Определение № 454 от 29.11.2023, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 620/2023
- Вид
- Определение № 454
- Подписан
- 29.11.2023
- В сила
- 29.11.2023
- Състав
- Пенка Николаева Братанова, Мирослав Милчев Начев, Елисавета Георгиева Деянчева
Цитирани разпоредби
- чл.172а ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.246 ал.4 пр.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.247в ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249 ал.3 и 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249 ал.3 и 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 342 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345 ал.1 - 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345 ал.1 - 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345 ал.1 - 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.74 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 454 гр. Кюстендил, 29.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пенка Н. Братанова
Членове:
Мирослав М. Начев
Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Мирослав М. Начев Въззивно частно наказателно дело № 20231500600620 по описа за 2023 година Прокурор при РП Кюстендил, ТО Дупница, протестира по реда на чл.249 ал.3 вр.ал.1 НПК определение на РС Дупница от 06.10.2022г., постановено по нохд 739/2023г., в частта му, с която е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати при изготвяне на обвинителния акт неясноти и противоречия, както и съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимия А. К. Д. и на ощетените юридически лица. Излагат се съображения за незаконосъобразност и неправилност на определението с искане за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 342 ал.2 НПК не са постъпили възражения от подсъдимия Д., както и от неговия защитник – адв.Х..
Окръжният съд, след проверка на събраните на досъдебното и съдебно производства доказателства, намира частния протест за допустим и разгледан по същество - за частично основателен.
Съображенията за това са следните:
С протестираното определение районният съд, след изслушване на част от явилите се лица по чл.248 ал.5 НПК – прокурора, защитника и подсъдимия, е намерил че на ДП при изготвяне на обвинителния акт са допуснати 1 съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, неясноти и противоречия, изразяващи се в следното:
- в обстоятелствената част на обвинителния акт не е описан и конкретизиран в необходимата степен механизмът на извършване на престъплението, като : не са посочени фактическите действия/ бездействия на обвиняемия; не е отразено дали престъплението е извършено лично от него или чрез друго лице; не са посочени чисто техническите действия или словесни разпореждания на обвиняемия към служители, ако такива се твърдят от прокурора;
- налице са противоречия относно обстоятелството колко на брой и кои точно са ощетените юридически лица, доколкото са констатирани разлики между отразеното в обвинителния акт и в приложения към него списък на лицата за призоваване;
- не е посочен ясно механизмът на формиране на вредата за носителите на сродното на авторското право, както и не е посочено дали всички 2216 броя клиенти на дружеството са абонати на интернет услуги или на телевизия.
Предвид наличието на тези неясноти, противоречия и процесуални нарушения, районният съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняването им.
Въззивният съд споделя отчасти изводите на първоинстанционния такъв за допуснати на ДП при изготвяне на обвинителния акт отстраними съществени нарушения на процесуалните правила. А именно – досежно описания в обстоятелствената част начин на извършване на престъплението, макар и не по всички, изложени в мотивите към протестираното определение, съображения.
Окръжният съд приема, че при изготвяне на обвинителния акт от страна на прокурора в неговата обстоятелствена част не е посочен в пълнота начинът на извършване на престъплението, в няколко насоки.
А именно :
Прокурорът е посочил като част от този механизъм обстоятелството, че търговското дружество е преразпределяло телевизионен сигнал, предоставен от друга кабелна телевизия, без да посочи коя е тази телевизия и на какво 2 основание е бил предоставен сигналът.
На обвиняемия А. Д. е вменено извършването на две от посочените в чл.172а ал.1 НК форми на изпълнително деяние – разпространяване и предаване. На стр.13 от обвинителния акт е посочено чрез какви действия е осъществен признака „предава“, но това не е сторено по отношение на другия такъв – „разпространява“.
Извън тези два пропуска съображенията на първоинстанционния съд не могат да бъдат споделени.
Относно начина на извършване на престъплението – в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е описал в достатъчна степен как според него е осъществен престъпния състав от обвиняемия Д. като управител на търговското дружество.
А именно и накратко : закупил техника / трансмитери/ за предоставяне телевизия, разпоредил на св.К. техниката да бъде инсталирана в конкретно помещение, а телевизионната услуга се разпространявала и предавала по използваната за интернет мрежа, като трансмитерите преобразували сигнала в оптичен. Излъчвани били голям брой телевизионни програми без необходимост от сключване на договор и само срещу предплащане на услугата.
Наличието на определени обстоятелства – дали обвиняемият е осъществил състава на престъплението лично или чрез посредствено извършителство, както и дали това е сторено в съучастие, зависят от преценката на прокурора при повдигане на обвинението. Дали този му извод е правилен и се подкрепя от събраните доказателства, следва да бъде проверено от съда в рамките на съдебното следствие.
При така изготвения и внесен за разглеждане обвинителен акт за обвиняемия, както и за останалите страни, не съществуват затруднения за възприемане какво е твърдението на прокурора в тази насока – дали престъплението е извършено лично от него и дали е налице съучастие.
При изготвянето на обвинителния акт не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и при посочване на ощетените юридически лица. Както в обстоятелствената част, така и в диспозитива са посочени подробно съответните ЮЛ, носители на правото, както и официалния му представител за Република България, когато лицето е 3 чуждестранно.
Действително, от страна на прокурора са допуснати сериозни неточности при изготвяне на приложението по чл.246 ал.4 пр.1 НПК – в частта му за пострадали лица. В нея вместо да бъдат посочени надлежно ощетените юридически лица, са отразени физически такива, на които очевидно са приписани представителни функции спрямо ощетените. Освен това, присъстват и ЮЛ, които нямат качеството по чл.74 ал.1 НПК. Така например, на първо и второ място сред пострадалите лица са посочени В.С. като представител на „ТеРаПро“, както и И.А. на „Бета Филм“ ЕООД. Но както „ТеРаПро“, така и „Бета Филм“ ЕООД, не присъстват сред носителите на съответното право, посочени от прокурора в обвинителния акт.
Но тези пропуски на прокурора не освобождават съдия – докладчика от задълженията му по чл.247в ал.2 НПК, а именно – да бъдат уведомени всички ощетени юридически лица, независимо дали са посочени в приложението или не.
От друга страна, в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт ясно е посочено, че е предоставен достъп на 2216 абонати до описаните телевизионни програми. Дали това твърдение отговаря на обективната действителност, също следва да бъде установено в хода на съдебното следствие.
На стр.12 и 17 от обвинителния акт са посочени размерът на вредните последици, начинът на изчисляването му и изводът на прокурора, макар и лаконичен, защо тези последици са значителни. Въззивният съд намира, че по отношение и на тези обстоятелства обвинителния акт отговаря на изискванията на чл.246 НПК.
Извън дължимата проверка по чл.249 ал.3 и 4 НПК, въззивният съд намира за необходимо да отбележи следното:
В диспозитива на обвинителния акт са посочени общо 31 групи телевизионни канали, както и 22 ощетени юридически лица. Но съдия – докладчикът не е проявил необходимата активност по чл.247в ал.2 НПК, като в разпореждането за насрочване са вписани единствено пострадали лица, посочени в приложението, и то по начина, избран от прокурора. По идентичен начин са вписани лицата и в списъка на тези, известени за заседанието от 06.10.2023г. – л.100 от делото.
4
На 15.09.2023г. по делото е постъпила молба на Сдружение „ТеРаПро“ за конституиране на граждански ищец /л.137/, придружена с актуално състояние и устав, от които приложени документи е видно, че това сдружение всъщност е обединение на четири от ощетените юридически лица – „БТВ Медиа Груп“ ЕАД, Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД, „А1 България“ ЕАД и „Дъ Уолт Дисни Къмпани България“. Въпреки това, за проведеното на 06.10.2023г. разпоредително заседание не са предприети действия за уведомяване и призоваване на тези четири ощетени лица, а е допуснато продължаване участието на ЮЛНЦ чрез уведомяване на явилия се процесуален представител на Сдружение „ТеРаПро“.
В съдебно заседание от 06.10.2023г. незаконосъобразно е даден ход на разпоредителното заседание, доколкото за него не са били призовани както горепосочените четири ощетени лица, така и други три – „Дискавъри Комюникейшънс България“ ЕООД, „Ейч Би Оу България“ ЕООД и „Мувистар“ ЕООД. Освен това, съдът се е произнесъл по направените искания за конституиране на страни преди да бъде даден ход на разпоредителното заседание и преди да започне обсъждане на въпросите по чл.248 ал.1 НПК. Доколкото тези искания са отхвърлени, в нарушение на чл.248 ал.5 НПК при това обсъждане не са били изслушани всички лица по чл.247в ал.2 НПК.
Гореописаните от окръжния съд пропуски при изготвяне на обвинителния акт, изразяващи се в непосочване в пълнота на начина на извършване на престъплението, ограничават правото на обвиняемия Д. да научи за извършването на какво престъпление е привлечен в това му качество.
По тези съображения една част от изложените в протеста доводи, а именно – че в обвинителния акт е описан в пълнота механизмът на извършване на престъплението, се явяват неоснователни и не могат да бъдат споделени. Протестираното определение следва да бъде потвърдено, като делото се върне на прокурора за отстраняване на описаното в настоящото определение процесуално нарушение.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 249 ал.3 вр. чл. 345 ал.1 - 3 вр. чл.334 т.6 НПК, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на РС Дупница от 06.10.2023г., постановено по нохд 739/2023г., с което е прекратено съдебното производство.
Връща делото на РП Кюстендил, ТО Дупница, за отстраняване на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, посочено в настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6