Решение № 8129 от 04.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8129 гр. С., 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110123652 по описа за 2025 година

Б. М. К. е предявила срещу „П. К. Б.“ ЕООД обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за признаване за установено, че договора за потребителски кредит № 40029595186/15.11.2024 г. е нищожен, съединен при условията на евентуалност с установителни искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за признаване за установено, че клаузата, съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 40029595186/15.11.2024 г., която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ е нищожна.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит: № 40029595186/15.11.2024 г., по силата на който е предоставен кредит в размер на 1200,00 лева със срок на издължаване 18 месеца, при обща месечна погасителна вноска от 163,02 лева, като ищецът трябвало да заплати и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 540 лева и „Флекси“ в размер на 768 лева или да върне общо сумата по кредита в размер на 2934,37 лева. Намира процесния договор за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Заявява, че предвиждането за заплащане на допълнителни услуги в размер на 1308 лева 1 заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното отношение. Твърди, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. В условията на евентуалност намира клаузата съдържаща се в VI „Параметри“ от процесния договор, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ за нищожни. Сочи, че уговорените клаузи в размер на 1308 лева, са нищожни като противоречащи на добрите нрави и са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Също така счита, че се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Моли за уважаване на така предявените искове. Претендира и разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „П. К. Б.“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при твърдения за неоснователност.

Намира за необходимо да се изследва въпросът дали закупените допълнителни услуги следва да бъдат включени в ГПР. Счита, че общият разход по кредита е пряко свързан с процесния договор и има задължителен характер. Заявява, че неправилното посочване на ГПР, не може да се приравни на липса на ГПР, което да доведе до нищожност на целия договор за кредит. Заявява, че дори да има неточно посочване на ГПР, то счита, че правото на потребителя на информираност по никакъв начин не е нарушено. Сочи, че дори и да е налице неточно посочване на ГПР, то същото не е толкова съществено, че да доведе до недействителност на целия договор, тъй като последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава размерът, посочен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че допълнителната незадължителна услуга „Фаст“ към момента на подписване на договора вече е била предоставена на кредитополучателя и използвана от последния. Твърди, че след като ищецът е решил да се възползва от услугата приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, ответното дружество е извършило всички необходими действия за проучването на кредитната способност на ищеца. Счита, че ищецът е имал недобросъвестно поведение, тъй като е бил добре информиран за предоставената допълнителна услуга и е изявил изрично желание да се възползва от нея. Оспорва като неоснователни твърденията на ищцата, че 2 поради невключването на възнаграждението за предоставените допълнителни услуги в ГПР се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Оспорва твърдението, че посоченият ГПР в процесния договор не е действително прилагания от кредитора и представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП. Посочва, че ищецът е бил наясно с параметрите на допълнителните услуги, тъй като същите са ясно определени в допълнителната преддоговорна информация предоставена на ищеца. Изтъква, че допълнителните услуги, които кредиторът е предоставил на ищеца, дават възможности на ищеца да извършва едностранна промяна на погасителния план по кредита, а не представляват възнаграждение за кредитора за извършени неизбежни административни действия по кредита. Счита, че процесното кредитно правоотношение, отговаря на формалните изисквания за действителност, установени в ЗПК. Моли за отхвърляне на така предявените искове. Претендира и разноски.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за потребителски кредит №40029595186 от 15.11.2024 „П. К. Б.”ЕООД е предоставил на Б. М. К. кредит в размер от 1200 лева, за срок от 18 месеца, при ГПР- 48.88%, ГЛП-41% и дължима сума по кредита в размер от 1626.37 лева, възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст” -540 лева и възнаграждане за закупена услуга „Флекси”-768 лева.Към договора е представен и погасителен план.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на договор за потребителски кредит №40029595186 от 15.11.2024 „П. К. Б.”ЕООД е предоставил на Б. М. К. кредит в размер от 1200 лева, за срок от 18 месеца, при ГПР- 48.88%, ГЛП-41% и дължима сума по кредита в размер от 1626.37 лева.

Съгласно клаузата, съдържаща се в VI „Параметри“ от договора при кандидатстването си за потребителски кредит клиентът изрично е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга, която е посочена в т.V „Поискани от клиента допълнителни възможности”.Възнаграждението за закупена допълнителна услуга „Фаст” е 540 лева и възнаграждението за закупена допълнителна услуга „Флекси” е 768 лева.Размерът на вноската по 3 закупена допълнителна услуга е 72.67 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита.Възнаграждението за поискана и закупена допълнителна незадължителна услуга става изискуемо с подписването на договора и се разсрочва на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита.Съгласно клаузата в раздел „Параметри” общото задължение по кредита при закупена допълнителна услуга възлиза в размер от 2934.47 лева, при вноска в размер от 163.02 лева.

В случая услугата „Фаст” представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, а услугата „Флекси” представлява право на кредитополучателя да променя погасителния план.Тези допълнителни услуги са договорени като възможност за предоставяне, но не и като задължение на кредитора.Принципите на справедливост и добросъвестност изискват потребителят да заплаща възнаграждение за реалното ползване на определена услуга, а не за възможността да бъде предоставена.Освен това общото възнаграждение за „Фаст” и „Флекси” възлиза в размер от 1308 лева, който е по-голям от размера на кредита-1200 лева.С оглед на което съдът намира, че клаузата, предвиждаща допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси” нарушава принципа на добросъвестност и справесливост.Процесната клауза предвижда скрита печалба за кредитора и води до неговото неоснователно обогатяване. Процесната клауза води до нееквивалентност на престациите и поради това тя накърнява добрите нрави.

В допълнение съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба не може да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая услугите „Фаст” и „Флекси” се отнасят до процедурата по усвояване на кредита.В този смисъл клаузата, която предвижда дължимостта им противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

С оглед на изложеното клаузата, предвиждаща допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси” е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД.

По отношение на ГПР

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният 4 размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е сключен на 15.11.2024,с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент към м.11.2024 е 3.22%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 13.22%.В случая по договора ГПР е 48.88% и така както е посочен не надвишава петкратния размер на законната лихва от 66.1%..

Съдът намира, че в ГПР неправилно не са включени и възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст” и „Флекси”.Същите са били известни към датата на сключване на договора, тъй като са посочени в него и са предвидени в погасителния план за разсрочено плащане заедно с останалите суми по договора, както и в общата сума, подлежаща на възстановяване.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая възнагражденията за „Фаст” и „Флекси” представляват също разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.Този извод се налага и от факта, че възнагражденията за допълнителни услуги ”Фаст” и „Флекси” са включени в общата дължима сума, по договора за кредит, подлежаща на връщане заедно с главницата и договорната лихва.

Съдът намира, че невключването на възнагражденията за допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси” в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК.

Възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст” и „Флекси” представляваг допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.

Възнагражденията за допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси” сумарно възлизат в размер от 1308 лева, който е по-голям от размера на кредита-1200 лева.Съдът намира, че ако възнагражденията за допълнителни услуги бъдат включени като разход в ГПР, той ще надвиши многократно ограниченията по чл.19, ал.4 от ЗПК.

Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата 5 сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че невключването на възнагражденията за допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси” представлява неправилно посочване на ГПР, което съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.

Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за кредит е недействителен поради противоречие със закона.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищцата на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищцата е реализирала разноски в размер от 117.40 лева /60.02 евро/ – държавнат такса.

Процесуалното представителство на ищцата е осъществено по реда на чл38 от ЗА.Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителнта правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с решеие от 24.01.2024 по дело С-438/22 на СЕС, виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималние размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения в чл.101, §1, националният съд е длъжен да откаже да приложи таза национална правна уредба.От изложеното следва, че съдът не е обвързан от размерите, разписани в Нареба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимо адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените процесуални действия. Делото не представлява фактическа и правна сложност и е решено в рамките на 1 съдебно заседание, на което не е присъствал процесуален представител на ищцата..