Решение № 5373 от 20.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5373 гр. София, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110140752 по описа за 2025 година

Предявени са от „..“ ЕООД срещу ответника Б. Д. С. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 за сумата в размер на 1400 лева, представляваща главница Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ./13.06.2024 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 28.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 161,64 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 13.06.2024 г. до 10.12.2024 г., както и сумата в размер на 39,22 лева, представляваща лихва за забава в размер на законна лихва за периода от 10.12.2024 г. до 21.02.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. .. г. по описа на СРС, 153 състав.

Ищецът твърди, че на 13.06.2024 г. между ищеца, като кредитор, и Б. Д. С., като кредитополучател, е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № . при условията на З.. Поддържа, че информация за сключването на процесния договор, както и приложимите към него Общи условия, са достъпни на уеб адреса на ищеца: www..bg. като съгласно същите ответникът е попълнил въпросника от сайта на ищеца, отбелязал е, че е съгласен и приема общите условия и съответно след преценка от ищеца последният го е одобрил и му е изпратил по лична ел. поща договор и общи условия. Потвърждението става от заемателя след въвеждане на предварително получен уникален код чрез смс, който кредитополучателят въвежда при отварянето на специален линк, изпратен му на електронния адрес. Преди извършване на паричния превод клиентът получава обаждане за 1 потвърждение, което се записва. В хода на кандидатстването кредитополучателят бил изпратил снимка на личната си карта, от която било видно, че предоставените лични данни съвпадат, проведен бил и видео разговор. Сочи се, че сумата, предоставена по договора за кредит, е в размер на 1400 лв., като със сумата от 870,52 лева е покрито задължение по Договор № .., а по сметката на ответника била преведена сумата от 529,48 лева. Ищецът твърди, че изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като сумата в размер на 529,48 била преведена чрез паричен превод към .. на 13.06.2024 г. Длъжникът поел задължение да погасява предоставения заем на 6 месечни вноски съгласно погасителен план, който бил неразделна част от договора. Били уговорени 5 погасителни вноски за периода от 13.07.2024 г. до 10.11.2024 г. в размер на 233,33 лева, а последната с падеж 10.12.2024 г. била в размер на 233,35 лева. Сочи, че е настъпил падежа и на последната вноска по погасителния план, а именно 10.12.2024 г., поради което към настоящия момент е изискуем целият незаплатен остатък от задълженията. Поддържа, че е налице забава поради което претендира законна лихва от датата на падежиране на кредита. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат С., депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.

Твърди, че не се установява спазване изискванията на З.. Поддържа, че в договора са налице неравноправни клаузи и същият е сключен в противоречие на изискванията на ЗПК, които водят до заблуда у потребителя относно действителния размер на задължението му, вкл. и по отношения на ГПР и основанието за допълнително начислени суми, в т. ч. и неустойка.

Моли за отхвърляне на предявените искове. Процесуалният представител на ответника претендира заплащането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА.

В допълнително становище от името на ищцовото дружество се поддържа, че договорът за кредит не се явява нищожен, тъй като в него няма клауза за неустойка.

Поддържа се, че с писмо от 04.11.2024г . е уведомило ищеца, че клаузите за неустойка в договорите му се явяват неравноправни и е бил предоставен срок да се заяви дали „..“ ЕООД признава това обстоятелство. Подчертава се,че ищецът е признал клаузата за неравноправна и е обявил това на сайта си, поради което към настоящия момент клауза за неустойка в процесния договор вече няма и поради това тя не е включена в ГПР.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от фактическа страна следното:

По делото като доказателство е представен договор за предоставяне на кредит № . от 13.06.2024г, сключен между „..“ ЕООД и Б. Д. С., съгласно който ищецът в качеството си на кредитор предоставя не ответника сумата от 1400лева, а същият се задължава да върне сумата при условията на сключения между страните контракт. Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора между страните има сключен друг договор – договор № ../16.05.2024г, по който ответникът е имал непогасени задължения, а именно 700 лева – главница, 22.33 лева – лихва, 148.19 – такса или общо 870.52 лева. Предвид това страните са се договорили, че със сключването на процесния договор ответникът е заявил воля за погасяване на задълженията 2 по договор № ../16.05.2024г, като съгласно чл.2, ал. 3 оставащата разлика между предоставената в заем сума и погашенията по предходен договор за кредит от 529.48 лева следва да бъде преведена на С. по банкова сметка или предоставена на каса в офис на .. АД.

Уговорено е между страните, че срокът за погасяване на договора за кредит е 180 дни при годишен лихвен процент 40.15 % и годишен процент на разходите 48.3 %. Предвид това е посочено, че общо дължимата сума от потребителя е 1561.64 лева, а в случай на непредоставяне на обезпечение – общо 2120 лева. Във връзка с това в договора е включена клауза – чл.3, съгласно която за обезпечаване на вземането потребителят се задължава в срок от пет дни, считано от датата на сключването му, да предостави на кредитора обезпечение, като при неизпълнение на това задължение по аргумент от чл.3, ал. 2 от договора С. дължи заплащане на неустойка в размер на 558.36 лева, която се начислява в деня следващ неизпълнението. В договора са инкорпорирани и два погасителни плана - погасителен план при предоставено обезпечението и погасителен план при непредоставено обезпечение.

Приложени към исковата молба са и общите условия на „..“ ЕООД.

Приет като доказателство по делото е и договор № ../16.05.2024г, сключен между същите страни, от който е видно, че е уговорено предоставянето на сума от 700 лева в заем с 30 дневен срок за връщане. Клаузите на този договор са идентични с клаузите на процесния.

В него е предвидено, че дължимата в края на срока на договора сума от потребителя е 723.10 лева при предоставено обезпечение или 876.40 лева при непредоставено обезпечение.

Приложени като доказателства от ищеца са и изпращани от негово име писма чрез имейл, адресирани до ответника С. на посочения в договор за предоставяне на кредит № . от 13.06.2024г имейл за кореспонденция, от които е видно, че същият е бил канен да заплаща вноски по договор за кредит.

По делото са приложени и две разписки за извършени плащания, които не носят подпис на ответника. Съгласно разписка от 16.05.2024г на Б. Д. С. е била преведена чрез .. по договор .. сума от 700 лева, а съгласно разписка от 13.06.2024г отново в полза на Б. Д. С. е преведена сума от 529.48 лева чрез .. по договор ., т.е по процесния договор. За установяване на получаването на сумата по договор за кредит . по делото от „..“ АД е предоставена разписка № .13.06.2024г, от която е видно, че на Б. С. е предадена срещу подпис сумата от 529.48 лева. Положеният подпис в тази разписка не е бил оспорен от ответника.

От ищеца по делото е представено писмо № ./04.11.2024 г. Комисия за защита на потребителите, с което е уведомено „..“ ЕООД, че във връзка с решение на ., т. 36 от Протокол № .. г. въз основа на извършен анализ за наличие на неравноправни клаузи в типовите договори на дружеството, е било установено, че текстът на чл. 3, ал. 2 от същите представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1, във вр. ал., 2, т. 20 ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца-кредитор и потребителя, води до неоправдано високи финансови задължения за потребителя и снема от търговеца отговорността за неизпълнение на възложените му по 3 закон задължения. Съгласно писмото дружеството следва в 14-дневен срок от датата на получаване на писмото да отстрани неравноправните клаузи от съдържанието на всички договори, както и да уведоми потребителите по подходящ начин за направените промени, и да предостави на . екземпляри от коригираните договори.

По делото е приета разпечатка от интернет сайт..bg от 20.11.2024 г., съдържаща обръщение към потребителите във връзка с писмото на . по-горе, като е посочено, че „от договора отпадна изискването клиентите да предоставят обезпечение по договора, изразяващо се в предоставяне на поръчител или банкова гаранция. Отпаднаха и последиците от непредставяне на обезпечение, а именно че ще се начислява неустойка.“.

С оглед направеното от ответника оспорване относно сключването на процесния договор по делото е приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която кандидатстването на кредит онлайн се осъществява чрез сайта на ищеца, като с плъзгачи се задават конкретните параметри на кредита и с натискането на бутона „Вземи сега“ се преминава към следваща стъпка – екран с преддоговорна информация и изискване за декларация за обработка на личните данни, без която не се допуска продължаване на действията. Отбелязва се от вещото лице, че в случаите, в който потребителят има вече регистриран профил, той не изпълнява част от стъпките. Съгласно описанието на вещото лице извършване и на тази стъпка се пристъпва към попълване на информация за имената, ЕГН, адрес, месторабота и т.н на портелителя. Посочено е, че потвърждаването на договора се извършва след въвеждане на код, след което договорът се активира. Посочено е, че този код се изпраща на потребителя чрез СМС на посочения от него телефонен номер и ако не бъде въведен, договорът не може да се активира. При проверката си вещото лице е констатирало, че в конкретния случай е била изпълнена процедурата по кандидатстване за кредит № . и потребителят е преминал през всички необходими за това стъпки в системата., като са му били изпращани имейли в хода на процедурата. Вещото лице е категорично, че на ответника е бил изпратен СМС за активиране на процесния договор за кредит и кодът от този СМС е бил въведен, съответно договорът е бил активиран. Според експерта след извършена от него проверка ответникът С. има регистриран профил в системата на дружеството.

Софийски районен съд изцяло кредитира по реда на чл. 202 от ГПК заключението по съдебно-техническата експертиза, доколкото се основава на представените по делото писмени доказателства и извършена изрична проверка в системата на ищеца, и са изготвени от вещо лице, притежаващо необходимите професионални знания и квалификация.

С оглед приетите факти по делото Софийски районен съд намира от правна страна следното:

За да бъдат уважени предявените искове по чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД от ищеца следва да бъде доказано при условията на пълно и главно доказване наличието на валиден договор за потребителски кредит № . от 13.06.2024г между „..“ ЕООД и ответника Б. Д. С. със соченото в исковата молба съдържание, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на З. /предоставил е информация на 4 потребителя, съгласно чл. 8 З., както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора/, както и че кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит. На доказване от ищеца подлежи и наличието на уговорка за възнаградителна лихва в посочения в исковата молба размер и настъпилата изискуемост на задълженията по договора и техният размер.