Решение № 1555 от 03.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1555 гр. Варна, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110203225 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба подадена от „ИТАЛ ИМПОРТ“ЕООД, представлявано от управителя М. Ц., против НП № 03-2200885/14.09.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание чл. 414, ал.1 от КТ на дружеството е наложено административно наказание

"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2000/две хиляди/ лева за нарушение на чл. 152 от КТ.

В подадената до съда жалба се оспорва посочената в НП фактическа обстановка. Релевират се доводи за издаване на АУАН и НП в колизия с нормите на чл.

42 т.4 от ЗАНН, съотв. чл. 57 ал.1 т. 5 от ЗАНН. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, а при условията на евентуалност – да се намали размерът на наложената административна санкция до минималния, предвиден в закона размер от 1500 лева.

В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител – юк О., която 1 оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят – свид. Ж.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

Н а 09.08.2022 г. г. служители на ДИТ-Варна – св. М. Ж. и М. М., и двете на длъжност „главен инспектор“ при ДИТ-Варна, съвместно със служители на Първо РУ при ОД на МВР- Варна извършили проверка в обект – магазин „Малката Италия“, находящ се гр. Варна, бул. Сливница № 8, стопанисван от „Итал Импорт“ЕООД. Повод за проверката били постъпили множество сигнали от непълнолетни лица и техни родители за допускани от дружеството нарушения на трудовото законодателство.

В хода на проверката са изискани документи, касаещи спазването на трудовото законодателство при осъществяваната от дружеството дейност. Впоследствие са представените документи – отчетна форма за явяване/неявяване на работа на работниците и служителите за месец юли 2022 г. и копие на трудов договор на Р. М.

Т. с ЕГН: ********** , въз основа на които е установено, че въззивникът в качеството на работадетел не е осигурил междудневна почивка в размер не по-малко от 12 часа на лицето Р. М. Т. на длъжност „продавач-консултант“ в обекта между работните дни на 12.07.2022 г. и 13.07.2017 г. , тъй като 12.07.2022 г. лицето е работило в работна смяна от 14.00 ч. до 23.00 часа, а на 13.07.2022 г. е започнало изпълнение на трудовите си задължения от 09.00 часа, видно от представената при проверката отчетна форма за явяване/неявяване на работа за месец юли 2022 г.

С оглед на изложеното, свид. Ж. съставила на дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл. 152 от КТ, въз основа на който е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 414 ал.1 от КТ е ангажирана административно-наказателната му отговорност като му е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от 2

ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Наказателно постановление № 03-2200885/14.09.2022 г. е издадено от компетентен орган - Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна., съгласно чл. 15, ал.3, т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” и видно от заверено копие на Заповед № 3-0693/15.08.2022 г.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Като разгледа жалбата по същество съдът констатира, че от събрания по делото доказателствен материал безспорно се установи, че юридическото лице – жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 152 от КТ като не е осигурило на свой служител - Р. М. Д., непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа между работното време на същия на 12.07.2022 г. и 13.07.2017 г. , тъй като 12.07.2022 г. лицето е работило в работна смяна от 14.00 ч. до 23.00 часа, а на 13.07.2022 г. е започнал изпълнение на трудовите си задължения от 09.00 часа, видно от представената при проверката отчетна форма за явяване/неявяване на работа за месец юли 2022 г.

Посоченото обстоятелство се установява безспорно от свидетелските показания на актосъставителя и приобщения с АНП график за работа за мес. юли 2022 г., като въззивникът не е ангажирал по делото доказателства, които опровергават същите.

С нарушението са засягат конкретни права на работниците и служителите, които им гарантират неприкосновеност на необходимия времеви интервал за физическо и психическо възстановяване от осъществяваната трудова функция, нарушението на които биха могли да се отразят неблагоприятно върху здравето на същите. Поради изложеното, съдът счита, че нарушението не се характеризира с липса на вредни последици, доколкото същите са налице, макар и от категорията на застрашаващите, а не на увреждащите такива. Поради изложеното и предвид липсата на констатирани смекчаващи отговорността обстоятелства, които значително да отличават обществената опасност на конкретното нарушение от други нарушения от същия вид, съдът намери, че не са налице предпоставките за квалифициране на деянието като маловажно такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед на изложеното, съдът счита, че АНО правилно е законосъобразно е ангажирал отговорността на въззивника на основание чл. 414, ал.1 от КТ.

3

Съдът обаче намира, че АНО неправилно е наложил административно наказание над минималния, предвиден в закона размер, предвид липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, посочени в НП респ. констатирани от съда в хода на съдебното производство, както предвиди липсата на данни за имущественото състояние на въззивника, които да обуславят справедливостта на санкция над този минимум. .

Поради изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде изменено, като се намали размерът на административната санкция до минималния такъв, предвиден в разпоредбата на чл. 414 ал.1 от КТ.

С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП.

Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл.

144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание.

Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет 4 по предложение на НБПП.

Като взе предвид, че процесуалният представител на въззиваемата страна е взел участие в съдебното производство, същото е проведено в едно съдебно заседание, съотв. делото не представлява фактическа и правна сложност, съдът намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение към минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, но над него, а именно в размер на сумата от 100 /сто / лева.

В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно в размер на сумата от 75 /седемдесет и пет/ лева.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 03-2200885/14.09.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание чл. 414, ал.1 от КТ на „ИТАЛ ИМПОРТ“ЕООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2000/две хиляди/ лева за нарушение на чл. 152 от КТ, като намалява размера на административната санкция до сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА „ИТАЛ ИМПОРТ“ЕООД да заплати на ИА „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ сумата от сумата от 75 /седемдесет и пет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5