Решение № 3239 от 25.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3239 гр. София, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА ЕВГ. ГЮРОВАПАПАЗОВА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ПАПАЗОВА Административно наказателно дело № 20251110202426 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. Ц. Ц., ЕГН **********, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Н. Д., срещу наказателно постановление № 24-4332028342 от 09.12.2024 г., издадено от Началник Група в СДВР, отдел „Пътна полиция“, СДВР, с което на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл. 119, ал. 4 от Закона за движение по пътищата, и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Закона за движение по пътищата.

С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че същото е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, при неизяснена фактическа обстановка и при липса на доказателства. Сочи се, че не са обсъдени възраженията на жалбоподателя в хода на образуваното административно-наказателно производство. Претендират се разноски.

В съдебно заседание по решаване на делото въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Г. М., преупълномощена от адв. Д., която моли съда за отмяна на оспорвания акт, по съображения за неговата незаконосъобразност и доводи, че е издаден при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Твърди се, че по делото не е доказано, че пешеходецът Л. П. е пострадал при процесното ПТП. Изрично се навежда, че едва в НП е отразено, че от въпросното ПТП е пострадало кучето на Л. П., в който смисъл се излага, че едва с НП на жалбоподателя се вменява, при това за първи път, нарушение, при което се твърди да е пострадало куче, а в съставения АУАН се говорело за произшествие, реализирано с пресичащ 1 пешеходец, направляващ куче на повод. Поддържа се, че не са събрани доказателства за увреда на кучето, както и такива, че въобще животно е присъствало на мястото на инцидента, поради което и според жалбоподателя нямало как да е осъществен състав на нарушение „настъпило ПТП“, от което и нямало как да се ангажира и отговорността му за другото повдигното с НП обвинение за извършено нарушение за напускане на мястото на ПТП. Навежда се, че защитната версия на жалбоподателя, не е била проверена в хода на административно-наказателното производство, за което било поискано събирането на съответни доказателства, но това не било сторено от АНО. Претендира разноски.

В депозираните по делото от адв. М. писмени бележки се поддържат изложените доводи за отмяна на обжалваното НП, с конкретно посочени оплаквания за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в несъответствие между изложената фактическа обстановка в АУАН и в НП, доколкото в АУАН се твърди реализирано ПТП с пешеходец, а в НП се посочва, че е пострадало куче, също доводи за липса на отразяване и в двата акта на причинените от ПТП вреди, за това за кого са всъщност процесните увреждания, в какво се изразяват и въз основа на какво са установени. Отново се излага, че едва с НП се твърди пострадал от произшествието да е куче, а не пешеходецът, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не е могъл да научи за извършването на какви точно нарушения е ангажирана отговорността му. По същество се навежда, че от данните по делото не се установява пешеходецът Л. П. да е пострадало лице от процесното ПТП, също, че не се установява на местопроизшествието да е имало куче, какви са твърдените увреждания за него. В заключение се твърди, че няма доказателства за настъпило ПТП, а от там и за реализиране на състав на нарушение по чл. чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Закона за движение по пътищата. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от въззиваемата страна, в които се взема становище по съществото на делото, като се моли наказателното постановление да бъде оставено в сила, претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското такова на насрещната страна.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 07.11.2024 г. срещу Р. Ц. Ц., ЕГН ********** е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA, № 3300988, от Л. С. Й., на длъжност „мл.автоконтрольор“, в отдел „Пътна полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи, за това, че на същата дата, в 06:20 часа, в гр. София, по ул.

„Родопски извор“, с посока на движение от ул. „Казбек“ към бул. „Тодор Каблешков“, докато управлявал лек автомобил марка и модел „,,***''“, с рег. № ,,***'', регистриран на „,,***''“ АД, БУЛСТАТ *******, на кръстовището с бул. „Тодор Каблешков“, регулирано със светофарна уредба, работеща в нормален автоматичен режим, завива надясно, като не пропуска и реализира ПТП с пресичащия на разрешен сигнал върху пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д-17 и пътна маркировка М8.2, пешеходец Л. Е. П., ЕГН **********, направляващ куче на повод. Водачът не остава на мястото на ПТП и не уведомява компететната служба. Същия се връща на мястото на ПТП на бул. „Тодор Каблешков“ и ул. „Родопски извор“ в 19:00 мин.

Така изложените обстоятелства са квалифицирани като нарушение на чл. 119, ал. 4 ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП.

Актът бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на 07.11.2024 г.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН срещу акта било депозирано възражение от Р. Ц.

Ц..

Съставен е и протокол за ПТП № 1881549 от 07.11.2024 г., в който са описани 2 обстоятелствата и схемата на ПТП, както и скица на ПТП към протокол за ПТП № 1881549 от 07.11.2024 г.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление № 24-4332-028342 от 09.12.2024 г., издадено от Началник Група в СДВР, отдел „Пътна полиция“, СДВР, с което, на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл.

119, ал. 4 от Закона за движение по пътищата, и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Закона за движение по пътищата.

Със същото се ангажира административно-наказателната отговорност на жалбоподателя при изложени обстоятелства, че на 07.11.2024 г., в 06:20 часа, в гр.

София, по ул. „Родопски извор“, с посока на движение от ул. „Казбек“ към бул. „Тодор Каблешков“, докато управлявал лек автомобил марка и модел „,,***''“, с рег. № ,,***'', регистриран на „,,***''“ АД, БУЛСТАТ *******, на кръстовището с бул. „Тодор Каблешков“, регулирано със светофарна уредба, работеща в нормален автоматичен режим, завива надясно, като не пропуска и реализира ПТП с пресичащия на разрешен сигнал върху пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д-17 и пътна маркировка М8.2, пешеходец Л. Е. П., ЕГН **********, направляващ куче на повод. Водачът не остава на мястото на ПТП и не уведомява компететната служба. Същия се връща на мястото на ПТП на бул. „Тодор Каблешков“ и ул. „Родопски извор“ в 19:00 мин. От настъпилото ПТП е пострадало воденото куче.

Препис от същото бил връчен на жалбоподателя на 28.01.2025 г., видно от данните по делото.

В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Л. С. Й. и Л. Е. П..

Свидетелят Л. С. Й. потвърждава, че е съставил АУАН, като обяснява въз основа на какви доказателства е направил извод за извършеното нарушение. Свидетелят Й. поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като сочи, че помни, че съвместно с негов колега - полицейски служител са отишли на мястото на инцидента, който е настъпил по-рано от тяхното пристигане. Поддържа, че АУАН е съставен по снети сведения от двамата участници в ПТП и са издадени съответните документи.

Излага, че АУАН е съставен за отнемане на предимство на пешеходец, преминаващ по пешеходна пътека, като водачът на МПС е отнел предимството на пешеходеца и реализира ПТП с кучето на последния, след което напуска мястото на произшествието.

Изрично сочи, че ако пострадал бил пешеходецът, то този случай щял да се разглежда като „тежко ПТП“, и щяло да се образува ДП. Поддържа, че е издаден протокол за материални щети, в който „кученцето е описано“. В този смисъл твърди, че ако е имало пострадало лице – то тогава нямало да се издава такъв протокол, а Костантивен, който не бил издаден в процесния случай. Заявява, че не е виждал кучето и не знаел породата му.

Свидетелят Л. Е. П. сочи, че през м. ноември 2024 г. той и кучето му били „прегазени“ на пешеходна пътека. Излага подробности около времето и мястото на инцидента, конкретни особености, които съпътстват ПТП, за поведението на водача на МПС, относно лекия автомобил, настъпилите увреди за кучето му, изплатеното обезщетение от застрахователя и др. Споделя, че на процесните дата и място е чакал, заедно с кучето си, което било на повод, на зелен разрешителен сигнал, за да пресече на пешеходна пътека, когато, като тръгнал да пресича на зелен светофар, за което направил две крачки, забелязал с бърза скорост да пристига кола, която според свидетеля нямало как да спре. Твърди, че се отдръпнал крачка назад, но кучето му продължило напред, като колата минала през крака на Л. П., а кучето му било пред предна дясна гума. Водачът спрял по средата на пешеходната пътека върху кучето.

3

Свидетелят сочи, че бил афектиран от случилото се, поради което и „тропнал по стъклото“ на автомобила, попитал водача на автомобила „Какво правиш?“, но последният избягал. Свидетелят П. тръгнал след МПС, но водачът продължил.

Свидетелят сочи също, че между него и кучето му е имало разстояние около 15 см, както и че след като се върнал установил, че кучето му имало кръв по лапата, след което подал сигнал до „НС-112“, от където му били заявили да изчака, а той се съгласил. На място се появил патрулен автомобил от 06 РУ-СДВР, като свидетелят обяснил ситуацията, а полицейските служители му отговорили, че ще направят проверка в квартала. Той обаче не останал, а тръгнал към работното си място. Когато получил обаждане от полицейските органи, и след като приключил работа, се върнал на мястото на инцидента.

Съдът кредитира показанията на свидетелите доколкото същите са подробни, обективни, логични и съответни на останалия доказателствен материал.

Съдът кредитира останалите приобщени по делото писмени доказателства.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите Л. С. Й. и Л. Е. П. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред – сведение от Л. Е. П., сведение от Р. Ц. Ц., протокол за ПТП, скица на ПТП, възражение от Р. Ц.

Ц., докладна записка от 28.11.2024 г., справка картон на водача, заповед № 513з-9744 от 13.09.2024 г., заповед № 8121К-12547 от 12.09.2024 г. и заповед № 812з1632/02.12.2021 г.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.