Решение № 23407 от 19.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23407 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20251110124126 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, цена на услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.

Ищецът ... твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на имота (..., находящ се в ...), въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Обосновава правния си интерес да води производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с подаденото от длъжника възражение в проведеното заповедно производство. Моли за уважаване на исковете като съдът признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.02.2025 г., а именно: сумата 38,95 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 24.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 10,95 лева, представляваща мораторна лихва за забава за период от 16.12.2022 г. до 20.01.2025 г., начислена върху главницата за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, сумата 74,30 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно 1 със законна лихва за период от 24.01.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата 16,70 лева, представляваща мораторна лихва за забава за период от 15.02.2022 г. до 20.01.2025 г., начислена върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение.

Претендира сторените по делата разноски.

Ответникът Б. Е. Й. – Б. оспорва качеството си на собственик на топлоснабдения имот за процесния период. Оспорва наличието на облигационна връзка по договор за доставка на топлинна енергия през процесния период. Оспорва да е потребил топлинна енергия в претендираното количество. Оспорва да дължи месечни такси за услуга за дялово разпределение на топлинна енергия. Оспорва дължимостта на вземанията за лихви. Твърди, че претендираните суми са заплатени. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за главници и лихви, падежирали преди 24.01.2022 г. Моли да се отхвърлят исковете, като съдът съобрази наведените възражения. Претендира разноските в производството.

С уточняваща молба от 24.10.2025 г., съобразно дадените указания от съда, ищецът е уточнил размера на главницата за цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – 30.11.2021 г. включително в размер на 19,48 лева и за периода м.12.2021 г. – 30.04.2022 г. включително в размер на 19,47 лева.

Третото лице – помагач ... не изразява становище по същество на спора.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Ищецът ... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Б. Е. Б., което съдът е уважил изцяло като е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.02.2025 г., разпореждайки длъжникът да заплати претендираните вземания.

Срещу заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение, поради което съдът е дал указания на заявителя да предяви искове за установяване на вземанията си. Във връзка с дадените указания, заявителят – ищец в настоящото производство, е предявил установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Производството по делото е допустимо.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн.

ДВ 107/09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (изм.

- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху топлоснабдени имоти в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

2

След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или вещно право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят имат качеството на потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази дата са и в договорни отношения с ищцовото дружество.

По делото се установява, че по силата на договор за дарение от ... г., обективиран в Нотариален акт № ... г., правото на собственост върху ..., находящ се на адрес: ..., е прехвърлено при равни квоти от по 1/2 идеална част на Б. Е. Й. – Б. и М. Р. Б. (дъщеря на Б.

Е. Й. – Б., към 2005 г. малолетна), като дарителите, Е. С. Й. и Н. Г. Й., си запазват правото безвъзмездно да ползват жилището, заедно и поотделно. С изрична декларация с нотариална заверка на подписите от ... г., представена по делото, Е. С. Й. и Н. Г. Й. се отказват от правото на ползване върху апартамента.

По делото е представено и прието като доказателство заявление – декларация от ... г., с което ответникът Б. Е. Й. – Б. отправя искане до ищеца за откриване на партида за имот – ..., находящ се на адрес: .... Посочено е в заявлението, че семейството на ответницата Б. се състои от трима членове. По силата на това искане, при топлопреносното дружество е открита индивидуална партида, водена на името на Б. Е. Й. – Б., по която от този момент започва да се отчита потреблението за имота. Съдът приема, че въз основа на искането, което е прието от ищеца, продажбеното правоотношение продължава единствено в лицето на съсобственика Б. Е. Й. – Б., който заживява в имота заедно със семейството си. Б. Е. Й. – Б. сключва писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, откривайки индивидуална партида при последното за целия имот, като така става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата, притежавана от другия съсобственик, нейната тогава непълнолетна дъщеря, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище до ... г. включително. Последното обстоятелство е вярно, тъй като на ... г., след процесния период, по силата на договор за дарение на идеална част, обективиран в Нотариален акт № ... г., Б. Е. Й. – Б. прехвърля правото на собственост върху собствената си 1/2 идеална част от жилището на другия съсобственик – дъщеря си М.

Р. Б..

По делото не се оспорва, а и се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства, че топлоснабденият имот се нахождава в топлофицирана жилищна сграда.

От изложеното, съдът формира извод, че ответникът се явява потребител за битови нужди на топлинна енергия за процесния период, който получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като последната се начислява за обекта по партида с абонатен № ....

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно 3 което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, е измервано чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията са отчитани ежемесечно. От отчетената топлинна енергия по топломера са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция. За имота (и СЕС) разходът на топлинна енергия за отопление се е измервал с индивидуален (апартаментен) топломер. За имота е изчислена и начислена топлинна енергия за отопление от отоплителни тела в имота, от отоплителни тела в общите части, като дял за имота, отдадена от сградна инсталация на база пълен отопляем обем – 173 м3, и за подгряване на вода за БГВ на база отчет по 2 броя водомери.

С оглед на изложеното съдът приема, че за периода от м.05.2021 г. до 30.04.2022 г. на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е начислявано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.

Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки, които намират изражение в издадените от ищеца за всеки отчетен годишен период общи фактури. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните на заключението на съдебно-техническата експертиза, според което размерът на потребената топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до 30.04.2022 г. е 874,14 лева.

По делото е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните, по което вещото лице, след като е съобразило установения от заключението на съдебно – техническата експертиза дължим размер на потребена топлинна енергия, извършените плащания от ответника и прихващания от ищеца със суми по кредитни известия, е установило, че за процесния период ответникът остава да дължи сума в размер на 38,95 лева, от която 13,67 лева за периода м.05.2021 г. – 30.11.2021 г. включително и 25,28 лева за периода м.12.2021 г. – 30.04.2022 г. включително. От заключението се установява, че тази сума представлява корекция на изравнителна сметка за периода м.05.2021 г. - 30.04.2022 г., осчетоводена през м.10.2022 г. и отразена в 2 броя дебитни известия от 25.10.2022 г. В открито съдебно заседание на 04.12.2025 г. вещото лице допълва, че сумата по дебитните известия е получена в резултат от допълнителни замервания, извършени от дружеството за дялово разпределение, след проведени рекламационни производства по искане на съответни собственици на самостоятелни обекти в процесната етажна собственост.

Предвид изложеното, съдът приема, че в правната сфера на ответника е възникнало задължение по договора за плащане на уговорената цена в претендирания от ищеца размер.

По възражението за погасяване по давност на вземането.

Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия, представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

4

Подаването на заявлението спира течението на давността. Заявлението е подадено на 24.01.2025 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 24.01.2022 г. включително /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/ – в случая това е цялото вземането за доставена топлинна енергия за периода м.12.2021 г. – 30.04.2022 г., доколкото задължението за заплащане на цената за месец декември 2021 г. става изискуемо, съобразно уговореното от страните /чл. 33, ал.1 от Общите условия на .../, на 15.02.2022 г.