Решение № 1960 от 24.04.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 8533/2024
- Вид
- Решение № 1960
- Подписан
- 24.04.2025
- Състав
- Ирена Славова Аврамова - Смит
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 · Закон за собствеността
- чл. 38, ал. 1 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 1960 гр. Пловдив, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330108533 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Н. Б. против В. Т. М., с която е предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС, с който се претендира ответницата да бъде осъдена да преустанови своето действие/бездействие, с което нарушава правото на собственост на ищцата, като премахне от поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в гр. П., ул. "Г.Д.Н." №..., паркирания лек автомобил марка „***“, модел „***“, цвят сив металик, без регистрационни номера; 6 броя пластмасови градински столове, 2 бр. червени на цвят и 4 бр. зелен цвят; градински маркуч за полИ.е, цвят на черен с жълта лента и дължина от 7 метра; черен на цвят пластмасов контейнер за боклук с капак; кръгла маса с метални крака и стъклен плот; светлозелен метален шкаф с размери 1.50 м/1 м, пълен с инструменти и авточасти; пластмасова етажерка с 4 бр. пластмасови панери, пълни с пластмасови бутилки с козметика за МПС; голям чадър за слънце с бяло брезентово покривало с метална рамка и тежести; два броя акумулатори за МПС, марка „Варта“; червено зарядно устройство за акумулатори цвят; 1 бр. розова пластмасова маса с четири крака; 1 бр. дървен „Европалет“, които вещи са разположени съгласно договор за разпределение на реалното ползване на процесния недвижим имот от 09.01.2007 г. и скица към същия в незастроената, незащрихована част, която част, съставлява: А/ югозападната част от *** кв. м. и Б/ югоизточната част на парцела с площ *** кв. м. /общо *** кв. м./ и да преустанови използването на описаната част от двора като паркинг и склад за вещи, така че ищцата и семейството й да могат спокойно да ползват имота, както и да се въздържа от повреждане на насажденията в дворното място /исковата претенция е описана съобразно молба вх. № 68615/26.06.2024 г./.
В исковата молба се твърди, че ищцата М. Н. Б. е собственик на *** ид. ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***** по действащата КК и КР на гр. Пловдив с адрес на имота: гр. П., ул. Г.Д.Н. №..., с 1 площ от *** кв. м., ведно с първи жилищен етаж от построената в този имот триетажна жилищна сграда. Сочи се, че собствеността е придобита въз основа на реституция, наследяване и дарение. Поддържа се, че ответницата В. Т. М. е собственик на *** ид. ч. от мястото ведно с трети жилищен етаж въз основа на покупко-продажба, а останалите ид. части от дворното място са собственост на племенника на ищцата – Н. А. Н. и сестра му М.А.П.. С договор за разпределение реалното ползване от 09.01.2007 г. ищцата М. Б., сестра й И.Ш., племенниците им Н. Н. и М.П. са разпределили реалното ползване на дворното място, като впоследствие с договор за дарение ищцата е придобила правата на сестра си върху дворното място. Претендира се, че ответницата неоснователно използва частта от дворното място, която е собственост на ищцата, като паркира автомобили и разполага различни движими вещи.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата В. М., в който е изразено становище за неоснователност на исковата претенция.
Оспорват се изложените в исковата молба фактически твърдения. Наведени са доводи, че ответницата притежава права върху незастроената част от дворното място, поради което има право да ползва същото. Поддържа се, че поставените от ответницата вещи в дворното място не създават пречки на ищцата да го ползва. Изтъква се, че соченият от ищцата договор за реално ползване от 2007 г. не обвързва ответницата, която не е страна по него. Оспорват се права на ищцата в дворното място. По изложените съображения се претендира за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
При първоначалното разглеждане на спора е образувано гр. д. № 14637/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, по което е постановено Решение № 3434/21.07.2023 г., което е обезсилено с Решение № 270/27.02.2024 г. по в. гр. д. № 2831/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане.
С молба вх. № 68615/27.06.2024 г. по описа на РС – Пловдив, подадена от адв. К. А., като пълномощник на ищцата М. Н. Б., са индивидуализирани вещите, за които се твърди да са поставени в дворното място от ответницата.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 109 ЗС, чиято цел е защита на правото на собственост от въздействия, които друго лице /включително съсобственик/ извършва върху имота на ищеца, или поддържа неправомерни състояния, които смущават пълноценното и в пълен обем упражняване на неговите права. За уважаването на иска по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, което създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на Върховен касационен съд, ОСГК/.
По делото не се спори, че страните са собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, построена в поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в гр. П., ул. "Г.Д.Н." №.... Ищцата М. Б. се легитимира като собственик на целия първи етаж от триетажната жилищна сграда ведно с *** ид. ч. от общите части на сградата по силата на съдебна спогодба за делба от 19.01.1973 г. /л. 16 от гр. д. № 14637/2022 г. по описа на ПРС/ и Нотариален акт № ***** на Пловдивски нотариус / не е представен като писмено доказателство по делото/. От своя страна ответницата В. М. е собственик на целия трети жилищен етаж от построената сграда ведно с *** ид. ч. от общите части на сградата въз основа на Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № ********** и район на действие – ПРС /л. 10 2 от гр. д. № 14637/2022 г. по описа на ПРС/.
Спорен по делото е въпросът във връзка с правото на собственост върху незастроената част от дворното място и дали същото представлява обща част по предназначение. За да се отговори на този въпрос следва да се проследи историята на имота и настъпилите през годините промени по отношение на собствеността.
Най–напред, на 06.02.1943 г. Г.Н.Б. е придобил правото на собственост върху процесния имот, представляващ към онзи момент празно място, съставляващо парцел ***, кв. ... по регулационния план на гр. П., състоящо се от *** кв. м., находящо се в гр. П., зад. Б. /Нотариален акт № ***** г. - л. 5 от гр. д. № 14637/2022 г. по описа на ПРС/. Въз основа на определение № 828/07.12.1946 г. по гр. д. № 452/1945 г. на Пловдивския апелативен съд е допуснато изкупуване на гореописания имот по иск на Н.Д. Н. срещу Г.Н.Б.
/видно от записка за вписване на нотариален акт за продажба - л. 6 от гр. д.
№ 14637/2022 г. по описа на ПРС/. На 06.07.1949 г. Н. Д. Н. е дарил на дъщеря си И.Н.Ш. *** идеална част от целия имот, заедно с отделни помещения с обща квадратура ... кв. м. от партерния – първия етаж на построената в имота постройка /Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***** г. - л. 8 от гр. д. № 14637/2022 г. по описа на ПРС/. Впоследствие, на основание чл.
55а от ЗПИНМ с решение № 28, взето с протокол № *** от 06.02.1962 г. на Изпълкома на ГОНС, е отчуждена за групово или кооперативно жилищно строителство част от процесния имот, представляващ имот №... в кв. ... нов, ... стар от ... градска част на гр. Пловдив, намиращ се на ъгъла на бул. „Т.“ и „Г.Д.Н.“, собственост на Н.Д. Н. /видно от Протокол № 2 от 01.03.1962 г. на комисия, назначена със заповед на председателя на ГОНС, за оценяване на отчуждените имоти – л. 19 от гр. д. № 14637/2022 г. по описа на ПРС/.
След отчуждаването Н.Д. Н. и И.Н.Ш. не са могли да се разпореждат с одържавената част от дворното място. На 26.06.1963 г. те са учредили на А. Н.
Н. право на надстрояване върху съществуващата жилищна /Нотариален акт за суперфиция № ***** г. – л. 14 от гр. д. № 14637/2022 г. по описа на ПРС/.
Със съдебна спогодба за делба от 28.11.1964 г. в дял на Н.Д. Н. е поставен целият първи етаж от триетажната жилищна сграда, в дял на А. Н. Н. - целият втори етаж от сградата, а в дял на И.Н.Ш. - целият трети етаж от сградата, като всеки от тях е придобил и *** идеална част от мястото под сградата и *** идеална част от всички общи части на сградата /протокол от 28.11.1964 г. по гр. д. № 719/1964 г. по описа на Пловдивския народен съд – л. 15 от гр. д. № 14637/2022 г. по описа на ПРС/. В съдебната практика се приема, че от момента, в който един или няколко отделни обекта в сградата са придобити и са станали собственост на лица, различни от първоначалния собственик на цялата сграда, възниква етажна собственост по смисъла на чл. 37 ЗС /така Решение № 201 от 20.01.2020 г. по гр. д. № 2616/2018 г. на ВКС, Решение № 81 от 23.12.2020 г. по гр. д. № 3017/2019 г. на ВКС, Решение № 27 от 23.09.2022 г. по гр. д. № 2665/2021 г. на ВКС и други/. Следователно от извършване на делбата е възникнала етажна собственост, при което неотчуждената част от дворното място, т.нар. „место под сградата“, е придобило статута на обща част по предназначение. В този обем е и притежаваното от ответницата В. М. право на собственост върху процесния имот, доколкото вследствие на поредица от разпоредителни действия тя е придобила дела на И.Н.Ш. /Решение № 66 от 15.02.1966 г. по гр. д. № *** г. по описа на Пловдивския народен съд – л. 17 от гр. д. № 14637/2022 г. по описа на ПРС; Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***** г. на Нотариус при ПРС – л. 46 от гр. д. № 14637/2022 г. по описа на ПРС; съдебна спогодба за делба от 24.01.1975 г. по гр. д. № 454/1975 г. по описа на ПРС – л.
37 от в. гр. д. № 2831/2023 г. по описа на ПОС; Нотариален акт за продажба 3 на недвижим имот № *****г. на Нотариус при ПРС – л. 47 от гр. д. № 14637/2022 г. по описа на ПРС; Нотариален акт за учредяване на ипотека върху недвижим имот № ********* л. 66 от гр. д. № 14637/2022 г. по описа на ПРС; Постановление за възлагане на недвижим имот от 09.08.2016 г. на ЧСИ ********** – л. 65 от гр. д. № 14637/2022 г. по описа на ПРС;
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ********** - л.
10 от гр. д. № 14637/2022 г. по описа на ПРС/.
По отношение на останалата част от дворното място, която е била отчуждена по реда на чл. 55а ЗПИНМ, със Заповед № ОА-76/29.01.1999 г. на Кмета на Община Пловдив, на основание чл. 1, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗПИНМ и решение на комисията по реституцията, взето с протокол № 39, т. 7 от 05.10.1998 г., е отменено Решение № 28, взето с протокол № 3 от 06.02.1962 г., с което е отчужден имот пл. № ..., кв. ...-стар, ...-нов по плана на ... гр. ч. на ул.
„Г.Д.Н.“ №..., само за частта от дворното място на описания имот, попадаща в рамките на парцел ..., по отношение на собствеността на наследниците на Н.Д.
Н. и И.Н.Ш., които са обезщетение парично, като с квитанция № ***** г. е възстановено паричното обезщетение /л. 20 от гр. д. № 14637/2022 г. по описа на ПРС/. Видно от Удостоверение, издадено от Община Пловдив – Район Централен описаният в горепосочената заповед имот съответства на част от парцел ... от кв. ... по отменен кадастрален и регулационен план и описан в протокол № 828/07.12.1946 г. по гр. д. № 452/1945 г. на Пловдивския апелативен съд, като частта, за която е отменено отчуждаването съответства на ПИ ... и УПИ ... от кв. ... по действащия регулационен план на гр. Пловдив и на поземлен имот ***** по КК на гр. Пловдив с адрес ул. „Г.Д.Н.“ №... /л. 21 от гр. д. № 14637/2022 г. по описа на ПРС/. От приложеното по делото удостоверение за наследници Н.Д. Н. се установява, че е починал на 06.12.1979 г., като е оставил за свои наследници по закон съпругата си Ц.И.Н.
/починала на 07.04.1989 г./, И.Н.Ш., ищцата М. Н. Б., А. Н. Н. /починал на 28.06.2000 г. и наследен от съпругата си М.Г.Н., починала на 28.01.2015 г. и двете си деца – М.А.П. и Н. А. Н./ - л. 24 от гр. д. № 14637/2022 г. по описа на ПРС.