Решение № 98 от 04.03.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. С., 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20251800501110 по описа за 2025 година

С решение № 263 от 06.08.2025 год. по гр. дело № 708/2022 год. Б.ският районен съд е отхвърли исковете, предявени от Р. М. Н. от гр. Б. и Н. М. Н. от гр. С. против В. Т. Ш. от гр.

Б. с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 4 от ЗЗД за прогласяване за нищожен поради липса на основание на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с н.а. № 186, том IV, рег. № 5482, дело № 717 от 2018 год. на нотариус Данаил Главинов рег. № 371 на НК с район на действие БРС, между наследодателя на ищците М. Н. А. като прехвърлител и ответницата като приобретател. С решението съдът е отхвърлил и исковете, предявени от Р. М. Н. и Н. М. Н. против В. Т. Ш. с правно основание чл. 30 от ЗЗД за унищожаване на договора, като сключен поради заплашване.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците с твърдения, че същото е постановено в нарушение на закона и в противоречие със събраните по делото доказателства. Молят съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

Ответницата не е взела становище по въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Ищците твърдят в исковата молба, че са наследници по закон – синове на на М. Н. А., починал на 05.03.2020 год. След смъртта на майка им през 2016 год. при наследодателя в жилището му на адрес гр. Б., ***, вх. Б, ет. 1, ап. 1 се настанила да живее Б. Ш., 1 която обещала да се грижи за него. Не след дълго в жилището се нанесла да живее и нейната внучка – ответницата В. Ш. заедно със своите деца. Когато правели опити да се видят с баща си, ответницата и нейната баба не допускали ищците до него, като заплашвали, че ще викнат полиция. Ищците разбрали от съседи, че баща им е заключван в една от стаите на апартамента и се нуждаел от помощ. Твърдят, че той много отслабнал /“станал кожа и кости“/. Считат, че Б. Ш. не му давала да яде, прибирала пенсията му и го биела. Един път съседи споделили, че чули баща им да вика за помощ. Той им казал, че бил заключен от Б. в гаража, тъй като не искал да прехвърли апартамента си на ответницата. Съседите намерили Б. и я накарали да отключи баща им. Тя крещяла да не я занимават с М. и да се разотиват, тъй като това не е тяхна работа. Друг път ищците видели баща им на терасата на апартамента с видими следи от насилие. Едвам говорел и казал, че го бият и държат гладен, за да го накарат да прехвърли апартамента на В.. Ищците се опитвали да видят баща си, но ответницата и нейната роднина продължили да не ги допускат, като налитали да ги бият и ги заплашвали със саморазправа. Познат на ищците видял как малтретират баща им и как му казват, че ако не прехвърли жилището в полза на В. ще го пребият и заключат, както и че ще го оставят без храна и вода. Към края на 2018 год. здравословното състояние на наследодателя им много се влошило. Същият страдал от заболявания на бъбреците и сърцето. Именно заради това и В. Ш. сключила с баща им договор за прехвърляне на процесния имот срещу задължение за издръжка и гледане, като заедно с Б. със заплахи, бой и лишаване от храна го принудили да подпише договора пред нотариус. За сделката ищците разбрали след смъртта на баща им. Считат, че последният бил принуден от насрещната страна да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх и осъществена принуда, изразяваща се в отнемане на свободата, употреба на физическа сила, нанасяне на побой и др. Договорът бил сключен и при липса на основание, тъй като ответницата знаела за тежкото здравословно състояние на баща им и предполагала скорошната му смърт, поради неполагането на грижи за него, целящо бързото й настъпване. Молят съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договора като сключен без правно основание, евентуално – да унищожи договора за прехвърляне на процесния недвижим имот, като сключен чрез принуда, на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 4 от ЗЗД и чл. 30 от ЗЗД.

Ответницата в срока по чл. 131 от ГПК не е подала писмен отговор и не е взела становище по исковете.

По делото е представен н.а. № 186, дело № 717/2018 год. на нотариус с Главинов с район на действие БРС, с който М. Н. А. е прехвърлил на В. Т. Ш. правото на собственост върху следните недвижими имот: 1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Б. с адрес на имота: гр. Б., ***, вх.

Б, ет. 1, ап. 1, представляващ жилище – апартамент с площ 114,68 кв.м., заедно с прилежащите му мазе № 7, таван № 4 и 10,99% идеални части от общите части на сградата и 1/8 ид.ч. от правото на строеж върху мястото, при посочени граници и съседи, както и 2. самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Б. с предназначение – гараж с площ 20,10 кв.м., заедно с 1,404% ид.ч. от общите части на 2 сградата и от правото на строеж върху мястото, при посочени граници и съседи, срещу задължението на приобретателката да поеме изцяло издръжката и гледането на прехвърлителя до края на живота му, като полага грижи за него лично или чрез трети лица, като задоволява всички негови здравни, материални и духовни потребности и му осигури стандарт на живот, съобразно средните европейски критерии, като прехвърлителят си е запазил правото на ползване върху имотите, предмет на сделката, до края на живота си.

Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници М. Н. А. е починал на 05.03.2020 год. и е оставил като наследници по закон ищците по делото Н. М. Н. и Р. М. Н. – синове.

С Постановление от 23.06.2020 год. прокурор при СОП е спрял наказателното производство по досъдебно производство № 83/2020 год. по описа на РУ-Б., пр.пр. № 777/2020 год. по описа на СОП, водено за престъпление по чл. 115 от НК, а именно – за умишлено умъртвяване на М. А. на 05.03.2020 год.

Според показанията на свидетелката Д. през 2016 год. при М. А. се настанила да живее Б. Ш. – баба на ответницата, която се съгласила да го гледа. Няколко месеца по-късно в жилището се нанесла и внучката й В. Ш.. По това време М. бил вече разведен.

Свидетелката отишла няколко пъти до дома на възрастния човек заедно с неговата внучка – М.а /дъщеря на ищеца Р. Н./, която много обичала дядо си, за да се видят, но съжителстващите с него жени не ги пуснали да влязат. Един път, когато минавали покрай дома му, един съсед ги спрял и ги попитал дали няма да отидат да видят М., тъй като той се оплаквал, че го тормозят. Имало и случай, при който М.а получила телефонно обаждане от съседи за това, че дядо й бил заключен в гаража и не можел да излезе. Според свидетелката именно Б. го заключила там, за да го принуди той да й прехвърли апартамента си, като двете с ответницата го държали гладен. Когато внучка му отишла да провери какво става, съседите стояли пред гаража, а М. не можел да излезе, като казвал, че Б. не иска да го пусне.

М. викал и тропал по вратата. Б. накрая му отключила. Тогава той се оплакал, че го държат затворен и не му дават да се храни, за да го принудят да им прехвърли апартамента.

Свидетелката забелязала, че възрастният човек е „станал кожа и кости“, а дрехите му били мръсни, което преди не се било случвало. Един път свидетелката и ищеца Р. отишли да посетят М. в дома му, но Б. казала да не ги притесняват, иначе ще извика полиция, като не позволила на сина му да го види. Свидетелката смята, че възрастният човек бил заключван и в стая на втория етаж на къщата, където имало струпани кашони и където бил държан гладен. Знае, че той страдал от сърдечно заболяване, заради което няколко пъти влизал в болница. В апартамента на М. освен двете жени живеели и др. лица, които свидетелката не познава. Когато веднъж надникнала в жилището, свидетелката забелязала, че вътре е много мръсно и разхвърляно. В началото, когато Б. се нанесла в апартамента, свидетелката ги виждала заедно в центъра на града, но после той спрял да излиза. Ищците не успели нито веднъж да се видят с баща си, защото Б. не ги допускала.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

3

По иска за прогласяване нищожността на процесния договор, на основание чл. 26, ал.

2, изр. 1, пр. 4 от ЗЗД съдът намира следното:

Практиката на ВКС на РБ е дала отговор на въпроса кога алеаторен договор като сключения е без основание и поради това нищожен. В решение № 569 от 08.03.2011 г. по гр. д. № 76/2009 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 384 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 1190/2009 г. на III г.о. на ВКС и др. е консолидирана по-старата практика на ВКС по този въпрос (решение № 1042 от 29.12.2006 г. по гр. д. № 768/2005 г. на ІІ г. о. на ВКС, решение № 660 от 26.09.2000 г. по гр. д. № 1080/1999 г., І г.о. на ВКС и др.). Предпоставка за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание е наличие на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора, както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за скорошното настъпване смъртта на прехвърлителя. Такива заболявания са онкологичните, мозъчно-съдовите: инсулти, сърдечно-съдови /инфаркти/, напреднал стадий на сърдечна или дихателна недостатъчност и то в т.нар. терминален стадий (предшестващ смъртта в период от няколко дни), характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание и т.н., като времевият период от сделката до настъпване на смъртта е съвсем кратък - дни, по-малко от месец. От събраните по делото доказателства не се установи прехвърлителят да е страдал от подобно заболяване в тежък стадий. Според свидетелката Д. същият е имал сърдечно заболяване и няколко пъти влизал в болница, но по делото не са приложени медицински документи и не е установена тежестта на заболяването му, нито причината за смъртта му. През периода 2017-2018 год. същият бил видимо отслабнал, но бил подвижен, комуникирал със съседи, излизал до центъра на града и др. Не се доказа наличието на заболяване, което да предполага неговата скорошна смърт. Същият е починал през 2020 год., повече от една година и три месеца след сключване на сделката, т.е. не е непосредствено или съвсем скоро след нея. С оглед това и предявеният иск за прогласяване нищожността на договора на това основание е недоказан и подлежи на отхвърляне.

По предявените искове за унищожаване на договора на основание чл. 30 от ЗЗД съдът прецени следното:

Право да искат унищожаване на договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот имат както сключилите го лица, така и техните наследници. Това право е имуществено и следователно наследимо. В случая исковете за унищожаване на сключения на 22.11.2018 год. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради заплашване са предявени от наследниците по закон на прехвърлителя, който е починал на 05.03.2020 год. и са допустими. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗЗД унищожаване може да иска страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта, като интересът се обуславя не от естеството на твърдения порок, а от правните последици от уважаването на иска. С оглед разпоредбата на чл. 34 ЗЗД следва да се приеме, че доколкото връщането на дадената престация ще настъпи в патримониума на наследниците на 4 прехвърлителя, то същите имат интерес да искат прогласяване на унищожаемостта на договора, независимо от естеството на твърдения порок на сделката.

За да бъде основание за унищожаване на договор, по смисъла на чл. 30, ал.1 от ЗЗД, заплашването следва да проявява следните елементи от фактическият му състав: упражняването на натиск - чрез психически тормоз или физически действия, довел до възбуждане на основателен страх у наследодателя, с оглед на личността му, и наличието на причинно - следствена връзка между заплашването, предизвикания страх и извършването на процесната сделка. Заплашването може да бъде насочено срещу живота, здравето, честта, достойнството, имуществото на заплашеното лице или на близките му. Заплашване е налице не само когато заплахата е изразена в неправомерно деяние, но и когато само по себе си то не е такова. При заплашването увреденият съзнава естеството на сделката, но я сключва, за да избегне последици, които той счита за по-неблагоприятни /Решение № 525 от 10.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1502/2008 г., III г. о. и др./.