Определение № 39602 от 01.10.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39602 гр. София, 01.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20231110149594 по описа за 2023 година

Ищецът Й. З. Б. твърди, че е съсобственик заедно с П. П. П., П. Д. П. и П. Д. П. на недвижими имоти, находящи се в гр. Аксаково, представляващи поземлени имоти със следните идентификатори:

-УПИ XVIII – 2033 от кв. 26 по плана на гр. Аксаково, община Аксаково, област Варна, одобрен със Заповед № 358 от 20.12.2001 г. на кмета на община Аксаково, изменен със Заповед № 720 от 11.11.2005 г. на и.д. кмет на община Аксаково и Заповед № 832 от 20.11.2006 г. на кмета на община Аксаково.

-УПИ XIX – 2034 от кв. 26 по плана на гр. Аксаково, община Аксаково, област Варна, одобрен със Заповед № 358 от 20.12.2001 г. на кмета на община Аксаково, изменен със Заповед № 720 от 11.11.2005 г. на и.д. кмет на община Аксаково и Заповед № 832 от 20.11.2006 г. на кмета на община Аксаково.

-УПИ XVIII – 2033 и УПИ ХIX – 2034 от кв. 26 по плана на гр. Аксаково, община Аксаково, област Варна, които съставляват дворното място с административен адрес: гр. Аксаково, община Аксаково, област Варна, ул. „Детелина Минчева“ № 15.

Твърди се, че в дворното място са построени сградите, които са съсобственост на ищеца и ответниците.

Изтъква, че правото му да е съсобственик на една девета идеална част от дворното място на административен адрес: гр. Аксаково, община Аксаково, област Варна, ул. „Детелина Минчева“ № 15 е било установено от СРС и СГС в Решенията им по гр.д. № 18688/2014 г. по описа на СРС, което е влязло в сила на 17.12.2019 г. Счита, че правото му на собственост на горепосочените имоти е безспорно.

Твърди, че имота на административен адрес: гр. Аксаково, община Аксаково, обл. Варна, ул. „Детелина Минчева“ № 15 е бил стопанисван от Александър Бакалов, брат на Татяна Б.а (майка на ищеца), а след неговата смърт от ответниците – П. П. П. и наследниците на Димитър П. П. – останалите ответници.

1

Поддържа, че ответниците не са предали ключовете от помещенията в постройките в имотите на административен адрес: гр. Аксаково, община Аксаково, обл. Варна, ул. „Детелина Минчева“ № 15 и не ги допускат в тях. Твърди, че ответниците извършват фактически и правни действия, които възпрепятстват ползването на съсобствения имот, като същите го ползват лично, по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС, според разясненията дадени с Тълкувателно решение № 7 от 2012 г. на ВКС, за което дължат обезщетение. Твърди, че обстоятелството, че до 21.11.2020 г. ответниците са ползвали процесния имот лично, само за свой нужди, за което им дължат обезщетение е било установено от СРС в хода на гражданско дело № 19507 по описа на СРС за 2014 г., като СРС е осъдил ответниците по делото да им заплатят обезщетение за лишаването им от ползване. Заявява,ч е от 21.11.2020 г. до днес начина на ползване на процесните имоти и лицата, които ползват имотите не са се променили.

Изтъква, че задължението за заплащане на обезщетение от страна на ответниците е възникнало с получаване от П. П. П. и П. Д. П. на дата – 02.11.2020 г. и 05.11.2020 г., на писмено поискване направено от ищеца по реда на чл. 31, ал. 2 от ЗС представляващо едностранно волеизявление за ползване на вещта и за заплащане на обезщетение. Твърди, че писменото поискване има неограничено действие във времето – докато трае съсобствеността или се прекрати ползването й от съсобственика, както и неограничено между съсобствениците и техните универсални правоприемници.

Ищецът счита, че за периода от 21.11.2020 г. до 21.11.2023 г., ответниците дължат обезщетение на ищеца и неговия брат в размер на 6500 лева за лишаването им от възможността за ползването на процесния имот.

Моли съда да осъди П. П. П., П. Д. П. и П. Д. П. да му заплатят солидарно неговият дял от обезщетението в размер на 3250 лева за това, че в рамките на периода от 21.11.2020 г. до 21.11.2023 г. е бил лишен от възможността да ползва имота находящ се на административен адрес: гр. Аксаково, ул. „Детелина Минчева“ № 15, като ответниците са го ползвали лично, само за свой нужди. Моли за разпределяне на разходите по производството между страните по делото.

Ищецът депозира и допълнителни молба – Становище с вх. № 15336 от дата 17.01.2024 г. с която заявява, че на основание на това, че всеки ответник е участвал в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно със своята част, претендира от ответниците да му заплатят обезщетение, съразмерно с частта на ответника в общата вещ, тъй като ответниците едновременно и солидарно, по правилата за ползване на съсобствен имот, са си служили с идеални части от общите земя и сгради в двата парцела – УПИ XVIII-2033 и УПИ XIX – 2034 от кв. 26 по действащия план на гр.

Аксаково от 2001 г., находящи се на административен адрес: гр. Аксаково, ул.

„Детелина Минчева“ № 15 и № 17, съобразно тяхното предназначение и по начин да не пречат на другите ответници да си служат с тях според правата им.

2

Заявява, че основанието за предявения иск е, че всеки от ответниците е ползвал процесния имот, следователно твърди, че може да предяви един иск за обезщетение срещу тримата, от които претендира заплащане на солидарно обезщетение за това, че в процесния имот са използвали заедно, за лична употреба съсобствения им имот.

Сочи, че Златка П.а Бакалова е сестра на П. П. П. и Димитър П. П., както и съпруга на Александър Христов Бакалов. Твърди, че правата му на собственик на процесните сгради произтичат от обстоятелството, че те са построени върху земя, на която ищецът е съсобственик. Поддържа, че съсобствеността му върху земята и сградите е установена от СРС във влезлите в сила Решения на СРС по гр.д. № 18688 и № 19507 по описа за 2014 г. Заявява, че от Решението № 11-54-153 от 07.06.2017 г. на СРС по гр. д. № 18688, е установено, че като наследник на Александър Христов Бакалов след неговата смърт, Татяна Христова Б.а (майка на ищеца) е придобила по наследство собствеността върху притежаваната от наследодателя й 1/9 идеална част от поземлените имоти в гр. Аксаково. Ищецът твърди, че заедно с неговия брат – Здравко З. Б. са придобили по 1/18 идеална част за всеки от същите имоти на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН – след смъртта на неговата майка. Посочва, че на страница 2 от Решение № 20039753 от 11.02.2021 г., по гр. дело № 19507 по описа за 2014 г. на СРС, е обективирано, че СРС, е взел предвид, че на основание чл. 155 от ГПК може да приеме за безспорно и ненуждаещо се от доказване и служебно известно, че с решение по гр.д. № 18688 от 2014 г. по описа на СРС, което е влязло в сила на 17.12.2019 г. между страните по спора, СРС допуска извършването на делба на процесните недвижими имоти, при квоти: по 1/8 идеална част за ищеца и неговия брат; 8/18 идеални части за П. П. П. и по 4/18 идеални части за П. Д. П. и П. Д. П.. Заявява, че делбата предмет на производството по гр.д. № 18688 по описа на СРС все още не е приключила и няма влязло в сила решение за разделянето на имота. Поддържа, че към момента съсобствениците на имота са собственици на идеални части от него, като не е възможно да се определи отделна част от имота на кого принадлежи. Счита, че с решението на СРС по гр. дела № 18688 № 19507 по описа за 2014 г. въпроса за собствеността върху процесния имот е решен окончателно. Твърди, че Златка и нейните братя са придобили от наследството оставено от тяхната майка – Мара по 1/6 идеална част от дворното място намиращо се на административен адрес: гр. Аксаково, ул. „Детелина Минчева“ № 15 и № 17, като същите не са го поделили. Посочва, че Златка не се е отказала от нейния дял в имота й до смъртта й остана собственик на една шеста идеална част от дворното място. Сочи, че след смъртта на Златка, нейния дял в дворното място е бил наследен от братата й, както и от нейния съпруг – Сашо.

Сочи, че след смъртта на Сашо дела от дворното място е бил наследен от Татяна Христова Б.а (майката на ищеца). Ищецът твърди, че заедно с неговия брат са наследили дела на тяхната майка в дворното място.

Сочи, че П. П. Марков е придобил по давност дворно място, представляващо 3 парцел VII – 52 от кв. 48 по плана на с. Аксаково от 1921 г., който впоследствие е разделен на два парцела, които съвпадат с процесните недвижими имоти, представляващи УПИ XVIII-2033 и УПИ XIX-2034 от кв. 26 по действащия план на гр.

Аксаково от 2001 г., намиращи се на административен адрес: гр. Аксаково, ул.

„Детелина Минчева“ № 15 и № 17. Поддържа, че за придобиването е съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 45/1963 г. от нотариус при Варненския районен съд. Сочи, че към момента на придобиването – П. П. Марков е бил в брак с Мара Д.а Маркова, поради което придобитият по време на брака по давност имот е станал СИО на основание чл. 13, ал. 1 СК от 1968 г. вр. чл. 103 СК (отм.), съгласно който правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове.

Изтъква, че след смъртта на Мара Д.а Маркова – 26.12.1972 г. – се е прекратила съществуващата СИО, като съсобственици на процесните имоти в гр. Аксаково вследствие прекратяване на СИО и наследяване са станали съпругът на починалата – П. П. Марков за ½ идеална част от имотите и нейните деца – Златка П.а Бакалова, Димитър П. П. и П. П. П., които са придобили поравно другата половина от имота, или всеки по 1/6 идеална част, тъй като наследството е открито при действие на чл. 14, ал.

7 СК от 1968 г. (отм.) съгласно който при прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата. Твърди, че когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество.

Сочи, че П. П. Марков е починал на 03.04.1975 г. и е оставил за свои наследници по закон – Златка П.а Бакалова, Димитър П. П. и П. П. П. – дъщеря и синове, които на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН наследяват равни части от наследството, в случая всеки по 1/3 ид. ч., но в случая по дело № 18688/2014 г. на СРС е установено, че Златка П.а Бакалова е направила с писмено заявление на дата 10.07.1975 г. отказ от наследството на своя баща, който е вписан по реда на чл. 49, ал. 1 от ЗН в особената книга на РС – Варна под № 481/1975 г.

Заявява, че с оглед на гореизложеното, както и предвид направения от Златка П.а Бакалова отказ от наследството на нейния баща – П. Марков, нейната част от 1/3 е уголемила дяловете на останалите наследници от същия ред – нейните братя – Димитър П. П. и П. П. П., като след смъртта на П. П. Марков процесните недвижими имоти в гр. Аксаково, са били съсобствени между Димитър П. П., който е притежавал 5/12 ид. части от имотите, П. П. П. – също 5/12 ид. части от имотите и Златка П.а Бакалова, която е била собственик на 2/12 ид. части, придобити по наследство от нейната майка – Мара Д.а П.а, чието наследство – Златка Бакалова е приела мълчаливо след смъртта на майка си, доколкото безспорно по делото се установява от 4 личната кореспонденция на Бакалова и събраните гласни доказателства, че до смъртта си всяка година – Златка Бакалова е посещавала процесните имоти, полагала е грижи за тяхното опозване, обработвала ги е, и е прибирала реколтата от наследените земи, което представлява действия, което следва от качеството на наследник.

Счита, че на основание чл. 75, ал. 2 от ЗН е недействителна доброволната делба на дворното място, която са направили Димитър и П. П.и, тъй като в нея не е участвал един от сънаследниците – тяхната сестра – Златка Бакалова, която по наследство от своята майка е притежавала към този момент идеална част от имота, както и че с делбата – Димитър и П. П.и не са се легитимирали като еднолични собственици на получения в резултат на нищожната делба реален дял от наследството. Заявява, че последващите прехвърлителни сделки с процесните имоти, извършени в полза на низходящите на Димитър и П. П.и не са породили вещно – прехвърлително действие, за частта от процесните недвижими имоти, които надхвърлят притежаваната идеална част на прехвърлителите. Сочи, че след нищожните нотариални сделки – Златка е продължила да е собственик на една шеста идеална част от имотите, които са били построени в дворното място с административен адрес: гр. Аксаково, ул. „Детелина Минчева“ № 15 и № 17 и ответниците са продължили да са собственици на по една шеста идеални части от дворното място, което са наследили от Мара и на по една шеста идеална част от процесните постройки.