Решение № 1 от 03.01.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Пазарджик, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева в присъствието на прокурора П. Б. С. като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело № 20235200100182 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен иск от Б. А. Г., ЕГН **********, от гр. В., ул. „Д.” ** против ПРОКУРАТУРАТА на Република България, гр.София, бул. „Витоша“ №2.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства:

На 28.12.2015 г. по решение на Общинският съвет ищецът би освободен от длъжността управител на „В.” ООД, а на 30.12.2015 г. бил прекратени и договора му за възлагане управлението на дружеството, считано от 04.01.2016 г. На 24.02.2016 г. новоназначеният управител на дружеството Й. П., след като се запознал с договора от 25.02.2013 г. за закупуване товарен автомобил самосвал „*** с peг. № *** подал тъжба до РП-В., в която посочил несъответствието между двете цени - тази в договора и реално заплатената.

С постановление от 06.04.2017 год. било образувано ДП № ** г. на РУ В..

На 26.09.2018 г. ищецът бил привлечен и разпитан в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.220, ал. 1 от НК и му била взета мярка за неотклонение „подписка“. Била му направена полицейска регистрация със снимки и вземане на пръстови отпечатъци. Въпреки, че при 1 разпитите заявявал, че не се признава за виновен и че въпросната сделка е допринесла ползи за дружеството, ищецът се почувствал много разтревожен и уплашен, тъй като разбрал, че за посоченото престъпление е предвиденото наказание от една до шест години лишаване от свобода, която той може да изтърпи ефективно, както и че може да се постанови лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност. Ищецът притежавал виеше икономическо образование със специалност ****, с която можел да заема, както държавни, така и обществени длъжности.

На 15.10.2018 г. от ОП-Пазарджик бил внесен обвинителен акт с обвинение за съзнателно сключена неизгодна сделка по чл. 220 ал. 1 от НК и образувано НОХД № *** г. по описа на ПзОС. По делото били проведени общо 19 съдебни заседания, като само на първото от тях ищеца не се явил.

Твърди се, че на 01.02.2019 г. във вестник „**” за областта се появила статия „Съдят шеф на *** за неизгодна сделка”, в която невярно било посочено, че закупеният камион се намирал в окаяно състояние и въпреки това била заплатена два пъти по-голяма сума от реалната му цена.

Разгласяването на случая достигнало до много хора в областта и сериозно засегнало имиджа на ищеца.

Образуваното НОХД № *** г. приключило с осъдителна Присъда от *** г., по силата на която ищецът бил признат за виновен в това, че на 12.02.2013 г., в качеството си на длъжностно лице съзнателно сключил неизгодна сделка за закупуване на камион „М” *** за сумата 17000 лв., а реалната стойност на автомобила била 8 000 лв., с което причинил значителна вреда на „В.” ООД В. в размер на 9 000 лв. и му било наложено наказание 1 година лишаване от свобода, изтърпяването на което било отложено за изпитателен срок от 3 г.

Ищецът бил осъден да заплати на „В.” ООД В. и обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 9000 лв., както и направените разноски адвокатски хонорар в размер на 960 лв., разноски в размер на 60 лв., дължими разноски на ОД МВР Пазарджик и разноски в размер на 1057,10 лв. по бюджета на съдебната власт в полза на ПзОС.

Присъдата била обжалвана пред ПАС, като с Решение № ** по ВНОХД № **** г на ПАС, същата била отменена, а делото - върнато за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание.

В хода на новообразуваното НОХД № *** г. били проведени общо 5 2 броя съдебни заседания, а на 21.02.2022 г. съдът постановил присъда **, с която бил признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.220 ал.1 НК, като бил отхвърлен и предявеният граждански иск за сумата 8400 лева.

По протест на ОП-Пазарджик срещу тази присъда било образувано ВНОХД № *** г на ПАС, с проведени общо три съдебни заседания и назначена нова съдебно-техническа експертиза. С решение № *** г. по ВНОХД № *** г. съставът на въззивния съд потвърдил оправдателната присъда на ПзОС, но изменил същата в частта, с която бил отхвърлен гражданският иск, като ищецът бил осъден да заплати сумата 8400 лв., както и 3420 лв. - разноски пред Окръжния и Апелативен съд.

Ищецът атакувал пред ВКС решението на ПАС в частта му, с която бил уважен гражданския иск, а Апелативната прокуратура протестирала частта, с която била потвърдена оправдателната присъда. Образуваното н.д. № *** г. по описа на ВКС, I н.о. приключило с решение № *** г. с което касационната инстанция отменила решението по ВНОХД № *** г. на ПАС в гражданскоосъдителната част, като предявеният граждански иск за сумата 8400 лв., ведно със законната лихва бил отхвърлен и респ. – оставено в сила решението в частта, с която била потвърдена оправдателната присъда на ПзОС.

Така съгласно решението на ВКС ищецът бил окончателно оправдан за извършено престъпление по чл.220, ал.1 НК и сложен край на почти седем годишния тормоз, на който ищеца бил подложен от прокуратурата, на унижението и страховете, които изпитвал, на много сериозното опетняване на доброто му име в обществото, на непосилните разходи на средства във връзка с водените дела, тъй като почти през цялото това време ищецът бил безработен именно поради незаконното обвинение. Твърди се, че от посоченото обвинение и от неразумния срок на досъдебното и съдебните производства било сериозно увредено здравето му, останал без работа и без средства за живеене и натрупал дългове към близки хора в размер над 10 000 лв., които и досега не бил върнал.

Ищецът твърди, че в резултат на воденото срещу него наказателно производство същият след прекратяване на договора за управление на В.

ООД В. не е успял и до момента да си намери работа. Трудово зает бил единствено в периода от 20.04.2022 г. до 03.10.2022 г. - в „Р. Ф.“ АД гр.П. и 3 от 04.04.2016 г. до 18.04.2016 г. - в Р. Т. - М. Г ЕТ В., т.е. по-малко от 6 месеца.

Отделно от това воденото срещу него наказателно производство се отразило в много голяма степен и върху доброто му име в обществото.

Авторитетът му бил сринат и много от познатите и приятелите му дори престанали да го поздравяват. Носели се различни неверни клюки относно предявеното му обвинение.

По тези причини здравословното състояние на ищеца се влошило значително. В издадената от личния лекар етапна Епикриза от 23.02.2023 г. била записано, че страда от хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност и придружаващи заболявания: предсърдно мъждене и трептене, рецидивиращо ***, сегашен епизод - умерено тежък. Записана анамнеза била и хронична исхемична болест на сърцето и дългогодишна хипертония на медикаментозно лечение. В заключението на епикризата се сочела оценка като високо рисков пациент за инфаркт на миокарда. Според тезата на ищеца, посочените заболявания се дължали преди всичко на повдигнатото му незаконно обвинение и на дългото оставане без работа и средства за издръжка на семейството. Всичко това довело до дълбока ****.

Социалните му контакти се свеждали до нула. Приятелите му започнаха да го отбягват. Затворил се в себе си и дори най-близките хора започнали да се съмняват дали наистина не е извършил нещо нередно.

Твърди се, че всичко това не можело да бъде възмездено с присъждането на неимуществени вреди дори много над предявената претенция в исковата молба в размер на 60 000 лева.

Наред с това ищецът твърди и че от незаконното обвинение претърпял и имуществени вреди на първо място в размер на сумата общо от 1700 лв. заплатен адвокатски хонорар, от които 500 лв. - за първото дело на ПзОС, присъдата по което била отменена; 300 лв. - за второто дело пред окръжния съд, както и по 300 лева хонорар - за всяко от двете въззивни дела на ПАС и за делото пред ВКС. Освен това му били причинени и имуществени вреди в размер на 1170 лв. – за пътни разноски за разглеждане на делата в гр. П.. гр.

П. и гр. С

Излагат се твърдения, че съществува пряка причинна връзка между така описаните неимуществени и имуществени вреди и противоправните действия 4

Прокуратурата, изразяващи се в незаконно обвинение. Поради това за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящата претенция.

Петитума е:

По реда на чл.2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2870 лв., представляваща имуществени вреди, от които 1700 лв. за адвокатски хонорари за делата пред Окръжен съд Пазарджик, Апелативен съд гр. П. и Върховен Касационен съд и 1170 лв. пътни разноски за участие съдебните заседания в посочените съдилища, както и сумата 60 000 лв. - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от влизането в сила на решението на Върховен Касационен съд на 17.01.2023 г. до окончателното изплащане на присъдените суми.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ чрез представител от страна на ОП-Пазарджик.

Становището е, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Оспорва се и размера на претенцията.

Възразява се, че твърденията на ищеца са общи и не са подкрепени с конкретни доказателства за реално претърпените морални вреди, които да са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение - уплаха, тревожност, унижение, страховете, опетняване на доброто му име, както и че здравето му е било сериозно увредено.

Неоснователно било и твърдението, че в продължение на 7 години ищецът бил подложен на тормоз от Прокуратурата. Неоснователни били и твърденията за неразумен срок на воденото наказателно производство. Сочи се, че дори да се приеме, че ДП е било образувано на 06.04.2017 г., то досъдебната фаза приключила на 15.10.2018 г., т.е. около година и половина, който бил разумен срок за приключването му. Освен това наказателното производство приключило на 17.01.2023 г., т.е. в срок по-малък от 6 години, чиято продължителност на съдебната фаза не зависела от Прокуратурата.

Сочи се и че преди да бъде привлечен като обвиняем ищецът бил разпитван в качеството на свидетел, т.е. до 26.09.2018 г. не е имал основание да търпи негативни емоции и притеснения за воденото наказателно дело. От привличането му като обвиняем до приключване на наказателното производство изминали около 4 години и 4 месеца, основната част от които в 5 съдебна фаза, което се явявал разумен срок за приключване на делото.

Неоснователно се ангажирала Прокуратурата и за медийното отразяване на случая. В случая ПРБ не следвало да носи отговорност заради действия на трети лица, изнесли информация по случая.

Неоснователни били твърденията, че почти през цялото време на наказателното производство ищецът бил безработен поради незаконното обвинение, вследствие на което е останал без средства за живеене, натрупал дългове към близки хора в размер над 10 000 лв., които не е върнал. Изтъква се в тази връзка, че въпросния договор за възлагане на управлението на „В.“ ООД-В. бил прекратен на 04.01.2016 г., т.е. преди образуването на ДП и много преди спрямо ищеца да е повдигнато и предявено обвинение и респ.

ПРБ няма отношение към прекратяването на договора. На следващо място в ИМ липсвали данни относно причините, довели до прекратяване на трудовите правоотношения с работодателите „Р. Ф. АД и ЕТ Р. Т.-М. Г, при които се сочи, че ищецът работел в периода от 20.04.2022 г. до 03.10.2022 г. и от 04.04.2016 г. до 18.04.2016 г., което само по себе си опровергавало твърдението, че ищецът не е могъл да си намери работа вследствие на воденото наказателно дело.

Липсвали доказателства и че ищецът е кандидатствал на много места, в т.ч. на четири конкурса за работа и чрез сайтове за работа, но не бил нает предвид воденото дело.

Неоснователни били твърденията, че преди да бъде обвинен ищецът се е ползвал с много добро име в обществото, нито доказателства, че от 2005 год. бил председател на ****, *** и че всички в града се отнасяли с изключително уважение към него и че се променило обвинението.