Решение № 18598 от 15.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18598 гр. София, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ............................ при участието на секретаря ..................... като разгледа докладваното от ............................ Гражданско дело № 20231110130686 по описа за 2023 година обективно съединени иск за неоснователно обогатяване и за обезщетение в размер на законната лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с правно основание съответно чл. 59 от Закона за задълженията и договорите и договорите във връзка с чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

С исковата си молба ........................., представлявано от председателя на управителния съвет .................. с трето лице – помагач .........................., твърди, че доставял топлинна енергия на сграда в режим на етажна собственост, която сграда имала с третото лице – помагач сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия. Ответницата Е. П. К.

ЕГН**********, живееща в гр. ......................., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ...................... чрез пълномощника адвокат И. О. Л., ползвала помещение за стопански нужди в същата сграда. Ищецът начислявал за процесния имот прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния период третото лице – помагач изготвило и изравнителни сметки. Ответницата потребявала топлинната енергия, доставяна от ищеца, за стопански нужди, но между тях не бил сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката. По описания начин ответницата потребила топлинна енергия и ползвала платена от ищеца услуга дялово разпределение без да има основание за това.

Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение.

1

Била издадена такава заповед, против която ответникът възразил в срок.

Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата, че същата дължи следните суми:

857.79 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2016 година до 30. IV. 2018 година;

126.63 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 01. VІІ. 2017 година до 22. VIІІ. 2019 година включително;

18.00 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. V. 2017 година до 30. IV. 2018 година;

02.95 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 30. VI. 2017 година до 22. VIІІ. 2019 година включително; законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 26. IХ. 2019 година до окончателното плащане; направените в заповедното и в исковото производство разноски.

Пълномощникът на ответницата оспорва иска, като твърди, че вземането на ищеца било погасено по давност. Излага правни доводи, според които между страните не съществува облигационна връзка, по силата на която на ищеца да се дължи плащане.

С отговора на исковата молба ответната страна навежда доводи, че ищецът не е представил доказателства за част от твърденията в исковата молба. Не са направени обаче изрични възражения срещу тези обстоятелства. Настоящият съдебен състав намира, че волята на страните следва да бъде ясно изразена както в исковата молба, така и в отговора. Недопустимо е предположенията на съда да заместват волеизявленията на страните. Поради горните съображения съдът при постановяването на решението взема предвид само твърденията и възраженията, направени изрично от участниците в процеса. Становището, че някоя от страните не представя доказателства за твърденията си, не е изрично възражение и не следва да бъде взето предвид при постановяване на съдебния акт по същество.

Третото лице – помагач не оспорва иска.

2. ОТ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА

УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. По собствеността на топлоснабдения имот:

Нотариален акт, представен по делото с исковата молба, явства, че през 2008 година процесните топлоснабдени имоти са придобити от ................... По силата на съдебни решения, представени по делото с исковата молба, сключени между наследодатЕ.та на ответницата и посоченото търговско дружество предварителни договори са обявени за окончателни.

2. По отчитането на потребената топлинна енергия:

На 18. III. 2002 година се провежда Общо събрание на етажните собственици и наемателите находяща се на ул. ................., на което е взето решение да се извърши монтаж на топлинни разпределители и да се сключи договор за въвеждане на система за дялово разпределение. Общото събрание упълномощава представител да сключи споразумителен протокол с ищеца и договор с третото лице – помагач. За общото събрание е съставен представен по делото с исковата молба протокол.

2

На 20. III. 2002 година третото лице – помагач и потребителят на топлинна енергия в процесния топлоснабден имот сключват представен по делото с исковата молба договор №.................... По силата на договора потребителят възлага, а третото лице – помагач приема да извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата етажна собственост, ползваща централно отопление, да отчита ежемесечно индивидуалните топлинни разпределители и водомери за топла вода, да нанася данните от отчета в контролен талон, подписан от техник и ползвателя и да въведе система за дялово разпределение съгласно чл. 112в от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност.

На 12. VI. 2003 година се провежда Общо събрание на етажните собственици и наемателите находяща се на ул. ................., на което е взето решение да се извърши монтаж на топлинни разпределители и да се сключи договор за въвеждане на система за дялово разпределение. Общото събрание упълномощава представител да сключи споразумителен протокол с ищеца и договор с третото лице – помагач. За общото събрание е съставен представен по делото с исковата молба протокол.

На 16. VI. 2003 година третото лице – помагач и потребителят на топлинна енергия в процесния топлоснабден имот сключват представен по делото с исковата молба договор №................... По силата на договора потребителят възлага, а третото лице – помагач приема да извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата етажна собственост, ползваща централно отопление, да отчита ежемесечно индивидуалните топлинни разпределители и водомери за топла вода, да нанася данните от отчета в контролен талон, подписан от техник и ползвателя и да въведе система за дялово разпределение съгласно чл. 112в от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност.

На 01. VI. 2015 година третото лице – помагач сключва с ищеца Договор №У-№98 при общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.

139 в, ал. 2 от Закона за енергетиката, по силата на който ищецът възлага, а третото лице – помагач приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сгради с повече от един потребител в гр. София при спазване на Общите условия за извършване на услугата Дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на 10. VIII. 2007 година с Решение №ОУ-024. Договорът е представен по делото с исковата молба.

3. По погасяването на задължението за плащане на топлинна енергия :

На 10. IХ. 2019 година ищецът изпраща на ответницата представено по делото с исковата молба писмо с изходящ №Г-21420, с което я кани да плати доброволно потребена топлинна енергия в офиси I, II и III в секция I от сграда, находяща се в гр. София на ул. „Галичица“ №37. Не са представени доказателства, че писмото е достигнало до ответницата.

4. Сведения от експертните заключения:

По делото е допусната техническа експертиза, чието заключение е представено в съда на 22.

IV. 2024 година от вещото лице В. Т. Т.. Видно от заключението, общият топломер се отчита по електронен път, като в 0000 часа в началото на всеки месец се снема показанието на топлинната енергия. Технологичните разходи се приспадат от отчетеното количество и разликата се разпределя 3 между потребителите за отопление (имот и сградна инсталация) и битова гореща вода.

Изравнителните сметки са изчислени съобразно действащата Наредба №16-334 от 06. IV. 2007 година и изменението от 01. VI. 2014 година. За времето след 26. IX. 2016 години са начислени 1 371.07 лева. Сумите са изчислени без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Начислените суми за топлинна енергия са определени по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон фирмата за дялово разпределение е изчислила реалното потребление на топлинна енергия и е извършила изравняване между начислената и дължимата сума съгласно действащите нормативни актове: Наредба №16-334 от 06. IV. 2007 година и изменението от 01. VI. 2014 година, Закона за енергетиката в редакцията му, действаща към момента на изчислението на количествата топлинна енергия, както и съобразно общите условия за продажба на топлинна енергия на ищеца. Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са отчислени за сметка на ищеца. Топломерът е преминал през метрологична проверка. При проверката не са установени отклонения извън допустимите стойности.

На 25. IV. 2024 година вещото лице Л. Б. Б., живеещ в гр. София в жилищен квартал Дружба в блок ХLI във вход Б в апартамент ХХIV, представя в съда заключение за извършена съдебносчетоводна експертиза, според което към 23. IV. 2024 година няма сведения за доброволно плащане.

3. С ОГЛЕД НА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, ОТ ПРАВНА СТРАНА

СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:

1. По допустимостта на исковете:

На 26. IХ. 2019 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийски районен съд. Исканата заповед е издадена на 03. ХII. 2019 година по частно гражданско дело №54625 по описа на съда за 2019 година. Ответницата възразява срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. На 23. I. 2023 година съдът постановява Разпореждане №.................., с което указва на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1. Съобщението е връчено на ищеца на 29. V.

2023 година. Искът по настоящото дело е подаден на 06. VI. 2023 година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.

2. По основателността на исковете:

За успешно провеждане на иска за връщане на получено без основание трябва е необходимо едновременното наличие на следните предпоставки: ищецът да е предал на ответницата определена сума пари или вещи или да е изпълнил нейно задължение; ответницата да е получила плащането; ищецът да е извършил разпореждането в полза на ответницата без за него да съществува основание да го направи.

По делото не се установява дали ответницата е била собственица на процесния топлоснабден имот през процесния период. Представени са съдебни решения, с които предварителен договор между наследодатЕ.та и предходен собственик на имотите е обявен за окончателен. Не са представени обаче доказателства дали ответницата е платила в срок продажната 4 цена по обявения за окончателен договор.

Следва да се има предвид още, че ищецът претендира вземане по силата на чл. 59, а не чл.