Определение № 4876 от 30.09.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1972/2026
- Вид
- Определение № 4876
- Подписан
- 30.09.2026
- В сила
- 30.09.2026
- Състав
- Ирена Николова Петкова, мл.с. Ралица Светославова, Ивелина Владова
Цитирани разпоредби
- чл. 262, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 73, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 18 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
- чл. 19 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4876 гр. Варна, 30.09.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ирена Н. Петкова
Членове:
Ивелина Владова мл.с. Ралица СветоС.а като разгледа докладваното от мл.с. Ралица СветоС.а Въззивно частно гражданско дело № 20263100501972 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 67406/26.08.2026 г. по регистратурата на ВРС от Д. П. Р. срещу разпореждане № 19487/11.08.2026 г. по ч. гр. дело № 6977/2025 г. по описа на ВРС, 39-ти състав, с което на основание чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК е върната подадената от нея жалба вх. № 58318/21.07.2026 г. срещу постановените по делото протоколно решение и протоколно определение № 4637 от 08.07.2026 г.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като първоначалната жалба не страда от констатираните от районния съд нередовности. Твърди се, че същата е подадена чрез ЕПЕП като електронен документ, подписан с валиден квалифициран електронен подпис от жалбоподателката на 21.07.2026 г. в 00:04:11 ч. във формат .p7s, поради което указанието за полагане на подпис е било безпредметно. Сочи се още, че при подаване на жалбата чрез ЕПЕП, посредством виртуален ПОС терминал е заплатена автоматично определената от системата държавна такса в размер на 6,52 евро, представляваща таксата за частна жалба в размер на 7,67 евро, намалена с 15 на сто, на основание чл. 73, ал. 4 от ГПК. С оглед на твърдяната неправилност на дадените указания се иска отмяна на разпореждането за връщане на жалбата.
Препис от жалбата не е връчван, доколкото в производството пред първата инстанция не е конституирана насрещна страна.
Съдът, след извършена служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – разпореждане за връщане, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл.
275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за това са следните:
От материалите по ч. гр. д. № 6977/2025 г. по описа на ВРС се установява, че с протоколно решение № 4637/08.07.2026 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на Д. П. Р. с правно основание чл. 51, ал. 1 от ЗН за определяне на подходящ срок на К. П. К. да заяви дали приема наследството, оставено от П. С. Р., починал на 06.03.2010 г., 1 или се отказва от него.
С постановено в същото съдебно заседание протоколно определение районният съд е оставил без уважение и исканията на молителката за заличаване на извършеното в особената книга, водена при Районен съд – Варна, вписване под № 51/2026 г. на приемане на наследството от Христина Нанева К., останало след смъртта на К. П. К., починала на 07.08.2025 г. и П. С. Р., починал на 06.03.2010 г.; за обявяване за невалидни на удостоверения изх. № 2317/26.01.2025 г. и изх. № 2310/26.01.2026 г., издадени по делото, както и за прекратяване на предоставения на адвокат Илияна П. М. достъп до делото в ЕПЕП.
Срещу двата съдебни акта Д. П. Р. е подала чрез ЕПЕП жалба вх. № 58318/21.07.2026 г., наименована „частна жалба“, с която е поискала тяхната отмяна.
С разпореждане № 17794/22.07.2026 г. районният съд е указал на жалбоподателката в едноседмичен срок да представи доказателства за довнесена по сметка на Окръжен съд – Варна държавна такса в размер на 7,54 евро, дължима на основание чл. 18 от ТДТССГПК, както и да подпише жалбата в деловодството на съда или да представи подписан екземпляр от същата с положен оригинален подпис или валиден квалифициран електронен подпис.
Съобщението е връчено на жалбоподателката лично на 28.07.2026 г. и в предоставения срок, изтекъл на 04.08.2026 г. (присъствен ден), указанията не са изпълнени, поради което с обжалваното разпореждане № 19487/11.08.2026 г. районният съд е върнал жалбата на основание чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК.
Изводът на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките за връщане на жалбата не се споделя от настоящия състав.
На първо място съдът намира, че не е била налице констатираната от районния съд нередовност относно подписа на жалбата.
От извършената от въззивния съд служебна проверка се установява, че жалба вх. № 58318/21.07.2026 г. е подадена чрез ЕПЕП като електронен документ, на който е положен електронен подпис от Д. П. Р. на 21.07.2026 г. в 01:04:11 ч. При извършената чрез системата проверка, електронният подпис е успешно верифициран, като удостоверението е отчетено като валидно, непрекратено и с пълна сертификационна верига.
Следователно още към момента на постъпване на жалбата, изискването за нейното подписване е било изпълнено. Обстоятелството, че при визуализиране на съдържанието на електронния документ върху самия текст не се възпроизвежда графично изображение на електронен подпис, не обосновава обратен извод, доколкото електронният подпис е самостоятелно проверим и е свързан с подадения електронен документ.
Ето защо даденото на жалбоподателката указание да подпише жалбата в деловодството или да представи нов подписан екземпляр от същата, респ. с валиден КЕП, не е било обусловено от действително съществуваща нередовност. Неизпълнението на указание за отстраняване на нередовност, която обективно не е съществувала към момента на подаване на жалбата, не може да обуслови неблагоприятната последица по чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК.
Не са били налице предпоставките за връщане на жалбата и поради неизпълнение на даденото указание за довнасяне на държавна такса в размер на 7,54 евро.
С жалба вх. № 58318/21.07.2026 г. жалбоподателката е оспорила както протоколното решение, така и протоколното определение, постановени в съдебното заседание на 08.07.2026 г., като оспорването на двата съдебни акта е направено с една жалба. При подаването й чрез ЕПЕП е внесена държавна такса в размер на 6,52 евро.
Настоящият състав приема, че и двете произнасяния на районния съд подлежат на обжалване с частна жалба, като няма пречка оспорването им да бъде направено с една жалба. Обстоятелството, че с нея се обжалват два отделни съдебни акта, не налага подаването на отделна жалба срещу всеки от тях.
За частна жалба по гражданско дело, съгласно чл. 19 от ТДТССГПК, се дължи 2 държавна такса в размер на 7,67 евро. При подаване на жалбата чрез ЕПЕП, дължимата държавна такса се намалява с 15 на сто на основание чл. 73, ал. 4 от ГПК, поради което същата възлиза на 6,52 евро. Именно тази сума е внесена от жалбоподателката при подаването на жалбата, поради което не е била налице нередовност поради невнесена държавна такса.
Дори да се възприеме разбирането на първоинстанционния съд, че оспорването на протоколното решение и протоколното определение следва да се разглежда като две отделни жалби, за които се дължат отделни държавни такси, дадените с разпореждане № 17794/22.07.2026 г. указания не са били достатъчно ясни и конкретни, за да може неизпълнението им да обуслови връщане на жалбата.
Действително в разпореждането районният съд е посочил, че следва да бъде довнесена държавна такса в размер на 7,54 евро на основание чл. 18 от ТДТССГПК. От дадените указания обаче не става ясно, че съдът приема, че срещу протоколното решение и протоколното определение са подадени две отделни жалби, за които се дължат самостоятелни държавни такси, нито че отнася вече внесената сума от 6,52 евро към частната жалба срещу протоколното определение, а приема, че по жалбата срещу протоколното решение остава дължима държавна такса по чл. 18 от Тарифата.
Ако районният съд е възприел именно това разрешение, е следвало изрично да го разясни на жалбоподателката, като посочи каква държавна такса приема за дължима по всяка от двете жалби и да й укаже към коя от тях отнася вече внесената сума от 6,52 евро.
Съобразно направеното уточнение съдът е следвало да определи по коя от жалбите държавната такса остава невнесена, съответно какъв е размерът на сумата, която следва да бъде внесена по нея.
Наред с това на жалбоподателката е следвало да бъде указана и конкретната последица от неизпълнението – че ако в предоставения срок не бъде внесена дължимата държавна такса по съответната жалба, именно тя ще бъде върната. Вместо това е дадено общо указание за довнасяне на сумата от 7,54 евро без да е направено необходимото разграничение между двете обжалвания и без да е посочено как неизпълнението на указанието ще се отрази на всяко от тях.
За да може неизпълнението на указанията за отстраняване на нередовност да обуслови последицата по чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, приложима съответно на основание чл.
275, ал. 2 от ГПК, указанията следва да бъдат ясни и конкретни както относно констатираната нередовност и начина за нейното отстраняване, така и относно последицата от неизпълнението й. В случая тези изисквания не са били спазени, поради което неизпълнението на указанието за довнасяне на държавна такса не е могло да обуслови връщането на жалбата.
Предвид изложеното, нито едно от основанията, послужили за връщане на жалба вх.
№ 58318/21.07.2026 г., не е било налице. Ето защо обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато на Районен съд – Варна за продължаване на действията по администриране на жалбата.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 19487/11.08.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 6977/2025 г. по описа на ВРС, 39-ти състав, с което на основание чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК е върната жалба вх. № 58318/21.07.2026 г., подадена от Д. П. Р., срещу постановените по същото дело протоколно решение и протоколно определение № 4637 от 08.07.2026 г.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените 3 действия по администриране на жалба вх. № 58318/21.07.2026 г., съобразно дадените в настоящото определение указания.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4