Определение № 338 от 28.07.2025, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 260/2025
- Вид
- Определение № 338
- Подписан
- 28.07.2025
- В сила
- 28.10.2025
- Състав
- Боряна Ангелова Димитрова, Радостина Костова Калиманова, Росица Желязкова Темелкова
Цитирани разпоредби
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 338 гр. Бургас, 28.07.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Боряна Анг. Д.а
Членове:
Росица Ж. Темелкова
Радостина К. КА.манова като разгледа докладваното от Боряна Анг. Д.а Въззивно частно гражданско дело № 20252000500260 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК
С Определение №1823/16.07.2025г., постановено по гр.д.№1127/2025г., по описа на Окръжен съд-Бургас е оставено без уважение искането по чл.83, ал.2 ГПК на ищеца С. А.
С., ЕГН ********** за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски за производството.
Срещу Определението е постъпила частна жалба от С. А. С., подадена чрез адв. Н. Д., с твърдения, че то е неправилно като незаконосъобразно, постановено при нарушаване на съществени процесуални правила и необосновано. Посочено е, че не са съобразени всички обективни данни за състоянието на ищеца и реалната му възможност за получаване на доходи, и макар да има данни за такива, не е съобразено, че заплащането на държавната такса и разноските за съдебното производство би създало сериозни финансови затруднения за ищеца и семейството му за месеци напред и би възпрепятствало достъпа му до правосъдие. Съдът следвало да съобрази действителните доходи на страната, а не хипотетичната бъдеща възможност за получаване на такива. Моли се за отмяна на определението и постановяване на друго, с което да се уважи искането за освобождаване от такси и разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 274, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването и е допустима.
Частният жалбоподател е ищеца, който е предявил пряк иск на основание чл. 432 КЗ против застраховател за сумата 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП ведно с лихва за забава и иск за сумата от 658 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди. Пред първоинстанционния съд е поискал освобождаване от заплащане на държавни такси разноски в производството на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, поради липса на 1 достатъчно средства. Представил е декларация за семейно и имуществено състояние, според която получава трудово възнаграждение, издържа малолетни дъщеря и син, не получава наеми, не участва в търговски дружества и не получава дивиденти. Декларирал е, че притежава недвижимо имущество, два автомобила и мотоциклет. Представеното по делото удостоверение от работодател сочи, че от м.март 2025г. ищецът получава възнаграждение в размер на 1083, 46 лв. В кориците на делото се намира и справка от ОД на МВР- Бургас относно собствените му МПС, някои от тях закупени през м.юни 2025г. От извършената проверка в Служба по вписванията е установено, че ищецът е извършил сделки с недвижими имоти- земеделски земи и други самостоятелни обекти в гр.Несебър в качеството му, както на продавач, така и на купувач. Ищецът е в работоспособна възраст и както самият той е отбелязал- в добро здравословно състояние.
Искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява не само с оглед на конкретното задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по делото, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски за цялото съдебно производство. Преценката, дА. са нА.це предпоставки за освобождаване на едно лице от задължението за заплащане на държавна такса и разноски в производството, т. е. дА. доходите на страната са достатъчни, за да бъде заплатена дължимата по делото държавна такса и разноски, следва да бъде извършена при съобразяване на всички предвидени в закона критерии и обстоятелства, които са изброени в чл. 83, ал. 2 ГПК – доходите на лицето и неговото семейство, имуществено състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, констатирани по делото. Въз основа на представените доказателства съдът приема, че страната не би се затруднила да заплати дължимите за производството държавни такси заедно с разноските, които могат да възникнат, в който смисъл споделя изводите на Окръжния съд. Установи се, че ищецът разполага с имущество, реА.зирани сделки за покупко-продажби, както и с няколко МПС.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното определение е правилно, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, на основание чл.274 ГПК, Бургаският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. А. С., ЕГН ********** от с.П. обл.Б., със съдебен адрес: гр.С.,пл.“П.“№*, Сграда „Перформ бизнес център“ , ет.* за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски за производството.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2
2. _______________________
3
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 338 гр. Бургас, 28.07.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Боряна Анг. Д.а
Членове:
Росица Ж. Темелкова
Радостина К. КА.манова като разгледа докладваното от Боряна Анг. Д.а Въззивно частно гражданско дело № 20252000500260 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК
С Определение №1823/16.07.2025г., постановено по гр.д.№1127/2025г., по описа на Окръжен съд-Бургас е оставено без уважение искането по чл.83, ал.2 ГПК на ищеца С. А.
С., ЕГН ********** за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски за производството.
Срещу Определението е постъпила частна жалба от С. А. С., подадена чрез адв. Н. Д., с твърдения, че то е неправилно като незаконосъобразно, постановено при нарушаване на съществени процесуални правила и необосновано. Посочено е, че не са съобразени всички обективни данни за състоянието на ищеца и реалната му възможност за получаване на доходи, и макар да има данни за такива, не е съобразено, че заплащането на държавната такса и разноските за съдебното производство би създало сериозни финансови затруднения за ищеца и семейството му за месеци напред и би възпрепятствало достъпа му до правосъдие. Съдът следвало да съобрази действителните доходи на страната, а не хипотетичната бъдеща възможност за получаване на такива. Моли се за отмяна на определението и постановяване на друго, с което да се уважи искането за освобождаване от такси и разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 274, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването и е допустима.
Частният жалбоподател е ищеца, който е предявил пряк иск на основание чл. 432 КЗ против застраховател за сумата 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП ведно с лихва за забава и иск за сумата от 658 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди. Пред първоинстанционния съд е поискал освобождаване от заплащане на държавни такси разноски в производството на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, поради липса на 1 достатъчно средства. Представил е декларация за семейно и имуществено състояние, според която получава трудово възнаграждение, издържа малолетни дъщеря и син, не получава наеми, не участва в търговски дружества и не получава дивиденти. Декларирал е, че притежава недвижимо имущество, два автомобила и мотоциклет. Представеното по делото удостоверение от работодател сочи, че от м.март 2025г. ищецът получава възнаграждение в размер на 1083, 46 лв. В кориците на делото се намира и справка от ОД на МВР- Бургас относно собствените му МПС, някои от тях закупени през м.юни 2025г. От извършената проверка в Служба по вписванията е установено, че ищецът е извършил сделки с недвижими имоти- земеделски земи и други самостоятелни обекти в гр.Несебър в качеството му, както на продавач, така и на купувач. Ищецът е в работоспособна възраст и както самият той е отбелязал- в добро здравословно състояние.
Искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява не само с оглед на конкретното задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по делото, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски за цялото съдебно производство. Преценката, дА. са нА.це предпоставки за освобождаване на едно лице от задължението за заплащане на държавна такса и разноски в производството, т. е. дА. доходите на страната са достатъчни, за да бъде заплатена дължимата по делото държавна такса и разноски, следва да бъде извършена при съобразяване на всички предвидени в закона критерии и обстоятелства, които са изброени в чл. 83, ал. 2 ГПК – доходите на лицето и неговото семейство, имуществено състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, констатирани по делото. Въз основа на представените доказателства съдът приема, че страната не би се затруднила да заплати дължимите за производството държавни такси заедно с разноските, които могат да възникнат, в който смисъл споделя изводите на Окръжния съд. Установи се, че ищецът разполага с имущество, реА.зирани сделки за покупко-продажби, както и с няколко МПС.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното определение е правилно, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, на основание чл.274 ГПК, Бургаският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. А. С., ЕГН ********** от с.П. обл.Б., със съдебен адрес: гр.С.,пл.“П.“№*, Сграда „Перформ бизнес център“ , ет.* за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски за производството.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2
2. _______________________
3