Определение № 831 от 13.05.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 831 гр. Варна, 13.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Частно наказателно дело № 20263110201572 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. НПК.

Образувано е по жалба от В. В. И.,С. В. Г. и И. В. И. в качеството им на наследници на ****** Г. И. /починал/, срещу акт на прокурор от Районна прокуратура – Варна, постановен на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал.

1, т. 1, чл.243, ал.2 и ал.4 от НПК, а именно постановление от 30.03.2026 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 928/2025 г. по описа на Първо РУ при ОД МВР - Варна, водено за престъпление по чл. 127, ал. 1 НК – в частта, в която РП – Варна е постановила: „Приобщените по досъдебното производство веществени доказателства:

Три броя газови пистолета, както следва:

Един брой газов пистолет „CLASS TORUN MAGNUM“, калибър 9 мм., със сер. № „42804“

Един брой газов револвер „IWG Kurien“, калибър 9 мм., със сериен номер 1

„45466“ и 5 броя патрони 9 мм. – шумови патрони за газов револвер“.

Един брой въздушен пистолет „ UMAREX CPS“, калибър 4.5 мм/.177, със сериен номер „0093916338“ да се върнат на наследниците на починалия: С. В. Г., И. В. И. и В. В. И..

В жалбата е отправено искане да се отмени постановлението на прокурора в посочената част за връщане на веществените доказателства посочени го горе в постановлението на ВРП .

Съдът, след като се запозна с материалите по делото прецени, че така депозираната жалба се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 243, ал. 4 НПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 6, т. 2 НПК съдът може да измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства. Първият спорен между страните въпрос касае активната материална легитимация на жалбоподателите по делото и конкретно притежават ли право на собственост върху вещите, иззети като веществени доказателства по процесното ДП.

По този въпрос съдът намира следното:

Правната уредба на веществените доказателства в наказателния процес се съдържа в разпоредбите на чл. 109 – чл. 113 НПК. Съгласно чл. 109, ал. 1 НПК – веществено доказателство са "предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на 2 обстоятелствата по делото". С оглед тази дефиниция на закона следва, че във всички случаи вещите, иззети като веществено доказателство, следва да са свързани с престъплението, предмет на образуваното наказателно производство. В тази връзка законът изисква те да бъдат внимателно огледани, подробно описани в съответен протокол и по възможност фотографирани /чл.

110, ал. 1 НПК/, както и да се приложат към делото, като се вземат мерки да не се повредят или изменят /ал. 2/. Когато не могат да бъдат приложени – те се оставят на съхранение в местата, посочени от съответния орган /ал. 4/.

Предвиденият в чл. 111, ал. 1 НПК принцип е, че веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство, но ал. 2 предвижда, че когато това няма да затрудни разкрИ.ето на обективната истина и не са предмет на административно нарушение, предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора, могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство.

По аргумент от цитираната норма, отказ на прокурора за връщане на вещта може да бъде обоснован само със затруднение на разкрИ.ето на обективната истина и ако същите са предмет на административно нарушение.

Нормата на чл. 113 НПК предвижда още една възможност за отказ за връщане на веществено доказателство – при възникнал спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства, който спор подлежи на разглеждане.

Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 137/18.02.2019 г. по гр. д. № 2957/2017 г. на ВКС, III г. о., ГК, Решение № 23/08.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1944/2019 г., III г. о., ГК, и др., въпросът за съдбата на веществените доказателства (освен ако не са били предварително върнати, отчуждени или унищожени на някое от основанията по чл. 111 НПК) е предмет на постановения окончателен акт в наказателния процес (освен в случите на отнемане в полза на държавата на веществени доказателства по чл. 112, ал. 1 НПК и на моторни превозни средства по чл. 112, ал. 3 НПК; връщане на веществени доказателства на правоимащия след решаване на повдигнат спор за права по чл. 113 НПК; предаване на иззети като веществени доказателства книжа, писма и др. писмени актове на заинтересованите лица и 3 учреждения, в които случаи разпореждането с веществени доказателства не зависи или не зависи само от приключване на наказателното производство и поначало се налага по следващо – след приключване на наказателното производство, а по рядко и съпътстващо при произнасяне на прокурора или съда). Правилото, приложимо при връщане на предметите, иззети като веществени доказателства в наказателното производство, е установено в разпоредбата на чл. 111, ал. 2 НПК – те се връщат на правоимащите, от които са отнети.

Понятието "правоимащ" по смисъла на цитирания текст включва не само собственика на вещта, но и всяко друго лице, което има каквито и да е права, свързани с упражняването на фактическата власт върху вещта.

Предписанието, залегнало в чл. 111, ал. 2 НПК, повелява да се възстанови съществуващото фактическо положение преди отнемането на вещта от правоимащия.

При горните фактически твърдения на ищеца, очертани в сезиращата искова молба, и като съобрази цитираната практика на ВКС настоящият съдебен състав приема, че П. Н. И. не установява по делото качеството си на правоимащ по смисъла на чл. 111 НПК.

За да формира този извод, съдебният състав съобрази, приложените 3 бр. удостоверения по ЧГД №2305/2025 г. по описа на Районен съд – Хасково, че В. В. И., С. В. Г., И. В. И. се отказват от наследството, оставено им от ****** Г. И., ЕГН **********, б.ж. на гр.Хасково, починал на 01.07.2025 г. в гр.Варна.

Посоченото признание само по себе си изключва съществуването на правно основание, легитимиращо ги като правоимащи по смисъла на нормата на чл. 111 НПК.

По изложените съображения, съдът намира, че подадените от В. В. И.,С.

В. Г., И. В. И. жалби срещу постановлението на прокурор при Районна 4 прокуратура - Варна от 30.03.2026 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 928/2025 г. по описа на Първо РУ при ОД МВР Варна, водено за престъпление по чл. 127, ал. 1 НК – в частта, в която РП – Варна е постановила: „Приобщените по досъдебното производство веществени доказателства:

Три броя газови пистолета, както следва:

Един брой газов пистолет „CLASS TORUN MAGNUM“, калибър 9 мм., със сер. № „42804“

Един брой газов револвер „IWG Kurien“, калибър 9 мм., със сериен номер „45466“ и 5 броя патрони 9 мм. – шумови патрони за газов револвер“.

Един брой въздушен пистолет „ UMAREX CPS“, калибър 4.5 мм/.177, със сериен номер „0093916338“ да се върнат на наследниците на починалия: С. В. Г., И. В. И. и В. В. И., се явяват процесуално недопустими и като такива следва да бъдат оставени без разглеждане, а съдебното производство по същите следва да бъде прекратено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на С. В. Г., И. В. И. и В. В. И., подадени срещу постановлението на прокурор при Районна прокуратура Варна от 30.03.2026 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 928/2025 г. по описа на Първо РУ при ОД МВР - Варна, водено за престъпление по чл. 127, ал. 1 НК – в частта, в която РП – Варна е постановила:

„Приобщените доказателства: по досъдебното

5 производство веществени

Три броя газови пистолета, както следва:

Един брой газов пистолет „CLASS TORUN MAGNUM“, калибър 9 мм., със сер. № „42804“

Един брой газов револвер „IWG Kurien“, калибър 9 мм., със сериен номер „45466“ и 5 броя патрони 9 мм. – шумови патрони за газов револвер“.

Един брой въздушен пистолет „ UMAREX CPS“, калибър 4.5 мм/.177, със сериен номер „0093916338“ да се върнат на наследниците на починалия: С. В. Г., И. В. И. и В. В. И., като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ЧНД № 1572/2026 г. по описа на Районен съд - Варна, 37 състав.

Определението подлежи на обжалване и/или протест пред Окръжен съд - Варна в 7-дневен срок от съобщението до страните.

След влизане в сила на определението препис от същото заедно с материалите по досъдебно производство № 928/2025 г. по описа на Първо РУ при ОД МВР -Варна, да се върнат на Районна прокуратура – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6