Решение № 4392 от 15.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4392 гр. София, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20231100501127 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 13.10.2022 год., постановено по гр.дело №68439/2021 год. по описа на СРС, ГО, 50 с-в, е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „О.Б.“ АД срещу И. С. К. иск с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8 530.41 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 19.10.2013 год. до 11.06.2015 год. по договор за банков кредит №ФЛ-04-Т от 19.02.2009 год. и анекс №1 от 23.06.2014 год., извънсъдебно споразумение от 15.12.201015 год. и анекс І1 от 22.05.2017 год., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело №66023/2019 год. по описа на СРС, ГО, 50 с-в, като ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в исковото производство и в заповедното производство в размер на 1 147.36 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника И. С. К.. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд не бил съобразил опита на ищеца да новира вземанията си, обективирани в споразумението от 15.12.2015 год. и неправилно приложил института на погасителната давност /тригодишна/.

Ответникът не дължал претендираната възнаградителна лихва. За процесната сума вече бил постановен отказ да бъде издадена заповед за изпълнение, поради което и предявеният иск бил недопустим. Претенцията не била индивидуализирана, като следвало да има предвид, че лихвата била акцесорно вземане. Вземанията за лихва се погасявали с изтичането на 1 тригодишна погасителна давност по чл. 111 ЗЗД. Неправилно СРС бил приел, че е налице новация на вземането на ищеца, като не бил обсъдил възраженията за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва поради нейната неравноправност. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – отхвърлен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата „О.Б.“ АД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че наличието на отказ да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК или по чл. 417 ГПК не водело до преклудиране на възможността да бъде подадено ново заявление за издаване на заповед за изпълнение, респ. предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск бил допустим. По силата на процесния договор за банков кредит на ответника била отпуснат кредит от 50 000 евро, като средствата били усвоени и трябвало да бъдат върнати до уговорения краен срок 19.02.2033 год. Впоследствие страните сключили анекс, с който договорили нов погасителен план, при запазване на крайния срок за погасяване на задълженията. Поради нередовно и неточно изпълнение на условията по договора, на основание чл. 8, ал. 1 от договора кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Правилно първоинстанционният съд бил приел, че вземането не е погасено по давност, тъй като същата била прекъсвана няколкократно. В случай СРС не бил приел, че извънсъдебното споразумение представлява новация, но дори и това да било така, то това не се било отразило на крайния му извод. Правилно била преценена и липсата на неравноправни клаузи в договора. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл.

430, ал. 2 ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Възражението на жалбоподателя за недопустимост на решението на СРС е неоснователно, тъй като разпореждането, с който се отхвърля заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК или по чл. 417 ГПК, не се ползва със сила на пресъдено нещо, респ. същото не представлява процесуална пречка по смисъла на чл. 299, ал. 2 ГПК кредиторът да предяви вземането си по реда на заповедното производство или чрез иск по общия исков ред.

Предмет на установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е вземането по смисъла на чл. 410 ГПК, респ. чл. 417 ГПК, според изричната норма на чл. 415, ал. 1 ГПК – установява се дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение, на 2 основанието, на което е претендирана със заявлението и на което заповедта за изпълнение е издадена /неизпълнение на договорно задължение, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване и др./. В този смисъл следва да има идентитет между страните и предмета на заповедта за изпълнение и установителния иск, като няма пречка заявителят да предяви по исков ред вземане, което е в по-малък размер от това, за което е получил заповед за изпълнение – както е в частност /виж разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 год., ОСГТК/. Следва да се посочи също така, че в разглеждания случай исковата молба съдържа всички необходими задължителни реквизити по смисъла на чл. 127 ГПК – изложени са всички обстоятелства, на които се основава претендираното вземане и е формулиран ясен и съответен петитум.

Решението на СРС е частично неправилно.

Доказано е по делото /а и не се спори/, че на 19.02.2009 год. между страните е бил сключен договор за кредит, по силата на който „О.Б.“ АД е отпуснала на ответника кредит в размер на 50 000 евро, със срок на издължаване до 19.02.2033 год., платим, както следва: 1 изравнителна вноска и 287 месечни анюитетни вноски в размер на 530.19 евро, всяка от които включваща главница и лихва, с изключение на първата, включваща и комисион за ангажимент, до 19-то число на месеца. Договорен е бил лихвен процент от 12% годишно, формиран на база стойността на 3-месечен EURIBOR и надбавка в размер на 9.072% /чл. 3, ал. 1/. Предвидена е била възможност за кредитора за едностранна промяна на размера на възнаградителната лихва по кредита в случай на повишаване/намаляване на 3-месечния EURIBOR с над 2 пункта от действащия към момента на сключване на договора такъв в размер на 2.928%, като приложимият лихвен процент можело да бъде завишен/намален по преценка на компететния орган на банката до размера на разликата, за което тя била длъжна да уведоми писмено кредитополучателя, като му представи преизчислен погасителен план.

Този ред бил приложим и при всяко изменение на индекса над 2 пункта в сравнение с размера му при предишното изменение. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, дължимите лихви се начислявали при база 360/360 дни, като за лихвен период бил определен периодът от датата на усвояване до първата падежна дата, включително, съответно периодът от деня, следващ падежната дата до следващата такава включително.

На 23.06.2014 год. между страните бил сключен анекс №1 към горепосочения договор, по силата на който ответникът се задължил да погасява дълга си в общ размер на 47 800.59 евро, формиран като сбор от редовната главница по договора в размер на 47 311.70 евро и просрочената главница в размер на 488.89 евро, съобразно нов погасителен план, както следва: 12 равни месечни вноски в периода от 17.07.2014 год. до 19.06.2015 год.

Включително, всяка от които в размер на 250 евро, като след изтичане на този период остатъкът от дълга следвало да се погасява на равни месечни вноски при запазване крайния срок на погасяване на кредира, определен с договора – 19.02.2033 год. Според чл. 2 от анекса, страните уговорили плащането на дължимите до датата на сключване на съглашението лихви, в т.ч. текущи лихви по редовна главница и по просрочена главница съответно в размер на 63.08 евро и на 1.20 евро, както и просрочени лихви по редовна и по 3 просрочена главница съответно в размер на 3809.41 евро и на 20.94 евро, както и текущо начисляваната лихва за 12-месечния период по чл. 1, т. 1 от анекса, да бъде отложено от тринадесетия месец от сключването на анекса, на падежна дата за погасяване на главница, като същите се разпределяли пропорционално до крайния срок на издължаване на кредита – 19.02.2033 год. Страните постигнали съгласие и за промяна и на приложимия лихвен процент, като уговорили, че считано от 23.06.2014 год. дългът на кредитополучателя да се олихвява с общ лихвен процент, формиран като сбор от базовия лихве процент /БЛП/ на банката, възлизащ на 9.20% годишно към датата на сключването и надбавка от 1% годишно.

БЛП се изчислявал всеки месец, като всяка негова промяна се разгласявала публично по описаните в чл. 3, ал. 2 от анекса начини. В случай на промяна на БЛП, се предвиждало общият лихвен процент по кредита да се счита променен автоматично в съответствие с измененията, считано от 20-то число на месеца или от първия присъствен ден в случай, че 20-то число е неприсъствен ден, при запазване размера на лихвената надбавка – чл. 3.

На 15.12.2015 год. между страните било сключено извънсъдебно споразумение, по силата на което било постигнато съгласие, че задълженията на ответника по процесния договор за кредит и по изпълнително дело №20157880400504 по описа на частен съдебен изпълнител М.К., с рег.№788, образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело №34647/2015 год. по описа на СРС, ГО, 67 с-в, възлизат на общо 54 863.45 евро и 2945.33 лв., от които 46 012.87 евро – присъдена главница, 320.17 евро – законна лихва, 1456.12 лв. – разноски по събиране на вземането, 1489.21 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 8 530.41 евро – просрочени лихви, както и че дългът ще бъде погасяван по следния начин: през първите 12 месеца от подписване на споразумението ответникът следвало да заплаща по 1 000 лв., представляващи присъдена главница и законна лихва, като остатъкът от дълга следвало да се погасява на 12 погасителни вноски, включващи присъдена главница, дължима текуща законна лихва, законна лихва за периода от 20.11.2015 год. до сключване на споразумението, разноски по събиране на вземането и юрисконсултско възнаграждение.

На 22.05.2017 год. бил сключен анекс №1 към горепосоченото споразумение, с който страните постигнали съгласие, че задължението на ответника по процесния договор за кредит и допълнителните съглашения към него, възлиза общо на 54 123.70 евро и 3125.33 лв., от които 44 500 евро – присъдена главница, 1093.29 евро – законна лихва, начислена за периода от 23.02.2017 год. – до 21.05.2017 год. включително, 1 636.12 лв – присъдени разноски, 1489.21 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 8 530.41 евро – просрочени лихви, начислени за периода 19.10.2013 год. – 11.06.2015 год., както и че дългат следва да се погасява, както следва: 21 месеца, считано от датата на подписване на споразумението – по 510 евро месечно, дължими за текущо начислената законна лихва и част от присъдената главница, а остатъкът от дълга, представляващ присъдена главница, лихви в съдебен спор, разноски по събиране на вземането и юрисконсултско възнаграждение, заедно с текущо начислената законна лихва – на крайната падежна дата – 22.03.2019 год.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по допусната и изслушана в 4 първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че ответникът е усвоил кредита в размер на 50 000 евро на 23.02.2009 год., както и че възнаградителната лихва за периода от 19.10.2013 год. до 11.06.2015 год. възлиза на 8 530.41 евро.

Установено е, че заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело №34647/2015 год. по описа на СРС, ГО, 67 с-в, която няма спор, че е влязла в сила, е издадена в полза на банката срещу ответника за следните суми: 46 414.14 евро – дължима главница по договор за банков кредит от 19.02.2009 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.06.2015 год. до окончателното й изплащане, 401.45 евро – неустойка за забава за периода от 12.06.2015 год. до 18.06.2015 год., 30.86 евро – неустойка по чл. 4, ал. 3, т. 2 от договора за кредит за периода от 12.06.2015 год. до 18.06.2015 год., 60 лв. – разходи за нотариална покана и 3 656.56 лв. – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.