Решение № 190 от 24.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Варна, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20263100900060 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от "АмонРа Енерджи" АД срещу „Компания за Мениджмънт и Финанси – КМФ“ ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите 24 000 лева, 9 000 лева и 23 000 лева, представляващи части от общо вземане по фактура № 0000002648/13.09.2022 г., за които суми са издадени три заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14511/2024 г., № 14513/2024 г. и № 14512/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявленията до окончателното изплащане. Делото е образувано първоначално пред Районен съд – Варна по три отделни искови молби, производствата са били съединени за общо разглеждане, след което делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Варна.

В исковите молби ищецът твърди, че между страните е бил сключен неформален договор за търговска продажба на стоки – 279 броя JA PV module 540 W bifacial 2278x1134x35 и 12 броя ZNSHINE Bifacial Mono PV module 455W 2089x1039x30, за които е издадена фактура № 0000002648/13.09.2022 г. на обща стойност 62 878,18 лева с включен ДДС. Поддържа, че стоките са били доставени и приети на 13.09.2022 г., за което били съставени стокова разписка № 91/13.09.2022 г. и приемо-предавателен протокол от същата дата. Твърди, че на 24.10.2023 г. ответникът е извършил частично плащане в общ размер 8 772,70 лева по три фактури, като от тази сума 6 878,18 лева са били отнесени по процесната фактура, като непогасеният остатък по нея е останал 56 000 лева, след което били подадени три заявления по чл. 410 ГПК за съответните части от вземането.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. В писмените си отговори изрично признава, че между страните е възникнала облигационна връзка, обективирана във фактура № 0000002648/13.09.2022 г., както и че е бил сключен неформален договор за покупко-продажба, по силата на който ищецът се е задължил да продаде на ответника описаните във фактурата елементи за фотоволтаични системи. Прави възражение, че стоката по тази фактура не е била доставена нито на 13.09.2022 г., нито по-късно, поради което не е възникнало изискуемо задължение за заплащане на цената. Твърди се още, че частичното 1 плащане по фактурата е било извършено след уверения на ищеца, че доставката ще бъде осъществена, с цел да се ускори доставката и да се стимулира доставчикът, поради което сумата 6 878,18 лева, отнесена от ищеца към процесната фактура, била недължимо платена.

Ответникът оспорва, че подписите върху стоковата разписка и приемо-предавателния протокол са положени от неговия управител, работник или пълномощник, поддържа, че дружеството не е имало работници по трудов договор, и с отговора си прави изявление за разваляне на договора поради виновно неизпълнение от продавача, на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД.

В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа тези възражения и допълнително заявява, че едва с книжата по заповедните производства управителят на ответното дружество е узнал за съществуването на стоковата разписка и приемо-предавателния протокол, поради което според защитата не може да се приеме потвърждаване на действията по реда на чл. 301 ТЗ. Ищецът, от своя страна, поддържа, че не твърди подписите върху посочените документи да са положени лично от управителя, а че стоките са били приемани и от лица, които фактически са получавали доставки за дружеството в рамките на трайни търговски отношения, включително с транспорт на ответника от склада на ищеца. Ищецът изрично се позовава и на извършеното частично плащане като признание на доставката и на задължението.

Варненският окръжен съд, въз основа на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, че между страните е съществувало търговско правоотношение по повод доставка на стоки, обективирано във фактура № 0000002648/13.09.2022 г. От представената фактура се установява, че същата съдържа всички съществени реквизити на търговска сделка – страни, предмет, количество, цена, данъчна основа и начислен ДДС. Получател е „Компания за Мениджмънт и Финанси – КМФ“ ЕООД, доставчик е „АмонРа Енерджи“ АД, предмет на фактурирането са 279 броя JA PV module 540 W bifacial и 12 броя ZNSHINE Bifacial Mono PV module 455W, както и корекционен ред „Компания за Мениджмънт и Финанси – КМФ“ ЕООД 0000001897/31.05.2022“, като общата стойност след ДДС е 62 878,18 лева. Във фактурата е посочено място на издаване София, дата 13.09.2022 г., падеж 13.09.2022 г., плащане по банков път и изрично е отбелязано „Дата на данъчното събитие:

13.09.2022“. В графата за получаване на стоката от получателя липсва подпис.

По делото са приети като доказателства стокова разписка № 91/13.09.2022 г. и приемопредавателен протокол от 13.09.2022 г., представени и в оригинал, удостоверяващи предаването на стоката. Ответникът е оспорил авторството на подписите, положени за приемаща страна, но ищецът изрично е заявил, че не твърди тези подписи да принадлежат на управителя на ответника. При това положение оспорването не се свежда до това дали подписът е на управителя, а до това дали доставката като факт е била осъществена и дали стоките са били приети за ответното дружество.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно, обосновано и неоспорено по същество, се установява, че в счетоводството на ищеца фактура № 0000002648/13.09.2022 г. е надлежно отразена, включена е в дневника за продажби за м. септември 2022 г. и по нея е начислен ДДС. От банковото извлечение на ищеца вещото лице е констатирало, че на 24.10.2023 г. по сметката на „АмонРа Енерджи“ АД е постъпил превод от „Компания за Мениджмънт и Финанси – КМФ“ ЕООД в размер на 8 772,70 лева с основание „плащане по ф-ри 1785 от 13.05.22, 1982 от 07.06.22 и 2648 13.09.-част“. От счетоводния регистър 411 „Клиенти“ по аналитична партида на ответника експертизата е установила, че към 31.12.2022 г. салдото е 64 772,70 лева, а след частичното плащане на 24.10.2023 г. вземането на ищеца от ответника е 56 000 лева. Експертизата, включително въз основа на информация от НАП, е установила, че процесната фактура е била включена в дневника за покупки за м. септември 2022 г. на 2 ответника „Компания за Мениджмънт и Финанси – КМФ“ ЕООД и в дневника за продажби за същия период на „АмонРа Енерджи“ АД, като съответно е бил ползван и начислен данъчен кредит. От представените от самия ответник счетоводни регистри – аналитичен дневник на сметка „Стоки“, главна книга на сметка 401 „Доставчици“ по аналитична партида „АмонРа Енерджи“ АД, аналитична оборотна ведомост за сметка 401 и регистър „Отворени позиции“ – вещото лице е констатирало, че фактурата е осчетоводена при ответника, а размерът на задълженията към ищеца по нея е 56 000 лева. Според обясненията на ответника пред вещото лице, фактурата е била осчетоводена за нуждите на ЗДДС, но стоката не е била оскладена и не е заприхождавана, тъй като не била получена. В подкрепа на това свое твърдение отвеникът е представил извлечение от счетоводна сметка 3041 за периода 01.01.2020 г. - 31.03.2026 г., от което не се установява стоката да е била заприходена.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът дължи заплащане на цената при предаване на стоката. В тежест на ищеца е да установи доставката, а в тежест на ответника – възраженията си.

В случая съдът приема, че доставката е доказана чрез съвкупност от доказателства, които взаимно се допълват и подкрепят. Решаващо значение има счетоводното и данъчно поведение на ответника. В трайната практика на Върховния касационен съд последователно се приема, че отразяването на фактурата в счетоводните регистри на страните, включването в дневниците за покупко-продажби по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по нея от задължената страна представляват признание за възникването и за размера на задължението, за което е съставена фактурата. Този извод е изрично формулиран в решение № 103/11.07.2014 г. по т. д. № 2334/2013 г., II т. о. на ВКС. В същия смисъл са решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г., I т. о. на ВКС, според което осчетоводяването на фактурата, включването в дневника за покупките и ползването на данъчен кредит представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване, както и решение № 45/28.03.2014 г. по т. д. № 1882/2013 г., I т. о. на ВКС, което приема, че и неподписана фактура може да послужи като доказателство за възникване на задължението, ако съдържа реквизити на съществените елементи на сделката, отразена е в счетоводните регистри на двете страни и е ползван данъчен кредит по нея. Същата насока следва и решение № 252/03.01.2013 г. по т. д. № 1067/2011 г., II т. о. на ВКС, което изрично свързва счетоводното отразяване и данъчния кредит с приложимостта на чл. 301 ТЗ и доказателственото значение на неподписаната фактура. Прието е в посоченото решение, че включването на фактурата в дневника за покупко-продажби на ответника, както и фактът, че същият е ползвал данъчен кредит по нея, представлява недвусмислено признание както за съществуването на правоотношението по договор за търговска продажба на стоката, така и за доставка на същата.

Съдът съобрази и решение № 46/06.04.2017 г. по гр. д. № 60140/2016 г. , в което е прието, че осчетоводяването на фактура и ползването на данъчен кредит по нея могат да се възприемат като своеобразно извънсъдебно признание на задължението, но не във всяка хипотеза са достатъчни сами по себе си да докажат реалното извършване на доставката, когато по делото е въведена конкретна защитна теза, че фактурата е издадена предварително и е следвало да бъде последвана от бъдеща доставка. В настоящия случай съдът не намира за доказана хипотеза на предварително фактуриране, неподкрепена от други обективни данни. Напротив, вписаната във фактурата дата на данъчното събитие съвпада с датата на издаване и с падежа, а ответникът не представя доказателства, че фактурата е била издадена авансово или само като оферта за бъдеща доставка, в които случаи в практиката се използват т.нар. „проформа“ фактури. В процесната фактура изрично е вписана „дата на данъчното събитие: 13.09.2022“. Същевременно, в решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г. на 3

ВКС, II т. о. е изразено становището, че "макар от подписите, положени върху фактурите да не може да се направи извод, че лицата, които са ги подписали са били упълномощени от ответника да получи стоката, той е узнал за техните действия, като знанието не се презюмира, а се установява по безсъмнен начин от вписването на фактурите в дневниците за покупките, от извършеното частично плащане и от това, че за фактурите е теглен данъчен кредит в пълен размер по ЗДДС".

По действащия ЗДДС данъчното събитие при доставка на стока възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или стоката е фактически предоставена съобразно вида на доставката, а фактурата по правило се издава не по-късно от 5 дни от възникване на данъчното събитие, респективно от получаването на плащането, ако то го предхожда. В случая във фактурата не е посочено авансово плащане, а напротив – падежът е посочен на същата дата, на която е отбелязано и възникването на данъчното събитие. Този елемент не е достатъчен сам за себе си да установи предаването на стоката, но в съвкупност с осчетоводяването на фактурата от ответника, включването в дневника за покупки и ползването на данъчен кредит, както и с частичното плащане по нея, представлява още една индиция, че самата фактура е била оформена и възприета от двете страни като документ за вече осъществена облагаема доставка, а не за бъдещо възможно изпълнение. Посочването на фактурата в платежното основание при липса на каквито и да било доказателства, че ответникът е очаквал доставката в бъдеще, изключва тезата за авансово или условно плащане.