Решение № 938 от 06.08.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 938 гр. София , 06.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20201000503231 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 1625 от 28.02.2020г., постановено по гр. д. № 16292/2017 г. Софийски градски съд, ГО, 3 състав е осъдил СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО

БЮРО

НА

БЪЛГАРСКИТЕ

АВТОМОБИЛНИ

ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ да заплати на Н. Х. Ч., на основание чл. 284 и чл. 285 от КЗ /отм./ сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, станало на 13.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2014 г. до окончателното изплащане. С решението СГС, ГО, 3 състав е отхвърлил иска в частта за сумата 256 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди /разходи за лечение и медикаменти/ като неоснователен и недоказан. С решението СГС, ГО, 3 състав е осъдил СДРУЖЕНИЕ

„НАЦИОНАЛНО

БЮРО

НА

БЪЛГАРСКИТЕ

АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ да заплати по сметка на СГС д.т. в размер на 1 600 лв. С определение №10531 от 07.07.2020г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, съдът е допълнил решение № 1625 от 28.02.2020г., постановено по гр. д. № 16292/2017 г. в частта за разноските, като е осъдил, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, ищецът да заплати на ответника сумата от 24.52лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на исковете.

Срещу решението е подадена

1 въззивна жалба от

Сдружение

„Национално бюро на автомобилните застрахователи“, чрез процесуалния си представител, с релевирани оплаквания за неправилност, необоснованост и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на събраните писмени доказателства. В жалбата се прави оплакване, че решението в осъдителната му част относно началния момент на законната лихва е недопустимо, тъй като е постановено в противоречие на чл.

6, ал. 2 от ГПК и обхваща непредявена от ищеца претенция („свръхпетитум“).

В жалбата се излага становище, че в нарушение на чл. 52 от ЗЗД първоинстанционният съд е счел за основателна исковата претенция от 40 000 лв., като е приел за справедлив еквивалент на търпените от ищеца вследствие на процесното ПТП болки и страдания сумата от 80 000 лв. /включваща и извънсъдебно платеното обезщетение от 40 000 лв./ Релевира се възражение, ч е сумата от 80 000 лв. не съответства на принципа на справедливостта, предвид установения по делото период на интензивни болки и страдания, лечебно-възстановителния период и настоящото състояние на пострадалия.

Прави се оплакване, че мотивите на СГС не съответстват на събраните доказателства по делото, които са анализирани изцяло погрешно или в непълнота. Поддържа се твърдение, че в заключението си вещото лице е потвърдило, че по повод на травматичните увреждания, получени от Н. Х. Ч. при процесното ПТП, ТЕЛК е определил 10 % трайна неработоспособност, а не 100 %, както е приел СГС, ГО, 3 състав в мотивите на обжалваното решение. В жалбата се релевира възражение, че първостепенният съд въобще не е изложил мотиви за икономическа обоснованост на присъденото обезщетение. Сочи се, че неправилно и при погрешен анализ на събраните доказателства СГС е достигнал до извод за недоказаност на възражението за съпричиняване, като се прави позоваване на мотивите към присъда №16/18.04.2016 г на Елховски Районен съд, постановена по НОХД № 837/2015 г., съгласно които ищецът е управлявал собствения си л.а „Ситроен С5“ с превишена скорост от 115.2 км/ч, което му е попречило да реагира своевременно и да предотврати настъпването на ПТП. Въз основа на релевираните оплаквания се прави искане въззивният съд да постанови решение, с което да обезсили като недопустимо обжалваното решение на Софийски Градски съд, Гражданско отделение, 3 състав в частта, с която на Н. Х. Ч. е присъдено обезщетение за забава върху главницата от 40 000 лв., считано от 13.12.2014 г, а в останалата осъдителна част - да отмени решението като неправилно. Предявява се претенция за присъждане на направените разноски.

По делото е постъпила и частна жалба от ответника срещу определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с възражения за незаконосъобразност.

В съдебно заседание, проведено пред въззивния състав, жалбоподателят, чрез пълномощника си, поддържа подадената въззивна жалба и частна въззивна жалба. Прави искане съдът да ги уважи и да отмени 2 обжалваните актове на първата инстанция. Въззиваемият, чрез процесуалния си представител, оспорва двете жалби като счита, че същите са неоснователни.

Жалбите са подадени в законоустановения срок и са допустими.

По правната квалификация: Въззивният съд приема, че предявените искове са с правно основание чл. 226, ал. 1 във вр. чл. 284, ал. 1 т. 2 от КЗ (отм.) във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД. В исковата молба ищецът Н. Х. Ч. твърди, че на 13.12.2014 г. около 07,00 ч. по път I-7, км. 317+370 м., на територията на Община Елхово, област Ямбол, Н. М. М., гражданин на Р.България и Р.Турция, при управление на МПС с турска регистрация товарна композиция, включваща влекач марка „Ивеко”, рeг. № *** и полуремарке, рeг. № *** нарушил правата за движение по пътищата, като навлязъл в насрещната лентата, в която ищецът управлявал собствения си лек автомобил „Ситроен С5” с peг. № *** и реализирал ПТП, в резултат на което ищецът твърди, че са му причинени телесни повреди. Сочи, че произшествието е настъпило по изключителната вина на водача на МПС „Ивеко“ с турска регистрация, установена с влязла в сила присъда. Посочва, че отговорността на водача на увреждащото МПС е застрахована при турско застрахователно дружество, което няма кореспондент за уреждане на претенции на територията на България. Посочва, че е предявил претенция към ответника в размер на 80 000лв., който му е определил и изплатил обезщетение за вреди в размер на 40 000лв. Ищецът намира платеното извънсъдебно обезщетение за недостатъчно да го обезщети напълно за търпените вреди. Предявява иск за заплащане на още 40 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихва за забава от 27.08.2016г., както и сумата от 256лв. – обезщетение за имуществени вреди.

С обжалваното решение първата инстанция е приела, че са налице предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на ответника. Приел е за неоснователно релевираното възражение за съпричиняване.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно. Същото е недопустимо в частта, с която на Н. Х. Ч. е присъдено обезщетение за забава върху главницата от 40 000 лв., считано от 13.12.2014 г. до 26.08.206г. /вкл./. В тази част първоинстанционният съд се е произнесъл в разрез с принципа за диспозитивното начало, поради което решението в тази част следва да бъде обезсилено, а производството да бъде прекратено. В останалата обжалвана част решението е допустимо.

Първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в 3 частта, в която е отхвърлен предявеният от ищеца иск за обезщетение за имуществени вреди.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, спорът на страните пред въззивната инстанция се съсредоточава върху размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и върху основателността на възражението за съпричиняване от страна пострадалия.

Във връзка с доводите във въззивната жалба на ответника за допуснатите от първостепенния съд нарушения на чл. 52 ЗЗД, въззивният състав приема следното:

От неоспорената пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие на настъпилото произшествие ищецът е получил: Счупване на лявата ключица, което е реализирало медикобиологичния критерий, трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни; Счупване на голямопищялната кост в ляво, в долната трета, което е реализирало медико-биологичния критерий, трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни.

Ищецът е бил хоспитализиран по спешност и опериран, като му е била извършена кръвна репозиция и поставена метална остеосинтеза на костите на лява подбедрица. По отношение на ключицата е било проведено консервативно лечение с мека имобилизация. Пострадалият е бил изписан от лечебното заведение на 25.12.2014 г. с предписание да не натоварва крайника за срок от 2 месеца и да проведе рехабилитация. При анализ на приложената медицинска документация, експертът сочи, че е видно, че консолидацията на счупването в областта на лявата подбедрица е протекло протрахирано и към 25.05.2015г. все още не е зараснало напълно. Към дата 11.10.2017г. движенията в лявото рамо са били болезнени, а в областта на лявата глезена става е имало лек оток с болезнени и ограничени движения. Проведен е бил и курс лечебна физкултура и локално приложение на Дипрофос и Лидокаин.

Докторът излага, че за продължителен период от време - в рамките на около 3 години, ищецът е търпял болки и страдания, като за първите два месеца след травмата, те са били с интензивен характер.

В съдебно заседание пред първата инстанция вещото лице допълва, че към 2017г. при контролните рентгенографии е установено, че движенията при ищеца не са били възстановени нито в раменната става, нито в глезена, поради това не би могло да се говори за възстановяване в рамките на обичайния период, който е максимум до 6 месеца. Вещото лице установява, че няма медицински данни пострадалият да е провел назначената му при изписването на 25.12.2014 г. рехабилитация, а при една по-ранно проведена рехабилитация движенията в раменната става би трябвало да бъдат възстановени в пълен обем за един период от около 2-3 месеца максимум. В случая докторът излага, че при ищеца има данни за рехабилитация едва през 2017 г. - три години след ПТП, като е констатирано непълно възстановяване 4 на движенията в раменната става. Сочи, че по отношение на счупването на големия пищял, то същото е многофрагментно и не би следвало да бъде провеждана рехабилитация, за да може да зараснат. Докторът допълва, че по делото липсва медицински документ, установяващ свалянето на остеосинтезния материал.

Настоящият състав изцяло кредитира фактическите изводи на вещото лице, обективирани в приетата съдебно-медицинска експертиза, тъй като експертът е отговорил пълно и обективно на поставените въпроси.

От данните по делото се установява, че на 13.05.2016 г. при извършен на пострадалия преглед ТЕЛК е установила следното: самостоятелна походка, леко накуцваща за сметка на ляв долен крайник; оперативният цикатрикс в областта на лява глезена става е зараснал първично. В мотивите на самото решение е посочено, че самостоятелно по повод фрактура на лява тибиална кост и постоперативна контрактура на лява глезенна става - уврежданията, настъпили пряко от катастрофата, комисията приема 10 процента ТНР.

С оглед на конкретно установените и обсъдени по-горе доказателства, въззивният състав намира за частично основателни оплакванията в жалбата на ответното сдружение, че определеното от първостепенния съд обезщетение за неимуществени вреди е в завишен размер. Размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищеца от ответното дружество, както повелява нормата на чл. 52 от ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост. Съгласно Постановление №4/1968г. на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Размерът на претърпените от ищеца болки, страдания и неудобства следва да бъде определен към датата на ПТП, необходимо е да се отчете и периода за пълното възстановяване, възрастта на пострадалото лице, причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, както и нормативно определения лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност”.