Решение № 1861 от 13.09.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1861 гр. Бургас, 13.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20232120102007 по описа за 2023 година

Производството е по искова молба на А. П. К. против Регионална библиотека „Пейо К.Яворов“ - гр.Бургас, за отмяна на дисциплинарните наказания „забележка“ и „предупреждение за уволнение“, наложени му със заповеди №№ 06-163/24.03.2023 год. и 06164/24.03.2023 год. на директора на ответната библиотека.

Исковете са оспорени от ответната страна по реда на чл.131 от ГПК, като неоснователни.

В съдебно заседание исковите претенции се поддържат от пълномощника на ищеца, който ангажира доказателства и моли за присъждане на съдебно – деловодните разноски. Процесуалният представител на ответната библиотека също представя доказателства, моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.

Исковете са с правно основание в чл. 357, ал.1 във вр. с чл.187, ал.1, т.3, т.7, т.8 и чл.188, т.1 и т.2 от КТ и както с определението по чл.140 от ГПК е прието, са допустими.

Въз основа на доказателствата по делото, Бургаският районен съд намира за установени следните факти, имащи значение за правилното решаване на спора:

Страните не спорят, че считано от 01.09.2020 год. и до настоящия момент, по силата на трудов договор от същата дата, ищецът-работник е назначен в Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ - гр.Бургас - работодател, на длъжност „***“.

1

Тази длъжност той е изпълнявал към датата на налагане на дисциплинарните наказания и според длъжностната характеристика, с която е бил запознат, е подчинен пряко на директора и зам.-директора, като сред основните му трудови задължения са: „…….т.11. При възникнала повреда, служителят е задължен да реализира предварителен оглед на място, който бъде надлежно описан и предодтавен на директора и зам.-директора на библиотеката; т.12. Осъществява контакти със специализирани фирми, необходими за реализиране на строително-ремонтни дейности в отделните библиотечни звена;….“

На 21.03.2023 год. ответният работодател е отправил две писмени покани до работника, връчени му на 21.03.2023 год., за даване на обяснения във връзка с извършени дисциплинарни нарушения. И двете са с един и същи изх. № ФСД12-152/21.03.2023 год., като с първата са му изискани писмени обяснения за нарушение, свързано с неизпълнение на възложени основни длъжностни задължения по т.10-13 от длъжностната характеристика, а с втората - за нарушение, свързано със злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на библиотеката, както и разпространяване на поверителни за него сведения.

Ищецът е депозирал на 22.03.2023 год. обясненията си в писмен вид, а на 24.03.2023 год. директорът на Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ - гр.Бургас е издал атакуваните заповеди, с които на К. са наложени дисциплинарни наказания „забележка“ и „предупреждение за уволнение“ - първото за неизпълнение на възложени с т.11 и т.12 от длъжностната характеристика задължения, а второто - за злоупотреба с доверието и уронване доброто име на библиотеката, както и разпространяване на поверителна информация.

Приета е и публикация в сайта „***“, третираща въпроса с влага в помещения на сградата, ползвана от библиотеката.

Впрочем, по тези факти също няма спор.

Извършен е оглед на представено от ответната страна веществено доказателство, съгласно чл.204 от ГПК, в присъствието на страните, като на съдържащите се в същото видеофайлове фигурират А. K. и още едно лице, заснемащо с фотоапарат посочени от ищеца места и двамата разменят реплики.

Изслушан по реда на чл.176 от ГПК, ищецът отрича да е уведомявал външни лица за течовете, както и да познава лице с имена С. K., което да е насочвал към течовете.

Разпитани са свидетелите Б., К. и Ц.

Св.Б. знае за теча в музикалното хранилище, но и не само там, а и в коридора и в изложбената зала, които са от самото начало. Ищецът винаги е идвал, но течовете са били видни за всеки посетител, а са били известни и на Щ. (св.К.).

Според св.К. - зам.-директор на библиотеката, К. не е предоставял на нея или на директора опис на течове. Св. знае обаче, че директорът - г-жа К., е търсила фирматаизпълнител към края на м.януари т.г. за отстраняване на течове, откъдето и било 2 отговорено, че никой не е уведомявал за течовете. Била е свидетел на извършвани ремонти на течове в библиотеката, като ищецът имал списък на фирми, с които да комуникира при повреди. Предходният служител, заемал длъжността на св., поддържал контакт с тези фирми.

Св.Ц. заявява, че познава лицето, фигуриращо на видеоклиповете, като го идентифицира като С. П., журналист от сайта “***“.

При така установената фактическа обстановка и по изложените по-долу правни съображения, съдът намира за предявените искове за основателни.

Дисциплинарното производство, уредено в КТ, се подчинява на строго формални правила за провеждането му, въведени с чл.193, чл.194 и чл.195 от КТ и имащи за цел да гарантират правата и интересите на работника.

На ищеца е осигурена възможност да даде обяснения във връзка с образуваните дисциплинарни производства, а заповедите изхождат от надлежен орган, снабден с работодателска/дисциплинарна власт.

Но първата не покрива изискванията на чл. 195, ал.1 от КТ - не са посочени конкретни нарушения, в т.ч. с описване времето и мястото на извършване / открИ.е на нарушението. По този начин, от една страна, се препятства възможността на работника да разбере нарушението, за което бива наказван, а от друга - практически се игнорира чл.194 от КТ, респ. се отнема възможността за проверка, относно спазване на срока, уреден с посочената разпоредба.

По отношение на втората заповед, двумесечният срок по чл.194 от КТ е спазен и същата отговаря на формалните изисквания по чл. 195, ал.1 от КТ.

В тази връзка, извършването на действията, които работодателят е квалифицирал като нарушение на трудовата дисциплина, както и авторството им, са установени, вкл. и в настоящото производство. Съвсем отделен е въпросът обаче доколко тези действия покриват някой от съставите по чл.187, ал.1, т.8 от КТ - злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения.

Първо, работникът не е разпространил неверни и/или клеветнически факти по отношение на работодателя, а верни - течове е имало, и то от самото начало на експлоатация на сградата, които многократно са отстранявани от изпълнителя, а са били известни и на директора. Освен това, адресат на публикацията очевидно е не работодателят, а изпълнителя на проекта по реконструкция на сградата, в която понастоящем се помещава библиотеката. Т.е., ако и ищецът да е съобщил на журналист от посочения сайт за наличие на проблеми по сградата (не библиотеката, като институция-работодател), а последният да е написал посочената публикация, то това определено не е нарушение на задължението на работника по чл.126, т.9 вр. с чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ.

Ето защо, по мнението на настоящия състав, дисциплинарните наказания 3 са наложени незаконосъобразно, поради което исковете за отмяната им са основателни и следва да се уважат, като на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от КТ, се присъди адвокатски хонорар от 1000 лв., чийто размер, съгл. чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдв.С, не е прекомерно.

На основание чл.78, ал.6 вр. с чл.83, ал.1, т.1от ГПК, ответният работодател дължи и държавна такса в размер на 100 лв., определена по чл.3 от Тарифата за държавни такси по ГПК.

Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за незаконосъобразни и ОТМЕНЯ наказанията „забележка“ и „предупреждение за уволнение“, наложени на А. П. К. от ***, ЕГН - **********, на основание чл.187, ал.1, т.3, т.7, т.8 и чл.188, т.1 и т.2 от КТ, със заповеди №№ 06-163/24.03.2023 год. и 06164/24.03.2023 год. на директора на Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ - гр.Бургас.

ОСЪЖДА Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ - гр.Бургас, ЕИК 000047142, адрес: ***, представлявана от Я. К., да заплати на А. П. К. от ***, ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 1000 лв.

ОСЪЖДА Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ - гр.Бургас, ЕИК 000047142, адрес: ***, представлявана от Я. К., да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Вярно с оригинала.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______(П)_______

4