Решение № 1339 от 28.07.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1339 гр. Варна , 27.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20213100501417 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на В. ИВ. В. и ИВ. ИВ. В., двамата чрез адвокат Д.Р., срещу решение № 260019 от 07.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 20719 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, двадесет и шести състав, с което са отхвърлени предявените от В. ИВ. В. против Г. АП. ГР. искове, както следва: иск по член 87, алинея З от ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот за припадащата му се 1/2 идеална част, който договор е обективиран в нотариален акт /НА/ № 127, том I, peг.№ 613, дело № 38 от 10.04.2003 г. на нотариус С. К., с който М. И. И. продава на Г. АП. ГР. апартамент № 10, находящ се в ***, с площ от 46,33 кв.м, на трети жилищен етаж, състоящ се от антре, кухненски бокс, дневна, спалня и баня и тоалет, при граници: изток - калкан, запад - стълбище, ап.№ 9, север - ***, юг - двор, ведно с прилежащата към апартамента изба № 3 с площ от 2,14 кв.м, както и 7,69 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 230 кв.м, съставляващо УПИ І-657,658 в кв. 3 по плана на 24-ти подрайон на град Варна, за сумата от 22 000 лева, и иск по член 55, алинея 1, предложение трето от ЗЗД за осъждане ответницата да върне ½ идеална част от владението върху апартамент № 10, находящ се в ***, с площ от 46,33 кв.м, на трети жилищен етаж, състоящ се от антре, кухненски бокс, дневна, спалня и баня и тоалет, при граници: изток - калкан, запад - стълбище, ап.№ 9, север - ***, юг - двор, ведно с прилежащата към апартамента изба № 3, с площ от 2,14 кв.м, както и 7,69 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 230 кв.м, съставляващо УПИ І657,658 в кв. 3 по плана на 24-ти подрайон на град Варна; както и в частта, с което са отхвърлени предявените от ИВ. ИВ. В. срещу Г. АП. ГР. искове, както следва: иск по член 87, алинея З от ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот за припадащата му се 1/2 идеална част, който договор е обективиран в нотариален акт /НА/ № 127, том I, peг.№ 613, дело № 38 от 10.04.2003 г. на нотариус С. К., с който М. И. И. продава 1 на Г. АП. ГР. апартамент № 10, находящ се в ***, с площ от 46,33 кв.м, на трети жилищен етаж, състоящ се от антре, кухненски бокс, дневна, спалня и баня и тоалет, при граници: изток - калкан, запад - стълбище, ап.№ 9, север - ***, юг - двор, ведно с прилежащата към апартамента изба № 3 с площ от 2,14 кв.м, както и 7,69 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 230 кв.м, съставляващо УПИ І-657,658 в кв. 3 по плана на 24-ти подрайон на град Варна, за сумата от 22 000 лева, и иск по член 55, алинея 1, предложение трето от ЗЗД за осъждане ответницата да върне ½ идеална част от владението върху апартамент № 10, находящ се в ***, с площ от 46,33 кв.м, на трети жилищен етаж, състоящ се от антре, кухненски бокс, дневна, спалня и баня и тоалет, при граници: изток - калкан, запад стълбище, ап.№ 9, север - ***, юг - двор, ведно с прилежащата към апартамента изба № 3, с площ от 2,14 кв.м, както и 7,69 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 230 кв.м, съставляващо УПИ І-657,658 в кв. 3 по плана на 24-ти подрайон на град Варна; осъден е В.

ИВ. В. да заплати на Г. АП. ГР. сумата от 1 670 лева, представляваща направени по делото пред първата инстанция разноски; осъден е ИВ. ИВ. В. да заплати на Г. АП. ГР. сумата от 1 670 лева, представляваща направени по делото пред първата инстанция разноски.

Жалбата е основана на оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на решението. Сочи се, че по предявените искове се дължи един общ диспозитив, а не два отделни, което прави решението недопустимо. Също така се излага, че с отхвърляне на главния иск по член 87, алинея 3 от ЗЗД не се е сбъднало вътрешното процесуално условие и съдът не е имал правото да разгледа иска по член 34 от ЗЗД, квалифициран от съда като такъв по член 55, алинея 1 от ЗЗД, което също прави решението в частта му по този иск недопустимо. Като основание за недопистимост на решение са сочи и, че искът е подсъден на Окръжен съд – Варна по правилата на член 104, точка 4 от ГПК, тъй като цената му е над 25 000 лева. Твърди се, че основният извод на съда, въз основа на който е постановил отхвърлителното си решение, е, че издаденото удостоверение за търпимост не изключва възможността да бъде издадено разрешение за ползване, не намира опора в закона, като подробно се излагат съображения в тази насока и доводи, че продажната цена е станала изискуема на 02.03.2019 г., респективно длъжникът не е изпълнил задължението си, поради което за праводателката на ищците е възникнало правото да развали договора.

Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове.

Постъпила е и въззивна жалба против решение № 261146 от 01.04.2021 г., постановено по първоинстанционното дело, с което e оставена без уважение молбата на В.

ИВ. В. и ИВ. ИВ. В. за допълване на постановеното по делото решение с произнасяне по искането на ищците с правно основание член 472 във връзка с член 471 от ГПК /отменен/ за прогласяване нищожността на нотариално удостоверяване в разписка от 10.04.2003 г. с нотариална заверка на подписа на М. И. И..

Счита се, че решението е неправилно и необосновано, тъй като искането е предявено от ищците в производството по главния иск, като нищожността му се обосновава с факта, че нотариус С. К. като нотариус, изповядал сделката, не разполага с правомощие на дата 10.04.2003 г. да извърши нотариално действие „заверка на подпис“ на продавача върху разписка за частично плащане на продажната цена породи противоречие със закона – член 25, алинея 1 от ЗННД, а и защото продавачът не е получил сумата от 9 200 лева от купувача, следователно не е налице частично плащане на цената. Иска се отмяна на постановеното решение с правно основание член 250 от ГПК и постановяване на ново, с което да бъде уважено искане за прогласяване нищожността на нотариалното удостоверяване.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва, като се 2 излага, че по този вид възражение съдът не дължи произнасяне в диспозитива на решението, а ги обсъжда в частта на мотивите. Това би довело до неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение, което би било предмет на обжалването по реда на инстанционния контрол, но е основание за допълване на решението по реда на член 250 от ГПК.

Постъпила е и частна жалба против определение № 263260 от 01.04.2021 г., постановено по първоинстанционното дело, с което e оставена без уважение молбата на В.

ИВ. В. и ИВ. ИВ. В. за изменение на постановеното по първоинстанционното дело решение в частта за разноските.

В частната жалба се сочи, че така постановеният акт е недопустим, тъй като е произнесен по молба, подадена извън установения в член 248 от ГПК срок. Отделно от това се излага, че съдът е изчислил неправилно дължимата сума за адвокатско възнаграждение, защото е приел, че всеки ищец е предявил по два иска, но вторият иск /по член 55 от ЗЗД/ е евентуален и съдът не е следвало да се произнася по него, доколкото не е бил уважен главният иск.

В срок е постъпил отговор на частната жалба, с който същата се оспорва, като се излага, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди, че М. И. И. е починала на 26.11.2010 г., като оставила за наследници синовете си – ищците по делото. Приживе между М. И. в качеството й на продавач и ответницата Г.Г. в качеството й на купувач бил сключен договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт /НА/ № 127, том I, рег.№ 613, дело № 38 от 10.04.2003 г. на нотариус С. К., с който М. И. продала на ответницата апартамент № 10, находящ се в ***, с площ от 46,33 кв.м, на трети жилищен етаж, състоящ се от антре, кухненски бокс, дневна, спалня и баня и тоалет, при граници: изток – калкан, запад – стълбище, ап.№ 9, север – ***, юг – двор, ведно с прилежащата към апартамента изба № 3 с площ от 2,14 кв.м, както и 7,69 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 230 кв.м, съставляващо УПИ I-657,658 в кв.3 по плана на 24-ти подрайон на града, за сумата от 22 000 лева, платими в срок от 30 дни, считано от датата на получаване на разрешението за ползване на обекта в сградата. С разрешение за строеж № 455 от 22.12.1997 г. било допуснато изграждане на процесната жилищна сграда. Строителството завършило с удостоверение за търпимост, издадено на 01.02.2019 г. от Община Варна. Още през месец март 2019 г. ответницата заявила на ищеца В.В., че знае за издаденото удостоверение за търпимост, но не може да изпълни задължението си в уговорения срок, тъй като няма пари.

Последният проведен между страните разговор бил на 29.11.2019 г. Към датата на предявяване на иска ответницата не била заплатила задължението си за цената от 22 000 лева и лихвите върху нея, възлизащи на 64 015,43 лева за периода от 10.04.2003 г. до 16.12.2019 г. С исковата молба ищците заявяват, че развалят договора за покупко-продажба поради виновното неизпълнение на задължението на купувача да заплати продажната цена в уговорения срок. Твърдят също, че изпълнението е станало безполезно за тях предвид обезценяването на уговорената сума, поради виновното неизпълнение на ответницата.

3

Предявяват искове за разваляне на договора за покупко-продажба и искове за осъждане ответницата да им върне владението на по ½ идеална част от имота.

В срока по член 131, алинея 1 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Сочи се, че М. И. е починала на 26.11.2010 г., поради което правото на ищците да искат разваляне на договора е погасено по давност. Твърди се, че с предварителен договор за отстъпване право на строеж от 14.12.1996 г. собствениците на недвижимия имот на *** са учредили право на строеж на „Слава“ ЕООД. През 1998 г. собствениците на земята са дарили на ищеца В.В. 161,71 кв.м идеални части от дворното място и той се явява възложител, който впоследствие отстранява строителя от обекта. Сочи се, че негово е било задължението да изгради сградата и да я въведе в експлоатация. Излага се, че с разписка от 10.04.2003 г. с нотариална заверка на подписа М. И. е приела частично плащане на цената по процесния договор в размер на 9 200 лева, като е уговорено, че остатъкът от 12 800 лева ще получи при условията, уговорени в НА – в 30-дневен срок след представяне на разрешение за ползване, каквото и до настоящия момент нямало. Твърди, че за нея не е настъпило условието за заплащане на продажната цена. Сочи, че всъщност продавачът по договора за покупко-продажба е в забава поради неизпълнение на задължението да представи на купувача разрешение за ползване. Ответницата намира, че удостоверението за търпимост не е равнозначно на разрешение за ползване на сградата. Оспорва, че дължи лихва в размер на 64 015,43 лева, тъй като такава не е договаряна, а и не е настъпил падежа на главницата.