Решение № 1692 от 07.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1692 гр. Бургас, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20262120100797 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.................., представлявано от всеки двама измежду С..Н..Н.., Я..К..Ч..и Н..М....Л.., против Б. Г. П. с ЕГН **********, адрес: гр. .,..., с която се претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 725/29.11.2025 г. по ч.гр.д. № 798/2025 г. по описа на Районен съд – ..., а именно: сумата от 352. 49 лв., представляваща главница - неплатена падежирала главница до края на срока на сключения между страните договор за потребителски кредит № .....от 11.07.2024 г. за периода от 10.01.2025 г. до 10.06.2025 г., ведно със законната лихва за период от 13.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 43. 21 лв., представляваща договорна лихва - неплатено падежирало договорно възнаграждение от посочената дата до края на срока на договора за периода от 10.01.2025 г. до 10.06.2025 г., сумата 44. 76 лв., представляваща мораторна лихва - лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до подаване на заявлението в съда за периода от 11.08.2024 г. до 12.11.2025 г. Така заявените установителни искове са съединени с осъдителен иск за заплащане на сумата от 140.

93 лв. - главница, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана 1 услуга Фаст и 180 лв. – главница за закупена услуга „....“, ведно със законна лихва за забава върху горните главници от датата на депозиране на заявлението до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски, в това число и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърденията за наличието на облигационно правоотношение по горния договор, съответните общи условия и приложенията към него, съобразно уговорките по които са дължими търсените в настоящото производство суми. Съгласно договорът ищецът е предоставил на ответника паричен заем в размер на 600 лв., като останалите периметри по договора предвиждат годишен процент на разходите в размер на 48. 17 %, при годишен лихвен процент от 40. 90; срок на кредита 11 месеца; месечна вноска от 65. 96 лв. или общо дължима сума за връщане в размер на 725. 50 лв. По закупените допълнителни услуги, заявена изцяло по желание на кредитополучателя и използвани от него, включваща приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредита и отлагането/намаляване на определен брой месечни вноски, смяна на падежна дата, се сочи, че са дължими договорните възнаграждения, съгласно т. 15. т. 1 и т. 2 от ОУ.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се изразява становище за неоснователност на исковете. Не се оспорва съществуващо между страните договорно правоотношение, но се депозира възражение за нищожност на договора съгласно чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и поради превишаване на максимално допустимия ГПР, като се излагат подробни доводи в тази насока, както и относно нищожността на възнагражденията ..и .... Поради това се излага, че е дължима само чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 от ЗПК, като той вече бил заплатил 689. 53 лв., главницата по договора била в размер на 600 лв. При условията на евентуалност депозира възражение за прихващане с надплатената сума от 89. 53 лв., като платена без основание съгласно чл. 55 от ЗЗД.

Правното основание на исковете е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а на депозираното възражение за прихващане е чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С процесната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът - ответник да заплати на ищцовото дружество парични суми – предмет на предявения установителен иск. Длъжникът е депозирал възражение в законоустановения срок, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е указано на кредитора да предяви иск, при което съдът приема, че за ищцовото 2 дружество е налице интерес от воденото на настоящите установителни искове, които са заявените в предвидения от закона срок.

По делото между страните няма спор, че страните са сключили процесния договор за потребителски кредит Стандарт № ....от 11.07.2024 г., съгласно който същите са постигнали съгласие за предоставяне на кредит в размер на 600 лв., за срок от 11 месеца, с месечна погасителна вноска от 65. 96 лв., при годишен процент на разходите от 48. 17 % и годишен лихвен процент от 40. 90 %. Съгласно така постигнатите уговорки дължимата сума по кредита е в размер на 725. 50 лв. Видно от представения договор за потребителски кредит и общите условия към него, страните са уговорили предоставянето на пакет от допълнителни услуги от кредитора приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит /т.15.1 от ОУ/ с възнаграждение от 270 лева, както и възнаграждението по пакет Флекси /т.15.2 от ОУ/. от 330 лева - допълнителните услуги се изразяват във възможност да променя погасителния план /т.15.2 от ОУ/. В договора за кредит е посочено, че общата дължима сума със закупените такива е в размер на 1 325. 50 лева, а размерът на месечната вноска е 12. 51 лева.

Не е спорно също така получаването на уговорения кредит, част от който в размер на 79. 83 лв. е бил използван за рефинансиране.

Ответникът твърди, че по процесния договор вече е изплатил главницата от 600 лв., като ищецът посочва, че действително вече е получил по този договор сумата от 352. 55 евро, чиято левова равностойност възлиза на 689. 53 лева.

Въз основа на така установените факти релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

От представения договор и приложенията към него се установява съществуващо между страните договорно правоотношение, като ответникът не оспорва сключването на договора и приложенията към него, в частност и разписването им от негова страна.

Не се оспорва и получаването на кредита, както и извършените погасителни плащания в посочените по-горе размери.

Независимо от това процесният договор е за потребителски кредит и съответно за него са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Сред посочените правила, чието неспазване влече като последица недействителност на договора за потребителски кредит, е и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тя гласи, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния 3 процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗПК годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения определя годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Към датата на сключване на процесния договор за потребителски кредит основният лихвен процент на Българската народна банка е 3. 63 %. Следователно по процесния кредит годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от 68. 15 %.

Съгласно член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ обхваща всички разходи, включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси. Съгласно тази разпоредба посочените общите разходи по кредита включват и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, ако сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

4

На основание чл. 633 ГПК решенията на Съда на Европейския Съюз по тълкуването на разпоредби от правото на Европейския съюз, което са от значение за правилното решаване на делото, са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България. Противоречието с решенията на Съда на Европейския съюз е предвидено от националния законодател и като основание за касационно обжалване в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2, пр. 2 ГПК.

Съгласно т. 1 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело C 714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, попада в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, б. „и“. За да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ (решение от 16 юли 2020 г., Soho Group, C 686/19, EU:C:2020:582, т. 31 и цитираната съдебна практика), което означава всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора (решение от 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerová, C 377/14, EU:C:2016:283, т. 84). Освен това, за да гарантира тази защита, член 22, параграф 3 от Директива 2008/48 задължава държавите членки да гарантират, че разпоредбите, които приемат за изпълнение на тази директива, не могат да бъдат заобиколени посредством начина, по който са формулирани договорите (решение от 11 септември 2019 г., Lexitor, C 383/18, EU:C:2019:702, т. 30). Указано е, че националния съд следва да провери, от една страна, дали закупуването на съответните допълнителни услуги представлява условие за получаването на кредита, или е задължително за получаването му при договорните клаузи и предлаганите условия, и от друга страна, дали действително става въпрос за допълнителни услуги, уговорени към разглеждания в главното производство договор за кредит, а не за конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Националната юрисдикция трябва също така да вземе предвид всички разпоредби на разглеждания в главното производство договор за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с договорна конструкция като разглежданата в главното производство не се цели възнаграждението за заетата сума 5 да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48.