Решение № 19686 от 01.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19686 гр. С., 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110125813 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Л. В. С., ЕГН ********** срещу „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК ********, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6.6 от Договор за потребителски кредит „ГЕТ КЕШ“ № 293791 от 28.09.2020 г., сключен между страните, както и на т. 9 от Анекс към Договор за потребителски кредит „ГЕТ КЕШ“ № 293791 по транш с пореден № 297612 от 14.06.2021 г., в който е уговорен размер на неустойката (съгласно молба уточнение от 16.08.2024 г.).

Ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за потребителски кредит № 293791, съгласно който получила заемна сума в размер на 600 лв., при фиксиран лихвен процент – 40,54 % и ГПР – 49 %. Сочи, че съгласно чл. 6.1 – чл. 6.6 от договора се е задължила да осигури гарант – две физически лица, които следва да отговарят на условията по договора или банкова гаранция в полза на ответника, като при неизпълнение на това задължение заемателят дължи неустойка в размер на 422,28 лв. – съгласно чл. 6.6 и т. 9 от Анекс към Договор за потребителски кредит „ГЕТ КЕШ“ № 293791 по транш с пореден № 297612 от 14.06.2021 г., която се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план. Счита, че клаузата за неустойка по чл. 6.6 от договора и клаузата по т. 9 от анекса към договора, в който е уговорен размерът на неустойката, противоречат на императивни правни норми, тъй като при сключване на договора не са спазени чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита още, че уговорената в договора клауза за неустойка е нищожна като накърняваща добрите нрави, 1 тъй като е уговорена за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени от ответника вреди и поради това намира, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване на кредитодателя. Излага доводи, че с процесната клауза за неустойка кредиторът не е изпълнил задължението си преди сключването на договора за кредит да направи оценка за кредитоспособността на потребителя, в отклонение на чл. 16 ЗПК. Счита, че процесната неустойка води до скрито оскъпяване на кредита, тъй като по същество е добавка към възнаградителната лихва. По тези съображения моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

Ответникът е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Излага твърдения, че на 14.06.2021 г. между страните е сключен Анекс към Договор за потребителски кредит „ГЕТ КЕШ“ № 293791 по транш с пореден № 297612, по силата на който е предоставил на ищцата заем в размер на 600 лв. Твърди, че преди сключването на съглашението на ищца та е предоставена информация под формата на стандартен европейски формуляр и тя се е съгласила с така уговорената неустойка. Оспорва да е налице нищожност на оспорените неустоечни клаузи, като поддържа, че в ГПР са включени всички разходи към момента на сключването на договора, а уговорената неустойка е във връзка с неизпълнение на договора и същата на основание чл. 19, ал. 3 ЗПК не подлежи на включване в ГПР. Счита, че неустойката за непредоставяне на обезпечение по кредита и нейният размер съответстват на обезпечителната и обезщетителната функци и на неустойката, доколкото кредиторът предоставя високорисков паричен заем в условията на бързо одобрение, без да изисква поръчител, без допълнителни обезпечения и без сключена застраховка. Сочи, че клаузите са точно и ясно формулирани, уговорени са индивидуално и н е създават неравнопоставеност между страните. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетия препис от Договор за потребителски кредит „ГЕТ КЕШ“ № 293791 от 28.09.2020 г., ведно със Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 ЗПК и Общи условия на „А.Т.Е.Г.“ АД – гр. С., приложими към договори за потребителски кредит „ГЕТ КЕШ“ се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът „А.Т.Е.Г.“ АД е предоставил на ищцата потребителски кредит под формата на кредитна линия с максимално разрешен лимит съгласно спецификацията за кредитните продукти на ответника, при ГЛП – 41 % и ГПР – 49,64 %. Срокът на действие на договора е една година от влизането му в сила с клауза за многократно автоматично продължаване с по още една година до настъпване на общо пет години от влизане в сила на договора. В рамките на срока на договора за потребителски кредит кредитополучателят може многократно да усвоява суми по кредита („траншове по кредита“) до максимално разрешения лимит, като необходимо условие за усвояване на следващ транш по кредита е 2 кредитополучателят да е погасил изцяло всички свои задължения по усвоен предходен транш по кредита. Условията на погасяване на всеки транш се уговарят с анекс към договора. Уговорената цел на кредита е за лични нужди на потребителя.

В чл. 6.1 от процесния договор за кредит е предвидено, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитодателя следните обезпечения по кредита: банкова гаранция или поръчителство на две физически лица. В чл. 6.2.2 от договора се съдържат изискванията на кредитора към банковата гаранция – да бъде в размер на сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора. В чл. 6.3 се съдържат изискванията към всеки един от двамата поръчители – да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20-годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако имат – кредитната история на поръчителя в ЦКР на БНБ една година назад да е със статут не по лош от „редовен“. В клаузата е предвидено още, че по своя преценка кредитодателят може да откаже да приеме предложените му поръчители, както и да изиска осигуряването на повече от двама поръчители.

В чл. 6.6 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечението в срок, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки период, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е изрично посочен в погасителния план към съответния транш по кредита. Уговорено е неустойката да се начислява и заплаща от кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска, както и че неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение.

По делото е приет Анекс към Договор за потребителски кредит „ГЕТ КЕШ“ № 293791 по транш с пореден № 297612 от 14.06.2021 г., с който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя нов транш по кредита при следните параметри: сума по транша – 600 лв., срок за погасяване на кредита – 6 месеца, размер на погасителната вноска – 112,29 лв., брой погасителни вноски – 6, лихва за ползване на кредита по новия транш – 73,74 лв., ГПР по новия транш – 49,64 %, а в т. 9 е уговорен размер на неустойката в случай на непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 6.6 от договора за кредит: 2,35 лв. средно на ден или 422,28 лв. за целия срок на погасяване на транша по кредита.

По делото е приложен погасителен план към Договор за потребителски кредит с номер на транш по кредита № 297612 с параметри на транша - 600 лв., срок на транша – до 11.12.2021 г., като е уговорено връщане на сумата на 6 месечни погасителни вноски с падеж от 14.07.2021 г. до 11.12.2021 г., с размер на вноската 112,29 лв., в случай на непредоставяне на обезпечение е дължима и допълнително месечна вноска в размер на 70,38 лв., с което 3 размерът на месечната вноска се увеличава до 182,67 лв. Така общата сума, дължима по договора е в размер на 1096,02 лв. (главница – 600 лв., договорна лихва – 73,74 лв. и неустойка за непредоставяне на обезпечение - 422,28 лв.).

По делото е приета Разписка за получаване в брой на сума по заема съгласно Договор за потребителски кредит „ГЕТ КЕШ“ № 293791, от която се установява, че на 14.06.2021 г. ищцата Л. В. С. е получила от ответника „А.Т.Е.Г.“ АД сумата от 600 лв. – транш по кредит с пореден № 297612 съгласно подписан между страните Договор за потребителски кредит „ГЕТ КЕШ“ № 293791.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са главен установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК и евентуален установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6.6 от Договор за потребителски кредит „ГЕТ КЕШ“ № 293791 от 28.09.2020 г., сключен между страните, както и на т. 9 от Анекс към Договор за потребителски кредит „ГЕТ КЕШ“ № 293791 по транш с пореден № 297612 от 14.06.2021 г., в който е уговорен размер на неустойката.

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже сключването на процесния договор за потребителски кредит и анекс към него с посоченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи, както и че същите противоречат на закона (чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК) или накърняват добрите нрави, което обуславя нищожността на клаузите.

В тежест на ответника е да докаже, че оспорените клаузи от договора и анекса към него са уговорени индивидуално.

Съдът приема, че когато искът е за прогласяване недействителност на сделка или на отделна клауза от нея, а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове - при един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на сделката. Независимо от поредността и съотношението, посочени от ищеца, исковете са предявени при условията на евентуалност.

Ако сделката и/или клауза от нея са недействителни на едно основание, предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на тяхната недействителност на друго основание. Съдът е длъжен да разгледа основанията за недействителност в поредност според сочения от ищеца порок. Разглеждането на исковете преминава от най-тежкия порок (противоречие на закона или заобикалянето му) към по-леките, каквито са липсата на основание (за каузалните сделки), липсата на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречи на морала или липса на форма (така решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о.).

С оглед заявените с исковата молба основания за нищожност на процесните клаузи, съдът приема, че следва първо да разгледа иска на заявеното главно основание – нищожност 4 поради нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11 ЗПК.

Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.