Определение № 1942 от 07.08.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1942 гр. София, 07.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20251800501019 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 5558/21.05.2026г., подадена от адв. Д., в качеството му на процесуален представител на въззиваемия ЕТ „ЕКОФАРМ НИКОЛА НИКОЛАЕВ“, за изменение на Решение № 216/18.05.2026г., постановено по в.гр.д. № 1019/2025г. на Софийския окръжен съд, в частта за разноските, като отхвърли искането на насрещната страна за присъждане на такива. Молителят твърди, че с така постановеното въззивно решение съдът го бил осъдил да заплати на жалбоподателя разноски във въззивното производство в размер на 175,48 евро (държавна такса) и разноски в първоинстанционното производство в размер на 2760,98 евро – адвокатско възнаграждение и 350,95 евро – държавна такса, но счита това за незаконосъобразно. Изтъква, че при разделяне на т.д. № 260/2023г. на ОССофия и последващото образуване на гр.д. № 215/2024г. на Пирдопския районен съд, на този съд са били изпратени всички документи, приложени към отговора на исковата молба (съдържащ насрещния иск), вкл. адвокатско пълномощно за адв. Б.. Последното, обаче, касаело друго производство, а, в отговор на дадени от ПРС указания, ищецът представил молба от 14.05.2024г. с приложено към нея пълномощно от 13.05.2024г., което било само за РСПирдоп. Молителят подчертава, че адвокатският хонорар по него е 2000 лв., а не 5400 лв. (еквивалентни на присъдените от въззивния съд 2760,98 евро).

Развива съображения, че в последното открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд ищецът не бил поискал присъждане на разноски и не бил представил списък на разноските. Това не било сторено и с депозираните впоследствие писмени бележки. А във въззивното производство жалбоподателят не бил представляван в открито съдебно заседание, не представил списък на разноските и не поискал присъждането им до приключване на устните състезания. Прави извод, че, нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство, „ВВТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД не било конкретизирало направените разноски, не представило списък на разноските и не поискало присъждането им. Поради 1 това ЕТ „ЕКОФАРМ - НИКОЛА НИКОЛАЕВ“ не бил имал възможност да възрази срещу размера на разноските, нито да направи възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Счита, че е налице съществено нарушение на чл. 80 от ГПК. Моли съда да измени решението в частта за разноските, като отхвърли изцяло искането на насрещната страна за присъждане на такива.

В срока за отговор на молбата е постъпил такъв от насрещната страна и жалбоподател във въззивното производство - „ВВТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, което счита молбата за неоснователна. Оспорва довода на молителя, че не е поискало своевременно присъждане на разноски, като подчертава, че такова искане се съдържа още в отговора на исковата молба, а впоследствие е преповторено във въззивната жалба, т.е. това право било упражнено още в началото на процеса и поддържано до неговия край. Оспорва и довода, че непредставянето на списък на разноските е пречка пред тяхното присъждане, като се позовава на т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК и последваща съдебна практика. Подчертава, че по делото са представени доказателства за реалното заплащане на разноските, като тези доказателства са били на разположение на насрещната страна и тя е имала възможност да се запознае с тях и да направи възражения.

Излага съображения относно размера на уговореното възнаграждение от 5400 лв., като поддържа, че това е общият размер за всички фази на процеса, а възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК трябвало да бъде направено най- късно в заседанието, в което е приключило разглеждането на делото, но такова не е направено. Моли съда да остави молбата без уважение.

Съдът намира, че молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е частично основателна поради следните съображения:

Видно от иницииращия документ, по който е било образувано гр.д. № 215/2024г. на ПРС, а именно – отговор на искова молба, съдържащ насрещен иск, в него ищецът по този иск изрично е претендирал присъждане на направените по делото разноски, вкл. адвокатски хонорар.

Идентично искане се съдържа и в края на въззивната жалба.

По този начин както първоинстанционният, така и въззивният съд, са били надлежно сезирани с искане за присъждане на разноски в полза на ищеца, респ. на жалбоподателя, и са били длъжни да се произнесат по него.

Не обосновава обратен извод фактът, че такива искания не са били възпроизведени в последните открити съдебни заседания пред първоинстанционния и пред въззивния съд. Както правилно е посочено в отговора на молбата по чл. 248 от ГПК, искането за присъждане на разноски следва да бъде направено най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, но това не изключва възможността от отправянето му в по- ранен момент, както в настоящия случай.

Също неоснователно молителят черпи аргументи от факта, че насрещната страна не е представила списък по чл. 80 от ГПК. Съгласно мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 6/2012г. на ВКС, ОСГК, представянето на списък по чл. 80 от ГПК е абсолютна положителна процесуална предпоставка единствено за развитие на производство по изменение на решението в частта му за разноските. Смисълът на изискването 2 по чл. 80 от ГПК е да се създаде яснота относно претенцията за разноски на представящата списъка страна и така да се облекчи както изчисляването им от съда, така и защитата на насрещната страна. Непредставянето на такъв списък, обаче, не е пречка нито пред тяхното присъждане, нито пред допълване на съдебен акт в частта за разноските. В сходен смисъл са и мотивите към т. 8 от същото тълкувателно решение.

Основателен е доводът на молителя, касаещ присъдения адвокатски хонорар. Съдът констатира, че, действително, гр.д. № 215/2024г. на Пирдопския районен съд е било образувано по насрещен иск на „ВВТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, предявен с отговора на исковата молба по т.д. № 260/2023г. на ОС- София и отделен за разглеждане в самостоятелно производство с Определение № 105/20.02.2024г. по това дело. Към отговора са били представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, като уговореното в последния и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 5400 лв. Следва да се има предвид, обаче, че това възнаграждение е изрично предвидено за процесуално представителство на ответника по т.д. № 260/2023г. на ОС- София (виж. л. 12 от гр.д. № 215/2024г. на ПРС) и поради това е неотносимо към разноските по други дела. Същевременно, за процесуално представителство на „ВВТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД по гр.д. № 215/2024г. на ПРС, на л. 80 от това дело са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие. От тях се установява, че заплатеното адвокатско възнаграждение за това производство е в размер на 2000 лв.

По тези съображения, молбата по чл. 248 от ГПК е частично основателна. Постановеното въззивно решение следва да бъде изменено единствено в частта, с която в тежест на въззиваемия е присъдено адвокатско възнаграждение за разликата над 2000 лв. (1022,58 евро) до 5400 лв. (2760,98 евро), а в останалата част молбата следва да се отхвърли.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 216/18.05.2026г., постановено по в.гр.д. № 1019/2025г. на Софийския окръжен съд, в частта за разноските, като ОСЪЖДА ЕТ „ЕКОФАРМ - НИКОЛА НИКОЛАЕВ“ с ЕИК 201044172 да заплати на „ВВТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД с ЕИК 206103977 заплатения от последното адвокатски хонорар в първоинстанционното производство в размер на 1022,58 евро (еквивалентни на 2000 лева) ВМЕСТО присъдения с Решение № 216/18.05.2026г. адвокатски хонорар от 2760,98 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 5558/21.05.2026г. на ЕТ „ЕКОФАРМ - НИКОЛА НИКОЛАЕВ“ в останалите й части.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1942 гр. София, 07.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20251800501019 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 5558/21.05.2026г., подадена от адв. Д., в качеството му на процесуален представител на въззиваемия ЕТ „ЕКОФАРМ НИКОЛА НИКОЛАЕВ“, за изменение на Решение № 216/18.05.2026г., постановено по в.гр.д. № 1019/2025г. на Софийския окръжен съд, в частта за разноските, като отхвърли искането на насрещната страна за присъждане на такива. Молителят твърди, че с така постановеното въззивно решение съдът го бил осъдил да заплати на жалбоподателя разноски във въззивното производство в размер на 175,48 евро (държавна такса) и разноски в първоинстанционното производство в размер на 2760,98 евро – адвокатско възнаграждение и 350,95 евро – държавна такса, но счита това за незаконосъобразно. Изтъква, че при разделяне на т.д. № 260/2023г. на ОССофия и последващото образуване на гр.д. № 215/2024г. на Пирдопския районен съд, на този съд са били изпратени всички документи, приложени към отговора на исковата молба (съдържащ насрещния иск), вкл. адвокатско пълномощно за адв. Б.. Последното, обаче, касаело друго производство, а, в отговор на дадени от ПРС указания, ищецът представил молба от 14.05.2024г. с приложено към нея пълномощно от 13.05.2024г., което било само за РСПирдоп. Молителят подчертава, че адвокатският хонорар по него е 2000 лв., а не 5400 лв. (еквивалентни на присъдените от въззивния съд 2760,98 евро).

Развива съображения, че в последното открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд ищецът не бил поискал присъждане на разноски и не бил представил списък на разноските. Това не било сторено и с депозираните впоследствие писмени бележки. А във въззивното производство жалбоподателят не бил представляван в открито съдебно заседание, не представил списък на разноските и не поискал присъждането им до приключване на устните състезания. Прави извод, че, нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство, „ВВТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД не било конкретизирало направените разноски, не представило списък на разноските и не поискало присъждането им. Поради 1 това ЕТ „ЕКОФАРМ - НИКОЛА НИКОЛАЕВ“ не бил имал възможност да възрази срещу размера на разноските, нито да направи възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Счита, че е налице съществено нарушение на чл. 80 от ГПК. Моли съда да измени решението в частта за разноските, като отхвърли изцяло искането на насрещната страна за присъждане на такива.

В срока за отговор на молбата е постъпил такъв от насрещната страна и жалбоподател във въззивното производство - „ВВТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, което счита молбата за неоснователна. Оспорва довода на молителя, че не е поискало своевременно присъждане на разноски, като подчертава, че такова искане се съдържа още в отговора на исковата молба, а впоследствие е преповторено във въззивната жалба, т.е. това право било упражнено още в началото на процеса и поддържано до неговия край. Оспорва и довода, че непредставянето на списък на разноските е пречка пред тяхното присъждане, като се позовава на т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК и последваща съдебна практика. Подчертава, че по делото са представени доказателства за реалното заплащане на разноските, като тези доказателства са били на разположение на насрещната страна и тя е имала възможност да се запознае с тях и да направи възражения.

Излага съображения относно размера на уговореното възнаграждение от 5400 лв., като поддържа, че това е общият размер за всички фази на процеса, а възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК трябвало да бъде направено най- късно в заседанието, в което е приключило разглеждането на делото, но такова не е направено. Моли съда да остави молбата без уважение.