Определение № 1624 от 26.04.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1624 гр. София, 26.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20241100900342 по описа за 2024 година

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА като разгледа докладваното търговско дело № 342 по описа за 2024 година, взе предвид следното.

Производството е по реда чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от „О.И.“, дружество съществуващо съгласно законодателството на Република **********вписано в Панамския търговски регистър с регистрационен номер 155591308-2-2015, искове за прогласяване нищожността на сключените между „С.Л.“ АД, ЕИК ****, със седалище с. Лозен и “Л.Е.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София, договор за заем от 25.02.2019 г. и договор за залог на търговско предприятие от 16.02.2024 г., поради симулативност.

При дължимата служебна проверка на исковата молба, съдът е констатирал несъответствието с изискванията за редовност, тъй като в нарушение на чл. 128, т. 2 ГПК към исковата молба не е представено доказателство за внесена по сметка на СГС държавна такса в размер на 40000 лева, дължима за провеждане на исковете, всеки от които с цена 500000 лева, не са представени 2 броя преписи от исковата молба и доказателствата към нея за връчване на ответниците. В допълнение не е обоснован и правен интерес от провеждане на исковете.

В разпореждането е подробно разяснено в каква насока ищецът дължи да обоснове 1 правен интерес от провеждане на производството, като в депозираната от ищеца на 18.03.2024 г. молба никаква част от дадените указания не е изпълнена.

В молбата, с която не се отстраняват нередовностите, обаче е направено искане за освобождаване на ищеца от задължението да внесе държавна такса, независимо, че дружеството е търговец и води търговски спор, като се позовава на нарушен достъп до правосъдие.

С оглед така депозираната молба, дружеството е представило с молба от 25.04.2024 г. доказателства за финансовото си състояние през последните 3 години и анекса към договора за цесия, от който се установява, че цената на придобитото вземане е дължима под условие на събирането му.

Молбата е неоснователна.

На първо място настоящият съдебен състав съобразява, че по въпроса за това дали юридическите лица имат правото да бъдат освободени от заплащане на държавна такса е налице уеднаквена практика на ВКС, обективирана в определение № 285 от 05.07.2019 г. по ч.т.д. № 1234/2019 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 193 от 24.04.2019 г. по ч.т.д. № 810/2019 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 141 от 20.02.2019 г. по ч.т.д. № 52/2019 г. на ВКС, ТК, IIт.о., определение № 122 от 12.02.2019 г. по ч.т.д. № 114/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о.

Съгласно тази практика, гарантираното на страните по граждански спор с разпоредбата на чл. 6 ЕКПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС право на достъп до съд се реализира с предоставения на държавите - членки свободен избор на средства за постигане на тази цел.

Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС (а настоящият не е такъв). Прието е, че когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 4, чл. 84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон /например чл. 620, ал. 1 и, ал. 5, чл. 649, ал. 6, чл. 694, ал. 2 ТЗ/, то внасяне на държавна такса се дължи предварително предвид общото правило на чл. 71, ал. 1, изр.1 вр. чл. 73, ал. 3 ГПК, тъй като съгласно изричната формулировка на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК съдът може да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страната от внасянето й, само ако тя е физическо лице.

Констатирано е, че в практиката на Европейския съд по правата на човека е признато правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса - решение от 24.12.2009 г. по дело "Агромодел" ООД срещу България (жалба № 68334/01), решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша (жалба № 39199/98), решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic - CATV срещу Полша (жалба № 48140/99). В тези решения е прието, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в това число и финансови, когато става дума за изискването да се плати на гражданските съдилища държавна такса, и само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл. 6 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност.

2

В тази връзка обстоятелствата, които се преценяват от националния съд са: размер на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства според случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице, стадия на производството, в който въпросното ограничение е наложено, правно-организационната форма на юридическото лице, както и какви са финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и имат ли те възможност да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата. С оглед на това трябва да се приеме, че дружеството „О.И.“, съществуващо съгласно законодателството на Република Панама има правото да бъде освободено от заплащане на държавна такса за провеждане на исковете, ако се установи по делото, че са налице обстоятелства, които водят до ограничаване на правото на достъп до съд на това дружество, което е несъвместимо с чл. 6 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

А такива основания не са налице.

При извършване на преценка дали едно дружество има възможност да заплати дължимата държавна такса, съдът не може да обсъжда недобросъвестността на ответниците в правоотношенията им с ищеца, както и не може да се произнася изобщо по сделката, която е предмет на предявения в процеса иск, по който въпрос следва да изрази становище едва с решението си. Водените от ищцовото дружество други производства биха били от евентуално значение, но само с оглед дължими и разплащани от ищеца такси и разноски по тях и то само ако по делото е доказано, че той или собственика на капитала му притежава активи и те са изчерпани за заплащане на задълженията за разноски. Ето защо и настоящият съдебен състав при разглеждане на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК изобщо няма да обсъжда отношенията между страните по делото, на които се позовава „О.И.“, дружество съществуващо съгласно законодателството на Република **********водените от това дружество други съдебни производства, техния изход и невъзможността за това дружество да събере присъдените му суми, предвид това, че липсват доказателства, от които да може да се приеме, че вземанията за тези суми са единствен актив на учреденото съгласно законите на Панама юридическо лице.

За да се приеме, че ищцовото дружество няма имущество, с което да заплати дължимата по делото държавна такса, от тази страна по делото следва да се представят писмени доказателства, от които да може да се направи извод в тази насока, каквито са например финансови и други отчети за дейността на предприятието, официална информация от съответни регистри за имущество, водени в **********които са аналогични на водения в страната имуществен регистър от Агенция по вписванията, официални данни или актове, обявени в търговския регистър в **********до който българският съд няма достъп.

От ищеца са представени доказателства в почти нечетлив вид, които представляват баланси, от които е видно, че дружеството разполага с парични средства в брой в размер на 5 евро, но не става ясно дали това е в хиляди или милиони евро например, но е ясно че не изразява реална стойност.

От друга страна дружеството е придобило вземане в значителен размер, което се предполага, че няма да бъде доброволно изпълнено, тъй като е придобито в хода на съдебен спор относно съществуването и размера му. Това означава, че дружеството встъпвайки в договора за цесия е било наясно, че придобива спорно и то в съдебна фаза вземане, за събирането на което ще следва да извърши съответните разходи, съответно следва да разполага с възможност да финансира съответните съдебни и изпълнителни процедури, 3 които да доведат до събиране на това вземане, което по собствена воля е придобило и по подразбиране ще следва да реализира.

От друга страна вземането е обезпечено и провеждането на исковете, за които се претендира освобождаване от държавна такса е по избор на ищеца, същият е счел, че интервенирането в чужди правоотношения е необходимо, съответно ще следва да е в състояние да заплати съответната държавна такса.

Предвид изложеното, в процеса остана недоказано твърдението, че заплащането на държавна такса за разглеждане на предявения иск съставлява непреодолимо затруднение за ищеца, който е търговско дружество, което по дефиниция извършва дейност, от която придобива печалба, и води до ограничаване на правото му на достъп до съд. Ето защо и не са налице основания „О.И.“, дружество съществуващо съгласно законодателството на Република Панама да бъде освободено от заплащане на държавна такса по делото и направеното от това юридическо лице искане трябва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „О.И.“, дружество съществуващо съгласно законодателството на Република Панама да бъде освободено по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащане на държавна такса за разглеждане на предявените искове.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя, чрез адв. В..

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4