Решение № 904 от 30.11.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 904 гр. гр. Хасково, 30.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20245640100572 по описа за 2024 година

Предявен е от Р. З. Д. с ЕГН:**********, с постоянен адрес ***, със съдебен адрес ***, адв.Т.С-М., против Етажна собственост на сграда, находяща се в ***, представлявана от председателя на управителния съвет Р.В.С., иск с правно основание чл.40, ал.1 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/.

Ищецът твърди, че по силата на нотариален акт вх. peг. № 2873, акт № 157, т. VIII. дело 1809 от 08.11.1999 г. и нотариален акт вх. peг. № 1489, акт № 87, том V, дело 477 от 08.03.2012г. на Служба по вписванията гр. Хасково е собственик на два апартамента в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в ***. На 05.02.2024 г. във фоайето на сградата било проведено общо събрание на собствениците (ОСС), на което били взети няколко решения, включително и такова по т. 3 от дневния ред, а именно: „Месечните вноски за управление и разходите за поддържане на общите части на вх. А да бъдат разпределени поравно на самостоятелен обект (апартамент) с месечна вноска от 18 лева на месец.“ Това решение било прието с мнозинство от 53,74% идеални части от общите части на сградата. Протоколът за така проведеното общо събрание бил поставен на таблото за съобщения във фоайето на сградата на 09.02.2024 г. в 18:30 часа, като същият не бил изпращан на електронен адрес на ищеца. Според него, така взетото по т. 3 от дневния ред решение от ОСС било незаконосъобразно, поради което в срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС предявявал настоящия иск за отмяната му. На първо място посочва, че с изменението на чл. 51 ЗУЕС, ДВ бр. 82 от 2023 г., в сила от 31.12.2023г., режимът на разпределение на разходите за управление и 1 поддържане на общите части на сградата бил изменен, като тези разходи били разделени на две. Разходите за управление на общите части (РУ) следвало да бъдат отделени в отделно перо от разходите за поддържане на общите части (РП). Легалното определение за тези разходи също било разделено в две отделни точки (т. 11 и т. 11а от ДР на ЗУЕС). Съгласно алинея първа на чл. 51 ЗУЕС, разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост се разпределяли поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. За самостоятелен обект, в който се пребивавало не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, се заплащали разходите за управление и разходите за поддържане в размера, който бил определен за един собственик, ползвател или обитател. Тази норма обаче вече не била императивна, каквато била досега и това правило оставало валидно, доколкото ОСС не било взело решение по чл. 51, ал. 9 от ЗУЕС и не било избрало един от посочените в тази разпоредба три начина за разпределение на РУ и РП. На проведеното на 05.02.2024 г. общо събрание тези разходи не били отделени в отделни пера, а била определена една обща сума в размер на 18 лева на месец, поравно на самостоятелен обект. Според ищеца, това било съществено нарушение на закона и в пълно противоречие с извършената законова промяна, което било достатъчно основание за отмяна на решението на ОСС. От друга страна, при гласуване на тази сума не била предоставена никаква информация за това какви били прогнозните разходи на етажната собственост и в частност какви били прогнозните разходи за управление, съответно – разходи за поддръжка. Общата сума на тези разходи за 2023г. била в размер на 215 лева на месец, а с определената нова месечна вноска от 18 лева на обект, общо за 14-те обекта в сградата тя възлизала на 252 лева на месец. Тази сума надвишавала средния месечен разход с 37,00 лв., а за една година превишението възлизало на 444 лв. При положение, че в касата на етажната собственост имало остатък от 665,10 лева (съгласно протокола, т. 1), не било ясно за какви нужди ще бъде използвано превишението в общ размер на 1109.10 лева. Предназначението на вноските за РУ и РП било да бъдат разпределени и покрити текущите разходи, а не да се трупали във фонд, както се правело при определяне на вноските за фонд „Ремонт и обновяване“. В тази връзка и на трето място, ищецът счита, че решението по чл. 51, ал. 9 ЗУЕС следвало да бъде мотивирано и следвало да бъде ясно защо ОСС избрало един от посочените в този текст на закона начини за определяне на РУ и РП. Целта на закона била тези разходи да бъдат разпределени възможно найсправедливо на принципа „който ползва, той заплаща“. В случая обаче това не било така, тъй като в сградата имало собственици на обекти, които не ползват своите апартаменти, но те заплащали същата такса, каквато например била за четиричленното семейство на управителя на етажната собственост. След като за взетото решение не били посочени никакви мотиви, според ищеца същото било взето в противоречие с целта на закона. Според него, при вземане на решението по т. 3 били допуснати и процесуални нарушения, най-важното от които било в реда на упълномощаване на участващите на ОСС лица. Сочи, че в началото на събранието било казано, че управителят Р.С. представлява 2 собственика П. В. и именно последният бил записан в списъка на присъстващите. Доколкото на ищеца било известно, това лице не било собственик на ап. 25 в сградата, а собственик била неговата дъщеря Ж.Х.

Нейното име било добавено допълнително на ръка в списъка след провеждане на ОСС. Същото име било посочено и в протокола, в противоречие с това, което било обявено на ОСС. Освен това, към протокола липсвали приложени и пълномощните на упълномощените лица и не било ясно по какъв точно от начините по чл. 14 ЗУЕС било извършено упълномощаването, което било от съществено значение за преценка законосъобразността на взетите решения, доколкото решението по т. 3 било взето с мнозинство от 53,74% ид.ч. от общите части на сградата и в случай, че дори едно от упълномощаванията било невалидно, това можело да повлияе на резултата от гласуването, а оттам - и на законността на взетото решение. Пак в тази връзка, ищецът поддържа, че списъкът на присъстващите и упълномощените лица следвало да бъде съставен по данните от книгата на етажната собственост по арг. на чл. 14, ал. 1 ЗУЕС. В случая обаче това не било направено, а и доколкото му било известно, данните в тази книга към момента на ОСС не били актуализирани.

Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно решението по т.3 от Протокол №16 от 05.02.2024г. за проведено Общо събрание на Етажната собственост в сграда с адрес - ***. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който счита иска за допустим, но неоснователен. Не оспорва твърденията, че ищецът е собственик на два апартамента в процесната сграда в режим на етажна собственост, както и че на 05.02.2024г. е било проведено общо събрание на етажната собственост, на което са били взети отразените в протокол №16 решения. Оспорва всички останали твърдения и възражения на ищеца. Поддържа, че оспорваното решение на ОС било взето при стриктно спазване на относимите материални и процесуални законови изисквания и по въпроси, попадащи в компетентността му. Протоколът от проведеното ОСЕС отговарял на изискванията на чл.16, ал.5 от ЗУЕС - в него били изписани явилите се на ОС собственици, общият брой проценти идеални части от общите части на сградата, които те представляват, взетите решения и мнозинството, с което били приети. По-детайлна информация относно явилите се лица била обективирана в Приложение към протокол №16 за присъствие на общото събрание, проведено на 05.02.2024г., което не съставлявало нарушение на чл.16, ал.5 от ЗУЕС, доколкото присъственият лист съпътствал протокола и също можел да бъде предоставен на всеки от интересуващите се собственици. Изискването на чл.13, ал.1 от ЗУЕС също било спазено, като за свикването на ОСЕС била поставена покана на входа на сградата, съдържаща пълния дневен ред, повече от 7 дни преди датата на провеждането му на 05.02.2024г. Тя била поставена на 27.01.2024г. и била подписана от лицата, свикали събранието - Р.С., като Управител, С.Д. и Н.В., като за поставянето й бил съставен и протокол. Също така, спазена била и процедурата по чл. 16, ал.7 от ЗУЕС по оповестяване на протокола от 3 проведеното на 05.02.2024г. общо събрание. Предвид на това, според ответника липсвали процесуални нарушения, налагащи отмяна на оспорваното решение на ОСЕС от 05.02.2024г. По отношение на възражението за противоречието му с разпоредбата на чл.51 ЗУЕС, се посочва че на ОС било предложено разпределението на разходите да бъде именно по т.3 на чл.51, ал.9 ЗУЕС, а мотивите за това били детайлно обсъдени. Следвало да се има предвид, че във връзка с решения на ОС, обективирани в т.2 от Протокол № 15/10.02.2023г. и т.2 от Протокол № 10/27.01.2019г., на управителя и касиера на ЕС не се заплащала сума в брой, а същите били освободени от заплащане на ежемесечна такса за поддръжка. Размерът на месечните разходи за поддръжка на входа бил съобразен с размера на абонаментната такса за асансьор и таксата за годишния му технически преглед, както и с броя на апартаментите, от които се събирала такса, които били 12 на брой. Поддържа се, че с така приетата сума от 18 лева на месец на апартамент, нямало да се стигне до надвишаване на събраните средства, напротив – същата щяла да бъде изцяло използвана за месечните разходи на входа. Нещо повече – предвид постоянното поскъпване на цените на тока и абонаментните такси, имало опасност същата да не достигне и да се използва наличния остатък в касата от предходен период. Освен това, част от собствениците не заплащали редовно месечните си такси, вследствие на което имало месеци, в които в касата на входа имало много малко и дори никакви приходи, в които случаи се използвал именно наличният остатък в касата. На ОС било ясно обявено, че сумата от 18 лева била обща за разходи за управление и за поддръжка, тъй като същите в ЗУЕС навсякъде били упоменати заедно и фигурирали заедно в образеца на отчет за месечните разходи, находящ се на сайта на МРРБ. С оглед на това, според ответника начинът на формиране размерите на отделните разходи по пера бил въпрос по целесъобразност, а не на законосъобразност и не подлежал на съдебен контрол. Същият посочва, че този начин на разпределение на разходите бил избран от ОС поради дългогодишни проблеми на ЕС при събиране на таксите, тъй като били налице собственици, които твърдяли че не ползват апартаментите си, а реално редовно ги посещавали. Тъй като нямало видеонаблюдение и начин да бъде упражнен контрол колко човека живеят в един апартамент и колко често посещават апартаментите си, било взето решение за преминаване към този начин на разпределение на разходите, а именно - на самостоятелен обект. Ето защо, така възприетият подход в решението по т.3 от проведеното ОС не противоречало на чл.51 ЗУЕС и се явявало законосъобразно. На следващо място, ответникът възразява че не е налице и нарушение по чл. 16 ал.7 ЗУЕС, тъй като заверен препис от протокола бил поставен на общодостъпно място в сградата на ЕС. Решението на ОС било законно, тъй като попадало в правомощията на ОС на ЕС и било взето по целесъобразност, имайки предвид и че самият ищец отказвал да заплаща разходи за управление и за поддържане на общите части за притежавания от него втори апартамент. Считайки този отказ за некоректен, от етажната собственост било предложено преминаване именно към начин на разпределение – на самостоятелен обект, с цел да се избегне тази злоупотреба.

4

Според ответника, неоснователно се явявало и възражението на ищеца за допуснати процесуални нарушения в реда на упълномощаването на участващите лица в ОС на ЕС. Твърди, че в началото на събранието било съобщено, че управителят Р.С. бил упълномощен да представлява Е.С. от ***, Ж.Х./П. В. от ***, а С.Д. била упълномощена да гласува от името на К.Д. от телефона на жената, с която живее - Н.К. за ***. От своя страна, П. и Д.В.и родители на собственичката Ж.Х., били постоянни ползватели на *** и били записани в книгата на етажната собственост. Те били записани в списъка на присъстващите, именно поради факта, че са постоянни ползватели и съгласно чл.5, ал.2 от ЗУЕС имали правото да участват в управлението на ЕС. Макар името на собственика по нотариален акт Ж.Х. да било написано допълнително, това не променяло валидността на упълномощаването, тъй като Д.В. имала пълномощно с нотариална заверка от дъщеря си Ж.Х. и с него можела да упълномощи собственик, който желаела да я представлява на ОСЕС, каквато възможност била предвидена и в чл.14, т.1 от ЗУЕС, в сила от 31.12.2023г. Според тази разпоредба П. и Д.В.и като ползватели на *** имали правото да упълномощят друг собственик, както в случая упълномощили управителя писмено, което обстоятелство било отразено в протокола на събранието, а пълномощните били приложени. Ответникът отбелязва също, че при съобщаването за упълномощаване от лицата, никой от присъстващите собственици не бил оспорил валидността на упълномощаването и не бил поискал да види доказателствата за упълномощаването, които били в ръцете на управителя Р.С. Твърди още, че упълномощаването от П. и Д.В.и и от Е. С. било направено писмено, а С.Д. била упълномощена от К.Д., чрез съобщение по Viber, изпратено от телефона на Н.К. до касиерката Н.В., с изричното им желание С.Д. да ги представлява пред Етажната собственост, което било показано по време на събранието на съпругата на ищеца и било съобщено на управителя преди провеждането на ОСЕС. От своя страна, ищецът също обявил в началото на събранието, че представлява собственика З. от *** но не е предоставил никакво доказателство как и по какъв начин бил упълномощен.