Решение № 1381 от 15.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1381 гр. Пловдив, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20235300501781 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, чрез пълномощника по делото юрисконсулт П.П. , срещу Решение № 1936 /03.05.2023 г. по гр.д.№ 12450/2022 г. по описа на Районен съд-Пловдив, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за признаване да установено в отношенията между страните, че ответницата Я. Б. Д., ЕГН **********, му дължи следните суми: 361.66 лева– главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ***, магазин, за периода от 01.11.2020г. до 30.04.2021 г.; 43 лева- представляваща обезщетение за забавено плащане на горното задължение за периода от 05.01.2021г. до 10.05.2022г., ведно със законна лихва, върху главницата считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 11.05.2022г. до пълното и изплащане, за които суми е била издадена Заповед № 3473 от 12.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 6792/2022 г. по описа на ПРС.

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество на правия спор, с което исковата претенция бъде уважена.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата Я. Б. Д., ЕГН **********.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК искове за установяване съществуването на вземанията на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, против Я. Б. Д., ЕГН **********, за сумата от 361.66 лева– главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ***, магазин, за периода от 01.11.2020г. до 30.04.2021 г.; 43 лева- представляваща обезщетение за забавено плащане на горното задължение за периода от 05.01.2021г. до 10.05.2022г., ведно със законна лихва, върху главницата считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 11.05.2022г. до пълното и изплащане, за които суми е била издадена Заповед № 3473 от 12.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 6792/2022 г. по описа на ПРС.

В отговора по чл. 131 от ГПК въззивницата е заявила възражения процесният магазин, като фактически и правни отношения, да не е част от формиралите се в режим на етажна собственост отделни обекти в сградата – ЕС, тъй като се намира в предната част на сградата на кота 0 и е със самостоятелен вход. Възразила е още, че процесният магазин не е понастоящем топлоснабден имот, присъединен към абонатната станция на сградата – ЕС, тъй като още през 90 – те години на миналия век предходните собственици унищожили хоризонталната сградна инсталация, свързваща процесния обект и съседните нему обекти със самостоятелното отклонение на абонатната станция, която го е захранвала с топлинна енергия. Част от тръбите на сградната инсталация преминавали през две от помещенията в магазина, но това било по причина, че посредством тях абонатната станция се свързва с жилищната част на сградата – ЕС, тъй като абонатната станция е под кота 0, където са и избите на жилищната част на сградата, като при условие, че тези изби и абонатната станция са били разположени по друг начин, тези тръби не би било необходимо да минават през имота й. На тези тръби обаче няма монтирани отоплителни тела, тип радиатори.

За да постанови обжалвания съдебен акт, с който е отхвърлил изцяло предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че ответникът е титуляр на вещното право на ползване по отношение на процесния самостоятелен обект в сграда – етажна собственост, но обектът не е присъединен към абонатна станция, респ. към нейно самостоятелно отклонение, по точно - съгласно приетата СТЕ, всички отоплителни тела в обекта са отсъединени от топлопреносната мрежа на сградата и от абонатната 2 станция, находяща се в подземното ниво на блока, тъй като няма видими отклонения, предвидени за захранване на отоплителни тела в обекта.

Доколкото тези две изисквания - съгласно разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ, следва да са налице кумулативно - а в случая не са, то искът е неоснователен.

Въззивникът поддържа,че този извод на съда е неправилен.Твърди във въззивната си жалба, че първоинстанционният съд не е взел предвид обясненията на вещото лице Ш., дадени в съдебното заседание при приемане на заключението, както и представения по делото Констативен протокол от 17-.08.2006 г. за обследване топлотехническото състояние на обекта.

Начислената за него ТЕ в процесния период е за отдадената такава от сградната инсталация и за подадената такава от наличната и функционираща в обекта щранг – лира, съставляваща отоплително тяло съгласно дефинирането в § 1 т. 37 от ДР на ЗЕ и § 1 т. 18 от ДР на НТ. Всички самостоятелни обекти в сграда – ЕС, присъединена към топлопреносната мрежа дължат ТЕ, отдадена от сградната инсталация, тъй като е технически невъзможно част от обектите да са присъединени към топлопреносната мрежа чрез абонатната станция, захранваща сградата, а друга част – да не са присъединени, като и в случая абонатната станция се намира непосредствено под процесния обект и отдаваното от нея значително количество ТЕ е „ подово отопление“ на обекта.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки доводите на страните, както и пределите на въззивната проверка, съдът намира следното:

По делото е документално установено и спор пред въззивната инстанция не се повдига, че Я. Д. е титуляр на вещно право на ползване на процесния магазин с административен адрес ***, представляващ по КККР на гр. *** СОС с идентификатор *** - магазин, състоящ се от търговска част и две складови помещения под търговската част, находящ се в сграда – етажна собственост с идентификатор ***, построена в ПИ ***, ведно със съответните проценти идеални части от общите части на многофамилна жилищна сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти, т.е. сграда – етажна собственост –н.а. № 1, том 19, дело № 3189/2012 г. на АВ – СВ – ***.

По делото е безспорно установено, че исковата сума 361,66 лв. е начислена за исковия период за процесния обект топлинна енергия / ТЕ / за функциониращото в него отоплително тяло – щранг лира и ТЕ, отдадена от сградната инсталация.

От заключението на СТЕ е установено, че сградата – ЕС, в която се намира самостоятелния обект на ответницата, е включена към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество посредством намираща се в подземната част на сградата абонатна станция, попадаща и под процесния магазин. За процесния период абонатната станция, към която блока е присъединен е подавала ТЕ за отопление, а в частта й за БГВ е изключена.

3

Сградната инсталация е вертикална. За обекта на ответницата е разпределяна и начислявана ТЕ, отдадена от сградната инсталация и ТЕ за намиращата се в имота и функционираща щранг – лира / отоплително вертикално тръбно тяло, свързано с абонатната станция и завършващо на последният етаж от сградата / с мощност 870, 4 W – по максималната му мощност, тъй като подаваната от него ТЕ не се отчита с индивидуален уред - ИРУ. Отчитането и разпределянето на ТЕ по топломера в абонатната станция се е осъществяло ежемесечно, чрез преносим терминал и след изравнителна сметка, от топлинния счетоводител Техем Сървисис ЕООД при спазване на действащата нормативна уредба; на база подадените от топлинния счетоводител данни ищцовото дружество е извършвало начисленията съобразно действащите за периода цени, одобрени от КЕВР. Посочени са количествата ТЕ поотделно – за сградна инсталация и за отоплителния уред. Посочено е, че в обекта няма видими отклонения, предвидени за захранване на отоплителни тела, тип радиатор и в този смисъл следва да се разбира становището на вещото лице на лист 6 от заключението, че обектът не е присъединен към абонатната станция , съгласно обясненията на експерта пред районния съд, в дадени в съдебното заседание от 17.01.2023 г. при приемане на заключението.

С оглед така установеното настоящата инстанция намира за правилен извода на първостепенния съд, че процесният обект е самостоятелен такъв в режим на ЕС като намиращ се в многофамилна жилищна сграда – ЕС.

Обстоятелството, че обектът е разположен в предната част на сградата и достъпа до него не се осъществява чрез входа на сградата, предназначен за достъп до самостоятелните жилищните обекти в нея, а посредством отделен самостоятелен вход е без значение. Неправилен обаче е изводът на съда, че обектът не е присъединен към абонатната станция, чрез която в сградата – ЕС се подава топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – ЕС, присъединени към абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат същата при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36 ал. 3 от същия закон, като разпоредбата не прави разграничение дали съответните самостоятелни обекти в етажната собственост се ползват за битови / битов клиент / или небитови / небитов клиент / нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се дали на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, ТЕ за отопление на общите части и ТЕ за отопление на самостоятелните обекти в сградата. Несъмнено установено е, че за исковия период в имота на ответницата е налична функционираща щранг – лира / отоплително тяло съгласно легалната дефиниция в § 1 т. 37 от ДР на ЗЕ /, съответно същата дължи стойността на начислената за него ТЕ, явяваща се такава за отопление на процесния имот по смисъла на чл. 142 ал. 2, предл. 3 от ЗЕ. Въззиваемата дължи стойността и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация – чрез която се затоплят не само отделните имоти, но и общите части на сградата, в резултат на което се 4 повишава температурата в цялата сграда, което също се явява реално енергийно потребление. Сградната инсталация за отопление и БГВ е обща етажна собственост / чл. 140 ал. 3 от ЗЕ, чл. 38 ал. 1 от ЗС /, общите по естеството си части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици/титуляри на вещни права на отделни обекти. Цялата етажна собственост е потребител на отдаваната от сградната инсталация ТЕ и същата се разпределя между всички самостоятелни обекти в сградата – ЕС съобразно отоплямия обем на всеки от тях, дори и техните собственици/титуляри на вещно право на ползване да са прекратили топлоподаването в съответния си имот / чл. 153 ал. 6 от ЗЕ /.

Титулярът на права върху отделни обекти в етажната собственост не може да откаже плащане на отдадената от сградната инсталация или от ототоплителните уреди в общите части на сградата енергия при доставка на централно отопление в сградата, тъй като той не може да се откаже сам от топлоснабдяването – чл. 153 ал. 2 от ЗЕ. Затова и въззиваемата е задължена за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, независимо дали има в обекта си отоплителни уреди - тип радиатор, съответно тръбна инсталация, към която те да бъдат монтирани. С оглед гореизложеното претенциите са доказани по основание.

Същите са доказани и по размер.

От заключението на СТЕ се установява, че разпределянето и начислението на ТЕ за отоплителния уред щранг - лира в процесния магазин, както и ТЕ, отдадена от сградната инсталация е извършвано съобразно нормативно установената за това методика за исковия период.