Решение № 2216 от 16.06.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2216 гр. Варна, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Диана Н. Найденова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20233110111059 по описа за 2023 година

Предявен е иск на основание чл.108 от ЗС от страна на ищеца М. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, против ответника „Б.К.“ ЕООД, ЕИК***,със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от управителя си Д.Д.Г., с искане да се приеме за установено спрямо ответника, че ищецът М. Д. Д. е собственик на 1/8 ид.ч. от поземлен имот, находящ се в землището на ***, с идентификатор *** по КК на гр. Варна, да се осъди ответника „Б.К.“ ЕООД да предаде на М. Д. Д. владението на имота.

Съгласно постановено определение №** г. по в.ч.гр.д. №*2024 г. на ОС Варна настоящият съд следва да разгледа и предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от страна на ищеца М. Д. Д., против ответниците В. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***; Д. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, с искане да се признае за установено, че ответниците не са собственици на поземлен имот с идентификатор *** за идеалните части от поземления имот, които не се застъпват със собствените на М. Д. Д., идеални части от същия.

В исковата молба се твърди, че ищецът е един от наследниците на М. Д. М., роден на ** г., починал на **1974 г. Ищецът, заедно с другите наследници на М., по силата на наследствено правоприемство притежавали в съсобственост следния недвижим имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** [***] по кадастралната карта и регистри на гр.

Варна, одобрена със Заповед № *2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 9 500 [девет хиляди и петстотин] квадратни метра, трайно предназначение на територията: земеделска; категория на земята: 3 (трета), с предишен идентификатор - няма, с номер по предходен план - *** [***], при съседи по актуална скица - имоти с идентификатори: ***, с 1 административен адрес на поземления имот в ***, който имот съгласно предходен документ за собственост представлява НИВА от 9.501 дка (девет дка и петстотин и един кв.м.), 4.250 дка четвърта категория, 5.250 дка трета категория, местност „А.“, имот *** по плана за земеразделяне в землището на с. Т. при граници (съседи): № ** Нива на Д.С.В., № *** Нива на наследниците на Т.Д.Г., № *** Нива на наследниците на Т.И.Б., № *** Нива на наследниците на Н.С.Н., № *** Полски път на общинска собственост.

Ищецът твърди, че с Решение №**1998 г. на Поземлена комисия - гр. Варна е било възстановено правото на собственост на наследниците на М. Д. М. на нива от 9.501 дка (девет дка и петстотин и един кв.м.), от които 4.250 дка четвърта категория и 5.250 дка трета категория, местност „А.“, представляваща имот *** по плана за земеразделяне в землището на с. Т. при граници: № ** - нива на Д.С.В., № *** - нива на наследниците на Т.Д.Г., № *** нива на наследниците на Т.И.Б., № *** - нива на наследниците на Н.С.Н., № *** - полски път общинска собственост, като наследниците на М. били въведени във владение с Протокол № **1999 г. М. Д. М. оставил като наследници по закон своите деца — М.М.С. (починала), Д.М.М. (починал), Й.М.М. (починал) и М.М.К. (починала). Ищецът бил наследник по права линия на общия наследодател като наследник на неговия починал син - Д.М.М.. Последният имал още едно дете — син Д.Д.М., починал на 02.01.2020 г. Предвид това ищецът, заедно с наследниците на неговия починал брат, бил наследник на идеална част от правото на собственост за процесния имот, равняваща се на общо на 1/4 или всеки клон от коляното на Д.М.М. притежавал по 1/8 идеална част.

Ищецът сочи също така, че след възстановяването на имота, от страна на наследниците на М. Д. М. били предприемани редица действия, свързани с неговото управление. Било заявено и извършено трасиране - означаване на място границите на имота, за което били съставени Протокол от 21.02.2005 г. с приложена таблица, съдържаща данни за трасираните точки и трасировъчен карнет. Впоследствие ищецът и неговите роднини стопанисвали процесния имот, като го обработвали лично, събирали граждански и физически плодове, също така го отдавали под наем на трети лица, които го използвали за отглеждане на земеделски култури, и които заплащали наемно възнаграждение. Впоследствие, за имота не била подавана декларация за обработването му и същият бил предоставян със Заповед за обработване на лица, които извършвали селскостопанска дейност като т.нар „бяло петно", а за наследниците на М. през последователни години назад във времето било определяно със Заповед на Директора на ОД „Земеделие — Варна обезщетение за изплащане. Ищецът твърди, че към момента на подаване на исковата молба, както той, така и никой негов роднина не е уведомяван за претенции от трето лице по отношения на процесния поземлен имот, нито някой бил уведомен, че е извършена сделка.

През лятото на 2023 г. ищецът е узнал, че ответниците В. М. М. и Д. М. М., чрез пълномощник И.К.И., са се заявили пред нотариус, че са собственици на описания по-горе поземлен имот, в качеството си на наследници на починалия общ наследодател М. Д. М. и са продали на 11.10.2021 г. на третия ответник - като купувач — чрез договор за покупкопродажба процесния недвижим имот, като сделката била обективирана в нотариален акт № 2

*** г. на В.П. -Нотариус с район на действие PC – Варна. Ищецът узнал за тази сделка на 14.07.2023 г., когато била проведена среща с адвокат, който го запознал, въз основа на получена справка от нотариус, че правото на собственост за поземления имот е прехвърлено от В. М. и Д. М. на „Б.К.“ ЕООД.

Ищецът твърди, че ответното дружество не е придобило правото на собственост на процесния имот, тъй като отчуждителите — продавачите по сделката от 2021г. не са били собственици на процесния имот. Твърди също, че те не са наследници на М. Д. М., на когото е възстановено правото на собственост имота с издаденото решение на ПК. Счита, че в нотариалното производство ответниците са представили като титул за собственост решението, с което имотът е бил възстановен на наследниците на М., заявявайки се като негови собственици по наследство, но същите нямали това качество. Поради това сделката между тези двама ответници и дружеството не произвела вещно-транслативно действие. В хода на делото ищецът излага и твърдения, че по повод подаден от него сигнал против ответниците М.и относно случая, било образувано досъдебно производство №** г. по описа на Трето РУ при ОДМВР Варна. Също така през 2018 г. ответницата Д. М. подала заявление до ОСЗ – Варна, въз основа което й било изплатено обезщетение за ползването на процесния имот за „бели петна“. След проверка по случая и констатация от службата по земеделие, че ответницата не е действителният собственик, ответницата върнала полученото обезщетение.

Наред с твърденията, че ответното дружество не е придобило процесния имот, поради това, че продавачите по сделката от 2021 г. не са собственицина имота, ищецът сочи също, в условията на евентуалност, че договорът за продажба между ответниците М.и и дружеството е нищожен, поради противоречие със закона, тъй като била нарушена разпоредбата на чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ.

Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства, ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове, както и да присъди на ищеца направените по делото съдебни разноски.

В депозираните писмени отговори на исковата молба от ответниците В. М. М. и Д. М.

М., чрез процесуалните им представители, се сочи, че исковете са недопустими и неоснователни. Ответниците твърдят, че процесният имот е бил възстановен на наследниците на М. Д. М., а ищецът не бил негов наследник. Той бил наследник на М. Д.

М. В решението на ПК не била посочена датата на раждане на наследодателя и не можело да се установи, че това е именно наследодателят на ищеца. Ответниците категорично заявяват, че лицето, посочено в решението на ПК – Варна, не е наследодател на ищеца. Всеки от двамата ответници твърди, че е собственик на по ½ идеална част от имота по наследство от М. Д. М.. В условията на евентуалност ответниците твърдят, че са собственици на имота по давностно владение, в резултат на изтекъл петгодишен давностен срок. След издаването на решението за възстановяване на собствеността върху имота, ответниците започнали да се грижат за имота и да го стопанисват; сключили договор за аренда с лице на име Славка, от която получавали арендни плащания, а през 2021 г. продали имота на третия ответник.

Предвид така изложените в отговорите обстоятелства ответниците В. М. М. и Д. М. М.

3 молят исковете спрямо тях да бъдат отхвърлени, като им бъдат присъдени направените по делото разноски.

В депозирания писмен отговор на исковата молба от ответника „Б.К." ЕООД се сочи, че дружеството счита исковата претенция за допустима, но неоснователна. Твърди, че дружеството е закупило имота от първите двама ответници, които са представили пред нотариуса титул за собственост. В условията на евентуалност заявява, че дружеството е придобило имота по давност - в резултат на добросъвестно владение, след изтекъл петгодишен давностен срок, а в условия на евентуалност и в резултат на недобросъвестно владение, тъй като изминали повече от 10 години от възстановяването на имота до момента, като се присъединявало владението на праводателите – ответниците М.и.

Предвид така изложените в отговора обстоятелства ответникът „Б.К." ЕООД моли, предявеният спрямо дружеството иск да бъде отхвърлен.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: От изисканата и представена по делото преписка по заявление вх. №**1992 г. на ПК – Варна се установява, че същата е била образувана по заявление, подадено от Д.М.М., в качеството на наследник на М. Д. М., с което е отправено искане за възстановяване на собствеността върху земеделска земя – нива от 10 декара, находяща се в землището на ***. За да се удостовери качеството на наследник на заявителя, към преписката е било представено удостоверение за наследници №** г., изд. от Община Варна, от което е видно, че М. Д. М. е починал на **1974 г. и негови наследници към онзи момент са съпругата му и четирите му деца, като един от синовете му е Д.М.М.. По преписката е било издадено решение №**1998 г. на ПК - Варна, с което на наследниците на М. Д. М. е възстановено правото на собственост с план за земеразделяне на следния имот: нива от 9.501 дка (девет дка и петстотин и един кв.м.), от които 4.250 дка четвърта категория и 5.250 дка трета категория, в местността „А.“, представляващ имот *** по плана за земеразделяне в землището на с. Т. при граници (съседи): № ** Нива на Д.С.В., № *** Нива на наследниците на Т.Д.Г., № *** Нива на наследниците на Т.И.Б., № *** Нива на наследниците на Н.С.Н., № *** Полски път на общинска собственост. В решението изрично е записано, че наследниците на собственика са установени, съгласно удостоверение за наследници №** г. След възстановяването на правото на собственост, с протокол №**1999 г.

Д.М.М. е въведен във владение на имота, описан в решението на ПК – Варна. На 21.02.2005 г. е било извършено трасиране в имота, за което е съставен протокол от същата дата, в който е отбелязано, че трасирането е било извършено в присъствие на собственик – свидетеля А.

М. Д., който съгласно представеното удостоверение за наследници №**2023 г. е един от наследниците на общия наследодател М. Д. М.ов, а именно внук на сина му Д.М.М..

С решение №**2002 г. на ПК – Варна е определено на наследниците на М. Д. М. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи от 0, 500 дка. С решение №**2004 г. на ОСЗГ – Варна е постановено, че се обезщетяват наследниците на М. с 387 броя поименни компенсационни бонове на стойност 387 лв.

4

От показанията на изслушания по делото свидетел А. М. Д. се потвърждават данните относно възстановяването правото на собственост на върху нивата, находяща се в землищено на с. Т., извършения въвод във владение на имота, извършеното трасиране.