Присъда № 27 от 12.07.2023, Районен съд - Червен бряг

М О Т И В И към Присъда № 27 от 12.07.2023 г., постановена по НОХД № 7/2023 година по описа на Районен съд-Червен бряг:

Съдебното производство е образувано по внесен в Районен съд – Червен бряг обвинителен акт на прокурор в Районна прокуратура-Плевен, с който против подсъдимия Д. Г. С., с ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Левски, българин, български гражданин, с начално образование, безработен, неженен, неосъждан /реабилитиран/, е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 207, ал.1 от НК – за това, че на 21.03.2022 г. в гр. Червен бряг, във влак № 2641 – пътуващ от ***, намерил чужда движима вещ – 1 бр. мобилен телефон марка „Huawei Mate 20 Pro“ на стойност 490.00 лв., ведно със СИМ карта на стойност 5.00 лева и червен кожен калъф, тип тефтер на стойност 20.00 лв. или всичко на обща стойност 515.00 лв. собственост на И Б. М.-П. и в продължение на една седмица до 28.03.2022 г. не съобщил за нея на собственика, властта или на този, който я е изгубил – престъпление по чл. 207, ал.1 от НК.

Съдебното производство е проведено в отсъствие на подсъдимия Д. Г. С. при наличие на основанията по чл. 269, ал.3, т.4, б. „а“ НПК, а именно –„Когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, ако: т.4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) се намира извън пределите на Република България и: а) местоживеенето му не е известно; За да достигне до този извод, съдът е провел няколко на брой /пет/ съдебни заседания, като е положил множество процесуални усилия за издирване на подсъдимия, както на посочения от него адрес, така и връчване на книжа чрез органите на ОД на МВР-Плевен РУ – Левски, като е проведено и щателно издирване на подсъдимия, като местонахождението му не е било установено. Правото на защита и законните интереси на подсъдимия в производството са били гарантирани чрез участие на назначения му служебен защитник-адвокат –Н. Н. от ПлАК, представляващ подсъдимия в хода на съдебното производство. Видно от определението на съдебния състав, с което е постановено разглеждане на делото по посочената хипотеза на задочното производство, то съдът с нарочно определение е посочил, и като е съобразил становищата на страните за провеждане на задочно производство по делото и едностранно и еднопосочно заявените хипотези от страна на представителя на държавното обвинение и защитата за протичане на делото именно в хипотезата на чл. 269, ал. 4, б. „а” и „в” от НПК, то съдът е заключил следното: Видно от материалите по ДП, за предявяване на обвинението, насрочено за 28.10.2022 г., обвиняемия е получил лично призовката, ведно с книжата по делото на адреса си в гр. Левски, обл. Плевен, ул. „Райко Даскалов” № 46, се е явил, дал е обяснения, признал се е за виновен и изразил съжаление за извършеното. В рамките на настоящето производство по делото са извършени справки от НБД „Население“ за постоянен и настоящ адрес на подс. С., но същия няма други регистрирани адреси, а този в гр. Левски, обл. Плевен, ул. „Райко Даскалов” № 46 е „необитаем“, според длъжностното лице по призоваването при РС – Левски. Изискана и приложена е исправка от ОД МВР – Плевен, от която е видно, че лицето не е напускало страната, както и че лицето не излежава присъда или мярка за неотклонение „задържане под стража“ в някое от местата за лишаване от свобода.

В последното по делото съдебно заседание, в което съдът е докладвал и постъпила по делото актуална справка за съдимост, видно от която подсъдимия не е осъждан, като по делото се е явило и пострадалото лице – И Б. М.-П., с разяснени права в производството, която е заявила, че не желае да се конституира като граждански ищец и частен обвинител по делото, съдът е провел последното по делото съдебно заседание, след разпоредителното такова, и е приобщил съответните писмени и гласни доказателства по делото.

Прокурорът в пледоарията си по същество на делото, поддържа повдигнатото с обвинителния акт обвинение, счита престъплението за действително осъществено, съставомерно и безспорно доказано, а с оглед наказуемостта за това престъпление и чистото 1 съдебно минало на подсъдимия, пледира той да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и съответно да му бъде наложено наказание в максималния предвиден в закона размер, а именно "Глоба" в размер на 300.00 лева. Излага доводи, защо приложение не може да намери чл.9 НК в случая, като описва и съображения, досежно естеството на засегнатите обществени отношения.

Защитникът на подсъдимия- адв. Н., не оспорва фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, като счита, че обвинението спрямо неговия подзащитен е доказано и моли съда да го признае за виновен по повдигнатото му обвинение, като обаче му наложи глоба, в минималния, предвиден в закона размер, а именно – 100.00 /сто/ лева.

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА: По отделният и съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателствени материали мотивира извод за установеност на следващата фактическа обстановка:

Подсъдимия Д. Г. С., с ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Левски, българин, български гражданин, с начално образование, безработен, неженен, неосъждан /реабилитиран/.

На 21.03.2022 г. подсъдимия Д. Г. С. пътувал във влак № 2641 – пътуващ от ***, малко преди да слезе на гара Червен бряг, в коридора на вагона намерил мобилен телефон марка „Huawei Mate 20 Pro“ и червен кожен калъф, със строшен дисплей и изключен, огледал се, не видял никой и го взел. В продължение на една седмица до 28.03.2022 г. не съобщил за нея на собственика, властта или на този, който я е изгубил, а отишъл в магазин за продажба на използвани телефони и го продал за сумата от 200.00 лв. на св. Ц. П.. От изискани по реда на чл. 159а от НПК трафични данни се установило местонахождението на телефона и свидетелката П., го предала. Последния е приобщен като веществено доказателство, но не е в състояние да бъде използван отново, тъй като повредата е голямо и отстраняването й би било икономически неизгодно.

По делото е била назначена в хода на досъдебното производство съдебно - оценъчна експертиза се установява, че стойността на процесния мобилен телефон е 490.00 лева, на СИМ картата - 5.00 лева и на червения кожен калъф, тип тефтер – 20.00 лв. или всичко на обща стойност 515.00 лв, като свидетелката И Б. М.-П. заявява пред съда в разпита си, че е закупила процесния мобилен телефон през 2015 г. от „Технополис“ за сумата от около 1542.32 лева, като преди случилото се го е използвала с карта на „ВИВАКОМ“ и посочва номера.

От справка за съдимост, актуална към последното по делото с.з., се установява, че подсъдимия С. не е осъждан /реабилитиран/ и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК.

Видно от приетото от прокурора в обвинителния акт, същият е приел, че при така описаната фактическа обстановка, че подсъдимия Д. Г. С. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 207, ал. 1 от НК, и в това му качество същия е бил привлечен като обвиняем с нарочно постановление, за това, че на 21.03.2022 г. в гр.

Червен бряг, във влак № 2641 – пътуващ от ***, намерил чужда движима вещ – 1 бр. мобилен телефон марка „Huawei Mate 20 Pro“ на стойност 490.00 лв., ведно със СИМ карта на стойност 5.00 лева и червен кожен калъф, тип тефтер на стойност 20.00 лв. или всичко на обща стойност 515.00 лв. собственост на И Б. М.-П. и в продължение на една седмица до 28.03.2022 г. не съобщил за нея на собственика, властта или на този, който я е изгубил, като същото последния е извършил при пряк умисъл.

При разпита в качеството му на обвиняемо лице обвиняемия тогава - С. е заявил, че разбира предявеното му обвинение и се признава за виновен в извършеното деяние, обяснява случилото се и съжалява за извършеното.

Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните в хода на досъдебното и съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени 2 средства: свидетелски показания на пострадалата И Б. М.-П., която разпитана в хода на съдебното производство, заявява фактите, така както ги е посочила и в хода на досъдебното такова, като описва кога е пътувала във влак № 2641 от ***, на датата на деянието на 21.03.2022 г., като заспала в купето и впоследствие установила липсата на телефона, как позвънила от друг телефон на него, но последният е бил вече изключен. Заявеното от пострадалата напълно съответства на дадените обяснения на обвиняемото лице по ДП, приобщени по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.2 НПК в с.з., които в случая се явяват съответни на останалия събран по делото доказателствен материал, а следва да се приемат не само като средство за защита, но и като доказателствено средство, като заявеното от С., напълно съответства на посоченото от пострадалата – за датата на пътуването във влака, времето на загубване от страна на първата, респ. намиране от страна на подсъдимия на процесния телефон и невръщането му от страна на С., който го продал на свидетеля Цв. П., видно от разпита й в о.с.з., също съответен на заявеното от подсъдимия в разпита му като обвиняем. Тази единна смислово доказателствена съвкупност, която хронологично еднотипно и последователно описва развилите се действия по намирането, невръщането и отчуждаването на процесния телефон, е напълно съответна на обвинителната теза и застъпеното от прокурора, като развили се действия по делото и съпричасността на подсъдимия към тях, което в разпита и след повдигане на обвинението е заявено и от самия него, се подкрепя и от назначената по досъдебното производство съдебно-оценъчната експертиза, прочетена и приобщена по делото, на основание 282, ал. 3 от НПК, предоставените от мобилни оператори трафични данни по реда на чл. 159а от НПК, справка за съдимост на подсъдимия, справки задгранични пътувания, други справки, изисквани по делото, докладни записки, характеристика на подсъдимия по ДП, и останалия събран по делото писмен доказателствен материал, който описва една единна и непротиворечива смислово-логическа верига на развилите се действия по намирането и присвояването на процесния мобилен телефон, собствен на пострадалата. Всички доказателствени източници са еднозначни помежду си, като не се констатират никакви несъответствия е разминавания между тях, поради което и съдът намира обвинителната теза за напълно доказана и обоснована. Обсъдената доказателствена съвкупност по мнението на съда е достатъчна в обемно и съдържателно отношение да способства за изясняване на всички факти и обстоятелства, свързани с предмета на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК.

ПРАВНИ ИЗВОДИ: С оглед приетата за установена фактология, съдът намери, че по гореизложения начин подсъдимия Д. Г. С., с ЕГН **********, е изпълнил от обективна страна състава на престъплението по чл. 207, ал.1 от НК, като на 21.03.2022 г. в гр. Червен бряг, във влак № 2641 – пътуващ от ***, намерил чужда движима вещ – 1 бр. мобилен телефон марка „Huawei Mate 20 Pro“ на стойност 490.00 лв., ведно със СИМ карта на стойност 5.00 лева и червен кожен калъф, тип тефтер на стойност 20.00 лв. или всичко на обща стойност 515.00 лв. собственост на И Б. М.-П. и в продължение на една седмица до 28.03.2022 г. не съобщил за нея на собственика, властта или на този, който я е изгубил – престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК.

Изпълнително деяние на престъплението по чл. 207, ал.1 НК се осъществява чрез бездействие, като деецът не съобщава в продължение на една седмица на собственика, на този, който я е загубил, или на властта за това, че вещта е у него.

Присвояването на намерена вещ е формално престъпление, което се осъществява единствено чрез бездействието на субекта и се счита довършено с изтичане на седемдневния срок от намирането на вещта. Подсъдимия безспорно от обективна страна е извършил процесното деяние, като на 21.03.2022 г. в гр. Червен бряг, във влак № 2641 – пътуващ от ***, намерил чужда движима вещ – 1 бр. мобилен телефон марка „Huawei Mate 20 Pro“ на стойност 490.00 лв., ведно със СИМ карта на стойност 5.00 лева и червен кожен калъф, тип тефтер на стойност 20.00 лв. или всичко на обща стойност 515.00 лв. и в продължение на седмица не съобщил за това на собственика, на властта или на този, който я е загубил3 престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК.