Решение № 2732 от 24.08.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2732 гр. Варна, 24.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Танев при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №

20213110113581 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявена искова молба от Г. С. С. срещу „Г. - В. *“ ЕООД с искане да бъде постановено решение, по силата на което: на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да бъде признато уволнението на ищцата със заповед на работодателя с номер 38 от 04.10.2021г. за незаконно и да бъде отменено; на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което последната е останала без работа, за периода от 15.09.2021г. до 21.10.2021г., в размер на 368,22 лв.; на осн. чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ да се извърши поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищцата; на осн. чл. 213 КТ ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищцата обезщетение в размер на 129,96 лв. за недопускане на работа за периода от 09.09.2021г. до 14.09.2021г. на осн. чл. 221, ал. 4, т. 1 КТ ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищцата сумата от 650,00 лв. – обезщетение за неспазено предизвестие; на осн. чл. 224 КТ ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищцата сумата от 954,86 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 2019г. до 2021г.; на осн. чл. 143, ал. 1 ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищцата сумата от 43,32 лв. – обезщетение за положен извънреден труд на 06.09.2021г.; на осн. чл. 128 КТ ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 1116,60 лв. – дължимо трудово възнаграждение за периода от м. юли 2021г. до м. септември 2021г.; на осн. чл. 226, ал. 2 КТ ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца 1 сумата от 650,00 лв. – обезщетение за задържане на трудова книжка.

Твърди се в исковата молба следното: Ищцата, по силата на трудов договор от 28.03.2016г., била в трудови правоотношения с ответника. На 09.09.2021г. „съдружник“ на работодателя - В. К., в присъствието на счетоводителката Г. Д., поднесъл на ищцата за подписване молба за напускане по взаимно съгласие. Г.С. отказала. След това, отново на 09.09.2021г., на С. е предложен за подпис втори документ – предизвестие за прекратяване на трудовите правоотношения на осн. чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ. Ищцата отново не го подписала.

На 09.09.2021г. ищцата била на работното си място в 07:15ч. На 10.09.2021г. ищцата отново била на работното си място, като същото се повторило и на 13.09.2021г., но към обяд лицето В. К. изхвърлил С. с обиди, заплахи и ритник по вратата на колата й. На 14.09.2021г. ищцата, заедно с адвокат, посещават офис на работодателя, но ТПО не било прекратено, не била върната трудовата книжка и не били изплатени всички дължими суми.

В уточнителна молба от 29.09.2021г. е посочено, че на 24.09.2021г. ответникът бил наредил сумата от 487,68 лв. – заплата за месец август 2021г. полза на ищцата.

Със заповед номер 38/04.10.2021г. ищцата била уволнена от работа, поради неявяването й на работното място на 15, 16 и 17 септември. Заповедта била издадена на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Оспорва се заповедта за уволнение. Сочи се, че на лицето не били снети обяснения.

Ищцата умишлено не била допускана до работното си място. Предвид задържане на трудовата книжка от страна на работодателя ищцата претърпяла вреди, поради невъзможността да се регистрира на бюрото на труда, да подаде заявление пред НОИ и да търси работа.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.

Сочи се следното: Издадената заповед за дисциплинарно уволнение е добре мотивирана и са спазени всички законови изисквания. На ищцата били поискани писмени обяснения по реда на чл. 193 КТ, като писмото било изпратено чрез куриерска фирма. В случая писмените обяснения не били изслушани по вина на ищцата. Искът за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие е неоснователен. Правото на отпуск е погасено по давност, поради което и искът за заплащане на обезщетение за неползван отпуск е неоснователен. С ведомостта за заплати за м. юли 2021г. на ищцата е начислено брутно възнаграждение в размер на 1253,25 лв., като след удръжки сумата от 872,50 лв. е заплатена на работника на 26.08.2021г. Заплатата за м. август 2021г. също е преведена по банкова сметка на ищцата на 24.09.2021г. Заплатата за м. септември 2021г. е била заплатена на 25.10.2021г. За работата по време на официален празник – 06.09.2021г. е изплатено обезщетение към работната заплата. Трудовата книжка е била изпратена на работника на 15.10.2021г.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от трудов договор с номер 91/28.03.2016г. страните са се намирали в трудови правоотношения, по силата на които ищцата е работила при ответника на длъжност 2

„демонстратор“. Уговореното между страните трудово възнаграждение било в размер на 545,00 лв. Приложено по делото е и допълнително споразумение към трудовия договор от 01.01.2020г., в което е посочена актуализация на трудовото възнаграждение – 610,00 лв.

На л. 12 от делото е приложена длъжностната характеристика на длъжността „търговски демонстратор“ на фирма „Г. - В. *“.

Видно от извлечение на л. 26 от делото на Г.С. е преведена сумата от 487,68 лв., представляваща заплата за м. август 2021г.

Установява се от Заповед с номер 38 от 04.10.2021г., че управителят на ответника „Г. В.

*“ ЕООД, след като се запознал с докладна записка от ръководителя на търговския отдел и след като извършил цялостна проверка на работата и изпълнението на трудовите задължения на ищеца, установил, че ищцата не се е явила на работа на 15, 16 и 17 септември 2021г. и не е представила документи, удостоверяващи причината за неявяването й.

Образувано било открито производство по налагане на дисциплинарно наказание, като от ищцата били поискани писмени обяснения, на осн. чл. 193, ал. 1 КТ. Поради неявяването на ищцата на работа на 20 и 21.09.2021г. уведомителното писмо за искане на обяснения било изпратено чрез куриер на адрес на ищцата, но се върнало с отбелязване: „неуспешен разнос, получателят е извън града и не знае кога ще се върне“. С оглед на установеното неявяване на работа и нарушението на трудовата дисциплина е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ трудовото правоотношение било прекратено.

На л. 91 от делото е приложен препис от разписка за неуспешно предаване на пратки от 21.09.2021г., като е посочено „неуспешен разнос, получателят е извън града и не знае кога ще се върна“. В пратката е било приложено уведомително писмо до ищцата, видно от което в тридневен срок от получаването му Г.С. е следвало да представи писмени обяснения за неявяване на работата на 15,16 и 17 септември 2021г.

Представени по делото са фишове за заплати, видно от които на ищцата е начислена заплата за м. юли 2021г. в размер на 872,50 лв. Към фиша е приложен и РКО, на който отново е посочено, че за м. юли 2021г. ищцата е получила заплата в размер на 872,50 лв.

РКО е с подпис на „получил сумата“, неоспорен в производството.

Представен е фиш за заплати за м. август 2021г., като на ищцата е била начислена сумата от 487,68 лв. Към фиша е приложен препис от преводно нареждане за сумата с посочено основание – заплата за м. август 2021г.

Представен е фиш за заплати за м. септември 2021г., като на ищцата е била начислена сума от 295,72 лв. Представено е преводно нареждане за сумата с посочено основание – заплата за м. септември 2021г.

Представен е фиш за заплати за м. октомври 2021г., като на ищцата е била начислена сума от 436,53 лв., в която е включена сума за обезщетение по реда на чл. 224 КТ (обезщетение за неизползван отпуск за календарната година). Представено е преводно нареждане за сумата с посочено основание – заплата за м. октомври 2021г.

На 16.10.2021г. трудовата книжка на ищцата й е била върната от работодателя, видно от 3 приложената на л. 86 от делото обратна разписка.

Приложена е докладна записка от Е.Д., ръководител търговски отдел, с която управителят на ответното дружество е бил уведомен, че Г.С. не се е явила на работа на 15,16 и 17 септември 2021г.

Видно от заповед с номер 16 от 21.02.2018г. на ищцата й е било разрешено да ползва платен отпуск в размер на 5 работни дни, считано от 22.02.2018г. Към Заповедта е приложена и молба за ползване на отпуск, подписана от ищцата, като подписът не е оспорен в производството. Приложени са и последващи заповеди, видно от които е разрешено ползването на платен отпуск за още 5 дни през 2018г., 15 дни за 2017г. и 2 дни за 2016г., като към всички са представени и подписани от ищцата молби.

По делото е допуснато извършването на ССЧЕ, като от заключението на вещото лице се установява следното: Съобразно представените по делото фишове за заплати на ищцата БТВ е в размер на 650,00 лв. и за професионален опит 6,6%, или общо 692,90 лв.

Следователно размерът на дължимото обезщетение по реда на чл. 221 КТ за неспазено предизвестие по прекратяване на трудовия договор е в размер на 692,90 лв. Съгласно трудовия договор ищцата е била назначена с право на платен отпуск за 20 работни дни.

На ищцата се дължат годишни отпуски за периода от 2016г. до 2021г. в размер на 110 дни. Съгласно фишовете за заплата на ищцата са били начислени и изплатени отпуски за 111 дни, т.е. с 1 ден повече от полагаемото се.

Общо дължимите и заплатени нетни ТВ за периода от м.07 – м.09.2021г. са в размер на 1655,90 лв. и заплатено обезщетение по чл. 224 КТ в размер на 436,53 лв. Размерът за обезщетение за невърната трудова книжка се равнява на 692,90 лв. Ищцата е останала без работа за 13 работни дни, поради което обезщетение за оставане без работа е в размер на 450,45 лв. На ищцата са начислени и изплатени суми за работа на официални празници в размер на 150,94 лв., включително и за 06.09.2021г.

От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По иска по реда на чл. 344, ал 1 КТ:

Доказателствената тежест по този иск е на работодателя, който трябва да установи, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение. В случая трудовото правоотношение е било прекратено след наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, тъй като ищцата не се е явила, по твърдение на работодателя, на работа в три последователни работни дни. Дисциплинарното уволнение е едновременно дисциплинарно наказание и акт на прекратяване на трудово правоотношение. В чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ е уредено, че дисциплинарно наказание „уволнение“ може да бъде наложено при неявяване на работника на работа в продължение на два последователни работни дни. Чл. 193 КТ урежда, че работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарно наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Когато работодателят предварително не е изслушал работника 4 или служителя и не е приел писмените му обяснения, съдът следва да отмени дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Това обаче не се отнася за случаите, при които обясненията не са били изслушани или дадени по вина на самия работник. Достатъчно е работодателят да установи, че неизслушването, респ. даването на писмени обяснения е по причини, произтичащи от поведението на работника. Дали обаче на работника е дадена реална възможност да изрази своето становище се преценява за всеки конкретен случай. Виновно е поведението на работник, който по какъвто и да е било начин, без извинителна причина, не приеме или се постави в невъзможност да получи писменото искане на работодателя за даване на обяснения, като например откаже да го приеме, когато то му се връчва лично, откаже да получи или не предприеме действия за получаване на пощенската пратка, съдържаща писменото искане на работодателя, макар пощата да е удостоверила доставянето й на адреса, посочен от работника или служителя, промени или отсъства от този адрес, без да уведоми работодателя си за това и пр. (Така в Решение 257 от 22.05.2012г. по гр.д. с номер 985/2011г. на ВКС ). В конкретния казус се установи, че до ищцата е било изпратено уведомително писмо от ответника, в което е дадена възможност на работника да предостави писмени обяснения за допуснати трудови нарушения, а именно неявяване на работа на 15,16 и 17 септември 2021г. Писмото е изпратено чрез „Еконт“ на 20.09.2021г. с обратна разписка. На 21.09.2021г. пратката е била върната до работодателя с отбелязване – неуспешен разнос, получател е извън града и не знае кога ще се върне.