Решение № 4495 от 14.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4495 гр. Пловдив, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330110199 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация ” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК 115010670 против Р. Д. Ю., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 551, 10 лв., представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 08.05.2018г.- 17.11.2023г. за имот, находящ се в ....................................................................... и сумата от 100, 36 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода ............................................, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /08.12.2023г./ до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8728 от 13.12.2023г., по ч.гр.д. № 18174/ 23г., по описа на Районен съд- Пловдив, XVII- ти гр. с-в.

Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 08.05.2018г.- 17.11.2023г. в това си качеството, за водоснабдения недвижим имот, находящ се в ......................................................................., е генерирал задължения към ищцовото дружество за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 551, 10 лв. Изтъква се, че ответникът е ползвател на услугите, доколкото е собственик на имота в процесния период. За 1 потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължи и мораторна лихва върху главницата в размер на 100, 36 лв. за периода ............................................ Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия. Сочи се, отчетът в имота е осъществяван служебнов хипотезата на повредено измервателно устройство. Предвид това, начислявано е потребление на месечна база за двама обитатели на жилището – общо 10 куб.м.

Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Същата била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Предвид изложеното, за ищеца се е породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски в рамките на исковото и заповедното производство.

Ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея, но в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.

С молба вх. № 114487/ 07.11.2024г., ищецът, чрез процесуалния си представител, изрично е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответната страна.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, счита следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Както вече бе посочено, ищецът с молба вх. № 114487/ 07.11.2024г., отправя изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени лично на ответницата на дата 19.07.2024г., когато е и уведомена за последиците по чл. 40, ал. 2 ГПК и чл. 41, ал. 2 ГПК (съобщение на л. 25 от делото). Допълнително, ответницата е редовно призована за датата и часа на първото по делото открито съдебно заседание, като призовката й е връчена отново лично на дата 22.10.2024г. (л. 32 от делото).

2

Макар и редовно призована и уведомена за последиците по чл. 238 ГПК (със съобщението, с което се уведомява за датата и часа на първото по делото открито съдебно заседание), ответницата не е проявила процесуална активност под каквото и да било форма.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, макар и редовно призован, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства, се извежда заключение за вероятната основателност на предявените искове.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД да бъдат уважени изцяло.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Представени са доказателства за заплатени разноски, както следва: 75 лева- държавна такса за исковото производство, 25 левадържавна такса за заповедното производство, 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение в рамките на заповедното производство и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение в рамките на исковото производство. Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден за заплати на ищеца сума в общ размер от 250 лева- сторени разноски в рамките на заповедното и исковото производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. Д. Ю., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670 н а основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл.

198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД сумата от 551, 10 лв. / петстотин петдесет и един лева и десет стотинки/, представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 08.05.2018г.- 17.11.2023г. за имот, находящ се в ....................................................................... и сумата от 100, 36 лв. /сто лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода ............................................, в е д н о със законната лихва върху главницата, 3 считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /08.12.2023г./ до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8728 от 13.12.2023г., по ч.гр.д. № 18174/ 23г., по описа на Районен съд- Пловдив, XVII- ти гр. с-в.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Д. Ю., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, сума в размер от 250 лв.

/двеста и петдесет лева/, представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство и заповедното производство по ч.гр.д. № 18174/ 23г., по описа на Районен съд- Пловдив, XVII- ти гр. с-в.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд- Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4