Решение № 1047 от 03.08.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 409/2026
- Вид
- Решение № 1047
- Подписан
- 03.08.2026
- Състав
- Нели Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1047 гр. София, 03.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Нели Алексиева при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20261100900409 по описа за 2026 година
Ищецът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД твърди, че на 13.08.2022 г., в с. Смолник, общ. Карнобат, обл. Бургас, на територията на стопански двор е поради късо съединение в електрическата инсталация на МПС – трактор, марка „Case IH JXU 105“, с рама № Z9JL15906, рег. № ****, е възникнал пожар, при разпространението на който е увредено паркираното в непосредствена близост МПС – трактор, марка „CASE MX 285, рег. № ****, собственост на „Агро Поа Инвест“ АД Този трактор рег. № **** е обект на имуществена застраховка „Каско +“ – застрахователна полица № 440122281001436, сключена с ищцовото дружество. Във връзка с ПТП, застрахованото лице е подало заявление с искане за обезщетяване на нанесените вреди на застрахованото имущество, във връзка с което е образувана преписка по щета № 44011912204117, по която е установено, че е налице тотална щета /тракторът е напълно опожарен и не са налице запазени части/ и ищцовото застрахователно дружество плаща застрахователно обезщетение в размер на 41700 лева на застрахованото лице, на 09.06.2023 г.
Посочва, че във връзка с възникналия пожар е образувано ДП № 282 ЗМ204/2022 г. по описа на РУ Карнобат, пр. пр. № 11456/2022 г. по описа на РП Бургас, ТО Карнобат, в хода на което е установено, че инцидентът е възникнал поради самозапалване на трактор, марка „Case IH JXU 105“, с рама № 1
Z9JL15906, рег. № ****, в резултат на късо съединение в двигателния отсек в частта към торпедната стена. Поради което наказателното производство е прекратено. Посочва, че за трактор, марка „Case IH JXU 105“, с рег. № ****за е налице задължителна застраховка гражданска отговорност, сключена с ответника. Затова ищецът кани ответника да му заплати доброволно изплатеното по щетата застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, но ответникът отказва да направи това.
Предвид изложеното, ищецът иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 21328.54 евро /с левова равностойност от 41715 лева/, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение по щета № № 44011912204117 в размер от 41700 лева и ликвидационните разноски за неговото определяне в размер на 15 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба /21.11.2025 г./ до окончателното й изплащане, както и сумата от 6237.76 евро /с левова равностойност от 12200 лева/, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата, за периода от 03.10.2023 г. до 20.11.2025 г. вкл. Претендира направените по делото разноски. В исковата молба е посочена банкова сметка на ищеца за плащане на претендираната сума, съобразно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Ответникът „ЗД Евроинс“ АД не оспорва основателността на исковете, а оспорва единствено техният размер. Поддържа, че платеното от ищеца застрахователно обезщетение не съответства на действителната стойност на вещта към момента на увреждането й. Оспорва и периода, за който се дължи мораторната лихва, като посочва, че претенцията на ищеца е отказана на 10.10.2023 г., а не както е посочено в исковата молба на 03.10.2023 г. С молба с вх. № 54943/22.04.2026 г. прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
С приетия по делото доклад са приети за безспорни между страните обстоятелствата за наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на трактор, марка „CASE MX 285, рег. № ****, по имуществена застраховка полица „Каско +“ – застрахователна полица № 440122281001436, на „трактор, марка „CASE MX 285, рег. № ****, по което 2 във връзка с описаното в исковата произшествие от 13.08.2022 г. ищецът е заплатил обезщетение на застрахованото лице, на 09.06.2023 г., в размер на 41700 лева, по щета № 44011912204117, както и факта, че обичайните разноски за определяне на това обезщетение по щетата възлизат на 15 лева.
Не е спорен между страните и механизмът на настъпване на пожара, при който е увредено застрахованото от ищеца по посочената имуществена застраховка МПС, като не е спорно и обстоятелството, че ответникът е застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ - застрахователна полица № BG/07/122001349053, по отношение на трактор, марка „Case IH JXU 105“, с рама № Z9JL15906, рег. № ****, от късо съединение в електрическата инсталация на който трактор е предизвикан процесният пожар.
От представената по делото /лист 34 от делото на СРС/ регресна покана се установява, че на 05.10.2023 г. ответникът е поканен от ищеца да заплати платеното на увреденото лице застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 440122281001436, включително с 15 лева ликвидационни разноски, в срока, указан в чл. 412, ал. 3 от КЗ.
На 10.10.2025 г. ответникът изпраща на ищеца уведомление, с което отказва да извърши плащане по отправената му регресна покана. Този отказ е получен от ищеца на 13.10.2025 г.
Спорни между страните са обстоятелствата какъв е размерът на вредите, нанесени от процесния пожар на застрахованото при ищеца МПС, съответно каква е стойността на дължимото за тези вреди застрахователно обезщетение. Спорно е и обстоятелството кога ответникът е изпаднал в забава да плати по отправената от ищеца регресна покана.
Във връзка със спорните между страните въпроси относно размера на вредите е допусната съдебно-автотехническа експертиза, като е изискано и образуваното във връзка с процесния пожар досъдебно производство, като съдържащите се в него материали са съобразени от вещото лице, при даване на отговор на допуснатите към експертизата задачи.
От приетото по делото, неоспорено от страните, заключение по съдебно-автотехническата експертиза, което заключение Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че действителната стойност на застрахования от ищеца трактор, определена към датата на застрахователното събитие - 13.08.2022 г., е 44270 лева. Тракторът е напълно 3 изгорял, без запазени части и не може да бъде възстановен. Затова стойността на уврежданията по процесния трактор, определени при условията на тотална щета и след приспадане на останките при предаване за скрап, е в размер на 42110 лева.
Съгласно чл. 411 КЗ, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ по чл. 411 КЗ е свързано с установяване на следните кумулативни предпоставки: валидно облигационно отношение между увреденото лице и ищцовото застрахователно дружество; заплащане на застрахователното обезщетение от застрахователя; наличие на застрахователен договор по застраховка “гражданската отговорност” между ответното застрахователно дружество и причинилото застрахователното събитие лице; установяване предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното застрахователно дружество, както и характера и размера на настъпилите вреди. В този смисъл ищецът следва да установи: наличието на валиден договор за застраховка “каско”, сключен между него и увреденото лице; реализирането на застрахователно събитие, покрито от този договор, настъпило в рамките на застрахователното покритие; изпълнение на задължението си по този договор за изплащане на застрахователно обезщетение; горепосочените предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на причинилото застрахователното събитие лице, както и обстоятелството че ответникът е застраховател по застраховка „гражданска отговорност” на това лице.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства и обявените за безспорни между страните обстоятелства се установява наличието на горепосочените предпоставки.
Спорни между страните е единствено обстоятелството какъв е размерът на вредите, съответно какъв е размерът на обезщетението, дължимо за вредите, настъпили в причинна връзка с процесния пожар.
4
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. За действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка –арг. от чл. 400 от КЗ.
Съотношението между определените от вещото лице Й. стойност на разходите за необходимия ремонт на увредения трактор и неговата действителната стойност към настъпване на увреждането обосновава извод, че е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ. Тази хипотеза се приравнява по правни последици на пълното погиване на вещта, защото отремонтирането на автомобила се явява неоправдано и нецелесъобразно от икономическа гледна точка. Затова, за да не се стигне до неоснователно обогатяване на застрахования, е предвидено, че от размера на действителната стойност на автомобила се приспада стойността на запазените части. Следователно размерът на дължимото обезщетение при тотална щета е разликата между действителната стойност на автомобила и стойността на запазените части. В случая, според приетата по делото е експертиза, няма запазени части, но от стойността на дължимото обезщетение за автомобила, определена при условията на тотална щета следва да се приспадне стойността на останките, които могат да бъдат предадени за скрап. Определена по този начин, стойността на застрахователното обезщетение е 42110 лева. На ищеца се дължат и ликвидационните разноски по неговото определяне в размер от 15 лева /размерът на така претендираните разноски не е оспорен от ответника/.
Предвид изложеното и съобразявайки принципа на диспозитивното начало, съдът приема, че ищецът има суброгационно вземане по чл. 411 от КЗ срещу ответника за пълния предявен размер на иска от 21328.54 евро /с левова равностойност от 41715 лева/, съответно предявеният иск за главницата е основателен и доказан.
Ответникът е поканен на 05.10.2023 г. да заплати дължимото от него вземане по чл. 411 от КЗ на 05.10.2023 г., в срока по чл. 412, ал. 3 от КЗ.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3 от КЗ, в срок от 30 дни от представянето на всички доказателства застрахователят трябва да определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция, или мотивирано да откаже плащането. В случая, в срока по чл. 412, ал. 3 от КЗ ответникът е отказал плащането, като от представеното по делото /лист 35 от делото на СРС/ уведомление е видно, че отказът е от 10.10.2023 г. Ето защо следва да се приеме, че предявеният от ищеца иск за лихвата е основателен за периода от 10.10.2023 г. до 20.11.2025 г. вкл., като размерът на законна лихва върху приетото като дължимо вземане от 21328.54 евро, за този период, определен от съда по реда на чл. 162 от ГПК, с помощна на онлайн лихвен калкулатор, възлиза на 6015.54 евро .
Предвид изложеното, акцесорният иск за лихвата следва да бъде уважен за сумата от 6015.54 евро и за периода от 10.10.2023 г. до 20.11.2025 г. вкл., като бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 6237.76 евро и за периода от 03.10.2023 г. до 09.10.2023 г. вкл.
Разпечатката съдържа 29 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3d9d228c-7a39-419c-9fa6-d5198660e238