Решение № 133 от 29.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Пловдив, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20235300500897 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 773 от 23.02.2023г., постановено по гр. д. № 19727 по описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, XII гр. с., се осъжда „Айзем.БГ“ ООД, ЕИК 203595295, да заплати на Т. Н. А., ЕГН **********, сумата от 96, 02 лв., дадена при начална липса на основание – недействителен договор за допълнителни услуги № ***/17.03.2017г. между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.12.2021г. до окончателното изплащане на вземането, като отхвърля иска над този размер – до пълния предявен размер от 768, 16 лева, като недоказан.Осъжда „Айзем.БГ“ ООД, ЕИК 203595295 да заплати на Т. Н. А., ЕГН ********** сумата от 26, 25 лв. разноски по делото.Осъжда „Айзем.БГ“ ООД, ЕИК 203595295 да заплати на адвокат К. Й. К. сумата от 45 лева хонорар по делото, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Срещу така постановено решение е постъпила въззивна жалба вх. № 10783/03.04.2023г. на адв. К. К., като пълномощник на Т. Н. А., ЕГН **********, в отхвърлителната му част, с оплакване, че същото е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и при липса на обоснованост.Оспорва се изводът на районния съд, че по сключения договор за имуществено проучване и 1 изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, нямало доказателства за имуществено разместване на блага между страните, изразяващо се в обедняване на ищеца и обогатяване на кредитора, като и двете основания да произтичат от общ правопораждащ факт.Нямало данни по какъв способ вземането е погасено – дали било опростено от кредитора или погасено от друго лице, поради което не била приложима разпоредбата на чл. 55 от ЗЗД.С оглед установената недействителност на договора за кредит, поради нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза по делото, че задължението по процесния договор било погасено чрез рефинансиране на друг договор за заем от 18.10.2017г., сключен с трето лице, според жалбоподателя се налагал извод за основателност на исковата претенция в пълен размер.Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен в пълния предявен размер.

С отговора на въззивната жалба въззиваемата страна чрез пълномощника си изразява становище, че същата е допустима, но неоснователна по подробно изложени съображения.Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно в оспорваната част, да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Въззивната жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от постановеното съдебно решение в обжалваната част, откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните пороци в жалбата.За нарушение на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.С оглед на това спорът подлежи на разглеждане по същество.

След анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки доводите на страните, съдът намира следното:

Предявеният пред първоинстанционния съд иск е с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. първо от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 50 лева по клауза за допълнителна услуга, увеличена по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК на размера от 768, 16 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на иска до окончателното изплащане. Твърденията на ищцата са, че клаузата за т. нар. „допълнителна услуга“ е нищожна, поради цялостна недействителност на сключения договор за заем на основание чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК 2 и чл. 10а от ЗПК.

Не са спорни обстоятелствата, че между страните е сключен договор за заем № ***г., по който ищцата е получила 2000 лева заем, при уговорена възнаградителна лихва в размер на 41, 03 %, ГПР 49, 69 % и обща сума за плащане с включена допълнителна услуга в размер на 3624 лева, подлежаща на връщане на 12 месечни вноски, всяка в размер на 302 лева, за периода 17.04.2017г. до 17.03.2018г.

Не е спорно по делото, че между страните бил сключен и договор за имуществено проучване и изготвяне на кредитен рейтинг от 17.03.2017г., уреждащ т. нар.

„допълнителна услуга“, задълженията по който са в общ размер 1152, 24 лв., платими на равни месечни вноски в размер на 96, 02 лв. всяка.

По повод оставянето на исковата молба без движение, с допълнителна молба ищцата е изложила, че живее на семейни начала с Г. Н. Н., като двамата имали множество сключени договори за заем с ответното дружество.За рефинансиране на задълженията по същите Г. Н. сключил с ответното дружество нов договор за паричен заем на 18.10.2017г., по който получил 11000 лева заемни средства.С част от тази сума били погасени задълженията по процесния договор за кредит и договора за имуществено проучване и кредитен рейтинг.Твърденията на ищцата са, че всички задължения по тези два договора били погасени.

Ответникът от своя страна в писмения си отговор по чл. 131 от ГПК твърди, че ищцата е направила плащане по договора заем на 12.06.2017г. в размер на 303 лева, след което няма постъпили суми.Общия размер на непогасените задължения от ищцата по погасителен план, вкл. и задълженията за допълнителна услуга, бил 2231 лева.На 31.10.2017г. остатъкът от общото задължение на ищцата по двата договора било опростено от ответното дружество, поради устна договорка между страните и реализираното намерение на ищеца да доведе нови клиенти, един от които бил Г.

Н..Поради това била подадена информация от ответника към Централен кредитен регистър на БНБ, че процесният кредит е погасен и приключен от ищцата.По отношение на сключения договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг ответникът твърди, че поетите задължения по него не били изпълнени и от двете страни, макар договорът да не бил прекратен.Ищцата не предоставила на ответника необходимите данни за изготвяне на кредитен рейтинг, поради което не било изпълнено и задължението на последния.Ответникът твърди още, че ищцата не е депозирала молба за отпускане на нов кредит с цел погасяване на процесния, не е поискала предоговаряне (рефинансиране), нито е страна по нов договор за кредит с ответника след 17.03.2017г.Към процесния договор за кредит не бил подписван и допълнителен договор, анекс или споразумение между страните с цел рефинансиране.

В първоинстанционно производство ищцата е представила извлечение от 3 сметката си в ответното дружество, оспорено от ответника досежно верността на съдържанието му.В тази връзка е допуснато и прието заключение на съдебносчетоводна експертиза, съгласно което след проверка на материалите по делото и предоставени справки от счетоводството на ответното дружество, вещото лице е дало заключение, че кредитополучателя е направил две плащания по погасителния план: на 12.06.2017г. 303 лева и на 18.10.2017г. 2083, 96 лева.Сумата е осчетоводена, както следва: със сумата 303 лева се погасява главница в размер на 137, 60 лева, договорна лихва в размер на 68, 38 лева, допълнителна услуга в размер на 96, 02 лева и лихва за забава 1 лев. Със сумата от 3083, 96 лева според счетоводните регистри на дружеството /Приложение 2 към заключението/, е погасена главница в размер на 1862, 40 лева, договорна лихва в размер на 306, 71 лева, допълнителна услуга в размер на 576, 12 лева, начислена неустойка на 17.05.2017г. за просрочие над 50 дни в размер на 200 лева и законна лихва за забава върху главницата, в размер на 20, 64 лева.При така направените прихващания съгласно приложената справка, остават 118, 09 лева надвнесени при рефинансирането.Съгласно заключението на експертизата, ако бяха включени задълженията по договора за паричен заем и договора за имуществено проучване и изготвяне на кредитен рейтинг от 17.03.2017г. в ГПР, неговият размер би бил 234, 4943%.

Въз основа на тези доказателства районният съд е приел в решението си, че клаузата в процесния договор, предвиждаща възнаграждение за допълнителни услуги, е неравноправна по см. на чл. 143 от ЗЗП, тъй като води до значително неравновесие между договорените права на страните и облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора.При липса на данни предвидената клауза да е индивидуално договорена, районният съд е приел, че същата е нищожна и на основание чл. 146 от ЗЗП.Приел е също, че оспорваната клауза заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, тъй като възнаграждението за допълнителни услуги, не е включено в ГПР по договора за кредит.Изложени са доводи, че доколкото това възнаграждение съставлява „друг пряк разход по кредита“ по см. на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, няма основание да не бъде включено в ГПР, независимо от факта, че се дължи по отделен договор, позовавайки се на чл. 3 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗПК.И след като оспорваната клауза е нищожна, районният съд е направил извод, че платеното по нея е дадено при начална липса на основание.На следващо място решаващият съд е приел за безспорно установено по делото, че ищцата е заплатила първата вноска по погасителен план в размер на 303 лв., за което е налице и признание от ответника, като 96, 02 лева от тази вноска е отнесена за възнаграждението за допълнителна услуга.С оглед на това съдът е приел, че имущественото разместване между страните е до този размер.Кредитирайки заключението на вещото лице районният съд е направил и извод, че вземанията по двата договора са погасени, но не било установено дали задълженията са опростени, както твърди ответника или е платено от друго лице, като 4 и в двата случая според районния съд липсва имуществено разместване на блага.Приел е, че при втората хипотеза е приложима разпоредбата на чл. 74 от ЗЗД, а по делото липсват доказателства за извършено плащане от трето лице.

Във въззивното производство по реда на чл. 267, ал. 2 от ГПК вещото лице заявява, че за изготвяне на заключението, депозирано пред районния съд, е работило с извлечение от сметката на ищцата в ответното дружество, изпратено й по имейл от банката.С договора за заем от 18.10.2017г., сключен с трето лице, не е имала възможност да се запознае.

Визираният договор за заем № ***г. с третото лице Г. Н. Н. е приет като писмено доказателство във въззивното производство.Видно е, че по същия е отпуснат заем в размер на 11700 лева, с посочен начин на плащане на сумата – в брой или по сметка на заемателя съгласно саморъчно попълнено искане за отпускане на заема.В приложения към договора стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, в т. 3 – Условия за усвояване на кредита, е отбелязано – След одобряване на искане и подписване на договор за кредит, в брой от клиента.

Пред настоящата инстанция е допуснато и изслушано и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че на вещото лице не е бил предоставен счетоводен документ за заплащане на сумата от 3083, 96 лева.На вещото лице са предоставени за запознаване договора за заем с третото лице Г.

Н., договор за поръчителство, сключен с жалбоподателката като поръчител по договора с Г. Н. от 18.10.2017г. и записи на заповед, подписани от нея.На вещото лице не е била представена аналитична справка по партидата на жалбоподателката, с обяснението че във въззиваемото дружество не водят такава аналитичност.Процесният кредит според обясненията на управителката на дружеството бил с нулево салдо, била представена счетоводна справка с отразено само едно плащане от Т. Н. А. на 12.06.2017г. на стойност 303 лева, а остатъка от паричните средства по кредита на същата, в размер на 1697 лв., бил отразен като загуба на дружеството.При поискване на справка за всички осчетоводени кредити на загуба била предоставена такава, но направена в друга стая на друг компютър, където експерта не присъствал.При сборуване на сумите за 2016г. и 2017г. вещото лице констатирало разминавания с първата предоставена справка, отразената сума по кредит ***г. била различна /700 лв., вместо отпусната сума в размер на 2000 лв. на Т. А., името на кредитополучателя било друго – С. Е. Н., оставаща главница 562, 21 лв/. Освен това номера на кредита на жалбоподателката бил непоследователен.Същевременно с пореден системен номер на кредита от компютъра ***, бил отразен номер на кредит ***, който не отговарял на номера на кредита на Т. А. ***, датата на кредита 02.27.2017г. също не отговаряла, била отразена и оставаща главница 1697 лв. На справка 3 към заключението с пореден системен номер на кредита от компютъра 11970, различен от системния номер по 5 справка 2, било отразено: номер на кредата *** /номера на кредита на Т. Н. А./, дата 17.03.2017г., сума по кредита 2000 лв., оставаща главница 1697 лв.При проверка на банковите документи за периода 17.03.2017г. до 18.10.2017г., преводи от Т. Н. А. не са констатирани.На вещото лице били предоставени за запознаване и справки по вноските по касов апарат, с изключение на справката от дата 18.10.2017г., която не била предоставена, с обяснение, че периода е архивиран и заключен.От предоставените справки на хартиен носител вещото лице заключава, че по Договора за заем № ***, по който е предоставен заем в размер на 2000 лева, е направена вноска на 12.06.2017г. в размер на 303 лева и остатъка от главницата в размер на 1697 лева е осчетоводен като загуба през 2022г.С оглед неосигуряването на достъп до счетоводния софтуер, необходим за сравнение на данните от справките на хартия с тези в счетоводния софтуер и тъй като повечето справки били правени след прехвърляне в ексел и форматирани в друга стая и на друг компютър, вещото лице счита, че е налице отказ за даване на достоверна счетоводна информация.