Решение № 4152 от 20.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4152 гр. Варна, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20243110102579 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от Б. Б. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ..... № ...., ет.

...., ап. ...., със съгласието на попечителя му В. Б. Ч., ЕГН **********, срещу „***“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ....., бул. .... № ...., иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на сключения между ответника, като кредитор, и Б. Б. Ч., като кредитополучател, Договор за потребителски кредит № 23RV845974/12.07.2023 г.

В исковата молба ищецът излага, че на 12.07.2023 г. в гр. Варна между „***“ АД – кредитор, и Б. Б. Ч. – кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № 23R-V845974, като ответното дружество се задължило да предостави на кредитополучателя сумата в размер на 8000 лева за срок от 36 месеца от датата на първото усвояване – 13.07.2023 г., съгласно погасителен план. Сочи, че кредитът се издължавал с месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, като в т. 5 била посочена и разплащателната сметка, която ще се ползва за погасяване на кредита. В т. 8 бил уговорен годишен лихвен процент в размер на 7,29%, а в т. 9 - общата дължима сума, изчислена към момента на сключване на договора, в размер на 8896,29 лева.

Сочи, че към момента на сключване на договора Б. Ч. не е могъл да разбира или да 1 ръководи действията си. Заявява, че последният страда от трайно и постоянно психично заболяване. Излага, че проблемите в психичното му здраве започнали през есента на 1996 г., като от 23.10.1996 г. до 15.01.1997 г. бил хоспитализиран за първи път в УМБАЛ „Света Марина“ и му била поставена диагноза ***. На 27.09.1999 г. Ч. отново бил хоспитализиран, с диагноза ****п, ***, била му приложена терапия, като му била изписана и поддържаща такава за дома с „Невротоп R“ - 1200 мг, и „Депакин“. През 2000 г. бил записан на отчет в ДКЦ „Света Марина“, в отделение Диспансерно наблюдение на психично болни лица. През 2002 г. с експертно решение на ТЕЛК му била определена 75% инвалидност. От 05.04.2005 г. до 22.04.2005 г. бил лекуван в УМБАЛ „Света Марина“, Първо психиатрично МО. От 04.03.2008 г. до 04.03.2008 г. отново е постъпил на лечение. С експертно Решение № 1270 от 15.07.2008 г. на ТЕЛК му е определена 80% THP временна неработоспособност с общо заболяване *****, ****.

Излага, че в годините Ч. многократно е приеман за лечение и е получавал специализирана помощ, но е имало и продължителни периоди, в които отказвал да приема лекарства. Сочи, че поради проявена агресия срещу съпругата си заради нейно настояване да приема лекарства, ищецът от десет години живеел сам в жилище, находящо се в гр. В., ул.

..... № ...., ет. ...., ап. ..... Твърди, че поради заболяванията си няма ясна преценка за действителността, не поддържа необходимата хигиена и се събира с неподходящи хора.

С експертно решение № 1322 от 16.04.2019 г. на ТЕЛК бил преосвидетелстван със 100% нетрудоспособност без чужда помощ. С експертно решение № 90163 от 19.05.2022 г. отново бил преосвидетелстван със 100% нетрудоспособност без чужда помощ, като освен ***, била установена и ***. Било вписано и ***, ***, уточнено като *** ***. Съгласно Протокол за предписване на лекарства от 17.11.2022 г., Ч. страдал от *** ***, сегашен епизод – маниен, без психотични.

Твърди, че Ч. се представял като „*** Б.“ – варненски оракул, учител и просветител, астрологичен пророк.

Сочи, че неговият син В. Ч. работел по график – три месеца извън България, три в страната, като се стремял да поддържа комуникация с баща си. В. забелязал, че състоянието на баща му е силно влошено, последният говорел високопарно, неразбираемо и несвързано.

В тази връзка били осъществени прегледи на Б. на 10.07.2023 г. и 26.07.2023 г. при специалист - д-р Р. М., която издала етапна епикриза с описание на състоянието му и заключение за *** ****, сегашен епизод – ***. Въпреки препоръките на д-р М., ищецът продължавал да не приема лекарства.

Изтъква, че при сключване на процесния договор за кредит на 12.07.2023 г. служителите на ответното дружество не са взели предвид очевидни факти за физическото състояние на Б.: занемарен външен вид, памперс, говор с апаратче. Не взели предвид и психичното му състояние: в банката Б. споделял методите си за лечение и намеренията си за „....“, говорел високопарно, съобщил и целта на заема – да подпомага красива жена за освобождаването й. Представил и Решение на ТЕЛК № 90163 от 19.05.2022 г. Първоначално Б. подписал и Договор за групова застраховка „Живот“ за получатели на групови 2 потребителски кредити „Златна възраст“ № 3155/01.07.2020 г., като му била удържана една месечна такса, но впоследствие се оказало, че поради решението на ТЕЛК, приложено в досието му, застрахователят отказал застраховката и спрели удръжките.

Заявява, че заемната сума била предоставена на 13.07.2023 г. Б. не можел да осъзнае ситуацията и продължавал да сключва нови заеми, като всички пари изпращал на „фейсбук приятелката си“.

Сочи, че с влязло в сила Решение № 1501/18.12.2023 г., постановено по гр. д.

1770/20223 г. по описа на Окръжен съд - Варна, Б. Ч. е поставен под ограничено запрещение.

Настоява за уважаване на предявения иск и претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна „***“ АД е депозирала писмен отговор, в който счита исковата претенция за неоснователна. Поддържа становище, че Б. Ч. е осъзнавал последиците от действията си по теглене на кредит и е могъл да направлява поведението си в тази насока. Твърди, че дори да се приеме, че Ч. страдал от психично заболяване към момента на сключване на процесния договор, то не е било толкова тежко и последният е можел да разбира или ръководи действията си.

Настоява за отхвърляне на предявената претенция.

В условията на евентуалност, в случай на уважаване на предявения иск по чл. 31, ал.

1 от ЗЗД, предявява насрещен иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД. Сочи, че банката е получила сумата от 1478,52 лева по процесния договор за кредит, удържана от сметката на Б. Ч., като при недействителен договор тази сума следва да бъде отнесена за погасяване на главницата. Отправя искане за осъждане на Б. Ч. да заплати на банката сумата от 6521,48 лева, представляваща непогасена главница по унищожен Договор за потребителски кредит № 23R-V845974/12.07.2023 г., сключен между „***“ АД, като кредитор, и Б. Ч., като кредитополучател, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на насрещния иск – 20.05.2024 г., до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

В срок ответникът по насрещния иск Б. Ч. е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявената насрещна претенция. Твърди, че след като получил заемната сума, Б. Ч. я изпратил по посочен от трети лица начин и останал без пари по сметката си. На 23.07.2023 г. Ч. сключил договор за кредит с „Банка ДСК“ АД, като с получената от този заем сума възстановил парите на „***“ АД по Договор за потребителски кредит № 23RV845974/12.07.2023 г. Заявява, че на 27.07.2023 г. от Ч. била внесена сумата от 8022,67 лева, като въпреки това служителите на „ОББ“ не закрили партидата му и сметката му останала отворена. Твърди, че след кореспонденция с трети лица Ч. е получил нови инструкции за изпращане на допълнителни суми, върнал се е в „ОББ“ и отново е поискал кредит.

Служители на банката се съгласили и му позволили да тегли от сметката нови суми – 8000 лева; получило се така, че банката отпуснала отново суми на Ч. по вече погасения кредит.

Сочи, че не е ясно защо банката е разрешила теглене на нови суми на 28.07.2023 г., доколкото след погасяване на кредита от 12.07.2023 г. е следвало да закрият сметката му. В 3 този смисъл заявява, че претендираната сума по насрещния иск не е сумата, дадена по договора от 12.07.2023 г.

В съдебно заседание ищецът Б. Б. Ч., със съгласието на попечителя му В. Б. Ч., не се явява лично, представлява се от адв. Л. Р. от АК - Варна. Поддържа исковата молба, оспорва предявения насрещен иск.

В съдебно заседание ответникът „***“ АД не се представлява. С молба вх. № 90281/29.10.2025 г. процесуалният представител на дружеството поддържа насрещната искова молба.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД, унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. С ТР № 5/2020 от 30.05.2022 г. по ТД 5/2020 г. на ОСГТК на ВКС изрично е разяснено, че когато към момента на сключването на сделката лице, което не е поставено под запрещение, не е могло да разбира и ръководи действията си поради тежко увреденото си здравословно и психическо състояние, е налице основание за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД.

В случаите на чл. 31, ал. 1 ЗЗД може да е налице невъзможност да се разбират или да се ръководят действията по причини, дължащи се на ментални и психични проблеми, когато лицето формално се води дееспособно, т.е. не е поставено под запрещение. Необходимо е това състояние да е било налице към момента на извършване на сделката. Опорочаващият факт на волеизявлението в хипотезата на чл.31, ал. 1 ЗЗД се състои в това, че е извършено при разстроено съзнание. Без значение е продължителността на това състояние.

Невъзможността на лицето да разбира или да ръководи действията си може да се дължи на различни причини, както временни - алкохолно опиянение, въздействие на наркотици, интоксикация и др., така и трайни. В законовата разпоредба липсва разграничаване на конкретните причини според вида и степента, в която те засягат възможностите на лицето да действа разумно. Поради това, на основание чл.31, ал.1 ЗЗД са унищожаеми и договорите, сключени от дееспособни лица в състояние на трайна неспособност да разбират или да ръководят действията си и когато тяхното състояние обективно е обуславяло поставянето им под запрещение, като се има предвид, че правните последици от поставянето под запрещение настъпват за в бъдеще.

В конкретния случай по делото не е спорно, че между „***“ АД – кредитор, и Б. Б. Ч.

– кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 23R-V845974/12.07.2023 г., по силата на който банката е предоставила на 13.07.2023 г. на кредитополучателя сумата от 8000 лева.

Установява се от представените по делото медицински документи, че считано от 1996 г. Б. Ч. страда от психични заболявания, както следва: съгласно Епикриза издадена от МУ – Катедра по психиатрия – Варна, след хоспитализация за периода от 23.10.1996 г. до 15.01.1997 г. – *** – ***, ***; съгласно Епикриза, издадена от МБАЛ „Св. Марина“ – Варна, I Психиатрична клиника, Четвърто психиатрично отделение, след хоспитализация за периода от 04.03.2008 г. до 11.03.2008 г. – ***, *** ***; съгласно Експертно решение № 1270 от 15.07.2008 г. на ТЕЛК за психични заболявания при МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Варна – ***** – маниен тип, параноидно ***, ТНР 80%; съгласно Експертно решение № 90163 от 19.05.2022 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Марина - Варна“ ЕАД – основна диагноза: ***, придружаващо заболяване: F33.1 ***, сегашен епизод – умерено тежък, с уточнение: *** *** с многогодишна давност, ТНР 100%; съгласно Протокол за изписване на лекарства, заплащани от НЗОК, от дата 17.11.2022 г. - *** ***, сегашен епизод – ****; съгласно Амбулаторен лист № 23191908Е5D9 от 10.07.2023 г. и Етапна епикриза към същия, издадени 4 от д-р Р. М. - *** ***, сегашен епизод – маниен с психотични симптоми; съгласно Амбулаторен лист № 23207В03СВ17 от 26.07.2023 г., издаден от д-р Р. М. - *** ***, сегашен епизод – маниен с психотични симптоми.

В заключенията си по допуснатите съдебно-психиатрична експертиза и повторна съдебно-психиатрична експертиза, които съдът кредитира като изготвени на високо професионално ниво, обосновани и обективни, вещите лица д-р Р. Б. и доц. д-р С. В., след обстойно обсъждане на горната медицинска документация и проведени прегледи на Б. Ч., достигат до съвпадащи си изводи, че освидетелстваният страда от *** ***, като към месец юли 2023 г. е бил в състояние на ****. Соченото състояние представлява продължително разстройство на съзнанието, характеризиращо се с качествено нарушени психични годности на освидетелствания да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи. По отношение на сключения договор за кредит освидетелстваният не е бил в състояние да разбира значението на извършеното и да ръководи постъпките си по разумни подбуди.