Решение № 2834 от 21.10.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2834 гр. София, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: К. Хасъмска

Членове:

Таня Кандилова

Емилия Александрова при участието на секретаря Кристина П. Г. като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100507200 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. Г. Д. срещу Решение № 4753/16.05.2022 г., постановено по гр. дело № 20211110171486 по описа за 2021 година на Софийски районен съд, 86-ти състав, с което е отказано да се издаде заповед за защита на основание чл. 4 ЗЗДН срещу Ж. Г. Д. по молбата на С. Г. Д., осъдена е последната да заплати държавна такса в размер на 30 лева по сметка на СРС, като е оставено без уважение искането й за разноски.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като са изложени съображения. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което се уважи молбата й за защита по ЗЗДН. Претендира разноски.

Ответницата Ж. Г. Д. в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е подала отговор на въззивната жалба, като оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение, а решението на Софийски районен съд да бъде потвърдено като правилно и 1 законосъобразно.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от молителката в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на С. Г. Д. срещу Ж. Г. Д.– за защита от домашно насилие, извършено на 02.12.2021 г., описано в молбата от 14.12.2021 г. и в нейното уточнение от 20.12.2021 г., както и в уточнението от 18.01.2022 г.

Ответницата е оспорила твърденията в подадената молба за наличие на домашно насилие.

С Решение № 4753/16.05.2022 г., постановено по гр. дело № 20211110171486 по описа за 2021 година на Софийски районен съд, 86-ти състав, е отказано да се издаде заповед за защита на основание чл. 4 ЗЗДН срещу Ж. Г. Д. по молбата на С. Г. Д., като е осъдена С. Г. Д. да заплати държавна такса в размер на 30 лева по сметка на СРС, и е оставено без уважение искането й за разноски.

Във въззивната жалба са наведени доводи, че в контретния случай се касае за психическо насилие, което се изразява в отношението на ответницата, проявено в писменото изложение до РПУ на МВР, в което тя квалифицира състоянието на молителката като „тежка форма на деменция".

Именно тази квалификация за психическото състояние на молителката, тежко я наранило и изплашило, след като ответницата я довела до състояние да напусне собствения си дом, тя си позволявала да се подиграва с психическото състояние на молителката, като привидно демонстрирала, че уж е загрижена и я издирва.

Изложени са доводи, че неправилно съдът се доверявал и интерпретирал показанията на свидетелката на ответницата като „грижи за майка й“.

Твърди се, че в настоящия казус не става въпрос какъв е характерът на жалбата на ответницата - молба за обявяване за национално издирване или жалба срещу молителката, а се касае за злепоставяне в обществото и за отправяне на несъстоятелни обиди, че молителката има проблем с психиката си, като се излага, че това поведение на Ж. Г. Д. е равносилно на психическо 2 насилие по смисъла на ЗЗДН, тъй като свидетелят Р. Р. описал конкретното психическо състояние на молителката, след като била извикана да се запознае с изявленията на дъщеря си и да дава писмени обяснения.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Събраните по делото доказателства установяват лични взаимоотношения между страните в процеса, които не съставляват акт на домашно насилие. В двата броя декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, депозирани от молителката, не са индивидуализирани актовете на домашно насилие, тъй като в тях се твърди, че са декларирани неверни обстоятелства в подадена от ответницата жалба, но не се посочва какви са тези неверни обстоятелства, нито е посочено заболяването, което се твърди, че ответницата е искала да припише на молителката. Посоченото в декларацията, че ответницата твърдяла в жалба, че „с братовчедите Донка и Пламен Братанови искат да се разпоредят с недвижимо имущество“ не съставлява акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. Съгласно цитираната разпоредба, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Свидетелят Р. няма непосредствени впечатления от фактическата обстановка, а е научил за нея от споделеното от ищцата и то е, че ответницата е подала жалба срещу молителката до СРП, от което последната много се разстроила психически, в жалбата ответницата писала неверни неща, от около м. октомври 2021 година страните не живеят в едно жилище, ищцата напуснала първа общото жилище и отишла да живее при приятели, след нея напуснала и ответницата, която живее на хотел.

Св. Петкова е посочила, че ответницата се притеснява за майка си, тъй като не знае къде живее и през м. декември 2021 година подала молба за съдействие до полицията с цел ищцата да бъде открита.

3

Настоящият съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи.

Съобразно така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи в жалбата, че първоинстанционният съд е основал решението си доверявайки се неправилно на показанията на свидетелката на ответницата като „грижи за майка й“.

Въззивницата не е доказала по безспорен начин твърдението си за извършен акт на домашно насилие от страна на въззиваемата. Постановеното решение е съобразено с всички ангажирани и относими към спора доказателства.

Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.

Въззивният съд постанови въззивницата да заплати по сметка на СГС държавна такса за жалбата в размер на 12.50 лв.

С оглед изхода на делото, разноски на въззивницата не се следват, такива се следват на въззиваемата страна, но в открито съдебно заседание пред настоящата инстанция пълномощникът й изрично заяви, че не претендират такива, поради което съдът не се произнася по този въпрос с решението си.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4753/16.05.2022 г., постановено по гр. дело № 20211110171486 по описа за 2021 година на Софийски районен съд, 86 -ти състав.

ОСЪЖДА С. Г. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 12.50 лева.

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Г. Д., ЕГН **********, за присъждане на разноски, като неоснователно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5