Решение № 387 от 12.04.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. Варна, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20243100500663 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 3241/23.02.2024 г. на И. А. А. - длъжник по изп. дело № 20237160400583 по описа на ЧСИ Николай Георгиев, рег. № 716 на КЧСИ, с район на действие ВОС срещу отказа на ЧСИ да измени размерът на таксите и разноските дължими от длъжника по изп. дело, обективиран в Постановление от 06.02.2024 г. и определени с ПДИ с изх. № 13600/13.10.2023 г. и Постановление за такси и разноски от 02.11.2023 г.

Твърди се в жалбата, че не се дължат претендираните разноски, тъй като А. заплаща извънсъдебно на взискателя дължимата главница и лихви на 01.11.2023 г., като всички извършени след тази дата действия от ЧСИ са незаконосъобразни и за тях разноски не се дължат. Счита, че търсените разноски или не са направени или са неправилно изчислени.

Възразява се, че длъжникът не отговаря за разноски по предприети принудителни действия, които не са необходими с оглед размера на търсената сума. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата община Варна не депозира възражение по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.

ЧСИ Николай Георгиев, рег. № 716 на КЧСИ, с район на действие ВОС депозира мотиви, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения за неоснователност на жалбата. Прилага заверен препис от изп. дело № 20237160400583.

Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

1

По допустимостта на жалбата:

Обжалвано е действие на ЧСИ, изразяващо се в определяне на разноски в изпълнителното производство, което е в кръга на подлежащите такива на съдебен контрол – чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалват действието на ЧСИ лице – длъжник по изп. дело, поради което е допустима.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Изпълнително дело № 20237160400583 по описа на ЧСИ Николай Георгиев, рег. № 716 на КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано на 20.09.2023 г. по молба на община Варна и въз основа на влязъл в сила Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-2211-1/06.04.2023 г. С молбата взискателят възлага на ЧСИ всички правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ, вкл. и определяне начина на изпълнение.

На 21.09.2023 г. ЧСИ извършва справка в НБД относно пълните данни на длъжника.

На 13.10.2023 г. се правят служебни справки в НАП, БНБ, АВ, АГГК, ОДП Варна, - Пътна полиция.

Със съобщения с изх. №№ 13592/13.10.2023 г., 13954/13.10.2023 г. и

13956/13.10.2023 г. са наложени запори на сметки, депозити, банкови сейфове и касетки на А. в „ПИБ“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „Уникредит Булбанк“ АД. Съобщенията са изпратени с писма с обратни разписки. Запорите са вдигнати по искане на ЧСИ, изпратени със съобщения от 22.02.2024 г.

На 16.10.2023 г. е наложена възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот, представляващ 12.28 ид.ч. от ПИ № *** по КК на гр. Варна и сграда с идентификатор № *** по КК на гр. Варна. Същата е заличена на 23.02.2024 г. по искане на ЧСИ.

На длъжника И. А. А. е връчена надлежно ПДИ на 03.11.2023 г., като в същата е посочена сумата от 424.85 лева – такси по ТТРЗЧСИ. Същата е връчена чрез служител на ЧСИ.

С Постановление за такси и разноски по изп. дело от 02.11.2023 г. са признати за дължими следните разноски: по т. 1 – образуване на изп. дело – 24 лева с ДДС; по т. 3 – извършване на справка за длъжника и неговото имущество – 6 бр. – 36 лева с ДДС; т. 5 изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов служител на покана, призовка, препис от жалба 1 бр. – 24 лева с ДДС; по т. 4 – изпращане на призовки по пощата, препис от жалба, уведомления и книжа – 7 бр. – 84 лева с ДДС; по т. 9 – налагане на запор без извършване на опис – 3 бр. – 54 лева с ДДС; по т. 10 – искане до СВ за вписване и вдигане на възбрана 2 бр. – 36 лева с ДДС; по т. 26 – изпълнение на парично вземане по отношение на Акт № МД-АУ-2211-1/06.04.2023 г. – 158.17 лева; по т. 31 – допълнителни разноски – 21.52 лева с ДДС на обща стойност 437.69 с ДДС.

С молба с вх. № 18119/08.11.2023 г. взискателят отправя искане да бъде приключено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК.

Съгласно разпоредбите на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. С ТР № 3/10.07.2017 г. /08.06.2017 г./ по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС е прието, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, като в мотивите към същото решение е посочено, че в изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските. Това се дължи на особеностите на производството по принудително изпълнение. Изпълнението може да бъде реализирано чрез 2 един или няколко изпълнителни способа. По съществото си всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи. От друга страна, всеки изпълнителен способ представлява съвкупност от изпълнителни действия, които се извършват в определената от закона последователност, като за всяко едно от тези действия се дължи такса, ако това е предвидено в съответната тарифа. Затова размерът на разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително действие, поради което и размерът на същите посочен в ПДИ и Постановление от 02.11.2023 г. се различава. Дължимите се по изпълнението такси и разноски се внасят авансово от взискателя. Затова, на основание чл. 79 от ГПК, между него и длъжника възниква материалноправно отношение за възстановяването им. По силата на това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги възстанови. Това вземане не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. То обаче се събира в това производство, дори и реализираното в него притезание да е непарично такова. В последния случай, при липса на доброволно плащане на разноските от страна на длъжника, вземането на взискателя за тях ще може да се реализира в изпълнителното производство, чрез някой от предвидените за изпълнение на паричните задължения изпълнителни способи. Тъй като тези разноски се събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след неговото приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство.

Само по себе си авансовото внасяне на дължимите се по изпълнението такси и разноски не е достатъчно, за да може те да бъдат събрани от длъжника. Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са действително дължими се по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им.

Това става с надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е необходимо последният да определи дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника. Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист.

Затова този акт представлява пряко изпълнително основание.

В конкретния случай на 03.11.2023 г. на А. е връчено Постановление за такси и разноски по изп. дело от 02.11.2023 г., с което са признати за дължими следните разноски: по т. 1 – образуване на изп. дело – 24 лева с ДДС; по т. 3 – извършване на справка за длъжника и неговото имущество – 6 бр. – 36 лева с ДДС; т. 5 изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов служител на покана, призовка, препис от жалба 1 бр. – 24 лева с ДДС; по т. 4 – изпращане на призовки по пощата, препис от жалба, уведомления и книжа – 7 бр. – 84 лева с ДДС; по т. 9 – налагане на запор без извършване на опис – 3 бр. – 54 лева с ДДС; по т. 10 – искане до СВ за вписване и вдигане на възбрана 2 бр. – 36 лева с ДДС; по т. 26 – изпълнение на парично вземане по отношение на Акт № МД-АУ-22111/06.04.2023 г. – 158.17 лева; по т. 31 – допълнителни разноски – 21.52 лева с ДДС на обща стойност 437.69 с ДДС.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. По 3 своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски.

Според разясненията съдържащи се т. 5 на ТР № 3/2015 на ОСГТК, тези разноски обаче трябва да са били във връзка с изпълнението и да са били необходими за принудителното реализиране на вземането.

От материалите по изпълнителното дело безспорно се установява, че са извършени следните действия от съдебния изпълнител, а именно: образуване на изпълнителното дело, справки за длъжника и неговото материално състояние, връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника по изпълнителното дело, налагане на запор върху сметките на длъжника, налагане на възбрана на собствен на длъжника недвижим имот и вдегане на същата; изпращане по пощата на съобщения и книжа. За така извършените действия от страна на съдебния изпълнител се дължат следните такси: за образуване на изпълнителното дело се дължи такса 20 лева или 24 лева с ДДС – чл. 1 от ТТРЗЧСИ, за извършване на шест броя справки за длъжника и неговото имуществено състояние се дължи такса от 30 лева или 36 лева с ДДС – чл. 3 от ТТРЗЧСИ; за изготвяне и връчване на поканата за доброволно изпълнение се дължи такса в размер на 20 лева или 24 лева с ДДС – чл. 5 от ТТРЗЧСИ; за изпращане по пощата на призовка, препис от жалбата, уведомление и книжа се дължи такса 30 лева или 36 лева с ДДС – чл. 4 от ТТРЗЧСИ /не се съдържат доказателства в изпълнителното дело за изпращане по пощата на друг документ освен трите запорни съобщения/; за налагане на три запора без извършване на опис се дължи 45 лева или 54 лева с ДДС – чл. 9 от ТТРЗЧСИ; за искане до съдията по вписванията за вписване и вдигане впоследствие на възбрана се събира такса 30 лева или 36 лева с ДДС – чл. 10 от ТТРЗЧСИ.

Като преценени съобразно материалите по делото и ТТРЗЧСИ съдът приема, че горните такси са начислени правилно в посочения от съда размер. Действията на ЧСИ са извършени преди постъпване на молбата на взискателя по чл. 433, ал. 2 от ГПК.

Направени допълнителни разноски по чл. 31 от ТТРЗЧСИ не са установени по изпълнителното дело – не са налице доказателства за направени такива и техния размер.

Още повече, че в Постановление от 02.11.2023 г. приетите разходи от ЧСИ за сумата в общ размер на 21.52 лева с ДДС не са конкретизирани по пера, стойност и основания, предвид обстоятелството, че горецитираната правна норма съдържа десет хипотези, в които се дължат допълнителни разноски.Тази сума би била дължима само при наличен счетоводен документ за същата. Допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството, както е нормативно предвидено в ЗАБЕЛЕЖКА на чл. 31 от Тарифата.