Решение № 1603 от 07.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1603 гр. София, 07.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Административно наказателно дело № 20221110200510 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на М. МЛ. М., ЕГН **********, чрез адв. Х. К. от САК, против Наказателно постановление № 21-513-07-99001/22.06.2021г., издадено от Началник на 07 РУ - СДВР, с което на жалбоподателката на основание чл. 34а ал. 1 от Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/ е наложено административно наказание глоба в размер на 500, 00 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 16а ал. 2 ЗЗШОС.

Със срочно подадената жалба се претендира отмяна на наказателното постановление като издадено при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Изтъква се, че извършването на нарушението не е доказано, тъй като за установяване нивото на шума не са използвани измервателни уреди. Сочи се, че материалният закон е приложен неправилно и жалбоподателката не е субект на нарушението по чл. 16а ал. 2 ЗЗШОС. Навежда се, че отговорността на жалбоподателката е ангажирана за допустителство, без това да е предвидено съгласно чл. 10 ЗАНН. Сочи се, че в АУАН и НП липсва описание на обстоятелствата на нарушението, тъй като не е посочено дали озвучаваното пространство представлява открита площ и попада в категориите по чл. 16а ал. 2 ЗАНН. Изтъква се, че в АУАН и НП е посочено различно време на извършване на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателката М.М., редовно уведомена, не се явява. Представлява се от адв. Х. К., който пледира за отмяна на 1 наказателното постановление по доводите в жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Наказващият орган - Началник на 07 РУ - СДВР, редовно призован, не се представлява. Представени са писмени бележки от упълномощен представител - юрк. Х. Х., в които се излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата. Сочи се, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушението е категорично доказано, същото не е маловажно, административното наказание е правилно определено в минималния законов размер. Прави се искане за потвърждаване на наказателното постановление, претендира се юрисконсултско възнаграждение и се навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в случай, че то надвишава нормативно установения минимум.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.

84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Свидетелят А.Р. - старши полицай в 07 РУ - СДВР и В.Р. - също старши полицай в 07 РУ - СДВР били назначени като АП 164 за времето от 19:00 часа на 01.06.2021г. до 07:00 часа на 02.06.2021г. Около 00:00 часа получили сигнал за нарушаване на нощната тишина от заведение "Bamboo urban bar" в ж.к. "Студентски град" на ул. "Йордан Йосифов" № 1.

Полицейските служители посетили обекта и установили, че всички врати на заведението били затворени, но въпреки това извън заведението се чувала музика. В заведението полицейските служители установили, че музиката се пускала от диджей от пулт, разположен пред бара. Полицейските служители установили жалбоподателката М.М. като управител на обекта. Свидетелят Александър Р. издал писмено разпореждане на основание чл. 64 ЗМВР до жалбоподателката М. да преустанови пускането на силна музика от озвучителната система, с което пречи на останалите живущи в етажната собственост. М. изпълнила разпореждането и намалила музиката. Старши полицай В.Р. в присъствието на свидетеля А.Р. и на жалбоподателката М.М. съставил АУАН № 1 /бл. № 042522/02.06.2021г., с който повдигнал против жалбоподателката административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 16а ал. 2 ЗЗШОС - затова, че на 02.06.2021г. около 00:10 часа в град София, ж.к. "Студентски град" ул. "Йордан Йосифов" № 1 търговски обект "Bamboo urban bar" в качеството на управител на търговския обект допуска 2 силно озвучаване от обекта след 23:00 часа в зони, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение. Жалбоподателката М. отказала да подпише съставения АУАН и разпореждането по чл. 64 ЗМВР и отказът й бил удостоверен с подписа на един свидетел. При съставяне на АУАН и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН жалбоподателката не направила възражения.

На 22.06.2021г. комисар А.П. - Началник на 07 РУ - СДВР издала обжалваното НП № 21-513-07-99001/22.06.2021г., с което на основание чл.

34а ал. 1 от Закона за защита от шума в околната среда наложила на жалбоподателката административно наказание глоба в размер на 500, 00 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 16а ал. 2 ЗЗШОС.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства - гласни - показанията на свидетеля А.Р., писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - АУАН № 1 /бл. № 042522/02.06.2021г., НП № 21-513-0799001/22.06.2021г., докладна записка от 02.07.2021г. от полицейски инспектор Е. Боева, докладна записка от 02.06.2021г. от полицейски инспектор В. Р., разпореждане на основание чл. 64 ЗМВР от 02.06.2021г., заповед № 8121з-829/23.07.2019г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з-828/23.07.2019г. на министъра на вътрешните работи, удостоверение рег. № 513р-19008/02.03.2022г. от СДВР.

Съдът изцяло кредитира приобщените писмени и гласни доказателства, които прецени като еднопосочни, последователни и безпротиворечиви.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

АУАН и НП са съставени от компетентни административни органи съгласно чл. 36 ЗЗШОС и чл. 37 с.з. вр. чл. 19 т. 2 ЗЗШОС и видно от заповед № 8121з-829/23.07.2019г. на министъра на вътрешните работи, както и при спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Не се споделя възражението за посочване на различен период на извършване на нарушението в АУАН и НП. Както в АУАН, така и в НП, се сочи, че нарушението е извършено около 00:10 часа на 02.06.2021г.

Посочването на различно време - 23:00 часа е при възпроизвеждане текста на разпоредбата на чл. 16а ал. 2 ЗЗШОС, съгласно който озвучаването в 3 посочените зони е забранено в часовите интервали от 14:00 до 16:00 часа и от 23:00 часа до 08:00 часа. Както в АУАН, така и в НП обаче е нарушено изискването на чл. 42 ал. 1 т. 4 ЗАНН, съответно - на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН, тъй като липсва описание на нарушението и на обстоятелствата по извършването му. Вместо да опишат обстоятелствата по извършване на нарушението, и актосъставителят, и наказващият орган са се задоволили да възпроизведат почти буквално текста на нарушената разпоредба на чл. 16а ал.

2 ЗЗШОС, като са посочили, че жалбоподателката като управител на обекта е допуснала силното му озвучаване за времето след 23:00 часа, "като заведението се намира в зони, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение".

Съгласно чл. 16а ал. 2 ЗЗШОС се забранява озвучаването от физически лица или от обекти по ал. 1 на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, включително когато озвучаването се излъчва от място извън строителните граници на селищната територия или от неурбанизирана територия за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия. Съгласно параграф 1 т. 24 от ДР на ЗЗШОС "територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение" са зоните и териториите по смисъла на наредбата по чл. 13 ал. 1 ЗУТ. Съгласно чл. 4 ал. 7 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /Наредба № 7 от 22.12.2003г./ предназначението на териториите и поземлените имоти може да бъде за жилищни нужди /т. 1/, за рекреационни дейности /т. 3/, за смесено предназначение /т. 18/. Според чл. 13 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. жилищните територии обхващат части от населеното място, в които са обединени урегулирани поземлени имоти, предназначени предимно за жилищно застрояване. Съгласно чл. 27 ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. териториите за рекреационни дейности се обособяват като устройствени зони в границите на населените места и селищните образувания или извън тях и се определят съгласно следните разновидности: курорт, ваканционно селище, вилна зона, други рекреации (голф селища, аквапаркове, дисниленд и други) .

4

В случая в АУАН и НП не е посочено дали е осъществено озвучаване на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищното строителство, рекреационни зони или зони със смесено предназначение, като вместо това механично в съдържанието им са пренесени и трите предложения на чл. 16а ал. 2 ЗЗШОС, като предвид предназначението им не може обекта, на който жалбоподателката е била управител, да се намира едновременно в зона, предназначена за жилищно строителство, която да е и рекреационна зона и територия със смесено предназначение. Актосъставителят и АНО е следвало да посочат конкретно дали озвучаваните открити зони се намират в територия, предназначена за жилищно строителство, в рекреационна зона или в зона със смесено предназначение. Като не са сторили това, актосъставителят и АНО не са изпълнили задължението си съответно по чл.

42 ал. 1 т. 4 ЗАНН и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН. Липсата на описание на нарушението и на обстоятелствата по извършването му представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е ограничило правото на защита на жалбоподателката и възможността й да се защитава срещу ясно и конкретно административно обвинение. Коментираното нарушение е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, но следва да се посочи и че актосъставителят и АНО са приложили неправилно материалния закон като са ангажирали административнонаказателната отговорност на жалбоподателката за допустителство в нарушение на чл. 10 ЗАНН. Съгласно чл. 10 ЗАНН при административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. Съгласно чл. 34а ал. 1 ЗЗШОС з а нарушение по чл. 16а ал. 1 5 физическите лица се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 6000 лв. Адресати на забраната по чл. 16а ал. 2 ЗЗШОС са физическите лица, които извършват озвучаването, както и обектите за производство, съхраняване и търговия и обектите в областта на услугите, разположени в зоните по чл. 16а ал. 2 ЗЗШОС.

В случая административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана затова, че в качеството си на управител на търговския обект "Bamboo urban bar" е допуснала силно озвучаване от обекта, но разпоредбата на чл. 34а ал. 1 ЗЗШОС не предвижда ангажиране на отговорността на лицата, които са 5 допуснали извършването на нарушението по чл. 16а ал. 2 ЗЗШОС. Доколкото се установи, че озвучаването е било във връзка с дейността на търговски обект в областта на услугите - заведение "Bamboo urban bar", то е следвало да се ангажира отговорността на лицето, стопанисващо обекта. Неправилното приложение на материалния закон е следващо самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

При тези изводи единствено за пълнота съдът ще посочи, че не се споделят възраженията на въззивника за недоказаност на нарушението, тъй като за установяване силата на звука полицейските служители не са използвали измервателни уреди. Разпоредбата на чл. 16а ал. 2 ЗЗШОС забранява озвучаването на открити площи в посочените зони, като не въвежда изискване за определена стойност на показателните за шум, така че да намери приложение Наредба № 6 от 2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, в помещенията на жилищни и обществени сгради, в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението, на която се позовава въззивникът.