Решение № 285 от 25.06.2026, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Административно наказателно дело 940/2026
- Вид
- Решение № 285
- Подписан
- 25.06.2026
- В сила
- 28.07.2026
- Състав
- Кристиан Димитров Колев
Цитирани разпоредби
- член 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 285 гр. Перник, 25.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Кристиан Д. Колев при участието на секретаря МИЛЕНА Р. КРЪСТАНОВА като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно наказателно дело № 20261720200940 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД, ЕИК **********, срещу Електронен фиш (ЕФ) № 8506129861, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1278,23 евро (2500 лева) за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш. Поддържа се, че към датата на твърдяното нарушение законът не е предвиждал възможност за издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като такава възможност е въведена с последващо изменение на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП. Навеждат се възражения и относно начина на установяване на нарушението, като се твърди, че електронната система е заснела единствено преминаването на превозното средство, без автоматично да е установила всички обстоятелства, обуславящи административнонаказателната отговорност. Излага доводи, че в нарушение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 не е бил уведомен за недекларираната пътна такса и не му е била предоставена възможност да 1 отстрани нередовността и да заплати дължимата такса преди ангажирането на административнонаказателната му отговорност. Оспорва се съразмерността на наложената имуществена санкция спрямо размера на твърдяната като незаплатена пътна такса, като жалбоподателят се позовава на принципа на пропорционалност и на Решение от 21 ноември 2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-61/23. Релевира се и възражение за издаване на електронния фиш след изтичането на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Иска се отмяна на електронния фиш и присъждане на направените по производството разноски. В допълнително становище от жалбоподателя се поддържат възраженията, изнесени в жалбата. Иска се отмяна на ЕФ и присъждане н разноски в размер на 336 евро за адвокатско възнаграждение, като се сочи, че същото е в минимален размер.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В депозирано по делото писмено становище процесуалният му представител моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, поддържа направените с жалбата доказателствени искания и излага доводи по същество.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. В писмена молба процесуалният представител на Агенция „Пътна инфраструктура“ оспорва жалбата като неоснователна и необоснована и моли да бъдат приети доказателствата, приложени към административнонаказателната преписка. Представя извлечение от Електронната система за събиране на пътни такси относно нарушение № 8506129861 и тол декларация за 09.02.2023 г.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите и становищата на страните и прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 09.02.2023 г. в 13:54 часа в община Перник, на път А-3, км 21+932, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено движение на пътно превозно средство – автобус „СЕТРА C 411 ХД“, с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 19 000 кг, две оси, екологична категория Евро 3 и без ремарке, регистрирано на дружеството жалбоподател. За посоченото пътно превозно средство изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, 2 тъй като за преминаването му нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация.
Преминаването на пътното превозно средство е установено с устройство № 20322, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-3, км 21+932.
В електронния фиш е прието, че за процесното пътно превозно средство не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата съобразно категорията му, поради което е осъществено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Като собственик/ползвател на процесното пътно превозно средство в електронния фиш е посочено „ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД, ЕИК **********.
На дружеството е издаден Електронен фиш № 8506129861 от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл.
179, ал. 3б от ЗДвП, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Налице е материална компетентност на издателя на обжалвания акт като Електронен фиш и по принцип. В тази връзка съдът отчете нормата на чл.
167а от ЗДвП, съгласно която именно Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата чрез електронната система за събиране на пътни такси.
При изпълнение на функциите си по този закон, определените от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" длъжностни лица установяват нарушенията по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП, като използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или табелата с регистрационния номер на пътното превозно средство, както и такива за измерване на размерите, масата или натоварването на ос на моторните превозни средства, осъществяват контрол по спазване на задълженията за заплащане на таксите по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, проверяват създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят актове за установяване на административни нарушения при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж, респ. съставят и връчват актове за 3 установяване на административни нарушения и електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП. От друга страна, съгласно нормата на чл. 10, ал. 10 във връзка с ал. 1 от Закона за пътищата, Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси по този член и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства /на база време и на база изминато разстояние/, ведно с дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрол чрез системата за събиране на пътните такси. В конкретния казус, твърдяното нарушение е именно свързано с незаплащането на дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, установено въз основа на електронната система на АПИ, породи което и компетентен орган за контрол и налагане на санкция за такова нарушение по аргумент на регламентираната и цитирана правна уредба, е именно процесният издател АПИ.
Съгласно чл.102, ал.2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според категорията на ППС, като настоящият случай е именно такъв.
Независимо от това обаче, съдът намира, че Електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП противоречи на Правото на Общността, предвиждайки фиксиран размер на имуществена санкция.
Основателни са доводите на жалбоподателя за нарушение на принципа на пропорционалност.
Следва да се посочи, че съгласно Решение от 21 ноември 2024 г. по дело C-61/23 на СЕС член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер".
Предвиденият в чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП фиксиран размер не позволява индивидуализация на имуществената санкция съобразно конкретните обстоятелства. Съдът не разполага със законов диапазон, в рамките на който да определи съразмерен размер, и не може да замести законодателя чрез създаване на такъв. Поради това санкционната последица, постановена с електронния фиш, е несъвместима с изискването за пропорционалност и 4 електронният фиш следва да бъде отменен.
При този извод не е необходимо обсъждането на останалите възражения в жалбата, тъй като те не биха могли да доведат до по-благоприятен за жалбоподателя резултат
Посоченото обуславя отмяна на ЕФ, поради несъответствие на наложената санкция с член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година, в какъвто смисъл е и посоченото по-горе решение на СЕС.
Предвид изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна. Претендират се разноски в размер на 336 евро. Същите не са в минимален размер, както е посочено в жалбата. Относима в случая е разпоиредбата на чл.7, ал.2, т. 2 от Наредбата, съгласно която възнаграждението при интерес от 1000 до 10 000 лв. е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. В настоящия случай горницата над 1000 лева е 1500 лева, поради което и минималното възнаграждение е 400 лева плюс 150 лева – 550 лева или 281 евро. Независимо от това възражение за прекомерност не е направено от ответната страна, поради което претенцията следва да се уважи изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 , т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш (ЕФ) № 8506129861, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя „ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД, ЕИК **********, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1278,23 евро (2500 лева) за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на жалбоподателя „ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД, ЕИК **********сторените по делото разноски за процесуално представителство в размер на 336 евро.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Перник по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 5