Решение № 112 от 22.04.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. гр. Хасково, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20265640200239 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Ж. И. В. от град Хасково срещу Наказателно постановление № 26-1253-000182 от 19.02.2026 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, в частта, с която на основание чл. 53 от ЗАНН, и по чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1022.58 евро за нарушение по чл. 146, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба, се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото не съдържало необходимите реквизити, а времето и мястото на визираното нарушение, не били отразени по надлежния ред. Твърди се в жалбата, че деянието не било установено, както и субектът на нарушение, като не ставало ясно от къде органът извел своето заключение, че автомобилът бил с изменена конструкция. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник –група в 1

Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково. Претендира и присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото представител - адв. Д.О. от АК - Хасково заявява, че поддържа жалбата, а в хода по същество развива конкретни съображения за нейната основателност. Претендира и присъждане на направени по делото разноски.

Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо заявява становище по жалбата и моли изложените в нея доводи да не бъдат взети предвид и същата да бъде оставена без уважение, а при условията на евентуалност – възразява за прекомерност на направените от другата страна разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 08.01.2026 г. свидетелите С. М. М. и А. О. Ч., двамата на длъжност „****“ в Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, били на работа, в град Хасково, като в около 17:02 часа забелязали движение по бул. „***“ в град Хасково в посока кръстовището с бул. „*****“ и спрели за проверка моторно превозно средство - автомобил марка „****“, модел „****“ с рег. № ***** В хода на проверката било установено, че моторното превозно средство било управлявано от жалбоподателя Ж. И. В.. След справка било констатирано, че е регистрирано като собственост на „****“ ЕООД, град Хасково, а по вид е вписано в представената справка, че представлява товарен автомобил с максимално допустима маса 7490 кг.

Превозното средство било закупено от свид. З.Г.Г., като представляващ „****“ ЕООД, град Хасково за целите на дейността на дружеството да транспортира машини, за каквато цел било пригодено и оборудвано с платформа и метални пътеки още преди закупуването, 5 – 6 години преди 2 процесната дата и нямало проблеми при регистрацията, като регистрационните номера не били променяни, а единствено собствеността.

Тези особености били възприети и от контролните органи на СПП при ОД на МВР – Хасково, при спиране на превозното средство, управлявано от жалбоподателя за проверка и след достигнат извод, че промяната на конструкцията от товарен в специален автомобил не била извършена при условията и по реда, определени с Наредба Н-3 от 18.02.2013 г. на МТИТС, срещу жалбоподателя, в негово присъствие, бил съставен от свид. С. М. М., Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, № 4780512 за нарушение по чл. 146, ал. 1 от ЗДвП, като e вписано: „физическо лице, което без да спазва установения ред, комплектова с основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на моторно превозно средство“, който Ж. И.

В., след предявяването му, подписал, а в графата за обяснения и възражения срещу съставения акт вписал, че няма такива, като бил уведомен за правото да подаде възражения в 3 – дневен срок от връчване на акта.

Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок от връчването му, осъществено на дата 08.01.2026 г., според отразеното в приложената разписка.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и наложил процесната административна санкция - по чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Изложената дотук фактическа обстановка е к****рично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите С. М. М. и А. О. Ч. относно фактите, възприети от тях при извършването на процесната проверка – пряко и непосредствено, но само касаещи визуалното и техническо състояние на процесното ППС при спирането му за проверка, а така също и тези касаещи процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение като логически последователни и вътрешно безпротиворечиви, включително относно факта на управлението на МПС от страна именно на жалбоподателя Ж. И. В.. Всъщност, относно качеството на жалбоподателя „водач“ на спряното за проверка МПС не се и възразява от него 3 по делото. Гласните доказателства в тази насока са убедителни и логически последователни, като показанията на изброените свидетели в тази част се кредитират с доверие, но не и в частта относно твърденията за спазването на нормативния ред за извършване на измененията в конструкцията, в която част се касае не за техни възприятия за факти, а за преценка, което е въпрос по същество и прерогатив на съда. Дава се вяра на изложеното от свид. З.Г.Г. относно обстоятелствата по придобиване на превозното средство и за вида, в който е било, доколкото не е налице основание за поставяне на изложеното от него под съмнение относно достоверността.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта и съобщенията. Според чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗДвП наказва се с глоба или имуществена санкция от 2000 до 7000 лв. всеки, който, без да спазва установения ред, комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на моторно превозно средство.

Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от лице, разполагащо с необходимата материална компетентност с оглед заеманата от актосъставителя длъжност, но не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимото съдържание. Деянието, макар и лаконично, следва да е описано в достатъчна степен ясно откъм характеризиращите го от обективна страна признаци, по начин да бъде обезпечено правото на защита на жалбоподателя в аспекта да разбере всички факти от състава на нарушението, за което е привлечен към административно 4 наказателна отговорност и да може да организира защитата си. В случая, посочено е, че се касае за управление на конкретна дата и място на моторно превозно средство, индивидуализирано с вписване на регистрационен номер, също посочени и са вписани твърдения, че автомобилът е с изменена конструкция, като същият добил вид от товарен в специален - автовоз, след което е вписано: „като промяната в конструкцията не е извършена при условията и по реда, определени с Наредба Н-3 от 18.02.2013 г. на МТИТС, е извършил: 1 физическо лице, което без да спазва установения ред, комплектова с основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на моторно превозно средство, с което виновно е нарушил чл.

146, ал. 1 ЗДвП“. В случая, нормата на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП поставя изискване изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, да се извършват при условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта и съобщенията, а когато се извежда като нарушена, следва, с оглед бланкетния й характер, да се впише на кои нормативни изисквания конкретно поведението на лицето не отговаря, за да се прецени дали въобще е налице деяние и дали конкретното лице е адресат на задължението, респ. субект на нарушението.

В случая, в нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е пояснено, че изменение в конструкцията на ППС е: 1. всяка процедура по промяна в техническите данни на ППС, посочени в свидетелството му за регистрация или в конструктивни или технически характеристики на ППС, които са заложени от производителя по време на неговото производство или които са били одобрени по реда на наредбата; 2. добавянето на системи, компоненти, отделни технически възли и оборудване, но твърдения за конкретни факти за промяна на кои техническо характеристики на ППС се касае от включените в издаденото свидетелство за регистрация или какво 5 системи и компоненти, технически възли и оборудване са добавени, за да се приеме, че ППС е добило вид на специален автомобил не се съдържат. С това на практика липсва надлежно описание на изпълнителното деяние от гледна точка предмета на административно нарушение.

На следващо място, според чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗДвП, наказва се с предвиденото наказание всеки, който, без да спазва установения ред, комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на моторно превозно средство, като твърдения в тази насока въобще не се съдържат в обстоятелствената част на съставения АУАН, в който описаните обстоятелства са за поведение на жалбоподателя на конкретна дата и място, свързани с управление на процесното ППС, което се сочи, че е с изменена конструкция. Или, липсва описание на съставомерно негово поведение по текстовете от закона, по които е привлечен към отговорност, като цитирането на тяхното съдържание не означава въвеждане на изискуемото се фактическо описание на нарушението, по начина, по който да се обезпечи както правото на защита на жалбоподателя в пълен предоставен от закона обем. Включително, и откъм възможността да узнае за какви факти се цели ангажирането на отговорността му, така и възможността за осъществяване на съдебен контрол. Неясното административно наказателно обвинение възпрепятства, както вече бе посочено, правото на защита на санкционираното лице, а също и упражняването на съдебен контрол за материална законосъобразност, поради което представлява съществено процесуално нарушение.