Решение № 46 от 27.02.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Бургас, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно гражданско дело № 20252000500424 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 37/02.03.2025 година, постановено по гражд. дело № 205/2023 година по описа на Окръжен съд - Ямбол:

1) са осъдени Р. Г. Т. с ЕГН ********** и Е. Н. Т. с ЕГН **********, двамата от град Е., да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: град София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от изпълнителните директори Димитър Борисов Шуманов, Петя Н. Димитрова, Асен Василев Ягодин и Ангел Антонов Матеев, начин на представляване: съвместно от всеки двама изпълнителни директори, или от прокурист с изпълнителен директор, на основание чл. 430 и сл. от ТЗ сумата от 16 806.74 лева, представляваща незаплатена главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № *** от 03.09.20007 година, обявен за предсрочно изискуема на 12.01.2023 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.03.2023 година до окончателното изплащане;

2) е отхвърлен предявения от „Юробанк България“ АД против Р. Г. Т., ЕГН ********** и Е. Н. Т., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 430 и сл. от ТЗ за заплащане на главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № *** от 03.09.2007 година, обявен за предсрочно изискуем на 12.01.2023 година, за разликата от 16 806.74 лева до 25 338.15 лева като погасен чрез прихващане с насрещните вземания на ответниците със следните суми: сумата от 1 131.41 лева, за която с влязло в сила на 23.07.2018 година решение № 159445 от 26.09.2017 година по гражд. дело № 80047/2015 1 година по описа на СГС е отхвърлен иска на Р. Г. Т. и Е. Н. Т. против „Юробанк България“ АД по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД за заплатени без основание лихви по договора за кредит за покупка на недвижим имот № *** от 03.09.20007 година за разликата над уважения размер от 3 709.32 лева до предявения размер от 6 063.23 лева за периода от 04.12.2007 година до 05.01.2011 година; сумата от 2 400 лева, представляваща претърпени от ответниците имуществени вреди - направени от тях разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 1346/2018 година по описа на ЧСИ И. Х.а, с рег. № **, с район на действие Окръжен съд - Ямбол; сумата от 5 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди на ответниците Р. Т. и Е. Т. (по 2 500 лева за всеки от тях), настъпили в резултат на недобросъвестното и неправомерно поведение на банката при сключване на договор за кредит за покупка на недвижим имот № *** от 03.09.20007 година, допълнителни споразумения към него от 20.05.2010 година, от 15.07.2011 година и от 20.09.20212 година, обявяване на договора за кредит за покупка на недвижим имот № *** от 03.09.20007 година за предсрочно изискуем на 16.04.2018 година, образуването на ч.гр.д. № 351/2018 година и изпълнително дело № 1346/2018 година по описа на ЧСИ И. Х.а, с рег. № **, с район на действие Окръжен съд - Ямбол;

3) е отхвърлен предявения от „Юробанк България“ АД против Р. Г. Т., ЕГН ********** и Е. Н. Т., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 430 и сл. от ТЗ за заплащане на главница по договор за кредит за разликата над 25 338.15 лева до 30 677.99 лева; за заплащане на възнаградителна лихва за периода от 05.12.2022 година до 12.01.2022 година в размер на 255.60 лева; за заплащане на мораторна лихва за периода от 05.01.2023 година до 27.03.2023 година; за заплащане на такси по кредита, начислени за периода от 06.03.2023 година до 27.03.2023 година и за заплащане на разноски по кредита за връчване на покани за предсрочна изискуемост в размер на 162 лева;

4) присъдени са разноски.

Срещу така постановеното решение, в осъдителната му част, е постъпила въззивна жалба от Е. Н. Т., ЕГН ********** и Р. Г. Т., ЕГН **********, двамата чрез адв. С. К. - АК Ямбол, с адрес за връчване: град София, ж. к. „Зона Б-5“ бл. 13, вх. Б, ет. 3, ап. 21. Въвеждат се оплаквания за липса на посочено основание за предсрочна изискуемост както от съда, така и от банката - ищец, въпреки изрично направеното искане в тази насока от въззивника.

Твърди се, че този пропуск е резултирал в необоснованост и неправилност на обжалваната част на съдебното решение. Изтъква се, че вноските са ежемесечни, като върху евентуалното закъснение по всяка от тях тече лихва за забава и други наказателни плащания, считано от датата на забава, респективно на падежа, който е последната дата на месеца. Изразява се позиция, че поради липса на уточнение относно неплатените вноски за конкретни месеци, съдът се е произнесъл по непредявен иск.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, чрез адв. Д. Е. - САК, с адрес за връчване: град София, ул.

„Св. Св. Кирил и Методий“ № 84, ет. 4, в който се развиват съображения за неоснователност на наведените в нея оплаквания. Твърди се, че в молба вх.№ 3598/29.06.2025 година по 2 делото са посочени 10-те погасителни вноски с настъпил падеж като размер и основание, включително и падежа на всяка една вноска, която не е била платена преди да се обяви кредитът за изцяло и предсрочно изискуем с покана, връчена на въззивниците на 12.01.2023 година. Сочат се изготвените и приети по делото 4 броя съдебно-счетоводни експертизи, в които е установено наличие на просрочия по кредита както към 12.01.2023 година, така и към момента на образуване на делото. Обосновава се съответствие между присъденото от съда и исковата претенция, с която е сезиран. Изразява се позиция, че дори предсрочната изискуемост да не е произвела действие към момента на връчване на поканата, то с връчване на исковата молба кредитът е станал изцяло и предсрочно изискуем. Оспорват се направените по делото възражения за прихващане като несъществуващи и неконкретизирани по основание и размер. Дословно се повтарят оплакванията, наведени в собствената въззивна жалба на банката. Сочи се, че от Р. и Е. Т.и е усвоен кредит в размер на 40 000 лева, по който е погасена ефективно 9 322.11 лева главница и е получено ефективно плащане от банката на 19 124.79 лева, с което при добросъвестност е можел да бъде погасен остатъка от кредита. Оспорват се нанесени неимуществени вреди на въззивниците и се сочи, че с усвоения кредит същите са закупили имот, който към днешна дата е на стойност почти два пъти колкото стойността на кредита.

Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение.

Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

Постъпила е и въззивна жалба от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, чрез адв.

Д. Е. - САК, срещу горепосоченото съдебно решение, в частта, в която е отхвърлен предявения иск на банката с правно основание чл. 430 и сл. от ТЗ за заплащане на главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № *** от 03.09.2007 година, обявен за предсрочно изискуем на 12.01.2023 година за разликата от 16 806.74 лева до 25 338.15 лева като погасен чрез прихващане с насрещните вземания на ответниците със следните суми: сумата от 1131.41 лева, за която с влязло в сила на 23.07.2018 година решение № 159445 от 26.09.2017 година по гражд. дело № 80047/2015 година по описа на СГС е отхвърлен иска на Р. Г. Т. и Е. Н. Т. против „Юробанк България“ АД по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД за заплатени без основание лихви по договора за кредит за покупка на недвижим имот № *** от 03.09.20007 година за разликата над уважения размер от 3 709.32 лева до предявения размер от 6 063.23 лева за периода от 04.12.2007 година до 05.01.2011 година; сумата от 2 400 лева, представляваща претърпени от ответниците имуществени вреди - направени от тях разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 1346/2018 година по описа на ЧСИ И. Х.а, с рег. № **, с район на действие - Окръжен съд Ямбол; сумата от 5 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди на ответниците Р. Т. и Е. Т., настъпили в резултат на недобросъвестното и неправомерно поведение на банката при сключване на договор за кредит за покупка на недвижим имот № *** от 03.09.20007 година, допълнителни споразумения към него от 20.05.2010 година, от 15.07.2011 година и от 20.09.20212 година, обявяване на договора за кредит за покупка на недвижим имот № *** от 03.09.20007 година за предсрочно изискуем на 16.04.2018 година, 3 образуването на ч.гр.д. № 351/2018 година и изпълнително дело № 1346/2018 година по описа на ЧСИ И. Х.а, с рег. № **, с район на действие - Окръжен съд Ямбол. Оспорват се направените по делото възражения за прихващане като несъществуващи и неконкретизирани по основание и размер. Изразява се позиция, че същите не е следвало да бъдат разгледани от съда, а начинът на прихващане, осъществен от съда, е при произнасяне свръхпетитум.

Твърди се несъществуване на вземането от 1 131.41 лева по решение № 159445 от 26.09.2017 година по гражд. дело № 80047/2015 година по описа на СГС. На самостоятелно основание се претендира, че възражението за прихващане е недопустимо като въведено след преклузивния срок по чл. 133 от ГПК. Оспорва се и съществуването на вземане в размер на 2 400 лева. Изтъква се, че същото е следвало да се предяви в нарочен исков процес за установяване на неговото съществуване и основание, което не е сторено. Възразява се и срещу размера на това вземане като се твърди, че по изп. дело № 1346/2018 година на ЧСИ И. Х.а реално не е осъществена адвокатска защита. Като недоказано и неоснователно се оспорва и вземането на насрещната страна за 5 000 лева обезщетение за неимуществени вреди. Навеждат се доводи, че по делото не е установена самоличността на служителите на банката, нито кога са осъществени противоправните им действия. Излагат се аргументи за пряка заинтересованост на св. Галин Т. от една страна, а от друга - за недостоверност на впечатленията му, предвид възрастта, на която е бил при сключване на договора за кредит, при изпадането му в просрочие и при образуване на изпълнителното дело. Според въззивника не са взети предвид и други факти и обстоятелства, а именно: липсата на засягане на имуществената сфера на Т.и за периода на съдебно производство за вземането по процесния договор, сумата на усвоения от Т.и кредит като съотношение с погасената от тях ефективно главница и получените плащания от банката. Претендира се стремеж за неоснователно обогатяване. Изтъква се двукратното увеличение на цената на закупения от тях с кредита недвижим имот.

Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на предявения иск за главница за сумата над уважения размер от 16 806.74 лева до пълния размер на установената по делото дължима главница по кредита - 25 338.15 лева.

Претендират се разноски пред въззивна инстанция.

Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същите са допустими за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на наведените в жалбите съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

Видно е от доказателствения материал по делото, а и това не е спорно между страните, че на 03.09.2007 година между същите е сключен договор за кредит за покупка на 4 недвижим имот H L 678, по силата който банката е предоставила на ответниците кредитополучатели кредит в размер на 40 000 лева, от които 7 500 лева за покупка за недвижим имот - дворно място и сграда, находящи се в град Е. и 32 150 лева за други разплащания, които последните са се задължили да върнат, ведно със законните лихви, в сроковете и при условията на същия. За усвоения кредит ответниците, които отговарят солидарно по отношение на банката дължат на същата годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на „ДЗИ банк“ АД за жилищни кредити в лева (БЛП), валиден за съответния период на начисляване на лихвата; към момента на сключване на договора БЛП е 7% - чл. 3, ал. 1 от договора. Според ал. 3 на същата разпоредба, при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита, съгласно ал. 1 и наказателна надбавка в размер на 10 пункта. Действащият БЛП на банката за жилищни кредити, според ал. 5 на чл. 3, не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателите за новия БЛП за жилищни кредити в лева и датата, от която той е в сила чрез обявяването им на видно място в банковите салони; договорените надбавки не се променят. Ответниците са се задължили към банката и за заплащането на такса управление в размер на 1.5% върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първо усвояване на кредита; 0.3% - годишна такса върху размера на непогасената главница към началото на всяка следваща година, считано от откриването на заемната сметка по кредита и административна такса за обработка на документи в размер на 20 лева, платима еднократно при подаване на молба за кредит. Крайният срок за погасяване на кредита е 384 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита, която се открива от банката след учредяването на договорените обезпечения и изпълнение на останалите условия за усвояване по кредита. Заемната сметка по кредита, видно от подписаното Приложение към договора, е открита на 05.09.2007 година. Според чл. 6, ал. 1, кредитът се погасява на равни юнюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер на всяка вноска от 261.34 лева. Размерът на месечната вноска се променя автоматично, в съответствие с промяната, ако по време на договора банката промени БЛП.