Присъда № 220 от 28.09.2022, Софийски районен съд

Мотиви към ПРИСЪДА № 220 от 28.09.2022г. по НОХД № 2970/2022г. по описа на СРС, НО, 105 състав

Районна прокуратура – София е внесла в Софийски Районен съд обвинителен акт срещу КР.

СТ. Д. за това, че в неустановен момент за времето от 23.01.2019г. до 24.01.2019г. намерил чужда движима вещ - мобилен телефон, марка “Самсунг”, модел “Галакси А7” с IMEI *, на стойност 401, 54 лв. /четиристотин и един лева и петдесет и четири стотинки/, собственост на С. Б. Б., и в продължение на седмица не е съобщил на собственика, на властта или на този, който го е изгубил.

По делото не е конституирана допълнителна страна, като от пострадалото лице липсва изявление за конституиране в качеството на частен обвинител или граждански ищец, не е предявен и граждански иск за вреди.

В проведено разпоредително заседание, проведено в присъствието на назначен служебен защитник по отношение на подсъдимия и в негово отсъствие съдът прие, че производството следва да протече по общия ред. В следващо съдебно заседание подсъдимият се е явил и преди даване ход на съдебното следствие същият заедно със защитника си е изразил желание за предварително изслушване по реда на чл. 370 от НПК. Доколкото съдът не е пристъпил към съдебно следствие е допуснал предварително изслушване и подсъдимият е заявил желанието си за разглеждане на производството по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като е направил признание на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът след извършена проверка на доказателствената съвкупност по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК е приел, че направеното самопризнание се подкрепя от доказателствата по делото, поради и което с протоколно определение е постановил, че ще ползва самопризнанието на подсъдимия по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да събира доказателства за тях.

При съдебните прения представителят на обвинението - прокурор Т. поддържа изцяло повдигнатото обвинение, като посочва, че доказателствата по делото по категоричен начин установяват осъществения състав на престъплението по чл. 207, ал. 1 от НК от страна на подсъдимия. Счита, че с оглед на процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при условията на чл. 54 от НК като бъде определено наказание “глоба” около средния размер, като бъде намалена с една трета, а именно в размер на 200 /двеста/ лева.

Защитникът на подсъдимия - адв. Л., назначена от съда по реда на ЗПП сочи, че подзащитният ѝ признава описаното в обвинителния акт, като поддържа становището на прокурора за средна стойност на наказанието, която да бъде намалена с една трета, съгласно разпоредбата на съкратеното съдебно следствие.

Подсъдимият Д. признава вината си, изказва съжаление за постъпката си и моли съда за полеко наказание. В последната си дума моли съда за разумно решение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

ПОДСЪДИМИЯТ КР. СТ. Д. е роден на ** в с. *, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, безработен, с ЕГН **********. Същият живее на адрес в *.

Осъждан за престъпления против собствеността, както и за престъпление извършено по общоопасен начин.

Свидетелят С. Б. Б. закупил на 08.12.2018г. мобилен телефон марка “Самсунг”, модел “Галакси А7” с IMEI *, на стойност 401, 54 лв, който бил предоставен за ползване на св. М.

Г. П. с която живеел във фактическо съжителство. Последната на 23.01.2019г. около 08.00ч.

1 била в XXI ДКЦ, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча купел“, ул. „Монтевидео“ № 21а, до където я откарал с автомобила си свекъра ѝ Б. Б.. В поликлиниката тя ползвала горепосочения мобилен телефон, за да чете лекции, след което го прибрала в джоба на якето си. Около 08:40ч. напуснала поликлиниката, където трябвало да се върне в 09:30ч. Докато чакала решила да отиде до близката баничарница „*“. След като напазарувала от баничарницата се отправила към отсрещен павилион на „*“, от където искала да си вземе кафе „Лаваца“, но нямало. Купила си кафе от магазин „Фантастико“, също находящ се на ул.

„Монтевидео“. Пред магазина телефонът изпаднал от джоба на свидетелката П. и тя го изгубила. След покупките се върнала в автомобила. Останала в него до 09:30ч. и отишла отново в поликлиниката при личния си лекар. След прегледа свекър ѝ я откарал обратно до дома им в ж.к. „Люлин“, където пристигнали около 10:00ч.

Липсата на телефона свидетелката установила след като се прибрала у дома си и поискала да го извади от джоба на якето си. Веднага позвънила на телефонния номер, с който го ползвала, от телефона на свекъра си, сигналът бил свободно, но никой не отговорил.

Обадила се на мъжа си С.Б. и го уведомила за случилото се. Той на свой ред също позвънил на телефонния ѝ номер, но телефонът бил изключен. Отишъл в магазин на „*“ ЕАД и спрял сим картата, както и подал сигнал за случилото се в 09 РУ-СДВР.

По-късно същия ден от своя телефон през приложение „Find Device“ свидетелят Б. локализирал местонахождението на загубения мобилен телефон в гр. София, ж.к. „Овча купел“, в района на ул. „Монтевидео“, но не отишли до там, защото било късно.

В неустановен с точност момент в периода 23.01.2019г.-24.01.2019г. подсъдимият КР. СТ.

Д. също бил в района на магазин „Фантастико“ на ул. „Монтевидео“, където намерил загубения телефон, ползван от свидетелката П.. Взел го и го заложил срещу сумата от 200лв. в бизката заложна къща „А.К.“ ООД, с адрес **. За заема бил изготвен заложен билет № 5413/24.01.2019г., в който погрешно бил вписан фабричния номер на телефона.

На 07.02.2019г. обвиняемият върнал заетата му парична сума със съответната лихва на заложната къща и взел телефона. Към този момент той съжителствал на семейни начала със свидетелката М. БЛ. ИВ. и двамата живеели в *. Подсъдимият започнал да ползвал телефона със своя сим карта, но през акаунта на свидетелката П.. Поради посоченото, когато си направил селфи със свидетелката М.И., снимката им била запаметена в хранилището на т.нар. „облак“ и станала достъпна за свидетелката П. през акаунта ѝ. На телефона обвиняемият започнал да получава съобщения от „Теленор“, че същият се издирва от собственика, но не им обърнал внимание.

На 11.02.2019г. обвиняемият Д. отново заложил срещу сумата от 200лв. телефона в същата заложна къща, където отново бил издаден заложен билет, в който IMEI на телефона бил копиран от предишния заложен билет и съответно отново изписан погрешно.

На 10.03.2019г. обвиняемият Д. върнал със съответна лихва заетата му парична сума и взел телефона. Продължил да го ползва по същия начин и да си прави снимки със свидетелката И..

Междувременно свидетелите Б. и П. продължили да следят местоположението на мобилния си телефон, което на 09.02.2019г. установили, че е в с. *, а след тази дата, че е изключен или без интернет връзка, тъй като бил извън линия. След 10.03.2019г. през приложението „Самсунг Тракер“ свидетелят Б. видял нова екранна снимка на обвиняемия Д. и свидетелката И.. На нея те били с отбелязани имена. Във фейсбук свидетелят Б. успял да открие свидетелката М.И. от с. *, чиято визия отговаряла на снимките, качени от телефона му. Видял в профила ѝ обвиняемия К.Д. и открил и неговия личен профил, като визията му също отговаряла на тази на мъжа от снимките, качени през телефона му. Свидетелят Б. продължил да следи местоположението на телефона си в продължение на два месеца, като същото постоянно било в с. *, обл. Враца, а след това настройките на телефона били 2 нулирани и той повече не можел да го проследвява.

Свителетелите Б. и П. могли добре да огледат и да запомнят външния вид на обвиняемия Д. от снимките му в интернет. В хода на разследването по делото е извършено разпознаване от двамата свидетели, при което те категорично са посочили обвиняемият К.Д. като лицето от селфито, качено от телефона им в хранилището на „облака“.

Изготвена е съдебно оценителна експертиза според заключението на която стойността на невърнатата загубена вещ е 401,54лв, при минимална работна заплата за страната от 560лв.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства:

Самопризнанието на подсъдимия Д. по реда на чл. 371, т.2 от НПК, свидетели С. Б. Б. - л.1214, л.46-47, л. 56, М. Г. П. - л. 15-17, л. 56, СВ. ПЛ. П. - л. 44-45, л. 60, М. БЛ. ИВ. - л. 55, протокол за разпознаване на лица и предмети, справка за съдимост, фактура, гаранционна карта, справки от мобилни оператори, протокол за доброволно предаване, заложен билет № 5413 от 24.01.2019г., заложен билет № 5621 от 11.02.2019г., извадка от деловдната система на Заложна къща „ А.К.“ ООД, справки от ГДИН за изтърпени наказания, справки от НслС, справки от ЕИСПП, всички те приобщени към доказателствения материал, съобразно чл.

372, ал. 4 от НПК, поради което и на основание чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът приема за доказано по несъмнен начин фактите, изложени в обстоятелствената част на обинителния акт.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. Б., относно обстоятелствата дадени при разпита, че чрез приложение “Самсунг Тракер”, той и П. са успяли да видят в т.н. “облак” на нейния акаунт запазена снимка, от селфи на мъж и жена. В последствие извършено разпознаване на лица и предмети, поотделно, разпознаващите лица Б. и П. им е било предложено да посочат лицето, до който се отнасят дадените показания и да обяснят по какво са разпознали подсъдимия Д.. След внимателно оглеждане на лицата по предоственият им фотоалбум и двамата са посочили именно подсъдимия Д..

Съдът кредитира и показанията на П., който удостоверява, че процесния телефон е бил залаган два пъти в заложната къща, чийто управител е свидетеля, и в двата заложни билета погрешно е изписан имей кода, и именно подсъдимият е откупил и двата пъти мобилния телефон.

Съдът подложи на анализ и изготвената съдебно - оценителна експертиза по делото, като приема, че същата е изготвена по законоустановения ред. От заключението на същата е видно, че стойността на инкриминираната вещ е 401.54 лв. Същото не е оспорено от страните и съдът кредитира заключението като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено.

Настоящето производство протече по реда на съкратено съдебно следствие, поради което и на основание чл.371 т.2 подсъдимия Д. направи признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът при преценката на самопризнанието, намери, че следва да го обсъди и анализира с останалите доказателства по делото, предвид косвената им характеристика, като намери, че същото се подкрепят от събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, поради което обяви, че ще го ползва при постановяване на присъдата си без да събира доказателства за тези факти.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

3

Съдът прие, че при така установената фактическа обстановка с действията си подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 201, ал. 1 от НК.

От обективна страна подсъдимия Д. в периода 23-24.01.2019г., осъществявайки изпълнителното деяние по чл. 201, ал. 1 от НК, е намерил загубенена чужда вещ - мобилен телефон, собственост на С.Б., установено с фактура № *, като в седмичен срок не го е върнал на собственика, нито го е предал на органите на реда, като първоначално го заложил и впоследствие го откупил и започнал да го ползва като свой.

От субективна страна престъплението е извършено от страна на подсъдимия Д. виновно, с форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК - обвиняемият е пълнолетно лице към момента на извършването и е могъл да ръководи постъпките си; съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и пряко е целял настъпването им. Съзнавал е, че е намерил чужда загубена движима вещ, предвиждал е, че като не я върне на собственика и не съобщи на органите на властта за намирането ѝ, същата преминава в негова фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественооопасните му последици и е искал те да настъпят.