Решение № 2055 от 11.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2055 гр. Пловдив, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20225330114913 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.439 ГПК.

В исковата молба от Д. И. В. против „Прокредит Банк България“ ЕАД се твърди, че на 11.11.2010г. против ищцата и ЕТ „***“ в качеството им на солидарни длъжници е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, като по образуваното ч.гр.дело № 18754 от 2010г. била издадена заповед, по силата на която те били задължени да заплатят сумата от 35 000 лв. просрочена главница по договор за прокредит динамо № *** от 29.10.2009г., законна лихва от 11.11.2020г., 2012.95 лв. просрочена лихва от 05.07.2010г. до 10.11.2010г., 323.37 лв. наказателни лихви от 01.11.2010г. до 10.11.2010г., 746.73 лв. разноски. Било образувано изпълнително дело № *** В хода на принудителното изпълнение на 01.03.2011г. между ищцата и кредитната институция било сключено споразумение, за погасяване на задължения по цитирани в исковата молба дела. В изпълнение на това споразумение ищцата извършвала плащания на стойност 35 000 лв. С решение по гр.дело № 1907 за 2019г. на ПОС, било постановено прекратяване на изпълнението поради изтекъл 2годишен срок от 11.07.2014г. до 11.07.2016г. На 28.10.2019г. от страна на банката била подадена нова молба за образуване на изпълнително дело, което било под номер ***.

Твърди, че притезанията на банката по издадения изпълнителен лист по ч.гр.дело № 18754 от 2010г. са погасени по давност, в периода 11.07.2014г. до 11.07.2019г. Твърди, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на 11.07.2016г., поради което подадените след тази дата молби са ирелевантни. Твърди се, че погасителната давност е започнала да тече от последното валидно изпълнително действие на дата 11.07.2014г.

1

Поради това е направено искане за установяване, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 15069 лв. – главница.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД, с който е направено възражение за местна неподсъдност на делото и искане за прекратяването му и изпращането му на СРС, по седалището и адреса на управление на ответното дружество. По същество, оспорва твърденията по исковата молба относно настъпила погасителна давност за вземанията на дружеството. Сочи, че между страните е сключен и анекс от месец октомври 2013г., с който страните договарят продължаване изплащането на вноски на целия дълг. Анексът бил подписан за неопределен срок, с което давността се прекъсвала. Последната вноска от ищцата била направена през 2015г., като от този момент до образуване на второто изпълнително дело не били изтекли 5 години. Новото искане прекъсвало давността, тъй като съдебният изпълнител бил длъжен да приложи искания изпълнителен способ. От последното валидно изпълнително действие на 11.07.2014г. до образуване на второто дело не били изтекли 5 години. Доколкото ответното дружество не оспорвало фактите и обстоятелствата по изпълнителните дела счита за безпредметно прилагането на същите. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

С изпълнителен лист от 17.11.2010г. по ч.гр.дело № 18754 по описа на ПРС за 2010г. е разпоредено ЕТ „***“ и Д. И. В. да заплатят солидарно на „Прокредит Банк България“ АД сумата от 37 336.32 лв., от които 35 000 лв. просрочена главница, законна лихва върху просрочената главница от 11.11.2010г. до датата на пълното погасяване на задължението, сумата от 2012.95 лв. просрочена лихва за периода от 05.07.2010г. до 10.11.2010г., 323.37 лв. наказателни лихви върху просрочената главница за периода от 01.11.2010г. до 10.11.2010г., както и направените разноски в размер на 746.73 лв. Представена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 15.11.2010г. по ч.гр.дело № 18754/2010г.

По делото е представено решение № 1092 от 30.09.2019г. по гр.дело № 1907 по описа на ПОС за 2019г., с което е отменено разпореждане от 02.07.2019г. на ***, с което е оставена без уважение молбата на ЕТ“***“ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Решението е в законна сила от 30.09.2019г.

Подадена е на 29.10.2019г. молба от „Прокредит Банк България“ ЕАД до *** за образуване на изпълнително дело срещу ЕТ „***“, *** – солидарен длъжник и Д. И. В. – солидарен длъжник. На 30.10.2019г. е отправена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № *** до ***.

Представена е призовка за принудително изпълнение по цитираното изпълнително дело до Д. И. В., с която е известена, че на дата 17.08.2022г. ще се пристъпи към принудително изпълнение, като е насрочен опис на възбранени имоти. Изпратено е от ЧСИ писмо, изх.№ 2

*** до Д. И. В., за провеждане на публична продан от 16.10.2022г. до 16.11.2022г.

Представен е анекс № 1 към споразумение от 01.03.2011г., сключен през октомври 2013г. между банката и солидарния длъжник по договор за банков кредит от 31.03.2010г. и 29.10.2009г. Д. И. В., по силата на което кредиторът дава съгласие длъжникът да погасява задълженията си към банката по образуваните изпълнителни дела № *** В цялост по делото са постъпили изпълнителни дела *** и *** по описа на служебния архив на ***, ***.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че в полза на „Прокредит Банк България“ АД е издаден на 17.11.2010г. изпълнителен лист от ПРС по ч.гр.дело № 18754 по описа на съда за 2010г., с което са осъдени ЕТ „***“ и Д. И. В. да заплатят солидарно на „Прокредит Банк България“ АД сумата от 37 336.32 лв., от които 35 000 лв. просрочена главница, законна лихва върху просрочената главница от 11.11.2010г. до датата на пълното погасяване на задължението, сумата от 2012.95 лв. просрочена лихва за периода от 05.07.2010г. до 10.11.2010г., 323.37 лв. наказателни лихви върху просрочената главница за периода от 01.11.2010г. до 10.11.2010г., както и направените разноски в размер на 746.73 лв.

Не се спори, че въз основа на така издадения изпълнителен лист, е образувано изп. дело *** по описа на ***, като след постановяване на решение № 1092 от 30.09.2019г. по гр.дело № 1907 по описа на ПОС за 2019г., делото е прекратено, с постановление на ЧСИ от 10.10.2019г., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Не се спори, че въз основа на същия изпълнителен лист „Прокредит Банк България“ АД е поискала и е образувано ново изпълнително дело при същия ЧСИ под № ***г.

Не се спори, че между страните е било подписано споразумение на 01.03.2011г. за погасяване на задълженията по няколко изпълнителни дела, вкл. и по изп.дело № ***, както и анекс към споразумението от месец октомври 2013г., в изпълнение на които длъжниците са извършвали плащания.

Ищцата твърди, че не дължи претендираните по изпълнителното дело суми, тъй като същите са погасени по давност в периода 11.07.2014г. – 11.07.2019г., тоест преди образуване на второто изпълнително дело, по молба на взискателя от дата 28.10.2019г. Наведеното от ищцата основание за недължимост на процесните суми е тяхното погасяване по давност.

Процесните вземания касаят договор за кредит от 29.10.2009г., вземанията по който се погасяват с петгодишна погасителна давност, уредена в нормата на чл.110 ЗЗД. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки конкретен случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по отношение на длъжника изпълнителни действия.

Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или 3 възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Между страните не се спори, че по първото изпълнително дело на дата 27.02.2017г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху трудовите възнаграждения на длъжниците по делото и банковите сметки на длъжника, на 02.03.2017г. е подадена молба за опис на недвижим имот, на 22.05.2019г. е подадена молба за опис на движими вещи и е насрочен опис на движими вещи на 15.07.2019г., на 19.07.2019г. са наложени запори на банкови сметки на Д. В., на 22.07.2019г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на Д. В.. Цитираните молби прекъсват давността, доколкото съдържат искания за реализиране на определен изпълнителен способ спрямо длъжника – запор на банкови сметки и трудови възнаграждения, принудително изпълнение върху движими вещи и др.

Актуалната съдебна практика – решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.дело № 1747 по описа на ВКС за 2020г., решение № 126 от 28.06.2022г. по гр.дело № 3409 по описа на ВКС за 2021г. приема, че перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността, но се касае за различни правни институти, с различни правни последици. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила /както е в случая, доколкото двугодишният срок на бездействие на взискателя е изтекъл, считано от 11.07.2014г. – на 11.07.2016г./, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не, във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.

Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. Или в конкретния случай, двугодишният срок по първото изпълнително дело е започнал да тече на 11.07.2014г. и е изтекъл на 11.07.2016г., тъй като в продължение на две години не са предприети принудителни действия /както е прието и в решение № 1092 от 30.09.2019г. на ПОС по гр.дело № 1907 по описа на съда за 2019г./. Изпълнителното производство е следвало да се прекрати, респ. да се образувано ново изпълнително дело, но според изложеното в цитираните решения на ВКС, това не води до опорочаване на действията на страните, респ. на ЧСИ. Поради това от датата на следващото изпълнително 4 действие – 27.02.2017г. започва да тече нова давност, която е прекъсвана и впоследствие, с подадените през 2017г. и 2019г. молби и наложени запори на банкови сметки, вкл. и с молбата за образуване на ново изпълнително дело от 28.10.2019г., с възлагане по смисъла на чл.18 от Закона за частните съдебни изпълнители, поради което вземанията на взискателя според настоящия състав не са погасени по давност. Поради това предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на процесните суми е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.