Решение № 456 от 23.01.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. София, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Анна Кофинова при участието на секретаря Алина К. Т. като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело № 20241100502872 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 17448/26.10.2023 г. по гр.д. № 44064/2022 г. на СРС, 69-и състав е отхвърлен предявеният от Б. О. И. срещу Л. Л. Л. иск с правно основание чл. 34, ал.1 ЗС за делба на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД 18-40/20.07.11г. на изп. директор на АГКК, последно изменение със Заповед 18-5608-25.04.2014г. на началника на СГКК-София, с адрес на имота с. Волуяк, район Връбница, територия Урбанизирана, НТП: За второстепенна улица, площ 58 кв.м., номер по предходен план 1458.

С определение № 1016/09.01.2024 г. по гр. д. № 44064/2022 г. по описа на СРС, 69-и състав, е оставена без уважение молбата на ответника Л. Л. Л. по чл. 248 ГПК за допълване на решение № 17448/26.10.2023 г., постановено по гражданско дело № 44064/2022 г. на СРС, 69-и състав, в частта за разноските.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Б. О. И., в която са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че изводът на съда за това, че относно процесния имот е приложен подробният устройствен план по чл. 16 ЗУТ, вследствие на което имотът е станал публична общинска собственост, не съответства на доказателствата по делото.

Сочи се, че от писмен отговор от кмета на СО-район „Връбница“ се установява, че липсва информация за проведена отчуждителна процедура относно имота. Жалбоподателят се позовава на проведена процедура по чл. 54 1

ЗКИР, като твърди, че по нея Агенцията по геодезия, картография и кадастър е приела, че ответникът е собственик на процесния имот. Сочи, че съгласно доказателствата по делото на мястото на имота е изграден временен път, което не би било необходимо, в случай че имотът действително беше публична общинска собственост. В жалбата е отправено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – Л. Л. Л., в който се излага подробно становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.

В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е постъпила частна жалба от ответника срещу постановеното от първоинстанционния съд определение по реда на чл.

248 ГПК. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното определение, като е отправено искане да се приеме за своевременно представено доказателството за заплатен в полза на адв. П. А. адвокатски хонорар, тъй като страната е представила списък по чл. 80 ГПК и счита, че е допустимо да представя доказателства в срока по чл. 248 ГПК, защото пропускът й да стори това е констатиран едва със съдебното решение.

Насрещната страна е подала отговор на частната жалба, с който оспорва същата като неоснователна.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество същото е правилно и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд намира следното:

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са съсобственици при равни квоти на недвижим имот с идентификатор *** отреден за улица с площ по документи за собственост 98 кв.м., като се иска прекратяването на съсобствеността.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва правото на делба на процесния имот с аргументи, че същият е предназначен да обслужва обществени потребности и не може да бъде предмет на делба. В алтернативност се заявява, че с ищеца са придобили правото на собственост върху поземлен имот в землището на с. Волуяк с пл. № 1458 и площ от 1452 кв. м. при равни квоти, от който впоследствие са образувани два урегулирани поземлени имота – УПИ I-1458 и УПИ II-1458, всеки с площ от 677 кв.м., 2 които с договор за доброволна делба са станали еднолична собственост на всеки от бившите съсобственици, като останалите извън тези два имота 98 кв. м., отредени за улица, продължават да са съсобствени между тях при равни квоти.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 34 ЗС - I фаза по допускане на съдебна делба.

Предмет на конститутивния иск за делба е потестативното право да се иска от всеки съсобственик прекратяване на съсобствеността върху определено имущество. В първата фаза на съдебната делба се установяват съществуването, съдържанието, страните и обектите на делбата, като в доказателствената тежест на съделителя - ищец е да установи наличието на посочените обстоятелства. В тежест на съделителя - ответник е да докаже обстоятелствата, на които основава своите възражения - арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.

От писмените доказателства по делото се установява, че на 31.08.2006 г.

Б. О. И. и Л. Л. Л. са придобили правото на собственост върху недвижим имот: нива, находяща се в землището на село Волуяк, община Столична, район Връбница, местност „Герена“, с площ 1 452 кв. м., начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: четвърта, съставляваща имот № 063008, по картата на землището на село Волуяк, ЕКАТТЕ 12084, община Столична, при граници и съседи: № 063019, нива насл. на Н.С.М.; № 063012, нива насл. на В.Д.Г.; № 063024, нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; № 064006, нива на О.С.Ц. и № 064007, нива насл. на Л.М.М. (нотариален акт за продажба на недвижим имот № 168, том V, рег. № 22232, дело № 824/31.08.2006 г.).

Със заповед № РД-09-50-1367/05.11.2007 г. на главния архитект на София е одобрен план за регулация на м. ,,Волуяк - Гарата", кв. 67А, УПИ I 1458 и УПИ II - 1458 и план за застрояване на м. ,,Волуяк - Гарата", кв. 67А, УПИ I и II.

С договор за доброволна делба на недвижим имот, акт № 170, том 1, рег.

№ 3379/23.05.2008 г. страните са постигнали споразумение и са определени дяловете на собственост, съгласно образуваните от собствения им поземления имот урегулирани поземлени имоти и улица. Образувани са два дяла, като Л.

Л. Л. е получил в дял УПИ I - 1458 с площ 677,00 кв.м., представляващ част от ПИ № 1458, в кв. 67А и улица по плана на гр. София, м. ,,Волуяк - гарата", при съседи на имота по скица: УПИ II - 1458, улица и имот без номер, а Б. О. И. е получил в дял УПИ II - 1458 с площ 677,00 кв.м., представляващ част от ПИ № 1458 в кв. 67А и улица по плана на гр. София, м. ,,Волуяк - гарата", при съседи на имота по скица: УПИ 1691, улица, УПИ I - 1458 и имот без номер.

От бившия имот пл. № 1458 са останали 98,00 кв. м., които попадат в предвидената по регулация улица.

Съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 172, том I, рег. № 3381, дело № 148/23.05.2008 г., на основание договора за доброволна делба Л. Л. Л. е признат за собственик УПИ I - 1458 с площ 677,00 кв.м., представляващ част от ПИ № 1458, в кв. 67А и улица по плана на гр.

3

София, м. ,,Волуяк – гарата“, при съседи на имота по скица: УПИ II - 1458, улица и имот без номер.

С нотариален акт за поправка на нотариален акт № 36, том I, рег. № 2871, дело № 34/20.05.2013 г., след думите „имот без номер" да се чете, заедно с ½ идеална част от терен отреден за улица с площ от 98 кв. м. при граници на същия терен: УПИ I - 1458, УПИ II - 1458 и УПИ ХХVII -общ. от кв. 67А.

Със заповед за одобрение на КККР № РД-18-40/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК обособените урегулирани поземлени имоти са получили идентификационни номера: УПИ I – 1458 - ***, а УПИ II – 1458 - ***.

Съгласно заключението по приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено, с изработения план за регулация и план за застрояване от бившия имот пл. № 1458 са образувани два поземлени имота и е обособена улица за достъп до имотите. С плана част от бившия имот с площ от 98,00 кв.м. попада в проектираната улица.

По отношение на представеното във въззивното производство писмено доказателство – отговор на кмета на Столична община – район „Връбница“ с изх. № РВР23-ГР94-2257-(1)/08.01.2024 г., съдът счита, че същото няма доказателствена стойност относно правото на собственост върху процесния имот, тъй като правните твърдения на издателя му нито съставляват правопораждащи факти, нито имат удостоверителна сила относно съществуването на претендираното субективно материално право. Видно от съдържанието на документа, с него се констатира, че по отношение на спорния имот не е била провеждана отчуждителна процедура, както и че относно него има издадена заповед за учредяване на право за прокарване на временен път.

Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗУТ, с подробен устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план се определят необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура - публична собственост. Съдът счита, че настоящият случай попада в първата хипотеза на цитираната разпоредба, тъй като имот пл. № 1458 е бил урегулиран за първи път с плана за регулация и застрояване на м. ,,Волуяк – Гарата“, одобрен със заповед № РД-09-501367/05.11.2007 г. на главния архитект на София. Именно с този план част от бившия имот пл. № 1458 с площ от 98,00 кв.м., която е предмет на настоящото дело, е била отредена за улица.

Извършеното с плана предвиждане от неурегулирания имот да се обособят два урегулирани имота и улица има пряко отчуждително действие в полза на общината относно частта, с която е обособена площ за улица.

Отчуждителното действие настъпва едновременно с влизането в сила на плана (чл. 16, ал. 6, изр. първо ЗУТ), без да се провежда отчуждителна процедура и независимо от обстоятелството дали собствениците на урегулираните имоти са получили следващото им се обезщетение при условията на чл. 210 ЗУТ. Без 4 значение за настъпване на отчуждителния ефект е и дали общината е завзела фактически процесния имот, съответно дали е реализирала мероприятието, за което е отреден имотът. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС - решение № 160 от 23.01.2015 г. по гр. д. № 2944/2014 г., Г. К., ІІ Г. О.; решение № 371 от 28.07.2010 г. по гр. д. № 1007/2009 г., Г. К., ІV Г. О.; решение № 60 от 11.01.2021 г. по гр. д. № 4407/2019 г., Г. К., ІІ Г. О.; решение № 88 от 02.10.2023 г. по гр. д. № 4382/2022 Г., Г. К., І Г. О.

По делото няма спор, че заповедта, с която е одобрен планът за регулация и застрояване, е влязла в сила. С осъществяването на този факт според настоящия съдебен състав процесният имот е преминал в патримониума на общината и от този момент насам същият е придобил статут на публична общинска собственост по силата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ, вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОбС. С оглед това по делото не се установява ищецът и ответникът да са собственици на имот с идентификатор ***, поради което предявеният иск за делбата на същия е неоснователен.

Във връзка с наведените в жалбата доводи следва да се отбележи, че одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие, като от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. Посоченото принципно положение е разяснено в мотивите към т. 4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС. В този смисъл извършените в производство по чл. 54 ЗКИР корекции на кадастралната карта, на които въззивникът се позовава, нямат правопораждащо действие относно правото на собственост върху процесния имот.