Решение № 3167 от 11.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3167 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100507587 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника К. Ц. Л. срещу решение от 31.03.2025 г., поправено с решение от 03.10.2025 г., по гр.д. №17152/2024 г. на Софийския районен съд, 68 състав, с което са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу жалбоподателя кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за следните суми:

1433,24 лв., представляващи стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „****”, **, ***, ***, ***, с абонатен №220073, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 224,98 лв., представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.08.2021 г. до 03.08.2023 г.; 45,93 лв., представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., и 10,02 лв., представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 15.09.2020 г. до 03.08.2023 г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на заявлението – 18.08.2023 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №46414/2023 г. по описа на СРС, 68 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в исковото и заповедното производство.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че съдът неправилно е приложил института на 3-год. погасителна давност, както и неправилно е приел, че ответникът отговаря за цялата потребена топлинна енергия, тъй като по делото е установено, че е собственик на 1/2 ид.ч. от имота. Поддържа, че по делото не е установено изпадане в забава. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

1

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Нелбо” АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове за наличието на вземания на ищеца спрямо ответника за заплащане на доставена топлинна енергия за периода мес.05.2020 г. - мес.04.2022 г., за цена на услугата „дялово разпределение“ за периода мес.07.2020 г. - мес.04.2022 г., за имот, находящ се в гр. София, жк. „****“, бл.****, и съответните мораторни лихви върху главниците за периода 15.08.2021 г. - 03.08.2023 г. и периода 15.09.2020 г. - 03.08.2023 г.

Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените искове, като твърди, че не е в облигационни отношеня с ищеца. Оспорва количеството начислена топлинна енергия, изпадането в забава, а вземанията за дялово разпределение – и по основание, и по размер. Релевира и възражение за изтекла погасителна давност.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е доставял топлинна енергия на ответника. В негова тежест е да докаже и че за процесния период ответникът е ползвал топлинна енергия в съответното количество, равняващо се на претендираната сума.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.

Настоящият съдебен състав намира за установен факта, че за процесния период мес.05.2020 г. – мес.04.2022 г. страните са били във валидна облигационна връзка, по силата на която ищецът е доставял на ответника топлинна енергия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект апартамент №70, находящ се в гр. София, жк. „****“, **, ***, ***, с абонатен №220073.

Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е оспорил обстоятелството, че е собственик на 2 процесния имот, като от представените по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ и удостоверение за родствени връзки, издадено от СО, район „Студентски“, се установява, че ответникът е съсобственик на имота в режим на СИО със съпругата си Ц.И. Л.а. Съгласно чл.25 ал.2 СК /1985 г.-отм./ и чл.32 ал.2 СК /2009г./ вр. пар.4 ал.1 ПЗР на СК /2009г./, съпрузите отговорят солидарно за задълженията за задоволяване нуждите на семейството, каквито са и разходите за топлинна енергия са такива. Представените по делото от третото лице-помагач талони за отчет на уредите за дялово разпределение от 15.05.2021 г. и 22.05.2022 г. също носят подписа на ответника за клиент, т.е. съдържат неизгодни за страната факти, поради което съдът ползва и тяхната доказателствена сила.

За установяване количеството на доставената в процесния недвижим имот през процесния период топлинна енергия, съответстващо на претендираната цена, в първоинстанционното производство е допуснато изслушването на СТЕ и ССчЕ, заключенията на които настоящият съдебен състав кредитира напълно. Освен това, обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл.162 ГПК. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря на метрологичните изисквания. Съобразно чл.139 ал.1 ЗЕ, разпределението на отчетената от общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна уредба. От заключението на СТЕ се установява, че в конкретния случай дяловото разпределение е извършено от „Нелбо“ АД правилно и съобразно нормативните изисквания. От заключението на СТЕ се установява също, че за процесния период размерът на сумите за потребената ТЕ, при съобразяване със сумите от изравняване, е 1333,03 лв.

В настоящия случай услугата „дялово разпределение“ безспорно е извършена /по делото са събрани доказателства, че за топлоснабдения имот са съставени изравнителни сметки на база извършените от третото лице-помагач отчети на уредите, както и че дяловото разпределение през процесния период е извършено в съответствие с изискванията на Наредба №16-334 от 2006 г./, като съгласно заключението на ССчЕ, което съдът кредитира напълно като обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от страните, размерът на това вземане възлиза на 45,93 лв. за процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл.327 ал.1 ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена, или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в обстоятелствената част, страните са в облигационни отношения – договор за продажба на топлинна енергия, възникнала по закон, като за периода мес.05.2020 г. – мес.04.2022 г. ответникът не е заплатил потребената топлоенергия, цената на която възлиза на сумата от 1333,03 лв., а цената на извършената услуга дялово разпределение възлиза за периода мес.07.2020 г. – мес.04.2022 г. - на 45,93 лв.

Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е частично неоснователно. Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземания на „Топлофикация” ЕАД е тригодишна.

За процесния период са действали Общи условия, влезли в сила през мес.08.2016 г.

3

Съгласно чл.32 ал.1 ОУ/2016 г. месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а съгласно ал.2, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал.3 на същата разпоредба след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Разпоредбата на чл.33 ал.1 предвижда клиентите да заплащат топлинната енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

В случая най-старото задължение на ответника е станало изискуемо на 15.07.2020 г., поради което към момента на предявяване на иска /18.08.2023 г. – чл.422 ал.1 ГПК/ е изтекъл тригодишният срок за вземанията за цената на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.06.2020 г., които са в общ размер на сумата от 63,34 лв.

Вземанията за стойността на дяловото разпределение за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2022 г. не са погасени по давност, тъй като към момента на предявяване на иска /18.08.2023 г. – чл.422 ал.1 ГПК/ е изтекъл тригодишният срок чл.111 б.”в” ЗЗД.

Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск за стойността на доставената топлинна енергия е частично основателен до размера на сумата от 1269,69 лв., а искът за стойността на услугата „дялово разпределение“ е изцяло основателен или за сумата от 45,93 лв.

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг, който в случая е в размер на сумата от 1269,69 лв. за цената на топлинната енергия и забава за погасяването му.