Решение № 147 от 12.07.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. гр.Мадан, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20235430100471 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Ф. А. Б. против СИТИ КЕШ ООД, с която е предявен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прогласена нищожността на клаузата за неустойка от сключен между страните договор за кредит №** от 03.08.2021г. като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД да бъде осъдено ответното дружество да върне на ищцата сумата от 591,17 лева (след допуснато изменение в о.с.з), платена без основание неустойка по договор за кредит №** от 03.08.2021 г. в периода от 03.08.2021г. до 20.12.2023г.

В исковата молба се твърди, че на 03.08.2021 г. ищецът сключил с ответното дружество договор за кредит № **, по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 1800 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,05%, годишен процент на разходите 48,02%. Съгласно чл.6 от договора, договорът за заем следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.

33 от ОУ към договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови 1 институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход. В случай на неизпълнение 1 от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.6 от договора, респ. на чл. 33 от ОУ към договора за кредит от договора, същият дължи неустойка визирана в чл.6.2 на кредитора в размер на 1000,00 лева, която той следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка. Ищецът бил усвоил изцяло заемният ресурс, но не дължал плащания за неустойка, поради нищожност на клаузата установяваща такова задължение. Ищецът счита, че неустойка в размер на 1000,00 лева е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя била близо от 50 % от заетата сума в размер на 1800,00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Заемодателят не бил търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служило за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено било да се кумулира към погасителните вноски като по този начин водило до скрито оскъпяване на кредита и създавало единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Ищцата не можела да посочи точният размер на платените суми за неустойка и счита, че същият ще се установи от ССЕ. Исковата претенция била формирана от всички плащания извършени от ищцата за неустойка. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за недопустимост на иска. Счита, че правото на иск е упражнено при условията на злоупотреба с право, доколкото ищецът бил депозирал четири идентични искови молби пред РС Мадан, с които се оспорва клауза за неустойка. Формулирано е искане да бъдат съединени гр.д. № 471/23 и гр.д.

61/2024 г. по описа на РС Мадан. Оспорва исковата молба като нередовна.

Взема становище за неоснователност на предявения иск. Още преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му. Освен че му била предоставена преддоговорна информация преди сключване на договора, има сключени общо 8 договора с идентични условия и задължение за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. В случай че ищецът бил добросъвестен би следвало, освен да не се обвързва за пореден път с условията на кредитора, поне да упражни правото си на отказ от договора съгласно чл. 28, ал. 5 от Общите условия и чл. 29 ЗПК, посочено изрично и в СЕФ. Счита, че ищецът бил сключил договорите с единствената цел да се обогати за сметка на ответника, като ползва предоставените заемни суми, а след това заведе искове за недействителност и връщане на суми Отделно от недобросъвестността на кредитополучателя, гореизложените факти водели и до явния извод, че е налице индивидуално договаряне и 2 добросъвестност от страна на кредитора, тъй като ищецът се е запознал неколкократно с условията на конкретния кредитен продукт на ответното 2 дружество в периода от 2019 г. до 2023. Ответникът счита, че по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката била проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай страните я уговорили като плащане, което да бъде извършено в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изначално невъзможно било уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.

Предвидената неустоечна клауза в договора била действителна, с оглед на което оспорва предявените искове като неоснователни. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е спорно, а и от представените писмени доказателства Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, издаден от СИТИ КЕШ ООД, Искане за сключване на договор за кредит от 02.08.2021 г. подадено от Ф. А. Б. за сумата от 1800 лева, справка за движенията и актуалния дълг по договор № ** от 02.08.2021 г., се установява, че между страните е бил сключен Договор за кредит № ** от 03.08.2021 г. С определение от 02.05.2024 г. на осн. чл. 190, ал.

1 от ГПК ответникът СИТИ КЕШ ООД е бил задължен да представи заверено копие от процесния договор за кредит № ** от 03.08.2021г., сключен с Ф. А.

Б., като същият е предупреден, че непредставянето на документа се преценява съгласно чл. 161 от ГПК. В предоставения срок ответникът не е представил изискания договор за кредит № ** от 03.08.2021г. С оглед фактическите твърдения на страните, които са безспорни по отношение на сключения между страните договор и посочените по-горе писмени доказателства, съдът приема, страните са постигнали съгласие относно следните параметри: размер на предоставената от СИТИ КЕШ ООД на Ф. А. Б. сума: 1800 лева, срок на договора 12 месеца, платими както следва: 3 вноски по 60,08 лева и 9 вноски в размер на 234,83 лева, общ размер на плащанията 2293,71 лева, от които 1800 лева главница и 493,71 лева – лихва, при фиксиран ГЛП в размер на 40,05 %, ГПР 48,12%. Съгласно представения СЕФ потребителят следва да предостави обезпечение – поръчител или банкова гаранция, отговарящи на условията посочени в ОУ на Кредитора за заеми, предоставяни чрез интернет, като при непредставяне на обезпечение се начислява неустойка в размер на 2410,29 лева. Липсва спор между страните, а и от представената от ответника и неоспорена от насрещната страна справка за движенията и актуалния дълг по договор № ** от 02.08.2021 г. е видно, че заемната сума от 1800 лева е усвоена от Ф. А. Б., както и че Ф. А. Б. е заплатила по процесния договор за кредит сумата в общ размер на 2 498 лева, с която са погасени 1800 лева – главница, 106,83 лева – лихва и 591,17 лева – неустойка.

Ищецът е въвел възражение за нищожност на клаузата, предвиждаща неустойка за непредоставяне на обезпечение на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в 3

ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В цитираното тълкувателно решение е посочено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. Законодателят придава правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект. Договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе извън обезпечителните или обезщетителните функции, които са й придадени от страните. В случая неустойката е начислена за неизпълнение на задължението на ищеца да предостави обезпечение по кредита. Съдът намира, че предвидената неустоечна клауза в процесния договор за потребителски кредит излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, надвишава многократно евентуалните вреди на кредитодателя от неизпълнението, поради което противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Така, както е уговорена конкретната неустойка, е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение под формата на поръчител или банкова гаранция. Задължението за предоставяне на обезпечение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за потребителски кредит. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което противоречи на добрите нрави. Размерът на предвидената неустойка за непредоставяне на обезпечение от 2410.29 лева е по-голям от усвоената главница по договора от 1800 лева, и с оглед факта, че обезпечава изпълнението на вторично задължение по договора за кредит, съдът намира, че същата излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, надвишава многократно евентуалните вреди от неизпълнението и води единствено до неоснователно обогатяване на кредитора. Ето защо предвидената в договора неустоечна клауза е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД, поради което е безпредметно обсъждането на останалите възражения на ищеца. Предвид изложеното предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.