Решение № 1370 от 02.01.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1370 гр. София, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Невена Б. Г.а като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20241000500585 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 5432 от 26.10.2023г. по гр. д. № 14481/2021г. Софийски градски съд, ГО, 4 състав е отхвърлил иска на Б. И. К., ЕГН **********, предявен срещу Т. Д. Д., ЕГН **********, за отмяна на дарение, обективирано в н.а. № 98, том 3, рег. № 13255, дело № 384/2008г., на недвижим имот, а именно: ½ ид. ч. от АПАРТАМЕНТ № 18 - на две нива, със застроена площ 178.80кв.м., в гр.***, ул. „***“ № **, вх. *, ет. * и *, с идентификатор по КК № ***, направено по време на брака от единия съпруг - Б. И. К. в полза на другия - Т. Д. Д., което дарение е на значителна стойност, на основание чл. 105 СК /1985г. /отм./; осъдил Б. И. К., ЕГН **********, да заплати на Т. Д. Д., ЕГН **********, сумата 7000.00 /седем хиляди/ лв., представляващи сторените в производството разноски, формирани от заплатен хонорар за защита от адвокат.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на Б. И. К. срещу решението по гр. д. № 14481/21г. на СГС, ГО, 4 състав. С оплаквания, че решението е неправилно, концентрирани върху нарушение на чл. 154, ал. 1 ГПК, – счита, че незаконосъобразно му е прехвърлена 1 доказателствената тежест, тъй като в тежест на ответника е да докаже, че отмяната на дарението противоречи на морала, - и като резултат върху нарушение на материалния закон – чл. 105 СК (отм.), тъй като ответницата е виновна за разстройството на брака и би било неморално да не бъде отменено дарението, иска отмяна на решението и вместо това да се постанови отмяна на дарението, предмет на иска.

Срещу въззивната жалба е подаден отговор от насрещната страна Т. Д.

Д., с който тя е оспорила въззивната жалба. Поддържа, че по отношение на процесното дарение се прилага действащият СК на основание § 4, ал. 1 ПЗРСК. По този начин счита, че обосновава недопустимост на иска, по който е постановено обжалваното решение, евентуално намира решението за правилно.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 105 СК от 1985г. (отм.), предявен на 02.12.2021г., за отмяна на дарение на ½ ид. част от недвижим имот – апартамент – имущество със значителна стойност, направено от ищеца на ответницата по време на прекратения с развод на 08.09.2021г. брак на страните.

Обжалваното решение, постановено по този иск, е валидно. То е и допустимо, както е прието и в определението № 223/25.01.2023г. по ч. гр. д. № 3533/22г., постановено от друг състав на САС, с което е отменено определението за прекратяване на производството по делото, което, въпреки че не обвързва настоящия състав като постановено от равностепенен съд, настоящият състав възприема като резултат по съображения, изложени понататък в мотивите към решението.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел за безспорно сключването на договор за дарение, описан в исковата молба, - на ½ ид. част от апартамент в гр. София, което е на значителна стойност; бракът между страните е прекратен с развод, като е оспорена само вината за прекратяването му; приел е още, че ответницата живее в процесното жилище, което е било семейно и предоставено й за ползване след развода, с бивш служител на ищеца на семейни начала, чиято възраст е без значение за спора поведение, което СГС е приел, че не е неетично и не обуславя според СГС необходимост от отмяна на дарението по причина, че „запазването му би било в противоречие с морала“. СГС е приел и, че без значение за спора е, че 2 ищецът живее на квартира, а ответницата притежава други недвижими имоти в гр.София и в гр.Русе. Първоинстанционният съд е счел още за неотносимо към спора и привличането на ответницата към наказателна отговорност за престъпления по чл. 319, 325, 131, ал. 1, т. 12 НК и чл. 144 НК, както и издаването на заповед по ЗЗДН, почиваща само на твърдения. Ищецът не бил установил, че дарението е извършено поради натиск от ответницата, осъществен със заплахи, скандали и изнудване, обратно – било установено, че то е направено с цел да обгрижи съпругата, очакваща общото им дете.

С оглед посоченото (доводите) срещу правилността на обжалваното решение, насрещните доводи в отговора на въззивната жалба и в приложение на чл. 105 СК от 1985г. (отм.), въззивният съд намира, че поради несъвпадане на правните му изводи с тези на първоинстанционния съд за основателността на иска за отмяна на дарението, обжалваното решение следва да се отмени и вместо това предявеният иск да се уважи като се отмени процесното дарение.

Производството е образувано по иск на Б. И. К. срещу Т. Д. Д., за отмяна на дарение, направено с договор за дарение, извършен с нотариален акт № 98, том 3, рег. № 13255, дело № 384/2008г., на недвижим имот със значителна стойност: ½ ид. ч. от апартамент № 18 - на две нива, със застроена площ 178.80 кв. м, в гр.***, ул. „***“ № **, вх. *, ет. * и *, с идентификатор на апартамента № ***, по време на брака от ищеца в полза на другия съпруг - ответницата. В исковата молба ищецът твърди, че бракът му с ответницата е сключен на 26.01.2007г. и е прекратен с решение № 20161903 от 22.07.2021г. по гр. д. № 3742/2019г. на СРС, влязло в сила в частта по прекратяването на брака с развод, като е обжалвано и производството е висящо пред въззивна инстанция само в частта по вината (по негова жалба), родителските права и присъдената издръжка. Поддържа, че имотът, част от който дарил, е придобит през 2005г. изцяло с лични средства, като с договора за дарение запазил правото си на ползване върху имота. Направил дарението под натиск на съпругата си, докато била бременна с детето им, изразяващ се в скандали, изнудване и заплахи, включително че няма да роди детето.

Настоявала за дарението, за да се чувства сигурна и му натяквала, че дава средства за двете си дъщери - близначки от предходен брак, които е подсигурил, а нея не. Сочи, че дареното е на значителна стойност, като отмяната на дарението не е в противоречие с морала. Във връзка с това е изложил и, че след предявяване на иска за развод през 2019г., ответницата го 3 изнудвала и заплашвала, че ще го злепостави, съсипе и унищожи, че ще го доведе до самоубийство, ако не й прехвърли цялото жилище, публикувала и данни от личния му живот в социалните мрежи. По повод заплахите в негова полза било постановено съдебно решение по реда на ЗЗДН и издадена заповед срещу нея за незабавна защита по гр. д. № 21656/2019г. на СРС. Във връзка с тези действия ответницата била привлечена и към наказателна отговорност за престъпления по чл. 296 НК, като за внасяне на обвинението СРП приела, че са налице данни за престъпление по чл. 319, 325, 131, ал. 1, т. 12 НК и чл. 144 НК - за изнудване, заплахи с цел имотна облага, неспазване на съдебно решение и хулиганство. Ищецът поддържа още, че жилището е единствено за него, а ответницата притежава жилища в гр.София и в гр.Русе. Поддържа и, че поведението на ответницата е особено укоримо поради извънбрачната й връзка и поведението й спрямо него, поради което е образувано досъдебно производство и е издадена заповед по ЗЗДН. В тази връзка е изтъкнал, че ответницата установила още по време на брака им извънбрачни отношения с 10 години по-млад от нея мъж - негов служител, с който и към момента живее в процесното жилище на семейни начала, докато по силата на определение за привременни мерки, той бил изваден от семейното жилище и живее на квартира.

Ответницата в срока за отговор на исковата молба е предприела на първо място процесуална защита срещу иска – с отвод за недопустимостта му поради липса на норма от действащото право за отмяна на дарението, извършено по време на брака; не е оспорила сключването на договора за дарение по време на брака, прекратен с развод, както и, че имуществото е на значителна стойност, но е оспорила изтъкнатите мотиви за дарението, както и твърденията за повдигани обвинения срещу нея, възразила е и, че издаването на заповед по ЗЗДН не е доказателство за твърденията на молителя, а съжителството й с друг, вкл. възрастта му, при фактическа раздяла и след прекратяването на брака, счита за неотносимо обстоятелство. Обобщила е, че запазването на дарението не противоречи на морала - тя няма морално укоримо поведение.

Фактите по сключването на договор за дарение на посочената в ИМ ид. част от апартамент по време на брака на страните, прекратен с развод на 08.09.2021г., не е спорен – предмет на договор за дарение от 18.11.2008г. е ½ 4 ид. част от апартамент № 18 - на две нива, със застроена площ 178.80 кв. м, в гр.***, ул. „***“ № **, вх. *, ет. * и *, с идентификатор на имота № ***, като дарението е извършено с нотариален акт № 98, том 3, рег. № 13255, дело № 384/2008г., с дарител Б. И. К. и дарена - Т. Д. К. (след прекратяване на брака Д.), като дарителят се е запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху дарявания имот.

Не е било спорно и, че дарената идеална част е на значителна стойност, това е самопонятно и като се изходи от предмета на дарението, изчислена точно с неоспореното заключение на изслушаната по делото съдебнотехническа експертиза. От него се установява, че към 2008г. средната пазарна цена на процесното жилище, ½ ид. част от което е предмет на дарението, възлиза на 383 571 лв., а към 2023г. – на 667 232 лв. Не е спорно и, че жилището, част от което е предмет на дарение, е било семейно жилище на страните. То е предоставено за ползване на ответницата с решението на съда за прекратяването на брака поради вина и на двамата съпрузи за разстройството на брака, влязло в сила в тази част на 12.10.2023г. (когато е потвърдено от въззивния съд с решение по гр. д. № 5126/2023г. на СГС, прието като доказателство в настоящото въззивно производство), поради предоставянето на упражняването на родителските права на ответница по отношение на детето на страните, родено на 11.06.2007г. По какви подбуди е извършено дарението, неатакувано от ищеца след сключването му, а и след прекратяване на брака, на съответни предвидени в закона основания, е ирелевантно за настоящия спор.

Съгласно чл. 105, ал. 1 СК от 1985г. (отм.), след развода даренията на имущества със значителна стойност, направени във връзка или през време на брака на единия съпруг от другия съпруг или от негови близки, могат да бъдат отменени освен ако отмяната противоречи на морала. Съгласно чл. 105, ал. 2 с.а., искът по предходната алинея може да се предяви до изтичане на една година от развода. Следователно специално отменително основание за отмяна на дарение, визирано в цитираната норма, е разводът, като допълнителни условия са предвидени стойността на дареното и съответствието на отмяната с морала, като противоречието с морала е предвидено като изключение и преценката за това съответствие е винаги конкретна.

Въззивният съд счита, че предявеният иск е допустим, защото 5 договорът за дарение е сключен при действието на СК от 1985г., той безспорно е предявен и в предвидения в закона срок. Нормата на чл. 55 СК от 2009г., в сила от 01.10.2009г., чието систематично място е в Глава пета „Прекратяване на брака“(в същата глава е и нормата на чл. 105 СК от 1985г. отм. ), предвижда, че даренията, направени във връзка или по време на брака на съпруг, могат да бъдат отменени след развода в случаите, посочени в гражданските закони, или ако отмяната е предвидена в договора за дарение или в брачния договор. Тази норма от действащия СК е неприложима към предявения иск, доколкото дарението, чиято отмяна се иска, е сключено при действието на СК от 1985г. и той е законът, който урежда правоотношението, възникнало от процесния договор за дарение, като законът, при действието на който е възникнало то, регулатор на поведението на страните към момента на сключването на договора. Тъй като отмяната на дарението след развод е последица от прекратяването на брака, а не е в обхвата на имуществените отношения между съпрузите, както са уредени в СК от 2009г., приложимостта на чл. 55 СК е необосновима с нормата на § 4 ПЗРСК, с която се преуреждат част от заварените от действащия СК правоотношения. Последната норма гласи, че правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове (§ 4, ал. 1 ). Съпрузите по заварени бракове могат да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор по реда на този кодекс (§ 4, ал. 2 с. а.). Следователно доводите на ответницата, ответница по въззивната жалба, за недопустимост на обжалваното решение като постановено по недопустим иск са неоснователни.