Решение № 105 от 04.06.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 182/2024
- Вид
- Решение № 105
- Подписан
- 04.06.2024
- Състав
- Станислав Петров Георгиев, Надежда Лукова Махмудиева, Христо Василев Симитчиев
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.46, ал.1, т.2 и т.5 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.46, ал.1, т.2 и т.5 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.11, ал.1 · Закон за общинската собственост
- чл.128 · Наказателен кодекс
- чл.129 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 105 гр. П., 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Станислав П. Георгиев
Членове:
Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. С.ова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20245000500182 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.
№5276/12.02.2024 г., подадена от Община П., чрез гл. юрк. Д. Г., против Решение №61/11.01.2024 г. по гр.д.№1135/2023 г. на ОС – П., с което са били изцяло уважени предявените от В. П. Г. против Община П., искове с правно основание чл.49 от ЗЗД частичен иск за сумата от 30 000 лв., като част от общо претендиран размер от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди - физически болки и страдания от травматични увреждания: открито (с разкъсно-контузна рана) многофрагментарно счупване на костите на дясната подбедрица – малък и голям пищял; частично разкъсване на предната артерия на подбедрицата; счупване на лявата бедрена кост в областта на скалния масив, получени вследствие на падане на дърво върху ищеца, настъпило в гр. П., на 28.03.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от 30 000 лв., за периода от 28.03.2023 г. до окончателното плащане, КАКТО И иск за сумата от 1053,25 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с получените при същия инцидент травматични увреждания, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 28.03.2023 г. до окончателното плащане, като е осъден жалбоподателят да заплати разноски по делото – адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, както и държавна такса в полза на бюджета на съда. С въззивната жалба решението се обжалва изцяло, с оплаквания за неправилност, противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и необоснованост. Съдът неправилно е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на 1 общината – разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗОбС не регламентира конкретно задължение за поддържане на всички общински поземлени имоти, а следва да се съобразява и тяхното предназначение; не се установява по безспорен начин точното местоположение на твърдения инцидент, с оглед установяване чие е задължението за поддържане на това място, и съответно – на конкретното дърво; вредите не са причинени в резултат от противоправно поведение на служители на Община П., а в резултат от природно бедствие – силен вятър, представляващ непреодолима сила, изключваща вината; не е налице пряка причинна връзка между твърдяното неизпълнение на задължения на ответната община, и настъпилия вредоносен резултат. Необосновани са изводите на съда относно твърдените имуществени вреди. По делото не се установява по несъмнен начин механизма на настъпване на увреждането. Установено е, че метеорологичната обстановка в деня на инцидента е била усложнена - духал е бурен вятър, и от НИМХ е било издадено предупреждение от втора степен – оранжев код за силен вятър в гр. П.. Определеният от съда размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е необосновано висок, в противоречие с изискването на чл.52 от ЗЗД за справедливост – не е съобразен с характера и степента на уврежданията, продължителността на оздравителния период и наличието на съпричиняване, чрез неполагане на дължимата грижа от ищеца за собственото му здраве, като е пренебрегнал предупрежданията за бурен вятър, придвижвал се е през непредвидено за пешеходци място и проявил невнимание при преминаване, въпреки че инцидентът е настъпил в светлата част на денонощието. Не са отчетени обществено-икономическите условия, като не са посочени критериите, съобразени в тази връзка от съда. Допуснато е съществено процесуално нарушение от съда, като не е допусната поисканата с отговора на исковата молба съдебнометеорологична експертиза. Настоява се за отмяна на решението изцяло, и отхвърляне изцяло на предявените искове, а при условията на евентуалност – в случай, че съдът намери исковете за основателни, се настоява да бъде уважено релевираното възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за принос на пострадалия, и за намаляване на размера на присъденото обезщетение в съответствие с изискването за справедливост. Направено е евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че се претендира такова над минималния размер, като се иска същото да бъде редуцирано до съответния минимален размер. Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№11086/27.03.2024 г., подаден от В. П. Г., чрез адв. С. М.. Поддържа се становище за неоснователност на жалбата. Съдът обосновано е намерил, че по делото са доказани всички правопораждащи факти от фактическия състав на иска по чл.49 от ЗЗД, като е приел иска за доказан по основание и размер. Намерил е за безспорно установено, че падналото върху ищеца дърво е било в имот – общинска собственост, че същото е било загнило в корените и основата на стеблото си, поради което е налице противоправно бездействие на Община П. да изпълни нормативно определеното си 2 задължение за премахване на потенциално опасни дървета. Намерени са за доказани причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди, и причинната им връзка с неправомерното поведение на ответника. По отношение на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът е приел, че същият е в размер на 45 000 лв., поради което е уважил изцяло иска за обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен като частичен размер от 30 000 лв. Оспорват се релевираните от ответника възражения за настъпването на вредите от действието на непреодолима сила, и за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, като се поддържа те да са изцяло неоснователни. Ответникът многократно е бил сезиран със сигнали за стари и изсъхнали дървета на мястото на инцидента, но не е предприел никакви действия, за да ги отстрани или да ограничи достъпа до опасните части на междублоковото пространство. Необосновани са аргументите за принос на пострадалия, като е излязъл навън при силен вятър, тъй като това поведение на ищеца не е противоправно, и не обуславя настъпването на вредоносния резултат. При настъпването на инцидента ищецът се е придвижвал по обособената за това част от междублоковото пространство към входа на блока, в който живее, като няма данни за наличие на предупредителни табели за опасност от падане на дърво или предмети.
Настоява се за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Заявява се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. в полза на процесуалния представител на въззиваемата страна, за производството пред въззивната инстанция.
На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани и правосубектни страни, поради което е допустим. По правилността на обжалвания съдебен акт съдът се произнася по релевираните с въззивната жалба оплаквания, като прилага служебно императивни правни норми.
На основание чл.235, ал.2 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното от фактическа страна:
Пред въззивната инстанция между страните не се спори, че 28.03.2023 г. около обяд, в гр.
П., в близост до своя дом, в условия на силен вятър, ищецът е бил ударен от паднало върху него дърво. Не се спори, че в пряка причинна връзка с инцидента ищецът е получил травматични увреждания, изразяващи се в: открито (с разкъсно-контузна рана) многофрагментарно счупване на костите на дясната подбедрица – малък и голям пищял; частично разкъсване на предната артерия на подбедрицата; счупване на лявата бедрена кост в областта на скалния масив. Спорът между страните пред въззивната инстанция е съсредоточен по въпросите относно конкретното място на настъпване на инцидента и собственика на падналото дърво; механизма на настъпване на инцидента; наличието на противоправно бездействие на ответника да премахне потенциално опасно изгнило дърво; настъпване на инцидента в резултат от действие на непреодолима сила – силен вятър; наличието на принос на ищеца за настъпване на увреждането чрез неполагане на дължимата 3 грижа за собственото му здраве, като е пренебрегнал предупрежданията за бурен вятър, придвижвал се е през непредвидено за пешеходци място и проявил невнимание при преминаване; характера, продължителността и интензитета на търпените от ищеца болки и страдания; справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди; оспорва се настъпването на имуществените вреди и наличието на причинна връзка между твърдяното бездействие и претендираните имуществени вреди.
Във връзка със спорните между страните обстоятелства по делото се установява следното:
В първото по делото открито съдебно заседание на 09.10.2023 г. ищецът е уточнил, че инцидента е настъпил в междублоковото пространство в имот с идентификатор ...., между жилищна сграда на адрес ул.“П.Ш.“ №2 от юг, и от изток – жилищни сгради с адреси ул.“Ф.“ №1 и у.“Ф.“ №3, в който участък се е намирало и падналото дърво. Твърди се, че имотът е частна общинска собственост, съобразно записите в КККР на гр. П..
От представеното извлечение от КККР на гр. П. /на л.77/ се установява, че посочения от ищеца поземлен имот с идентификатор №.... е записан в кадастралния регистър като частна общинска собственост на Община П., с начин на трайно ползване – комплексно застрояване, с площ от 4702 кв.м., с адрес: гр. П., ул.“Ф.“. От Акт №1160/14.06.2012 г. за частна общинска собственост /на л.228/ се установява, че поземлен имот с идентификатор №.... по КККР на гр. П., с площ 4703 кв.м., с предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Комплексно застрояване, с местонахождение: гр. П., район „С.“, ул.“Ф.“, е актуван като частна общинска собственост на Община П., като в имота попадат множество сгради с временен статут на застрояване, които не са предмет на АЧОС.
От представено от ответника писмо изх.№197/08.06.2023 г. на ОП“Г. И П.“ П. /на л.52/ се установява, че до 28.03.2023 г. в ОП“Г. И П.“ не са постъпвали сигнали, че процесното дърво представлява потенциална опасност. На 28.03.2023 г. по телефона е приет сигнал за паднало дърво на адрес ул.“Ф.“ №1 и инцидент с пострадал гражданин. Същият ден служители на общинското предприятие са отстранили аварийно дървото, което е било от вида „слива“, със силно загниване в корена и основата на стъблото. От приложения към писмото протокол за извършена работа по резитби на декоративни дървета в район „С.“ за месец март, 2023 г. /на л.55/ същото е описано като „авария“ на адрес ул.“Ф.“ №1, отстранена чрез дейност „отсичане на единично слабо разклонено дърво с височина до 20 м. и дебелина в основата до 60 см. с отрязване на секции“.
От писмо изх.№3-0800-536(1)/06.06.2023 г. от Община П. – Район С. /на л.43/ и приложени към него Заявление вх.№307000-109 /01.02.2023 г. /на л.44/, ведно с отговор на заявлението /на л.45/ и постановена във връзка със заявлението Заповед №23РД-09-79/13.01.2023 г. /на л.46/ се установява, че на 01.02.2023 г. общинската администрация на ответника в Район „С.“ е била сезирана от лицето Г.С.Д., като представляващ „Й.“ЕООД, с искане да бъдат подкастрени и намалени на височина дърветата пред ресторант „Й.“, намиращи се на ул.“П.Ш.“№2. На 14.02.2023 г. е изпратен отговор до заявителя, подписан от К.Г. – зам.кмет на район „С.“, с който заявителят е уведомен, че във връзка с подаденото от него заявление е постановена Заповед №23РД09-79/13.02.2023 г. за оформяне на короната на 14 4 броя декоративни дървета, подробно изброени по видове, в това число и на 2 броя сливи, находящи се в зелената площ пред сграда с адрес ул.“П.Ш.“ №2. От приложената към писмото Заповед №23РД09-79/13.02.2023 г. на Кмета на Район С., се установява, че на основание чл.46, ал.1, т.2 и т.5 от ЗМСМА и чл.31, ал.3 от Наредбата за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община П., приета с Решение №225/11.06.2009 г. на Общинския съвет – П., и след констатации на специалисти „Екология и Чистота“, обективирани в санитарна експертиза с протокол №3879-1Н/07.02.2023 г., се нарежда на Общинско предприятие „Г. И П.“ да оформи короната на общо 14 броя декоративни дървета, посочени по видове и брой от всеки вид /в това число и на 2 броя сливи/, находящи се в зелената площ пред сграда с адрес: ул.“П.Ш.“№2. В заповедта изрично се посочва, че същата не позволява премахване на декоративна дървесна растителност.