Решение № 4346 от 02.10.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4346 гр. София, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20231110202076 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН .

Образувано е по жалба от „***" ЕАД, с ЕИК ***, чрез адв. *** * от САК, против Наказателно постановление № **********/07.11.2022 г., издадено от зам. кмет на Столична община, с което, на основание чл. 123, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ.

НП е обжалвано от санкционираното лице. С жалбата се оспорва наказателното постановление, с доводи, че АУАН е издаден след срока, тъй като в него е посочено, че нарушението е извършено на 25.08.2021 г, а той е съставен на 20.10.2022 г. Навеждат се и твърдения за нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в АУАН е посочен гараж № 1, а в НП – гараж № 11 и от мотивите на наказателното постановление не става ясно кое е административното нарушение, което е извършило търговското дружество. Посочва се още, че свидетелите не са индивидуализирани в акта съобразно изискванията на закона, че незаконосъобразно в акта не е посочена възможността за сключване на споразумение както и, че същият не съдържа датата и мястото на извършване на нарушението. Счита, че е налице нередовно уведомяване от страна на службата по вписванията, което е довело до незаконосъобразно санкциониране на жалбоподателя. В алтернативност моли съда да вземе предвид, че АНО е осъществил неправилна преценка относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява 1 от адв. ***, който моли съда да постанови решение, с което да отмени НП като незаконосъобразно, тъй като от доказателствата по делото се установява, че АНП е следвало да бъде прекратена, а в условията на алтернативност моли съда да приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Не претендира разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрк. Сотирова, която моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана и да потвърди НП по съображенията изложени в АУАН.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.07.2020 г. „***" ЕАД придобило следните недвижими имоти, изградени в "груб строеж" на адрес: гр. София, ж. к. "***, ул. "***" № 45, в "Жилищна сграда с подземни гаражи, гаражи на ниво партер, офис, пет жилищни етажа и един терасовиден етаж, с един вход" в УПИ № VIII - 202, 206, 207, а именно: апартамент № 16 /ведно с идеални части от общите части на сградата/, апартамент № 17 /ведно с идеални части от общите части на сградата/, надземен гараж № 1 /ведно с идеални части от общите части на сградата, без общите части на подземните гаражи/ и подземен гараж № 11 /ведно с идеални части от общите части на подземните гаражи в сградата/. За покупката на тези имоти бил издаден Нотариален акт № 2, том II, рег. № 2548, дело № 164/2020 г. на Нотариус Любенова. В него изрично е посочено, че надземен гараж № 1 представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, а подземен гараж № 11 представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***. По силата на нотариален акт № 200 от 27.05.2021 г., дружеството-жалбоподател придобило и общо 8,331 % идеални части от УПИ № VIII 202, 206, 207 с площ от 699 км. м. от кв. 99, м. "*** - поземлен имот с идентификатор ***, за които бил издаден Нотариален акт № 200, том I, рег. № 3125, дело № 180/27.05.2021 г. на Нотариус Николова. В този Нотариален акт изрично е посочено, че от тези 8, 331 % идеални части 1, 194 % идеални части са принадлежащи към собствения на Дружеството – купувач надземен гараж № 1, а 0, 810 % идеални части са принадлежащи към собствения на Дружеството – купувач подземен гараж № 11.

С Разрешение за ползване № СТ-05-496 от 24.06.2021 г. е въведен в експлоатация строеж: "Многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи", "Топлозахранване и абонатна станция на многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи" и "Външно електрозахранване с кабели НН-1 kV на многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи" в поземлен имот с идентификатор ***, УПИ VIII - 202, 206, 207, кв. 99, ж. к. "***", район "Красна поляна" - СО, гр. София, ул. "***" № 45.

Представител на санкционираното дружество подал декларации по чл. 14 от ЗМДТ във връзка с придобитите недвижими имоти, която била заведена с деловодна дата – 19.10.2022 г. Р. Г., на длъжност ст. инспектор 2 при столична община, дирекция „Общински приходи“ извършила проверка и установила, че двумесечният срок за деклариране на недвижимите имоти по чл. 14, ал.1 от ЗМДТ, е изтекъл на 25.08.2021 г., като същият започнал да тече от 24.06.2021 г. Въз основа на това, ст. инспектор при столична община констатирала извършени нарушения на разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ, чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ, за което съставила АУАН №7208000154/20.10.2022 г. В акта е описано като нарушение неподаване в срок на информация относно отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определяне на данъка на гараж 1 с идентификатор № ***.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и процесното НП № **********/07.11.2022 г. от зам. кмет на Столична община, с което на основание чл. 123, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 14, ал. 4 ЗМДТ. В НП се сочи, че санкцията се налага заради неподаване в срок на информация относно отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определяне на данъка на гараж 11 с идентификатор № ***.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетеля Р. Г. - актосъставител;

АУАН; НП; нотариални актове, удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация; данъчна декларация, заповеди за компетентност.

За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства, доказателствената съвкупност е еднопосочна и при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.

Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка се подкрепя от показанията на актосъставителя.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това, последната е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл.

84 от ЗАНН) констатира, че АУАН е издаден от компетентен орган; в предвидената от закона писмена форма– чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при 3 спазване на предвидения за това процесуален ред. АУАН е издаден в двугодишния срок от извършване на нарушение по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като става дума за данъчно нарушение, с оглед на което наведеното в жалбата твърдение в тази връзка се явява неоснователно.

Налице е редовна процедура по връчването на НП на жалбоподателя, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, а не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Настоящият съдебен състав намери обаче, че в хода на производството са допуснати процесуални нарушения, ограничили възможността за организиране на адекватна защита. На първо място, в АУАН се сочат като нарушени разпоредбите на чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ, чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл.

14, ал. 4 от ЗМДТ, като не става ясно колко нарушения се вменяват на жалбоподателя и какви конкретно. В НП като нарушена разпоредба фигурира тази на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ. В Чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ не се съдържа срок за изпълнение и в този смисъл привръзка към ал. 1 е не просто уместна, но и conditio sine qua non за пълно, ясно и точно описание на дължимото се поведение. В този смисъл, при съставянето на АУАН и Н П са допуснати съществени отклонения от процесуалните стандарти, при формулирането на прецизно цифрово изражение на административно-обвинителната теза, а от друга – налице е несъответствие между АУАН и НП (Р 2014/2013 АССГ, I кас. с-в; Р 5112/2013 АССГ, XI кас. с-в; Р 5223/2013 АССГ, XIII кас. с-в; Р 4442/2015 АССГ, I кас. с-в; Р 4110/2013 АССГ, I кас. с-в; Р от 16.02.2010 по кнахд 8659/2009 АССГ, II кас. с-в; Р по кнахд 4716/2009 АССГ, XII кас. с-в. Р 1349/2013 АССГ, I кас. с-в и др.). Основателно е оплакването на жалбоподателя, че в АУАН и НП липсва идентичност на описанието, тъй като в АУАН самостоятелният обект е обозначен като гараж № 1, а в НП като гараж № 11, посочени са и различни идентификатори на обектите. Предвид тези аргументи, съдът намира, че оплакването на жалбоподателя е основателно, а допуснатите процесуални нарушение са съществени, тъй като са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното юридическо лице да разбере за какво нарушение е наказано, поради което е ограничена и възможността за ангажиране на адекватна защита.

Предвид допуснатите нарушения на процесуалните правила, които налагат отмяна на наказателното постановление, контролът относно материалната законосъобразност на обжалваното постановление се явява безпредметен.

По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1, ал. 3 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № **********/07.11.2022 г., издадено от зам. кмет на Столична община, с което на основание чл. 123, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), на „***" ЕАД е наложена 4 имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 14, ал. 4 ЗМДТ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5