настъпило на 18.12.2024г. ПТП, причинено от водача на лек автомобил „******************“ с рег.№ ********** за разликата над 55 219 евро /108 000лв./ до предявения размер 153 387.56 евро /300 000лв./, претендирани като обезщетение за причинени неимуществени вреди и за разликата над 1 029.84 евро /2 014.20лв./ до 1 144.27 евро /2 238лв./, претендирани като обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва и въззивна жалба на ЗД „Евроинс“ АД със седалище гр.София, срещу същото решение, но в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на Б. Г. Х. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие настъпило ПТП на 18.12.2024г., с участието на лек автомобил „******************“ с рег.№ **********, застрахован при ЗД „Евроинс“ АД за разликата над 30 677.51 евро до присъдените 55 219 евро и обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП за разликата 1 над 572.15 евро до 1 029.84 евро, ведно със законна лихва.

Във въззивната жалба на Б. Г. Х. се твърди че решението в обжалваните от него отхвърлителни части е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва изводите на съда досежно определения по чл.52 от ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди и относно приетия за доказан принос на пострадалия и размера на съпричиняване.

Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществено отклонение при тълкуването и прилагането на чл.52 от ЗЗД досежно определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди и противоречи на трайната практика на касационния съд.

Излага, че съдът не се е съобразил с интензитета, продължителността и вида на търпените болки и страдания, както и с констатираната от вещите лица песимистична прогноза за пълно възстановяване. Сочи, че фактическите констатации за травмите не отразяват /или не се отделят като самостоятелна тежест/ шоковите и респираторните компоненти, които са ясно фиксирани в медицинските документация. Твърди, че посочените: травматичен шок и хеморагичен шок, остра дихателна недостатъчност, хемоторакс в ляво, двустранна белодробна контузия, кома, са не просто медицински термини, а обективен маркер за непосредствена опасност за живота и интензитет на преживяването, които следва да увеличат паричния еквивалент. Твърди, че съдът формално обсъжда уврежданията без индивидуализация – изброява фактори, но без да мотивира защо именно тази стойност е еквивалент на политравмената картина, което сочи, че е несъвместимо със задължението по ППВС № 4/68г., че справедливостта е конкретно мотивирана оценка, а не абстрактна сума. Твърди, че при определяне на размера липсва съвкупна оценка на физическите и психическите вреди. Твърди, че при възприетата психична динамика, съчетана с приетата възможност физическите болки да се проявяват до края на живота, не може да се направи извод, че социалното функциониране е относително възстановен като аргумент за нисък размер, без да се оцени рискът от рецидиви и хронична тревожност. Твърди, че съдът е подценил продължителността на възстановяването – обективно болничният престой и интензитетът на лечението са значителни, а временната нетрудоспособност е до 27.05.2025г. Установени са и остатъчни функционални ограничения. Твърди, че съдът е игнорирал трайните 2 последици и обективният индикатор ТЕЛК. Излага, че експертното решение, което определя трайна неработоспособност 66 % за две години, е пряко и обективно признание за дългосрочни последици, които засягат работоспособността и ежедневната функционалност. Сочи, че е налице вътрешна нелогичност между установените факти и крайния размер. Сочи, че претърпените инвазивни процедури са свързани с обективно тежко преживяване и страх, които също следва да бъдат отчетени по чл.52 от ЗЗД.

Твърди, че при определяне на размера първоинстанционният съд се е отклонил от трайната практика относно критерия „справедливост“. Излага, че когато мотивите по чл.52 от ЗЗД не демонстрират реална съпоставка на релевантните обстоятелства и не показват логически път към числото е налице неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД и необоснованост.

На второ място оспорва приетото от първоинстанционния съд наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и определения 10 % размер на съпричиняване, с който са намалени определените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.

Твърди, че причинният принос на непоставения колан не е доказан при условията на главно и пълно доказване. Излага, че комплексната експертиза формулира изводите си във вероятностни /хипотетични категории. Позовава се и на обяснения на експерта по СМЕ в съдебно заседание, че при механизма „излизане в канавка и преобръщане“ със или без колан биха могли да настъпят ключови увреждания, т.е. самият експерт сочи, че коланът не гарантира предотвратимост при преобръщане. Позовава се и на изслушването на вещите лице по КСМАТЕ, при което експертите отново не формулират категоричност, че увреждането Х не би настъпило, а оставят отворено дали определени увреждания биха настъпили и при поставен колан, особено при страничен удар/обръщане и при сложна кинематика на тялото. Твърди, че при тази доказателствена съвкупност изводът на първата инстанция, че е установена причинно-следствената връзка между нарушението и конкретните травми е пресилен и не съответства на стандарта за пълно и главно доказване, възприет в съдебната практика. Сочи, че изводът за наличие на съпричиняване не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е 3 улеснил неговото настъпване.

Твърди, че приетият процент 10 % е произволен и немотивиран. Сочи, че дори и да се приеме хипотетично някакъв принос, съдът го е определил без пълен и правилен доказателствен анализ, без обвързване с конкретно измерими последици и без граница между възможно минимизиране и доказано съпричиняване.

Твърди също така, че е налице и неправилна редукция на имуществените вреди, тъй като ги е редуцирал от 2 238лв. до 2 014.20лв. с аргумент за принос, който сам свързва с уврежданията в областта на гърдите. А имуществените разходи са за лява бедрена кост и за гръбначно усложнение.

Моли съда да отмени решението на съда в обжалваните от него отхвърлителни части и да постанови решение, с което предявените от него искове да бъдат уважени изцяло, ведно със законна лихва. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

Въззиваемата страна по тази жалба ЗД „Евроинс“ АД в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор изразява становище за неоснователност на подадената от Х. жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваните отхвърлителни части.

Във въззивната жалба на застрахователното дружество се твърди, че решението в обжалваните от него осъдителни части е неправилно и необосновано. Оспорва извода на съда досежно определения в размер на 10 % процент на съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че същият е твърде занижен и не отговаря на обективните факти.

Сочи като правилен изводът на съда за допуснато от ищеца нарушение, а именно че е пътувал без поставен предпазен колан. Оспорва приетото от съда, че е налице причинна връзка между допуснатото нарушение на правилата за движение и само една група наранявания, които условно могат да бъдат обобщени като гръдна травма. Позовава се посоченото в СМЕ и КАСМЕ, че счупването на лява бедрена кост може да се получи при два механизма – в купето на автомобила – усукване на тялото при фиксиран крайник или при изпадане от автомобила. Поддържа, че конкретното нараняване е станало по втория, предложен от съдебния лекар механизъм, при изпадане и е налице 4 пряка връзка между липсата на колан, изпадането и получаването на травмата.

Поради което и твърди, че е налице принос от страна на пострадалия и по отношение на лява бедрена кост.

Твърди, че всички наранявания, които ищецът е получил са станали при установения механизъм – пътник на предна седалка, без поставен предпазен колан, изпаднал през задното панорамно стъкло във втората фаза на удара.

Позовава се на приетото от КСМАТЕ движение на автомобила на удара и движение на тялото на пострадалия. Сочи, че и при двете фази на удара се акцентира върху това, че пътникът е бил без колан и поради това движението на тялото му е било такова, каквото се описва. Сочи, че ищецът е получил множество удари във всевъзможни части на купето. Травмите са получени по този начин, при този механизъм и няма основания нито една от тях да бъде изключена. Твърди, че е налице причинна връзка по отношение на всички, поради което и приноса следва да бъде определен поне 50 %, с която стойност да се намалят обезщетенията. Твърди, че с приетия процент в размер на 10 % съдът е приел, че е нямало голямо значение дали пострадалият е бил с колан или без колан, което според застрахователя не е било така. Позова се на обяснения на експерта в съдебно заседание, както и на сравнение със състоянието на водача, който обаче е бил с поставен обезопасителен колан, с което е бил фиксиран за седалката.

Твърди, че съдът неправилно не е намалил имуществените вреди с приетия процент съпричиняване.

Оспорва приетата основателност на претенцията за лихва за забава.

Твърди, че ищецът не е посочил банкова сметка и към момента е в невъзможност да изпълни решението в необжалваната му част. Поради което и лихви за забава не се дължат.

Моли съда да отмени решението в обжалваната от него осъдителна част, да приеме принос на пострадалия в размер на 50 % и да отхвърли предявените искове над посочените в жалбата размери: над 30 677.51 евро – за обезщетението за неимуществени вреди и над 572.15 евро за обезщетението за имуществени вреди. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

От въззиваемата страна по тази жалба Б. Г. Х. в срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за нейната 5 неоснователност. Моли съда да потвърди решението в обжалваната от застрахователя осъдителна част на решението.

Няма оплаквания в жалбите за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които следва да бъдат отстранени от въззивния съд.

Няма искания за събиране на нови доказателства.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА съдебно заседание на 09.06.2026г. от 14 часа, за която дата и час да се призоват страните.

УКАЗВА на основание чл.7 от ГПК на „ЗД Бул Инс“ АД, че на основание чл.50 ал.5 от ГПК следва да посочи в седмодневен срок от връчване на съобщението, ведно с препис от настоящото определение, електронен адрес, чрез който да се извършва предписаното от закона задължително връчване на адресирани до страната съобщения и съдебни книжа по реда на чл.38 ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6