Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 126 от 13.02.2026, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 4390/2025
Вид
Решение № 126
Подписан
13.02.2026
Състав
Красимира Делчева Кондова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Сливен, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20252230104390 по описа за 2025 година

Производство по спорна съдебна администрация с правно основание чл.127, ал.2 СК.

В хода на размяна на съдебните книжа страните представили и съдът приел споразумение, относно статута на детето им, като искат от съда съдържанието му да бъде възпроизведено в решението.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Страните в настоящото производство са родители на малолетното дете Д Д А, родено на 10.11.2021г. в гр.Стара Загора.

Ищецът на 10.09.2020г. придобил в собственост апартамент в гр.Сливен, **** Ищецът работи по трудово правоотношение в „КРИСИРА“ ЕООД гр.Гурково, на длъжност шофьор и получава месечно трудово възнаграждение в размер на 1077 лв., допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,06% за всяка година трудов стаж.

Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след преценка на събраните по делото писмени доказателства, които като еднозначни и непротиворечиви, както и неоспорени от страните кредитира.

1

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените претенции за определяне местоживеене на малолетно дете, предоставяне упражняването на родителските права спрямо него, определяне на режим на лични отношения и издръжка, с правно основание чл.127, ал.2 СК са допустими.

Всъщност не е налице спор по тези въпроси, доколкото в хода на вече образуваната спорна съдебна администрация, страните представили споразумение, което поддържат и в открито съдебно заседание. В материалния закон обаче /СК/, както и в процесуалния такъв /ГПК/ липсва ред, по който производството от спорна съдебна администрация /каквото е настоящото/ да се трансформира в охранително. В случая липсва аналог на определението по чл.321, ал.5 ГПК, вр.чл.49, ал.4 СК.

Съдът не би могъл да одобри постигнатото споразумение и по реда на чл.234 ГПК, като прекрати производството, като спогодено. При спор за упражняване на родителски права съдебна спогодба е недопустима, доколкото титулярите на тези права /родителите/ не могат да се разпореждат с тях. Такъв договор е непозволен и спогодбата би била нищожна / в този см.Определение № 157/29.11.1962г. по гр.д. №2430/62г., ІІ г.о. ВС РБ/.

Съдът обаче би могъл да съобрази договорките на това споразумение между страните, като ги инкорпорира в диспозитива на своя съдебен акт, естествено след като се увери, че е защитен интереса на детето.

В конкретният правен казус, съдът намира, че следва да се съобрази с желанието на страните, родители на малолетния Д, изразено в споразумението им. Определеният от страните режим на лични контакти на детето с майката отговаря на необходимостта и за двамата да запазят и продължат занапред да развиват емоционална връзка помежду си. Размерът на издръжката, която следва да заплаща майката за детето също е съобразен с потребностите към настоящия момент и е в законовия минимален размер.

Съдът счита, че с това споразумение се защитава интереса на малолетното дете на страните и няма пречка да бъде възпроизведено неговото съдържание в диспозитива на съдебното решение.

С оглед на присъдената издръжка за детето, ответницата бива осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 2

111,64 евро.

Страните са се съгласили деловодните разноски да се поемат от всяка от тях, както са направени, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо малолетното дете Д Д А, ЕГН **********, родено на **** СЕ ПРЕДОСТАВЯТ на бащата Д. Д. А., ЕГН: ********** от гр****, като се ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕ на детето при бащата.

ОПРЕДЕЛЯ на майката М. П. К., ЕГН: ********** от

************ СВОБОДЕН РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ с малолетното дете Д Д А, ЕГН **********, родено на **************и задължителен, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 11:00 часа в събота до 16:00 часа в неделя, с преспиване при майката; един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата; по време на Коледни, Новогодишни, Великденски празници по договорка между двамата родители

М. П. К., ЕГН: ********** СЕ ЗАДЪЛЖАВА ДА ЗАПЛАЩА на Д. Д.

А., ЕГН: **********, като баща и законен представител на малолетното дете Д Д А, ЕГН **********, родено на **** ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 155,05 евро /сто петдесет и пет евро и пет евроцента/ , платима в срок до всяко тридесето число на всеки настоящ календарен месеца, считано от 01.02.2026г. до настъпване на причини и условия, водещи до изменение или прекратяване на издръжката.

ОСЪЖДА М. П. К., ЕГН: ********** от *************** ДА ЗАПЛАТ И по сметка на СлРС в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса върху определената издръжка в размер на 111,64 евро /сто и единадесет евро и 0,64 евроцента/.

Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

3

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4