Решение № 282 от 09.02.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Бургас, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20232120105553 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от Д. Г. Д. против „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД искова молба, с която се моли да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които са били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 22.12.2010 г. по ч.гр.д. № 10787/2010 г. на РС-Бургас, а именно: 2 000,89 лв. – главница по Договор за кредитна линия от 20.05.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 16.12.2010 г. до окончателното й изплащане, 297,21 лв. – договорна лихва за периода 19.01.2010 г. – 15.12.2010 г., 7,39 лв. – наказателна лихва за периода 19.01.2010 г.

– 15.12.2010 г., както и 297,10 лв. – съдебни разноски, поради погасяването им по давност. В исковата молба се твърди, че за събиране на горните вземания по молба на първоначалния взискател „Обединена българска банка“ АД е образувано изп.д. № 20118020400005 по описа на ЧСИ Н. Г., а на 01.06.2018 г. пред ЧСИ е постъпила молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД с искане за конституирането му като взискател, като е бил представен договор за прехвърляне на вземания, сключен с първоначалния взискател. Ищецът твърди, че процесните вземания са погасени по давност, тъй като е изтекъл 5-годишен период от време, през който взискателят е бездействал и не е предприел действия по принудително събиране на дълга.

Твърди също така, че на 09.07.2018 г. са били извършени последните изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност, като в периода 09.07.2018 г. – 1

17.09.2020 г. такива изпълнителни действия не са били извършвани, поради което изпълнителното дело се явява прекратено по силата на закона на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Според ищеца от датата на последното валидно предприето изпълнително действие на 09.07.2018 г. е започнала да тече нова погасителна давност, която към момента е изтекла и той не дължи процесните вземания. В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител, но с молба от 04.01.2024 г. е поискано да бъде постановено решение при признание на иска, както и на ищеца да бъдат присъдени направените разноски по делото.

Така предявеният иск е с правно основание чл. 439 от ГПК, като същият е допустим.

В законоустановения срок ответното дружество е подало писмен отговор, в който твърди, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес, което възражение съдът намира за неоснователно по изложените в определение от 27.11.2023 г. мотиви. В случай, че съдът намери иска за допустим, ответникът е признал иска и факта, че не съществува право на принудително изпълнение за процесните суми, но счита, че вземането продължава да съществува, като е погасена само възможността за принудителното му събиране. На следващо място ответникът заявява, че не е дал повод за завеждане на иска, както и че счита, че не може да предприеме каквито и да било правни действия по събиране на задължението В тази връзка в отговора се съдържа покана към ищеца да му бъде върнат оригиналния изпълнителен лист, като е заявено, че до момента ищецът не е отправял такова искане. Моли се ако искът бъде уважен, разноските да останат в тежест на ищеца, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на иска. Направено е и възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ответника, редовно призован, не са ангажирани доказателства.

Съдът, съобразявайки изрично направеното от ответника признание на иска, както и искането на ищеца в тази насока, с протоколно определение от 05.02.2024 г. е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение при признание на иска.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице всички процесуални предпоставки по чл. 237, ал. 1 и ал. 3 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, тъй като ответникът е признал иска, признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и ответникът може да се разпорежда с него, а ищецът е направил искане съдът да се произнесе с решение при признание на иска.

С оглед на така направеното признание на иска и на осн. чл. 237, ал. 2 от ГПК искът следва да бъде уважен изцяло, така както е предявен, без да се излагат мотиви по съществото на спора.

Предвид крайното решение на съда и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да понесе отговорността за направените от ищеца съдебно-деловодни разноски. В тази връзка съдът намира за неоснователно искането на ответното дружество с правно основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като към момента липсват данни изпълнителното производство против ищеца, взискател по което е ответникът, да е прекратено.

2

В случая ищецът е бил представлян от адвокат безплатно на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, поради което на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния му представител следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 560 лв., изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., което предвид уважаването на иска на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК се дължи от ответника.

С Определение № 5297/19.09.2023 г. ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, поради което на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда дължимата държавна такса, която е в размер на 104,10 лв.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 237 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Г. Д., ЕГН **********, от гр. С**, ул. **, не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С**, рн **, следните суми, за които са били издадени заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист от 22.12.2010 г. по ч.гр.д. № 10787/2010 г. по описа на РС-Бургас, а именно: 2 000,89 лв. – главница по Договор за кредитна линия от 20.05.2008 г., 297,21 лв. – договорна лихва за периода 19.01.2010 г. – 15.12.2010 г., 7,39 лв. – наказателна лихва за периода 19.01.2010 г. – 15.12.2010 г., законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2010 г. до окончателното й изплащане, както и 297,10 лв. – съдебни разноски.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. С**, р-н **, да заплати на адв. В. П. Н. от САК, с адрес: гр. С**, ул. **, партер, в качеството му на процесуален представител на Д. Г. Д., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА в размер на 560,00 лв. (петстотин и шестдесет лв.).

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С**, р-н **, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Бургас държавна такса в размер на 104,10 лв. (сто и четири лв. и десет ст.) Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Бургас в 2седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3